Трудна раздяла
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 3132 пъти
Здравейте,
Искам да споделя една моя история, която е доста тривиална, но ме нарани много. Преди доста време се разделих с приятеля си. Причините бяха комплексни, но все още се чувствам зле.

В началото на връзката ни той беше внимателен, мил, учтив и т. н. Искам да кажа, че съм завършила добро висше образование, мисля, че съм доста симпатична и никога не ми е липсвало вниманието на мъжкия пол. Възпитана съм да работа и никога не съм се оставяла да бъда издържана. Нещата вървяха добре, той живееше при техните, въпреки че тогава беше на 30 години и имаше възможност да се изнесе. Не съм предявявала претенции, винаги се съобразявах с това, което иска, не съм проявявала глезотии, от мен получаваше уважение, отношение и внимание.

На третата година той реши да се изнесе на квартира и аз почти се преместих да живея там. По това време не бях добре заплатена, а на него му провървя. Не ме разбирайте погрешно, никога не съм му искала пари, плащах си сама текущите разходи, издържах се, като смятах, че по този начин не му тежа. С времето обаче започнаха да ми правят впечатление доста неща. Той се изнерви поради някаква причина. Първоначално не можех да разбера защо. По това време се разболях и някъде повече от 1 година обикалях по лекари. Почти цялата ми заплата отиваше в лекарства и прегледи. Обаче болката, която се беше появила не отшумяваше. Сега знам, че е била на нервна почва, но тогава ми поставяха всякакви диагнози и изписваха лечения.

Определено се бях депресирала. Погрознях, падна ми самочувствието. Плачех, но не намирах облекчение. Това се отрази на отношенията ми с приятеля. Той сякаш не се вълнуваше или просто не забелязваше това, което става с мен. Констатираше, че съм много отслабнала, но един път не дойде с мен на преглед. Дори имам чувството, че не го интересуваше. Чувствах се много нещастна, непълноценна и отчаяна. Пред хората обаче го "разигравахме" на щастливата двойка, която следващата година ще се жени.

Той се вълнуваше какво мислят приятелите му за мен, дали майка му ще е хареса. Факт е, с нея се разбирахме много добре. Беше избрал ресторанта, кумовете, колко деца ще имаме и прочие. Само, че докато той ги избираше тези неща, забрави да попита дали съм съгласна. А аз изпадах в паника ако ми предложи, защото бях в състояние, в което не може да взема решение. Ние нямахме интимни отношения от половин година. Не можех заради здравословното си състояние. Тогава се зароди чувството на вина в мен. Че провалям всичко.

Станах изключително нервна, крещях без причина. На всичко това той се смееше. Побърквах се от нерви.
Не можех да ям, да спя и да върша нормални неща. Той започна да ме критикува за всичко-как съм сготвила дадено ядене, естествено не като мама. Как съм изглеждала, колко много са правили другите жени за приятелите си. Сравняваше ме с тях. Аз мълчах, даже не реагирах, защото тогава на преден план беше болката, която владееше тялото ми. Но се дразнех. Тогава той започна да ми подмята реплики :" Майка ми много се притеснява да не те зарежа". " Ти си вече на 30 г., къде ще ходиш". "Започна да ми прави забележки за това, че съм си купила нов чифт дънки. Честно казано от медицинските разходи почти се бях разорила. Нямах нова дреха. А той си купуваше телефон последен модел. Дума не обелвах, не ми е длъжен. Започнах да получавам подаръци за 6-7 лв. Всъщност той винаги е бил пестелив по отношение на парите, но аз не го отчитах като недостатък. Не съм разсъждавала, че трябва да ми плаща или да ми дава пари. Колкото -толкова. Единственото, което исках от него е събота и неделя да отидем някъде извън града. Просто усещах, че когато се разходя и разсея, болката отшумяваше леко и придобивах сили.

