Не мога повече така, ужасна болка...
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 3645 пъти
Здравейте хора!
До сега само четях подобен тип сайтове, четях и съчувствах на хората и техните истории, опитвах да помогна, като успоредно с това аз също имах нужда някой да се запознае с моята история, да ми даде съвет и да се почувствам поне малко разбран!
Ето, че и аз пиша за себе си, за моята история и за това, което вече година не ми дава мира, не мога повече така, надявам се тази история и коментарите които ще получа да удължат срока на търпимост у мен и да се опитам да продължа напред още малко поне, после пак ще му мисля..

Искам първо да предупредя, че историята ми може да ви се стори странна, тъпа, объркана или дори отвратителна (за някои), ще ви кажа, че историята е за любовта, история за любов между двама-двама мъже! Ако сте от хората, които не могат да приемат подобен род истории, моля ви, не четете повече! Така ще спестите отрицателни емоции на себе си, а и на мен :)

Живота ми беше търпим, имам добри родители, имам дом, имам храна, имам всичко от което се нуждае един нормален 18 годишен тийнейджър! Благодарен съм за това, наистина.. но не вярвах, че толкова рано ще изпитам истинска любов, не вярвах, а и не исках. Любовта боли, особено когато е осеяна с мъгла и неясни мисли, чувства и емоции!
На 16 се влюбих в най-добрият си приятел!!! Знам, че това е клише сред историите в подобен род сайтове, но при мен е истина. Влюбих се жестоко..

Всичко започна като на шега, бяхме просто добри приятели, но едновременно с това между нас се случваха неща характерни по-скоро за влюбени, не за обикновени приятели! Погледи, намеци, комплименти.. влюбих се и мисля, че той е влюбен в мен, вече 1 година не мога да се отърся от мисли за него, последните 5 месеца особено е нетърпимо.
Проблема може би е това, че нямам смелост да му призная! Да кажем, че съм му признал, но не в особено трезво състояние, това брои ли се? Да, признах му преди 5 месеца (да, точно толкова, от колкото болката ми е нетърпима) тогава беше пикът на любовта ми към него, то не бяха погледи, намеци и какво ли още не. Почти на 100% съм сигурен, че той също Е гей, но нямам смелост да го попитам. Когато му признах за себе си бях мъртво пиян, на другия ден помнех много малко от това, което съм му казал. Той подхвана темата, но аз я отбягвах защото ми беше неудобно..
Мисля, че съм му казал, че съм гей и, че го обичам (за второто дори съм сигурен) и очаквах след тези признания той да се отдалечи от мен, но не.. точно обратното! Проблема е, че положението е все средно, нито сме заедно, нито сме разделени... аз ходя с момичета, той също, но и на него и на мен ни личи, че не това е което искаме от живота.
Ако знаех, че той е хетеро и наистина иска да е с момиче, бих оставил нещата така (то не, че сега много съм ги задействал де) но го виждам, че се измъчва, че не е себе си..
Как да продължа напред? Как да го изкарам от главата си? Как поне за час, за час не за ден да го изкарам от мислите си, да не мисля за него, да не се раздирам от вътре, да оставя тези чувства просто да отлетят на някъде? Има ли такъв вариант? Какво се прави в подобна ситуация? Нямам смелост, наистина нямам за да му призная какво е положението, все си стоя с намеци и бъзици, които той няма как да приеме напълно сериозно, нито аз неговите от негова страна!
Моля ви дайте съвет, напишете нещо.. всеки ден когато го гледам го обичам все повече и повече, нетърпимо е! Ако не го видя един ден всичко в мен е черно, ежедневието ми е черно и нямам желание за нищо. Искам за да е по-лесно за двамата да се отърва от тези чувства, нужно е, трябва!
Благодаря ви за отделеното внимание, наистина. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: 55a6edd2df

