Съдбата си играе с мен
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 1877 пъти
Някъкъв купнеж бушува в мен ... секса ли ми липсва напоследък или са дълбоко скатавани чувства от незапомнени времена не мога да си отговоря. Моля за съвет.

Намерила съм го в пясъчника на санаториума, когато съм била на 2 или 3 годинки, Той около 6. Дълги години прекарвахме ваканциите заедно. Родителите ни се разбираха и помагаха кой с каквото може. Случи се така, че изгубихме контакт за около 5-6 години. През това време аз завърших висшето си образование на друг континент, той имаше дълга връзка и така до днес. Не сме се виждали от може би от ученическите ни години... Добре, че са социалните мрежи и живата връзка, та поддържаме контант и не можем да се забравим...

Август месец организирахме почивката си заедно. Ще бъдем 4-ма приятели от детството. Много съм щастлива, че най-после ще се видим и на живо, но имам притеснение, че ще се възродят едни по-различни чувства в мен. Когато бях дете силно купнеех да се омъжа за този човек, а родителите му толкова ме обичаха, че често казваха как аз съм олицетворение на дъщеричката, която никога не са имали.

Обичам този мъж като брат... това е ясно, но възможно ли е все пак да го обичам и като жена?!
Понякога се шегуваме, че сме родени един за друг, къде на шега, къде наистина... осъзнавам, че нещата най-много да стигнат до секс и после какво... аз си заминавам и още 10 години мълчание ли ще последват? Или просто ще спрем всякъкъв вид комуникация, объркани от случилото се... Ами ако ми е писано да бъда с този човек? Той ли е моята сродна душа или съдбата си прави лоша шега и изпитва приятелството ни?