Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   чакай сега, в заглавието пишеш "духовна връзка", а в темата навсякъде става дума за подаръци, какво си купила, защо си го купила и т. н., едва ли не счетоводство си водила.
може би по този начин искаш да кажеш, че ти липсва внимание, но възниква въпросът ти какво си направила за мъжа си, глезиш ли го, подаряваш ли му разни неща? някак доста егоистично и меркантилно звучи историята ти: само изброяваш какво мъжът ти не бил направил или купил.

7.   Плам, твоят мъж подарява ли ти подаръци и кога? Ще те помоля да отговориш честно! Не съм авторката

8.   От историята ти разбрах, че не ти подарява подаръци. Какво духовно има в това?

10.   Номер 2, проблемят не е само с мен. Напротив, с мен виждам, че полага усилия. Средата за децата е добра, защото правя компромиси и постоянно им наблягам на положителните му черти. ИЗраснаха с голяма любов към него. Въпреки всичко, синът ми, когато беше на 10 г. ми беше казал, че баща му през повечето време говори нелогични неща, но много го обича. Сигурно има някакво леко разстройство. Или се дължи на това, че е възпитаван по определен начин. Знам ли, засега съм ок, но пораснат ли още малко децата, се опасявам, че това ще започне да ми тежи повече.
Много благодаря на всички за коментарите!
От авторката

11.   Скъпа Плам, по какъв начин такъв човек изразява любовта си? Не прави други изненади - разходки и т. н., не се раздава и чрез секса, нещо друго, което може би съм пропуснала??? Не сме във война - няма героични постъпки. Когато аз съм болна - не е умрял от грижа по мен. Може би наистина не мога да вярвам на приказки, а гледам действията. Това е важно.
От авторката

12.   Плам съм.

Сега точно сме разделени.
Но знаете ли... за мен е подарък това, че ми е отделил половин час от забързаното си ежедневие. Подарък е това, че когато ме гледа очите му светят - хиляда обяснения не са равни на тези очи. Подарявал ми е.. хм.. забавни неща без някакъв повод конкретен - просто му хрумнало. Малки нещица, които ми топлят сърцето. Но най-важното, подари ми ЛЮБОВТА си, а това как я изрязява си е негова работа. Аз прекрасно знам и приемам, че не би могъл да я изрази по начина, по който аз очаквам или по начина, по който аз я изразявам.
За мен признак на любов е това, че ми се обажда за две секунди да ми каже, че е добре и не ме оставя да се тревожа. Признак и подарък е това, че винаги вярва в мен, че ме пита как съм, че се стреми да ме зарадва. Оценявам желанието му, а не резултата. Оценявам това, че понякога ми звъни много гузен, защото не можем да се видим и се прави на "шут", за да го приема по-леко.
Гледам винаги нещата, които прави за мен и им се радвам. Другото означава да живея с липса на... а аз не знам как се прави подобно нещо.
ако питаш като предметни подаръци - две играчки с форма на животинче (по начина, по който се наричаме), книга с поезия, защото знае, че съм луда на тази тема, шоколад. Между другото това е нещо, което просто ме е разтопило - понеже обожавам снега и зимата, посред лято ми донесе шоколад със снежинки :))) Почуствах се като в онази приказка за онази дето поискала червена роза насред зима :)
Подарява ми любов, внимание, смях и страст. Подарява ми свобода. Това е един от малкото хора, които са ми подарили свобода.
Знам само, че се чувствам прекрасно да го обичам.

Но ето аз изразявам чувствата си посредством думите. Пиша му писма, понякога му изпращам стихове. Там се изразявам най-добре, там е моята сила. Също изразявам обичта си към него в неща, които не би следвало да значат любов. Дори раздялата ни е подарък от мен към него, защото тази връзка пречи на спокойствието му.

Понякога го "хващам" как си подбира думите, защото имаме теми "табу" и не иска да ме нарани.

А пък в секса - да не говорим. Той винаги ме желае, винаги се старае, от своя страна аз искам да изживея всичко с него. Подарявам му доверие и искреност, той ми дава свобода и страст.

Като предмети... хм... подарила съм му една фигурка за спомен - да си я сложи на бюрото.