Той обаче започна да ми отказва, явно пестеше. По това време реши да купи апартамент и аз се съобразявах с това. Все пак го правеше за двамата. Уж.... Така изкарахме около една година. Той се чувстваше щастлив, уверен, диктуваше правилата като по-силен финансово. Но когато проявях някакво желание от сорта :Дай да отидем там, или моля те, нека направим това". Отговорът беше :"Сега не му е времето. " И прекратяваше разговора. Тогава в мен се зароди гняв. В началото на връзката той нямаше пари, караше мизерна кола и беше изключително предпазлив да не го нараня, ако се разделим. Костваше ми две години да преодолея негови страхове и да му докажа, че съм свестен човек. В момента когато той усети, че е по-силен и аз съм по-слаба финансово, започна да злоупотребява.

Порицаваше ме, че трябва да стана еди каква си. Имах чувството, че спря да ме уважава. А нямаше причина за това. Аз бях с по-добро образование от неговото, владея чужд език, общата култура и беше над неговото ниво, просто още не можех да намеря пътя си. Усетих, че флиртува с друга жена, която явно му беше направила впечатление. Не че съм го следила, от прегледи нямах време. Просто една сутрин ставахме и той ми каза :" Ако знаеш колко е лесно да си хвана нова приятелка в момента". И се засмя ехидно.

Тогава разбрах, че ще си тръгна, но не знаех как да го направя. Минаха още няколко месеца на отчаяние, той се изнерви, започна да ми крещи по никаква причина, заявяваше, че живеел с 500 лв на месец. Не че съм го питала, просто той намираше за нужно да ми го каже. Явно искаше да ми каже, че трябва да печеля повече пари. Не че той нямаше за себе си. Просто.... аз трябваше да го правя. Създаде в мен чувство на вина. И тогава му казах, че се чувствам зле и искам да се разделим за период, за да мога да си стъпя на краката.

Не исках да го мъча повече. А и това беше начин за самата мен да преосмисля как ще продължа напред. И последва ужаса, той изпадна в нервна криза. Легна болен, плачеше в истерия и твърдеше, че не можел да живее без мен. Сринах се още повече, но не можех да продължавам така. Опитах се да обясня как се чувствам, помолих го да ми даде период на почивка. Той не чуваше, всеки път започваше да ме увещава, да плаче и да обяснява колко е нещастен. Това ме сриваше, но пред него не проронвах сълза. Само вкъщи, когато се приберях плачех. Този път обаче не отстъпих, казах му, че това е нещо, което ще направя на цената на всичко. Дори ако трябва да го загубя.

В един момен той уж се примири, привидно. Аз реших, че е уважил решението ми и започнах сериозни медицински изследвания. Излизах с приятели, не се чувствах добре, но търсех решение на моето състояние. Но последна негативната реакция на моите близки. Започнаха да ме обвиняват, че съм направила грешка. Майка ми се сърдеше, хората клатеха укорително глава, как съм причинявала такава болка на хубавото момче. Не можех да ги разбера защо вземат неговата позиция. После случайно разбрах, че зад гърба ми той е ходил при моите роднини и е плачел, обяснявал е колко коравосърдечно постъпвам с него. Уговарял ги е обаче да не ми казват. И те... мълчаха. Аз пък от своя страна не можех да предположа, че той ще падне толкова ниско. Мислех, че това, което се е случило между двама човека трябва да си остане между тях. И останах ужасно изненадана от поведението му и опита да ме манипулира. Ядосах се.

Започнах да излизам с друг мъж. Не че имах отношения с него, просто излизах на кафе, говорихме по цели нощи. Споделих болката си. Той прие нещата присърце, уреди прегледи по специалисти, беше с мен през цялото време. Така минаха няколко месеца. Приятелят ми сякаш прие раздялата. След известно време го видях, че излиза с момиче. Заболя ме, но реших, че това е негово право. Аз още обикалях по лекари. Не го потърсих, последният път се видяхме на кафе за 15 минути и той каза, че съм излезнала много права колко жени са го харесвали, попита ме защо изглеждам толкова зле. Станах и си тръгнах. Беше безсмислено и болезнено да гледам злобата в очите му. След една година той се ожени... Разбрах, че е разправял пред хората, че съм му изневерила.

Сега вече съм по-добре, болката премина, отново станах предишната аз. Но ме боли, не мога да го преодолея.... и да му простя.