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   здравей. Аз сам българка, но живея сред руски и говоря на руски. затова извинявай за грешкитя) когато ти му се призна във чувствата си и беши много пиян. после приятеля ти издига тази тема, пак ти г искара на шега. НО, той запмнил какв си му говорил и той искал да продължи темата. тва е не е леко и от неговата сторна това е стъпка (шаг по руски). и кгато ти го искара на шега, възможно той да си е усомнил. ти трява да разбяреш, че погледи, намеци и нещо друго ако има, значи помежду вас нещо се има. ако си гей, то ти можеш да обърниш вниманието и на други момчета. и трява да намериш туй което на истина ще хареса и ти ще забравиш чувствата кам този момак. или трява да направиш решителен шаг. до си е продължава не малку време. трява да си поговорите. и всичко ще е стане ясно. той ще ти отговори със взаимност и ти ще си щастлив или той ще те отвергне. в този случай това синкуту сега дет има място в живтоота ти нямам смисъл. трява да туриш край на това. поговори сас него. много верятно, че и той с тебя иска да поговори за това, но не знае как. поговори и ще те стане по-леко. аз знам по мене си. страхът тука не му е място. и не забравяй, че си само на 18 години и всичкия живот те чака още! има хубав руски израз - клин клином выбивает. не знам как да го приведа за съжаляване.

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 43f56703f0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Според мен, ако действително онази въпросна вечер си му признал какво изпитваш и т. н. (дори и в нетрезво състояние) и той все още не се е отдръпнал от теб, значи има вероятност да споделя чувствата ти. Плюс това, тези неща се усещат - ето, според теб той не е безразличен, но явно както теб така и него го спира едно или друго. Моят съвет е да говориш открито, така или иначе няма да загубиш нищо. Ако таиш всичко в себе си, само ще удължиш агонията. И без това, ако няма някаква развръзка, не ви виждам да си останете просто приятели. Бъди открит каквото ще да става, така ще си изясните ситуацията и ще си по-спокоен. Желая ти успех и пиши, каквото и да стане :)

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: fae95bc259

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей. Мога само да ти кажа, че си загубил толкова време напразно. След като дори ти самият виждаш, че има нещо, какво се колебаеш? Ако утре се случи нещо с него или замине някъде и вече никога не можете да сте заедно, знаеш ли колко ще се каеш, че си бил такъв бъзльо. В живота или печелиш, или губиш, но за да спечелиш, трябва да си честен и понякога да рискуваш. Според мен момчето те харесва. Щом след всичко случило се, докато си бил пиян, още си дружите, повече от ясно е, че най-малкото не му пречи. Дори да не те харесва по същия начин, няма да се отдръпне от теб, така че в случая нищо няма да загубиш. Давай смело и успех :) Похвали се после, когато всичко се изясни :Р Харп

 

...

горе^

преди: 12 години, 8 месеца hash: aae0868088

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Моето мнение е същото като на №2,3. Признай му-ако не можеш лице в лице напиши му писмо и му го дай или по интернет няма значение. Важното е че губиш ценно време, в което можехте да сте заедно през тези 5 месеца, а все още няма развитие. Не че трябва да бързаш за някъде, но наистина в името на любовта преодолей това което те спира и говорете. :)

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: c98c409cc8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   На някого може да му е интересно. Аз съм автора на темата, 7 години по-късно! Не мога да повярвам как върви това време. Ще ви кажа горе-долу как се развиха нещата. През 2013 беше последното ни виждане с това момче като приятели, вече завършили гимназия така и не се стигна до признание или нещо повече, тогава пак се напихме и той ме попита дали помня еди какво си е станало през 2011, аз казах че помня и това беше или поне това аз си спомням защто онази вечер пак се напихме жестоко и може да е станало всичко, но аз нямам спомени! :D По-късно отидох да уча в друг град, намерих си приятел и ето, че вече 5-та година съм с него, чувствата са много силни, връзката ни е добра. Но от време на време пак се сещам за момчето от темата, няма как, предполагам, че такава неизживяна любов си има всеки и тя остава за цял живот. :)

 

...