не знам... най-важното, което сме си подарили е любовта и приятелството, свободата и доверието... тези неща не се познават в подаръците за Коледа... те се преплитат в дребните ежедневни случки, усещаш ги, виждаш ги в очите на другия. И това, че не е успял да ме види на рождения ми ден и да ми подари подарък ме натъжава с факта, че не е успял да ме види, а не заради подаръка.

Подарявали са ми много неща! Други мъже! Бижута, които сигурно никога няма да си купя, екскурзии, които сигурно никога няма да мога да осъществя сама, ресторанти, в които една салата струва 200лв. НО те са нищо пред онзи шоколад със снежинките... без повод, в средата на лятото ей така, защото му хрумнало.

Ето това са аншите подаръци!

до авторката:
Не зная твоя живот, затова се въздържах от коментар. Но замисли се върху нещо - чувствата се изразяват в поеми само от поетите, някой сух тип човек, ще прояви обичта си като се грижи за добруването на семейството. Нима не е проява на обич и загриженост това, че се развива, че има пари децата му да учат в елитна гимназия? Това, че сигурно понякога се лишава от някакви неща, за да бъде с вас вечер. Примерно свободните му колеги го питат "Хей! Хайде на по бира! " "Не! Ще се прибирам. " Нима не е израз на обич? За мен щеше да бъде. За мен щеше да бъде много това, че мога да чувствам сигурност в него, да знам, че работи заради семейството си. Защо приемате тези неща за даденост - те не са... Един мъж посвещава успеха в кариерата си на жената до него, нали тя го чака да й донесе хляб на масата - той така се чувства потребен на тази жена.

Приемате за даденост неща, които са специални...

13.   малко ми се стори като кърлеж твоя мъж... ТИ да правиш всичко, той принцеса!!! Единственото което може да го накара да се усети е, да не му обръщаш мн мн внимание и да си по-студена и да не му даваш пари, да се оправя сам, и да му оставяш повече време децата и той да върши поне някаква работа, а ти си излез малко с приятелки, купи си нещо от магазина хубаво, весели се, то се е видяло че все едно е малко дете в къщата той, ами поне... си почини малко от него... за да не си тъжна, пък каквото иска да прави, но малко и той да свърши нещо...

14.   нека разбере че не е вече той най-важния във връзката, че доверието ти се е изчерпало и ти е станало безразлично, че студенината той я е предизвикал, и че има мъже където са по-свястни, дай му пример за такива, но все пак му кажи че макар че има и такива мъже, ти все още го обичаш... Може би тогава ще се усети..

15.   Номер 6 и 8, вярно започнах с подаръците, но забелижи в какъв важен момент - когато едва оцеляла, се връщам с първородното му дете. ДА не говорим, че той го пое на ръце и избърза напред, а аз едва ходех и ме подкрепяха майка ми и баща ми 10-тина метра назад. Подсънателно явно това ме е наранило много, за да започна с него. Но не е основното. Не знам защо ти и Плам се фокусирахте точно върху това. Може би е моя грешка, че поднесох така историята.
Нека задам по дрег начин въпроса, защото явно понякога е трудно да се чете между редовете, особено когато автора не се е изразил добре:)
Ако вашия партньор не показва вничанието си към вас по никакъв начин, ако винаги счита себе си за прав, ако когато той е болен целият свят трябва да знае, че умира, а когато вие сте болни, ще ви мине като на куче, ако казва на децата ви, че вие сте касичката и трябва от вас да искат пари, а изкарва повече, ако казва, че никой не му е помагал в първи клас и той няма да помага на детето си, това духовна връзка ли е с мен и децата?
Да, започнах подаръците в един важен за мен, емоционален момент, но може ли и и из имам вина, че не прозряхте отвъд това. След това реших, че историята ще стане много дълга, ако описвам всичко.
Номре 6, години на ред правих това, за което говориш, но вече се уморих, вярно. Човек си има капацитет, а и достойноство. Сега нямам нужда от нищо, само да сме живи и здрави. СЕга тежи липсата на разговор. И пак, за да съм ясна - разговор за децата и храната и какво ще гледаме довечера има.
Забравих да кажа, че не илизаме никъде навън.
Може ли някой да го проумее? Мисля, че не ме разбрахте, за което аз съм си виновна, тъй като поставих акцент на момент, който е много емоционален за мен.
Желая на всички, които си направиха труда да коментират много здраве и любов!
От авторката

