 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Най-после го преодолях
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2852 пъти
Здравейте драги читатели!
Преди една година и половина срещнах един мъж...и се влюбих в него от пръв поглед. Проблема беше, че адски много пречки имаше между нас, но това не беше основният проблем. Те можеха да се преодолеят, ако любовта ми беше споделена, но за съжаление тя не беше такава. Между нас не е имало нищо, само флирт и то с една единствена цел от негова страна (впоследствие и моя), но тя не можеше да се осъществи, защото хиляди км ни делят. Толкова бях влюбена и обсебена от него, че бях готова да си легна с него един ден...само и само да съм с него. Толкова го обичах, желаех и ИСКАХ, че на моменти направо ме хващаха лудите и беснеех, защото не знаех какво прави сега...дали някоя мадама не му прави компания...За някои е непонятно как така има двойки, които се влюбват чрез интернет, снимка, видео...и т.н, но според мен такава любов е напълно възможна! Да не говорим че вече едни 90% от запознанствата се осъществяват чрез интернет.
Това на страна сега...Да ви върна към моята история... Наистина бях обсебена от този мъж. Надявах се, че ще се видим някой ден и ще прекараме страхотно...и той ще се влюби в мен, а дори и да не го направи, аз просто исках да бъда с него...исках да страдам за него, не исках да го забравя. Предпочитах да страдам, но постоянно да е в мислите ми. За жалост между нас нямаше нищо повече от един флирт и секс чат...за него съм била поредната, а той за мен единствен. Той не е красавец, аз не си падам по "красавци". Обикновено момче е, много е чаровен и има големи зелени очи, които обожавах.
Страдах, страдах...и след година и половина взех че го преодолях. Вече нищо не чувствам, сякаш никога не съм се влюбвала. Вече не ми липсва, дори не си спомням много от разговорите ни. Сега дори не търся връзка, забравила съм какво е да си влюбен. Той беше мой тип мъж, а вече не е, дори нямам определен тип мъж, който да ми харесва...той определено ми беше до скоро и постоянно го сравнявах с други мъже. ... дори не знам какво ми харесва сега... Той ми е напълно безразличен, най-после!
Чрез историята си искам да кажа на всички, на които им се струва невъзможно да забравят любовите си - хора, оставете времето да си свърши работата! И най-вече от вас зависи, колко по-бързо ще го направи! Не бъдете наивни като мен, колкото и да сте влюбени, щом няма смисъл - не се опитвайте да му придавате. Не се задълбочавайте, така повече ще страдате, безсмислено е...и животът е твърде кратък!
Пожелавам на всички ви да срещнете час по-скоро истинската любов и тя да е споделена, и да бъдете много щастливи!
Лека вечер!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 0d1e5cb90c |
|
1. Зарадвах се като прочетох тази история, напомни донякъде за моята :)) Обичах един човек нещастно 4 години. Познавахме се от 6 години, първата година от запознанството ни той имаше някакви чувства към мен... точно, когато аз не изпитвах нищо към него. По-късно стана обратното, аз го обичам, той мен не. По едно време той разбра от други за чувствата ми към него и не го прие много добре, просто защото хем не бях много красива, хем не бях от най-умните /според неговите представи/.
Тръшках се, плачех за него, всичко това всеки ден. Исках да се самоубия, защото накрая, към последната година, в която го харесвах, той спря да ми обръща ВСЯКАКВО внимание - не ме поздравяваше, не ме и поглеждаше, въпреки че се познавахме от толкова много време. Последната година беше и най-страшно, защото бях полудяла, изпадах в нервни кризи - крещех като луда, по цял ден плачех, няма значение навън ли съм, вкъщи ли съм, хвърлях предмети...мислех, че никога няма да го забравя, че този, който ще мога да харесам повече от него трябва да е едва ли не някакъв бог.
Е, веднъж го видях с едни негови приятели. Имаше едно момче, което най-много ми „хвана окото“. Изпитах много странно чувство като го видях, но не обърнах внимание на чувството. След една-две седмици вече се хващах да го заглеждам все по-често и по-често, но отново не обърнах внимание, продължавах да плача по другия. Минаха 5-6 месеца и вече се усетих как по цял ден мисля за него, докато накрая не осъзнах, че го харесвам много повече от другия. Не го познавах, но скоро ме запознаха с него :)).
Няма невъзможни неща, тази случка го доказа. Права си, че времето лекува всичко :), аз допреди няколко месеца мислех, че това са пълни глупости, но вече се убедих, че всичко се преодолява с времето.
Желая на всички много споделена и щастлива лбов :)!
