Защо все на мен?!
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2320 пъти
Здравейте, искам да си изкажа мъката, но няма пред кого. Аз съм момче на 20 години (голям съм вече да се оплаквам така)но и аз съм човек и имам нужда да споделя, но компанията ми е такава, че няма да ме разбере.

Става дума за момичетата. Винаги съм се държал с голямо уважение към момичетата дори и в ученическите години преди гимназията. Винаги, когато харесам момиче, става така, че тя си хареса друг или съм нещо като изповедалня и това е. Дали ми подават грешни сигнали или аз ги разбирам погрешно, но тъкмо когато реша, че момичето има интерес към мен, всичко се обърква и разбирам, че не съм разчел сигнала.

Моите приятели са женкари, стига им да се забиват за единия път. Аз не съм като тях и за това няма да ме разберат, даже ми се смеят, че съм луд на тези години да искам сериозна връзка. Но на мен това ще ме ободри много. Да знаеш, че има човек, които те подкрепя в труден момент, да си излизате заедно, да си споделяте. Екскурзии, изживявания, дори онова "приятно мълчание", за което говорят, че е приятно.

Не искам приятелката ми да е някаква супер бегачка. Искам съвсем обикновено момиче, да ме приеме това, което съм. Да не съм красавец имам си кусурите, както всеки човек, просто не ми се дава шанс....