16.   Номер 6 жената не прави на въпрос, че не получава подаръци всеки ден. Тежи и това, че мъжа и не се сеща да направи малък жест с който да я зарадва. Подарък, може да е цвете откъснато от градинката пред блока примерно. (давам най-прост пример)Тук като се заговори за подаръци и жестове и всички скачат. Това е тема табу, поискаш ли да ти се обръща внимание си глезла и лигла. Аз не съм съгласна, мъж, който обича жена си прави всевъзможни неща да я зарадва и да и покаже, че държи на нея. Има и такива, като въпросния. Човека е по студен и авторката не отрича. Избрала си го е такъв. Съумяват да постигнат някаква хармония в отношенията си. Нормално е да и тежи
това, че мъжа и просто я е приел като даденост и не прави нищо за да поддържа тръпката във връзката им. Аз я разбирам напълно, не бих седяла при такъв човек, още повече ако съм млада в разцвета на силите си. Мъж, който не се сеща едно цвете да подари по повод (не говорим без) е егоист. Сигурна съм обаче, че ако си събереш багажа ще реве, като малко дете. Грешката мисля е в теб. Позволила си му да се чувства сигурен, че те има. Приел те е за даденост. Просто е един егоист.

17.   Плам аз съм пак номер 7, ще те цитирам "Подарявал ми е.. хм.. забавни неща без някакъв повод конкретен - просто му хрумнало. Малки нещица, които ми топлят сърцето. " За това говори авторката, перфектно я разбирам, точно тези малки неща когато липсват боли най-много! Защо повечето мъже ги правят тези неща докато им станеш сигурна и после забравят... ама със скоростта на светлината забравят!

18.   Е добре де вие веднага ли се оженихте, не походихте ли поне година за да разбереш, че той е егоист и не пукист и изобщо не е сантиментален и романтичен? С една дума едно безчувствено говедо.

19.   Номер 16 и 17, благодаря. Перфектно сте разбрали какво ми тежи. Номер 18, живях с него само 3 месеца, а преди това 5 месеца като гаджета. Мисля, че знам какъв съвет ще дам на дъщеря си някой ден, ако иска да слуша, разбира се..
Аз започнах да чета много психология, за да разбера причината. Още от малки трябва да обръщаме децата не само към индивидуалните им нужди, но и към обществото. Не добият ли като малки чувството за общност, после е много късно. Грешките, които ние допускаме в общуването си ме карат много да внимавам с децата. Разбира се, вероятно ще допусна други грешки. Все пак, няма училище за родители:)
Станах по-разбираща към мъжа си, когато опознах по-добре неговите родители, защото те са малко безчувствени - тях, признавам си, ги видях едва на годежа. Понеже не искал да ходи на детска градина, като малък го оставяли сам - представяте ли си? Три тодишно момченце стои на прозореца само и чака майка му да дойде да му сипе да яде, а когато брат му си дойде от училище не получава и игра, защото разликата им е 12 години? Стигнах до големи дълбини в желанието си да отговоря на въпроса ЗАЩО? Затова успях да постигна някаква хармония, макар и привидна. Виждам, че когато подхвана такъв разговор и той не ме разбира. Дори вече се шегуваме с това. Успях да се надсмея на ситуацията. Понякога имам чувството, че имаме уговорка заедно да се умчим един от друг, аз също съм научила много нещо от него. Но онова, идващо от дъното на сърцето, с плам, запомнящо се и осмислящо един ден го няма. Благодаря ви, наистина ми помогнахте с коментарите.
Първите коментирали ми помогнаха да разбера от какво ме е заболяло най-много, а последните ми дадоха увереността, че има хора, които могат да разберат така нескопосано описаната от мен картинка.
Проблемът е, че аз съм емпат. И понякога усещам емоциите и настроенията на хората много силно, вкл. когато някой ме манипулира - било съпругът, било някой в службата. И това ме товари много...
Желая на всички много любов и едно страхотно лято!
От авторката

20.   Просто, това че с нищо не е показал благодарността си, за това че си му родила 2 деца, показва всичко и не знам защо те нападат.
Когато си болна, не ти обръща внимание...Какво по-голямо доказателство искат? Но обиждат, без дори да са прочели и най-вече разбрали какво искаш да им кажеш.