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 36dd09127c |
|
2. Ооо, бях същата като теб.... тръшках се, ревах, изпадах в някакви кризи и състояния... които ме плашиха. Исках да е само мой, дори исках да се оженим хаха. Вчера разбрах, че си има приятелка. Нищо не усетих. Приех го спокойно. Вече нищо не чувствам към него... от една страна съм щастлива, но от друга се чувствам отново празна. Аз обичам да се влюбвам, обичам да обичам.... определено ще ми липсва много това чувство. Особено силна беше любовта ми към него, тя ме изпълваше, въпреки, че не беше споделена, аз предпочитах да се надявам на някакви мои си там мечти, измислици... Надявам се скоро отново да се влюбя.... прекрасно чувство! Всеки трябва да го изпитва! И то да е споделено!!!
Авторката
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 098a6df984 |
|
3. Мила, и аз бях така преди около повече от година, харесвах страшно много едно момче, той отначалото не ми обръщаше много внимание, а аз бях луда по него, плаках всеки изминал ден и нощ и проклинах гадната съдба, че така ни е усроила (деляха ни много километри)... Внезапно след това обаче стана точно обратното - той беше луд по мен и ме търсеше, а аз проявявах само безразличие, някак си не усещах нищо към него, както и в момента не усещам... сякаш никога не съм се влюбвала в него... не мога да си обясня как, в човек, в който бях дополуда влюбена и давах всичко всичко, само за да го имам сега ми е напълно безразличен... тръпката, влечението изчезна... настрадах се, преодолях го... НО има едно голямо но... за мое нещастие миналата година се влюбих в най-погрешния за мен човек - момчето, с което съм и до днес, незнайно защо, след като знам и всички знаят, че не е за мен... историята горе долу се повтаря, само дето в началото той ми тичаше буквално след гъза, правеше невъзможни неща за мен, а аз не се интересувах, пълно противиположно сега аз го обичам като луда и му ходя по гъза, а на него все едно не му дреме... уж и той казва, че ме обича, а всъщност се държи с мен като с парцал, а аз се чувствам вързана от чувствата си и не мога да го оставя като заслепена съм... много се отплеснах... та мисълта ми е хората, местата се променят, но ситтуациите, в които попадаме са едни и същи... всичко е един кръговрат, като омагьосан кръг... така е устроен живота и знайте, че няма нищо ама наистина нищо случайно в тоя живот... обичайте се, споделяйте любовта си взаимно и се радвайте на всеки един щастлив миг от живота :))
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 36dd09127c |
|
4. Браво на теб, номер 3. И аз мисля, че няма нищо случайно... Да ви кажа...малко ми е гадно, че вече не изпитвам нищо към него. Любовта ми към него може много лесно да се пробуди отново....но няма смисъл, след като тя никога няма да е споделена. Гадно ми е, мъчно ми е. Иска ми се сега да съм влюбена и щастлива....ама не съм. Усещам как мога да се вкопча отново в него, само и само за да изпитвам онова прекрасно чувство, без да ме интересува споделено ли е, или не е. Но няма смисъл. Аз вече го забравям...наистина нищо не чувствам, много е кофти. Изпитвам тотално безразличие към всички. Не искам да е така...дано бързо се намери някой, който да ми грабне вниманието за дълго!
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 2ca7b3d802 |
|
5. До номер 4: Здравей, аз съм 1. Наистина няма случайности. Разбирам те, че чувстваш някаква празнина в душата си, но аз съм убедена, че в най-скоро време празнината ще бъде запълнена :). Ще стане спонтанно, затова не се насилвай да харесаш някого. Аз съм го опитвала, но стана по-зле. Човекът с главно Ч ще се появи, когато най-малко очакваш. Просто имай търпение :))
|
...
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 36dd09127c |
|
6. Надявам се... но едно не разбирам, защо животът ме срещна с него? Той дори не е българин. НО най-странното беше, че той познаваше българи.... а той дори не е идвал тук. Странно е, егати случайността. Мисля, че знам защо живота ме срещна с него, но дано отговора на този въпрос не ми донесе нещастие...
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: b84618db9d |
|
7. За всяко нещо си има причина. Аз обичах едно момче 7 години и след като ме нарани с едно единствено изречение го забравих. Отлетя. С него научих какво е търпение. После след 1 година се влюбих в друг. За съжаление пак неподходящ. Постоянно се натискаше с други момичета пред мен, не нарочно, не знаеше, че го харесвах, но все пак ме нараняваше. С него се научих да не обръщам внимание толкова много на това какво се случва край мен и как се държат някои хора. След 2 години го преодолях и него. След още 2 години с третото момче, в което съм "полу-влюбена", така казано, се научих да общувам и да съм по-отворена към света, спечелих увереност, себеуважение, самочувствие и още няколко урока. Така че всяко нещо си има цел в този живот. Ако нещо се случва, то значи, че има причина да се случи. И винаги е за добро, колкото и да изглежда, че ни наранява.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 36dd09127c |
|
8. Добре, мисля, че знам защо живота ме срещна с него... само да не е на лошо... :(
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
