Споделена история от Любов и изневяра |
Просто да споделя как се чувствам...
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 1872 пъти
Чувството беше изумително! Такава истинска и чиста любов рядко съм изпитвала. Да, влюбвала съм се много пъти, плакала съм, ако са ми разбивали сърцето, но това наистина си беше обич. Не харесване, не влечение, не лудост, А ОБИЧ!!! Някои ще го нарекат лудост, защото с него нямахме време да се опознаем, хвърлихме се на сляпо, а вече го обичах. Но той се промени - започнахме да се караме за глупости, да се виждаме все по - рядко и за все по - малко.. За мен времето не беше от значение, защото когато бях с него, сякаш то спираше! Живеех за мига, в който той ще ме прегърне и целуне, за мига, в който ще го видя.. Сякаш изведнъж чувствата му се промениха, но аз не го разбрах - бях сляпа. И щастлива. А после.. После дойде страшният ден. Каза ми, че трябва да поговорим, но не е за телефона..
Малко преди да ми каже, че всичко свърши, той ми обясни защо се е държал така. Каза също и че много съжалява и му е гадно за мен. Но вече нямаше значение - не чувах какво ми говори, не виждах нищо около себе си. Имах чувството, че небето се бе срутило върху мен. Превъртах лентата назад - от момента, в който се запознахме, разговорите, целувките, усмивките. И сега изведнъж всичко рухна. Очаквах всичко друго, но не и това! Той го каза толкова студено, все едно ме удари през лицето. Заплаках. Дишах по принуда.. Всички ме разпитваха, не вярваха, че съм толкова зле. Не исках да виждам никой, не исках да говоря с никой! Губят ми се дни, помня само онзи страшен ден - неговия последен ден до мен. Сега в мен сякаш сърцето ми е мъртво. Вече дори не мога да се правя, че нищо ми няма. Оттук нататък вече не искам да се влюбвам! Уморих се! Уморих се да ме нараняват! Уморих се да плача и постоянно да ми повтарят, че не си заслужава! Уморих се от всичко! Уморих се да обичам! Когато изляза, се вглеждам във всяко едно момче. Идва ми да му извикам името, да отида да го прегърна. Започнах да сде опитвам да разгадая хората по улицата - дали някой е изоставен от любимия човек или любовта му е несподелена. Искам да ги анализирам, да разбера как се справят, как го преодоляват. Но не мога! Останаха ми само горчивите спомени. Не минава и ден, без да мина покрай някое място, където съм била с него. Постоянно се сещам за усмивката му, ръцете му, очите му.. Тези очи.. толкова искрени.. и в същото време толкова лъжливи.. Колкото и странно да звучи, осъзнах, че неговата любов е била по-ясна от деня и по-тъмна от нощта. Любовта е небесна роса, която освежава сърцата. Но изгуби ли се, цялото небе се срутва.
Щастието на жената има една форма - любовта. За мен вече понятието любов НЕ съществува. Не вярвам вече в любовта! Няма и да чакам любовта да ме намери! Просто се уморих от този начин на живот. Навън вали. Небето е почерняло от облаците. Имам чувството, че облаците плачат. Искам да изляза навън, за да могат капките дъжд да скрият сълзите ми. Само малко ме боли. Надали болката ще се изтрие от дъжда. Искам просто да споделя своите сълзи със сълзите на облаците. Да почуствам тяхната болка, както и те да почувствам тяхната болка, както и те моята. Тялото ми вече е слабо и съм уморена. Нямам вече силата да правя нещата, които правех. Може би вече няма да казвам нещата, които всички биха искали. Може би не осъзнавам кой ден е днес.
Аз веднъж вече бях готова да подаря своя собствен живот, така че да бъда щастлива! Но както винаги - прецаках се! Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво имаш. Повечето хора в такива случаи се обръщат към приятелите си. Но този път аз няма да го направя. Наслушала съм се достатъчно, упреквали са ме достатъчно. Знам репликите. Искам да се справя сама! Напълно сама! Не искам да ме питат през 5 минути как съм. Може да ми отнеме много време да се съвзема, но може и да е малко. Кой знае? ! Честно да си кажа - хич не ми пука колко време ще трае и какво ще изгубя или спечеля от това. Единственото нещо, което искам да направя е да се скрия в себе си..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 7652150679 |
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 3879057038 |
|
2. Здравей, искрено ти съчувствам. Аз също съм на път да изгубя съвсем любовта за пореден път. Аз се чувствам като теб, макар да не е сложен край, всичко върви натам усещам го, много ми е тъжно, но нищо не мога да променя. Всичко върви към своя край, а колко щастливи бяхме в началото. Вижда че историята е доста стара и може би вече се радваш на нова любов. Хареса ми как си написала историята, сякаш аз съм я писала. Успех и не губи надежда.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 49bac76400 |
|
3. Има жени, които в моменти на най-дълбоко усещане за нещастие, празнота и т. н., демонстрират завидни литературни способности. Може би трябва да се възползват от тях.
Иначе съчувствия за тъгата, но не може да ти се помогне, време трябва само и нови изживявания. Просто човек трябва да внимава доколко си позволява да потъва във фантазии, c'est la vie.
_Az_
|
|
