Той е ужасен, а аз съм с него
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2365 пъти
Дори не знам ЗАЩО съм с него. Той пие, пуши, друса се (не много често, но все пак...), груб и арогантен е, не дава признаци, че ме уважава като личност, не показва обич, любов, не ми дава топлина, не ме кара да се смея, хаби ми нервите, кара ме да рева, а не просто да плача. Разбива ми психиката от всяка една страна. И аз СЪМ с него.

Днес го няма, отиде да гледа мача с дружките си веднага след работа, не се прибра, но и не го очаквах. Имах цял ден на разположение, та дори и цяла вечер, да мисля защо съм с него. Какво ми дава той? С какво допринася в живота ми? И там е работата, че не се сещам за нищо положително. Питам се влюбена ли съм, заради това ли го търпя. Ама не, не мисля че някой може да се влюби в него. Не мисля че някой може да го обикне, ако го третира така. Тогава защо съм с него? Не е свръхбогат, има пари, но мен това не ме касае - не съм му държанка. Секс? Не, не е нещо, което друг не може да направи. Старо приятелство? Никога не съм го чувствала близък като приятел. Свобода? Не, той си е властен и ревнив, мисли че ме притежава още от първата ни среща. И ето че някак ме притежава, някак не мога да се отлепя от него. Но защо? Ей това си се чудя, чудя си се на акъла и утре със сигурност ще започна изследване на връзката ни (ако такава съществува) и ще се опитам да разбера, но в крайна сметка пак ще стигна до поредния такъв "почивен ден" (от него) и пак ще мисля тези неща. И преди се е случвало. Нещо ме разубеждава на следващия ден, но питайте ме сега какво и не мога да кажа. Какво ми дава този човек? Равностойно ли е на това, което аз му давам от себе си? Защо съм с него?

Вижте, съвети не знам дали искам. Благодаря предварително на коментарите "махай се от него". И аз съм си го казвала и пак съм тук, чакайки го да се прибере. Не знам защо. Ако някой има отговор на въпроса "защо", нека сподели теорията си. Това ми трябва. Ако ли не, все ми е едно какво ще кажете. Аз ще си се чудя до утре, когато ще забравя въпросите си... до следващия път.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 6 месеца hash: e433075207

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хубавото в сличая ти е, че се замисляш над проблема. След като си констатирала проблемчето(меко казано), защото това е ад, аз и минута не бих позволил някой -някога да ме малтретира на психо основа.

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: 1761fcb5ac

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Може би навикът е нещото, което те задържа до него. Свикнала си да е част от живота ти. Може да те е страх от това да останеш сама. Добре е, че разсъждаваш над нещата, но трябва и да действаш.

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: 2d4e65c010

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Явно си влюбена и по тази причина ти обикваш всички недостатъции и лоши черти в него! аз те съветвам да го разкараш защото една достойна и уважаваща себе си жена, не допуска такъв мъж в живота си! Най- вероятно ще си помислиш че ако го напуснеш ще ти липсва! но не е така! според мен той заслужава някоя жена, която ще го трае! а ти заслужаваш много по-добро!

 

...

горе^

преди: 12 години, 6 месеца hash: eb37d59bd2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Миличка, напълно съпричастна съм с теб и аз като теб търпя нещо подобно, всмисъл той само пие много и от време на време като имаме по накой и друг скандал той започва да ме убижда, да ми крещи, все той бил прав, а аз - кривата ... После естествено се сдобряваме и той пак се държи добре, но това е само до следващия скандал ... да знаеш колко пъти съм си тръгвала, събирала съм си багажа, на вратата съм и вече след малко се разколебавам и пак се връщам ... знам, че това ще се повтори и пак се връщам ... Тези скандали всеки път психически ме изтощиха вече ... Според мен теорията е, че просто сме заслепени ... влюбени и колкото и да ни тъпчат, ние пак търпим, задържани от чувствата си. Самият навик с този човек, както споменаха преди мен, може би просто ни е страх да не останем сами ... Аз лично само като си представя, че се разделям с него и нахлуват такива мисли в мен, че без него няма да съм по-добре, че ще продължавам да го обичам и да страдам за него ... самата мисъл, че съм била толкова време с него (ходим от година и нещо) и съм се опитвала всячески да премахна вредните му навици, изхабих толкова нерви по него (до някъде съм успяла и имам все още контрол над него, но се притеснявам за в бъдеще как ще бъде) и после примерно трябва да превъзпитавам някой друг и да започна отначало ... всичко това ме кара да не искам нова връзка. Тъпче ме, мачка ме понякога, но като че ли пак предпочитам да страдам и да съм до него, отколкото пак да страдам, но сама. Незнам това мазохизъм ли е какво е незнам ... Знам само, че не заслужаваме такова отношение, че сме толкова добри и търпеливи да ги търпим, а те не заслужават това ... ако можеше ей така на живо да си поговорим би ми олекнало, да споделя с някого със същата съдба, да обменим опит ... Незнам какво да те посъветвам и аз ... бягай и това е, макар и аз да съм в същото положение и да търпя ... бягай, спасявай се, просто тези хора не ни заслужават и ако не сега, то след време като се разделите, ще видиш, че живота ще ти поднесе нещо много по-добро, защото ти го заслужаваш Успех ти желая от сърце :))

 

...