За съвет...не знам какво да ти кажа. Нямам опит в любовта, никакъв дори, нищо че съм на 20г. НО той наистина не го е грижа за теб. Чувствата му към теб вече са изстинали. Но ако го напуснеш, той ще осъзнае какво е имал до себе си. Но не знам, не искам да те съветвам дали да го напускаш или не...все пак децата го обожават, тъй че ще ги нараниш много ако се разделиш с него.
Помисли, те как ще реагират. Това е моето мнение и съвет.

Опитай се все пак да го промениш, много сериозен разговор ви трябва.

Успех.

Едно Момче-20г.

21.   Едно момче на 20 г., напълни ми душата. Благодаря, че си направи труда да пишеш. Да, това, резюмирал си го с дви думи, а най-вожното за мен е, че си го разбрал.
Нека децата да пораснат и с двамата родители в любов, аз пак ще съм си малко тъжна, но някак си знам, усещам го, аз съм силно интуитивна, че в залеза на живота ми ме ме чака една невероятна любов и подкрепа, която ще оценя и ще ликувам, когато това се случи.

На теб, мило момче, защото имаш сърце очевидно, ти пожелавам да срещнещ твоето момиче, и когато се увериш, че е тя, да я направиш своя принцеса и честичко да показваш, че я обичаш и държиш на нея - не е нужн да са скъпи подаръци - може да е роза, книга, малка изненада, мил жест, но наистина за нас, жените, явно тези неща са важни. На тези, които ме разбраха, отново благодаря, а на тези, които ме обвиниха, че съм меркантлина, ще им кажа, че живота е така устроен, че един ден ще ме разберат какво съм искала да им кажа.
От авторката

22.   Здравей. Случайно попаднах на статията и много се развълнувах, защото видях собствената си майка във ваше лице. Години наред страда поради същите причини. Сестра ми не го харесваше, а аз бях най- близка с него, защото се възхищавах на ума му и майсторлъка му. Почина преди няколко години и мисля, че в последните месеци осъзна грешката си. Но беше сам- майка ми замина да работи в чужбина със сестра ми, а аз в друг град. Може би това го накара да осъзнае, че е много важно да се отнасяш с внимание към близките си, да им даряваш топлина и любов от време на време, колкото и студен човек да си. Та нали точно най- близките имат най-голяма нужда от твоята любов и грижа, за да се чувстват обичани и ценени без чувство за малоценност.
Не зная как мъжа ти се държи с децата ви, но със сигурност те виждат и осъзнават как той се държи с теб и тава ще остане завинаги в съзнанието им. А и ти не бива да се подценяваш дори за секунда в името на каквото и да е, ако не искаш собствените ти деца един ден попили примера ти, да имат същия живот като твоя и те да търпят от своя страна. Не ги учи да бъдат нещастни.
Може би всеки сам приема нещата по собствен начин, и може да има обратния ефект-така например аз имам дългогодишна връзка с много умен и не толкова романтичен човек, с който постоянно капризнича и показвам своята любвеобилност за да го науча и покажа, че романтиката не е знак за слабост, а за сила. И успявам.:-). Но сестра ми, мисля, че остави мъжа си да бъде егоист, защото като иска да покаже колко е силна и оправна, му остави ролята на слаб и мързелив. Някъде бях чела, че мъжете са като кучетата, както ги дресираш.:-D Това, разбира се, е в кръга на шегата.
Моят съвет е -бъди щастлива и се бори за щастието си и така един ден и твоите деца ще направят същото. Ако можеш-промени го, ако можеш -накажи го, ако трябва-напусни го. Ако той те обича, ще се бори за теб.
Желая ти късмет и весели празници.

23.   Ако сексуалната връзка е добра, тя задоволително замества духовната
Обрязан, 31