Споделена история от Любов и изневяра |
В лабиринт за цял живот...
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2001 пъти
Преди 4 години имах сериозна връзка с момче от друг град. Държах на него много, въпреки че с времето излизаха все повече и повече негови лъжи. Един ден отидох на гости в неговия град, поразходихме се после седнахме да пием кафе. Докато си говорехме дойде негов приятел със сестра си, седнаха на нашета маса, запознахме се и си поприказвахме. Приятелят му ме гледаше странно, самият му поглед сякаш ми говореше нещо. Побиваха ме тръпки от това момче, избягвах погледа му имах чувството че ми е влязъл в главата и чете страница по страница живота ми.
Месец и половина по-късно приятелят ми имаше рожден ден, чувствах се страхотно, толкова весела и безкрайно щастлива, докато сред гостите не видях и онова момче. Вцепених се, без причина, без нищо, сърцето ми заби толкова силно че ми прилоша. След този ден всеки ден ми беше пред лицето и в мислите това момче. Но чувствата които изпитвах когато го видех бяха токова примесени че колкото и да се мъчех да разгадая защо така и не успявах.
Месеците се нижеха и когато лъжите на приятелят ми преляха чашата се стигна и до края. И всичко започна от този край... 2 месеца по-късно случайно момчето със смразяващия поглед си беше направил фейсбук. Сприятелихме се и си писахме малко. От чата повече ми напомняше на тинейджър отколкото на сериозен и голям мъж. Един ден се видяхме и този ден промени живота ми завинаги. Не сме били гаджета, въпреки че първият месец и половина бяхме всеки ден заедно а и той така се изказваше че уж сме. С него се чувствах адски различно, колкото не ми пукаше за нищо-толкова и ме беше страх да погледна друг. Изпитвах и страх и безстрашие с него. Но той беше толкова непостоянен че след първия месец и половина от честите ни срещи изведнъж спря да идва. Това ме нарани. Думите му прозвучаха като "късане" а това което получавах от него, беше всичко друго но не и връзка. Бях му бясна-мразех го и го исках едновременно. Исках както да държа ръката му така и да му ударя плесник. Пишех му и постоянно го клеветях , че е като всички останали, че е използвач, че е дечко. Той се държеше твърде сериозно и спокойно, постоянно ми повтаряше че държи на мен и т. н.
В крайна сметка си останахме приятели-за него, а за мен аз си останах в лабиринт. Защото в продължение на 3 години не сме спирали да се виждаме, но и нищо не се е променило от преди. Той се държи с мен така че все още сме заедно, всеки път дори и веднаж на 2 месеца да е той идва и е същият като преди. Ревнувам го, не мога да преживея това ако го видя с друга. Просто не мога колкото и да се опитвам да го прикрия. Затова и се скарахме преди 2 дена, поиска разрешение от мен да ходи с моя приятелка а я беше виждал точно 2 пъти. Искаше ми се да ме беше убил вместо да ми казва това. Казах му че ми е все тая за него и т. н. да прави каквото иска. Замълча и след това ми отговори: "не отказах се няма да съм с нея, не искам". След това започна да се държи с мен като с дете да ми говори нежно и мило. Вбесих се, но той упорито ме успокояваше. Накрая ми каза:"Аз не мога да съм с теб, защото ако си с мен няма да си щастлива. Понякога ми се е искало да спра да се виждам с теб за да не ти вредя. Каквото и да има между нас то няма да е истинско. "
Думите му ме плашат както в началото когато го видях, така и докато се виждахме след време. Този страх ме е обладал... душата ми, чувствата и всичко е в един лабиринт и аз не зная какво става, не зная коя съм, вече не зная и какво искам... Живота ми е лабиринт и в този лабиринт една ръка и една дума винаги ме контролират. Искам да продължа без него, сякаш не съм го познавала никога... Искам, но все нещо ме спира...
|
