Споделена история от Любов и изневяра |
Има ли смисъл да се опитвам и да доказвам...
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 1965 пъти
Здравейте! Не очаквах, че и аз ще напиша тук моята история, но просто не знам от кого да поискам съвет, на кого да споделя..
Всичко започна преди около 2 години. В началото той беше лудо влюбен в мен, а аз се дърпах... не бях сигурна в него, не ми изглеждаше сериозен, а аз не исках поредната лятна свалка... Както и да е, предадох се и всичко започна. В началото толкова розово... просто бях на седмото небе с него и така почти 2 години заедно.
Преди около 2 месеца се разделихме. Той каза, че не ме обича както преди, не че не ме обичал, но искал да е силно, както в началото. А аз... аз лудо влюбена в него останах с разбито сърце. Само да знаех, че ще се обърнат ролите... Не знам кой е виновен и кой не, но знам че аз имам вина... виновна съм, че го ревнувах, исках да е само мой... Не съм от онези вманиачени ревнивки, които ревнуват даже от роднини и приятели... А и толкова ме е яд за това...
Не знам дали ще ме разберете, но не винаги като попитах за някое момиче съм ревнувала... а той си мислеше, че е така, че постоянно ревнувам и звъня да го проверя... а винаги съм била против това и ми е толкова грозно и смешно. Но как да му обясня като той си има изградено мнение... как да му кажа, че като ме остави бях в труден период и за това съм се държала грубо понякога. Толкова ми е тежко като ми приказва тия работи и ме изкарва най-ужасния човек на света... а само като знам, че понякога си го изкарвам на най-близките и се държа като съвсем друга... и за това да изгубя любовта?!.
И сега като кажа, че връзката ни беше от разстояние знам, че ще ме посъветвате, че това не е любов... не може така, но не е вярно. Само който го е изживял наистина ще знае, че е възможно... независимо дали сте на 3 метра или на 300км. Нашата връзка започна едно лято на село, а инъче сме от различни градове. Виждахме се при всеки удобен случай... било то ваканция или събота и неделя.
Наистина го обичам... почти 2 месеца вече от както сме разделени, а може би е нямало вечер, в която да спа нормално и да не плача за него. Скоро си писахме и той каза, че също му липсвам и че знае, че ще бъдем отново заедно някой ден, но не сега.
Дайте ми съвет... какво да правя? Да продължа ли да се боря за него... да му докажа, че не съм такава каквато бях последните месеци, че съм разбрала грешките си, че го обичам с всяка част от разбитото си сърце... Или просто да се откажа, да се опитам да продължа напред..без него, да не се обръщам назад...
В общи линии е това, много съм благодарна, че отделихте време да го прочетете и ще се радвам да ме посъветвате нещо.
Ако има значение аз съм на 19, а той на 23 :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 61ea8afe21 |
|
1. Няма втори шанс за първо впечатление :) Освен това някои хора просто не си променят мнението. Но те не са от най-умните, повярвай ми. И определено не си заслужават страданията. Знам, че няма да ти хареса това което ти казвам, но моето мнение е да насочиш към нещо друго вниманието си. Представи си, че си му била интересна докато си се дърпала, после вече му е станало скучно. Намери човек, който ще те оцени и след като тръпката премине, еднодневките няма да са ти от полза.
|
|
