За всичко съм си виновна, Аз .. Очаквам Чудо
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2642 пъти
Привет, Читатели!
Аз съм жена на 26, която най-вероятно тъпче на едно също място от години наред..

Искам някакъв положителен обрат да се случи в живота ми, но не ми достигат сили и не знам как да оправя нещата в живота си.

Преодолях много загуби в Живота си.
По принцип близките ми казват, че съм човек със силна натура, но напоследък тази моя сила се изчерпва.
Имах 3-и неуспешни дълги връзки в живота си, последната все още продължава, която ме погубва, като човек с всеки изминал ден, да ще си кажете ето поредната лигава история, но за всеки проблема си му изглежда най-голям!

Обичам да съветвам близките си, но дойде ли ред за моя живот просто знам кое е правилното, но не мога да действам..

Бях на доста крехка възраст, когато загубих най-ценния човек в живота си най-добрия ми приятел МАЙАКА ми..
Вече съм голяма жена, а все още страдам за нея Минаха се 7 години и продължавам да страдам Ужасно ми липсва, няма кой да ме подкрепя да се грижи за мен, както нея.
Не мога да опиша болката си. Всеки, който е преминал от този ад, би ме разбрал за какво иде реч.

А въпросния човек в живота ми се появи след смъртта на майчето ми.. Знам, че той не е за мен, но близо от 5/6 години съм малтретирана от него Има моменти в които се разбираме блестящо, но има дни в които всичко е истински ад, искам да се завра в някоя дупка..

Преди 3-и години направих аборт, което в сегашно време е 2-то нещо, което ми дава болка. Не бях готова и не исках да имам дете от този човек. Но сега осъзнавам, че съм направила огромна грешка.

Сънувам детето си. Събуждам се със сълзи на очите.
Не мога да ги преодолея по никакъв начин. Именно само защото щеше да бъде първородната ми рожбичка.. , тогава не мислех трезво Беше ме обзел страх и несигурност.

Отчуждих се от приятели, познати Станах, доста изнервена... За най-малкото избухвах, след това и дойдоха здравословните проблеми, като липса на цикъл. Било на нервна основа.

Е, добре как да бъда спокойна. Не мога! Тъпча се с хапчета..

Единствения изход го виждам да избягам много надалече и никога повече да не се върна.

Искам едно ново начало, ала се чувствам много безсилна. Просто съм много неуверена във себе си.
Адски много желая един прекрасен, спокоен живот.
Вече искам да съм съпруга да имам дете..

Ако кажете, че съм страхливка, Ок приемам го страх ме от това какво би се случило с мен.. Искам сигурност, а съм с неправилен човек за целта :(

Страдам всеки ден, а окуражавам близките си.
Да се настроят позитивно да мислят позитивно, насърчавам ги, а мен няма кой да ме окуражи.
Не искам повече грешки в живота си.

ИСКАМ НОВ ЖИВОТ. ИСКАМ ДА БЪДА ОБИЧАНА! И ДА ОБИЧАМ!

Знам, че има жени, като мен. Дали има някой променил си живота в добра посока и как?
Ако беше някой друг много лесно бих го съветвала, ала за мен си не мога..

Каквото и да коментирате или пишете бих го приела, като доброжелание :)

Обичайте се мили хора живота е прекалено кратък.
Обичайте родителите си близките си за да не съжалявате, някой ден. И по- малките мислете ореди да предприемете някоя връзка или действие живота си
Всичко в един момент може да преобърне живота ви!

: new life :

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: 34a1c9e9fb

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   От наблюдения ще ти кажа, че това си зависи единствено и само от теб. Близки и приятели могат да те подкрепят, да предложат помощ, но всичко си е до човека. Виждал съм хора в подобно положение. Уж искат да променят нещо, да започнат нов живот, но при първото по-сериозно препятствие рухват. Никой няма да ви оправи живота, сами трябва да го постигнете. Много е лесно да се изкарат на момента много доводи "против", но вместо това се замисли над тези "за". Също така отлагането е естественият убиец на възможностите. Имай го предвид. Всичко е до желание. При достатъчно желание винаги се намира начин. *Syndrome

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 4ae9824cc4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ако държиш на себе си ще започнеш на чисто. Трябва ти едно ново начало! Щом не получаваш любов там където даваш и дори си "малтретирана" какво правиш с този човек?? На много жени им се е случвало да правят аборти, знам че се чувсташ като убиец, но няма как да върнеш времето назад, мила! Явно този човек не е твоя, затова бебчето не е дошло на бял свят. Стегни си багажа и се махни от този индивид, често срещан в днешно време. Ти си жена, сама по себе си уникална! Заслужава ли си да си губиш времето с човек, който на моменти се сеща че "те обича". Стегни се и започни да създаваш нови контакти и запознанства. Има сайтове, има кафета, дискотеки.. Промени живота си, на 26 си а си се отчаяла и затворила в себе си, нетипично за годините ти. Излизай, забавлявай, ЖИВЕЙ!!! Упех

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: e86677a525

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, Животът не е лесен, поне не за всички... но след всичко лошо обикновено изгрява слънце, идват по-добри дни. Двадесет и шест години са прекрасна възраст за една дама, предстоят ти много щастливи мигове, много прекрасни години. Загубите и мъката от миналото са преодолими неща - преодоляват се с правилна настройка, с воля и с желание да търсиш щастието - не че е лесно. Не празнословя - имах ужасяващи загуби. Също загубих майка си, а също и други близки познати. Най-важното и най-трудното е да се отърсиш от чувството за вина. При теб се вижда още в заглавието на разказа ти, но е неоснователно да се чувстваш виновна. На мен ми отне години да скъсам с вината си и то след като ме убеждаваха. Но при мен беше друго, аз съм мъж и мислех, че съм виновен, защото не съм могъл да го предотвратя, защото е трябвало да я защитя и да я пазя. Сам си бях вменил да мисля така. сякаш съм по-силен от смъртта - глупости. Та трябва да осъзнаеш, че загубите ни не зависят от волята ни и ние не трябва да се самоизмъчваме за тях. Да свикнем с мисълта и да продължаваме напред. Относно аборта - не можеш да се чувстваш виновна, че си била зависима от обективни фактори и от други хора. Не е "грях", защото не е убийство на живо същество - противно на това, което проповядват отживелите религиозни догми. Не е и безотговорност от твоя страна, защото си съобразявала обстоятелствата. Погледни по-уверено и по-спокойно към бъдещето и се освободи от усещането за вина. Истински успешният живот за един зрял и преживял човек започва след 25 - Желая ти всичко най-добро и много споделени щастливи мигове.

 

...

горе^

преди: 12 години, 8 месеца hash: 2cc2c3e319

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря, Ви мили хора! Толкова истинско сте се изразили с голяма доза позитивизъм и доброжелания и желание да помогнете :) Не напразно сте писали тези неща!!! Всяка една дума ме докосна и отново, благодаря!

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 798ddb69dc

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Проблема е в това, че ти липсва смелост за да направиш крачка към по-добро, не трябва да се оставяш да те малтретират. Постави си за цел това, което искаш да ти се случи и следвай мечтите си. Искаш семейсто, ами тогава открий този, който ще те направи щастлива, той е някъде там и те чака...!

 

...