 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Буцата, която е застанала на гърлото ми
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2097 пъти
Здравейте! Имам нужда от съвет, критики, приемам и съм отворена за всичко. Аз съм на 25 години, омъжена за прекрасен човек, с който имаме голяма разлика.
Той е невероятен мъж, грижовен, нежен, мил. Обичаме се безкрайно много, моля се само да сме здрави и приказката, която изживяваме да продължи вечно.
НО той е разведен и има дете от първия си брак. Грижовен и всеотдаен баща. Помага с каквото може и до колкото обстоятелствата му позволяват. Никога не ми е натрапвал взаимоотношенията си с детето, не ме е притискал, но в мен има чувство на обвинение. Някой казват, ако обичаш мъжа, ще обичаш детето му. Боже този човек ми е всичко, обичам го с цялото си сърце, но към това дете не изпитвам нищо. Нямам желание да се срещам с него, когато излизат заедно, аз съм или на фризьор или маникюр или си намирам някакво друго занимание.
Детето не идва у дома, защото майката така иска на този етап. Когато взех решението, че ще бъда с този човек бях наясно със всичко, нямах сватбата за която съм мечтала и да колкото и глупаво да звучи това на моменти страшно ми дотежава. Има много други неща, които ми тежат, които са застанали на гърлото ми като буца и искам да ги излея.
Той всячески се старае да бъда щастлива, да ме вижда усмихната, няма ден в който да не направи някакъв малак жест с който да ми покаже, колко много означавам за него, а аз за какво се хващам. Издребнявам. Понякога си казвам, какво мога да искам, да нямах сватбата, която исках, но имам любовта и уважението на мъжа до мен. Имам най-прекрасните, хармонични взаимоотношения, имам уюта и спокойствието, които винаги съм търсила в един мъж.
Имам изпепеляващата страст и желанието към мен всеки път, когато ме погледне и обратно. Мои приятелки, вдигнаха сватби за купища пари и след година се разведоха. Какво искам? Кое е по-важно. Ще кажете любовта, да и аз го знам, ама какво да правя в моментите, когато онази буца в гърлото ми ще ме задуши, когато мисля, какво щеше да е, ако и за двамата всичко започваше на ново. Сватба, първо дете и т. н. Направих много жертви и се лиших от много неща.
Всяка нощ, когато си лягаме и го прегръщам благодаря на Бог, че ни срещна, че ми направи най-хубавия подарък-него, моля се само да сме здрави... всичко останало ще се нарежда. Дайте ми някакъв съвет. Критикувайте ме, помогнете ми да видя нещата отстрани. Благодаря ви мили хора. Бъдете много обичани и здрави!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 6d644604bd |
|
1. Знам какво е повярвай ми., но ми стана интересно от колко време сте заедно? Има и друго няма как да изпитваш нещо към това дете ако не го опознаеш и не си го срещнала.... аз живея с разведен с дете имаме 4год. връзка скоро очакваме и наше бебе живот и здраве, и детето му всяка събота и неделя е в нас нямам проблеми, понякога може би... но е разбираемо не можеш да му се караш не е твое и няма как да бъде но наистина обичам това дете има моменти в които искам да сме двамата почивните дни и ме дразни факта че трябва да се съобразим с детето но съм се примирила, а ти мила ако имаш намерение да си с него за напред опитай се да опознаеш детето му, то няма да изчезне защото не го искаш.... детето е част от мъжа който си избрал. За сватбата и аз се чувствам така и понякога мн искам а после си викам мога и без нея но ще намерим средно положение важното е любов и здраве да има :) и на вас ви го желая....
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 27e2b3f679 |
|
2. Благодаря ти, че се включи. Заедно сме от три години. Взаимоотношенията са ни прекрасни. Колкото повече време минава, толкова повече се сближаваме, някак взаимоотношенията стават по-истински, по-осъзнати. Имам усещането, че любовта ни преминава на съвсем друго ниво... В никакъв случай не искам да му ставам майка на това дете, не искам и да изчезва, просто не искам да имат някакви очаквания от мен. Не искам да играя роли, да се правя на такава каквато не съм, да се опитвам да се харесвам на някой към, който не изпитвам нищо. Безразлично ми е, може би защото както ри каза не го познавам. Страх ме е от дните в които ще започне да идва, не знам как бих се държала.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 27e2b3f679 |
|
3. Ох какво да те посъветвам, деликатна ситуация. Ако ти кажа да си събираш багажа и да се махаш, късно е, а и пишеш, че взаимоотношенията са ви прекрасни. И ако наистина е така, не си заслужава да се измъчваш. Радвай се на това, което имаш. Не пишеш да имате детенце, ако е така след време и то ще дойде, тогава нещата ще си дойдат на мястото. Успех
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 27e2b3f679 |
|
4. Аз мисля, че си егоистична и искаш съпруга си само за теб.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 27e2b3f679 |
|
5. Ми за съпруг и е номер 4, нормално е да го иска за себе си, а отношенията между съпруга и и нея, нямат нищо общо с детето му.
|
...
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 82f59b1015 |
|
6. Виж, никъде не е казано, че трябва чак пък и любов да изпитваш към това дете... Просто се старай да имате нормални взаимоотношения, да си мила и добра към него. Защото със сигурност не му е лесно с разделени родители. Децата страдат най-много от това, опитай се да проявиш разбиране:)
А колкото до сватбата-това ли е най-важно-да събереш 200 гладни хора и да се покажеш колко може да изхарчите с мъжа ти? Това е пълна простотия, извинявай! Сякаш го правиш за другите хора, а не заради себе си... Радвай се, че си имате прекрасен брак. Другото са глупости...
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 27e2b3f679 |
|
7. Номер 6 благодаря ти. Когато подписвахме брак и аз бях на това мнение, бяхме важни само аз и той. Но не знам дали ме разбра, говоря за онези моменти в, които става нещо и мен ми дотежава и започвам.... аз съм едно дете, родителите ми никога не са ме лишавали от нищо, каквото съм поискала имала съм го, той го е преживял това, имал е сватбата, бил е младоженец, защо трябва аз да го пропускам, защо трябва да се лиша от това. И започват едни терзания едни съпоставки, едни сравнения. Това ме измъчва.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 6f895fcfdd |
|
8. Номер 6 съм.
Донякъде те разбирам. Но на този етап реално можеш да направиш 2 неща:
-да се опиташ да не мислиш за това и да си живееш живота;
или
-да вдигнете с мъжа ти един банкет за близки и роднини и да си го изпразнувате както трябва, за да ти олекне;
За друго не се сещам какво да те посъветвам:) Може би един меден месец на някое хубаво място?:)
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 4f2da5a3c8 |
|
9. Когато хората нямат съществени проблеми, си ги създават. за сватбата звучиш като разглезено момиченце, което не е получило рокля на принцеса. 3 години след това да се тормозиш за сватбата е пълна глупост.
за детето вече нещата са по-сериозни. не можеш вечно да се криеш от него, а и най-вероятно нараняваш мъжа си. просто се запознай с него, изведете го двамата на кино, люлки или там каквото е подходящо за възрастта му и бъди любезна с него. не преигравай, не се старай да се държиш като майка, никой не очаква това от теб и постепенно нещата ще се получат. положи известни усилия, това дете винаги ще е част от живота на мъжа ти
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
