Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

59.   Използвам темата, за да кажа на номер 47/51, че си няма хал хабер за какво говорим с номер 26/45/49. Както вече ти казаха, няма начин да спреш един мъж да ти изневери, ако иска да го направи - освен може би да го вържеш с белезници за парното и да му даваш храна 3 пъти на ден. Това, което можеш да направиш, за да го задържиш при себе си, е да направиш така, че да не предпочете друга. Поне не дългосрочно. Краткосрочно винаги ще се намери някоя, която ще е по-апетитна в момента. Подчертавам в момента - не всяка, която искаш да нае*еш, искаш да живееш с нея! Постявайки нещата "или аз, или тя" рискуваш изборът да е "тя" - и шансът изборът да е този е толкова по-голям, колкото повече сцени и скандали правиш вкъщи. При този развой на нещата всички са прецакани - и ти, и мъжа ти (вече бивш).

Не става ясно точно защо са се прецакали нещата в случая на номер 26, но явно тоя нейния е бил пълен ахмак. Такива жени се срещат веднъж на 1000 и са джакпот от тотото, и да изпусне шанса явно или е бил мега тъп, или просто не е осъзнавал какво има. Всичко това по никакъв начин не значи, че грешката е в нея - просто някои хора, и мъже и жени, злоупотребяват с прекалено доверение, което им се дава!

Кубрат

60.   48 е направил много точен коментар. Авторът да го прочете пак и до помисли върху казаното.

Ели

61.   До коментар №50 на Плам : Няма такова нещо като станало случайно дете. Спира да бъде случайно в момента на решението на двамата участвали на това дете да му бъде даден шанс. Толкова! А и когато не възнамеряваш да ставаш родител вземаш съответни мерки това да не се случва. Дотук със случайните неща...

Ели

62.   61 аз съм жената написала коментар 48 и тази същата, която зададе въпроса за детето, планирано ли беше или не? Не мога да се съглася с теб. Едно е да бъдеш с някой, да чувстваш, че това е твоя човек. Човекът от, който ще имаш дете-плод на любовта ви и съвсем друго е при свършен факт, било то от невнимание или просто случайност това дете да е станало. Да то няма да е по-малко обичано и важно за родителите си, но за мен това не е планирано дете. Още повече, че времето в което тя е забременяла съвпада с времето в което те са имали търкания и даже са стигнали до раздяла. Всички сме наясно на какво е способна една жена за да задържи мъжа до нея. Но ето ти отново факт, че освен с любов с нищо друго не можеш да задържиш, човека до себе си, било то и с дете.

63.   до 62

Всички сме наясно на какво е способна една жена за да задържи мъжа до нея.

И аз това исках да намекна на автора, но някак не исках да му разбивам илюзиите, затова само повторих въпроса ти.

Знам случай, в който той й предложи брак, за да си поеме отговорност за детето, а тя уж направи спонтанен аборт (същия ден се забавляваше с приятелки навън и си обсъждаше сватбата) и след това си изигра театрото, че той бил виновен, защото нервите покрай раздялата им й се били отразили зле. И така настоя за "второ" дете и побърза милата да се ожени. Всички му се смеят на горкия как си вярва и как й вярва.

КЪМ мъжете

Когато една жена ви каже, че е бременна. Отивате в аптеката, купувате тест за бременност (и втори - след малко ще разберете защо), държите теста далеко от ръцете й, отваряте го точно преди употреба и държите пръчката, докато пишка върху нея. (Защото знам и истории с подменени тестове) Теста ако се окаже отрицателен е много вероятно да чуете "Те никога не дават 100% гаранция, ще си направя втори после" Изваждате втория тест и пак същата процедура. Пишка върху него пред вас, докато чакате да минат 5 мин. не откъсвате поглед от теста!
Особено да го имате под внимание, когато не сте свършвали в нея, когато тя не е била в овулация или когато много е искала изневиделица, седмица преди съобщението да излезете, да ПИЙНЕТЕ и е била много ласкава и страстна същата вечер по-късно.
Особено ако сте скарани или напът да се разделите!

И пак, ако сте спазили всички тези изисквания, пак може да ви метне!
Защото знам случай, в който доктора за една кутия бонбони и защото бил приятел на майката, излязал пред кабинета и казал "Честито, синко! "

Ако са ви преметнали е много вероятно след това да иска повече секс и да се чувствате като богопомазан и въобще да не отчетете това, че казва: "Нали съм вече бременна, може спокойно сега да не се пазим"

Успех на всички!
Плам

64.   Ели, на такива сцени съм била свидетел, че идея си нямаш наистина какво се случва, когато едно дете е вече факт. Особено ако жената се страхува, че ще изгуби човека до себе си. Само да й намекне за аборт или да пита нещо от сорта на "Не знам, готови ли сме сега за дете? " О, господи! Жените сме актриси до безкрайност, особено стане ли напечено, а умението ни да манипулираме е пословично, да вкарваме вина, да се тръшкаме...
Къде точно един мъж има думата дали това дете ще се роди или не? Ще каже - не съм готов за родител, искам да направим аборт. И се започва.. даже преди ад е довършил изречението си: "Моляяяяяя! Ти ум в главата имаш ли, ще направя аборт, как може да си толкова долен, да искаш да махнеш детето си, плод на любовта ни" И мъжа млъква и се чувства като най-големия престъпник на света, само защото си го е помислил.

Планирано дете е, когато двамата са поживели заедно, видяли са дали ще им се получат нещата или не, започнали са да си представят старините си заедно и са обсъдили възможностите си да отгледат едно дете, разбрали са се как ще го възпитават, видели са, че имат сходни идеи за това какво представлява "възпитанието", улегнали са, любовта им е укрепнала и са почувствали нужда и готовност, да поемат отговорност за създаване на не само на ново тяло, а на личност, която с общи усилия и любов ще изграждат двамата заедно.

Плам

65.   Извинявам се за отклонението, но искам да попитам Плам. Ти тази същата Плам ли си с която комуникирахме във темата за секса, любовта и зодиите.
Моника 62

66.   Да! Същата! Но зарязах онази тема, че не мога сега да се съсредоточа в изчислявания и тълкувания :)
А питаш, защото?

Плам

67.   Питам защото първо ме заинтригува начина ти на изразяване, върнах се в темата и се поразрових, навсякъде се беше подписала като авторката, само на едно местенце пишеше "Плам авторката''. За това питам. Аз съм Моника, на която отдели много време и която ти е безкрайно благодарна. Прегръдки!

68.   Моника, сетих се, слънчице!
Знам, че се бъркам много нагло в личния ти живот, но ти отправям едно предложение - защо н разкажеш тук на този човек, който явно вече няма сила дори да мисли спокойно, за първия брак на съпруга си, за любовта, която сега изпитвате един към друг. Аз може и други нещица "да видях" в хороскопа му, но са стари ... не си струва. Той не е бил щастлив със първата си съпруга, бракът му "се е случил" по едни други стечения на обстоятелствата, а не по любов.

Та сигурно би било полезно на автора да разбере нещо за една връзка, изградена по единия и по другия начин.

Защото промяната, от която се страхува, не е никак страшна всъщност. Промяната винаги е шанс за нещо ново!

Плам

Прегръдки и от мен!
а ако ти допада начина ми на писане и разсъждения...може да погледнеш (е ако и секса за теб е тема, която по те вълнува) моя е и темата "Да споделим най-мръсните си сексуални фантазии"

70.   Да, Плам, всичко, което си написала как двама души решават да имат дете би трябвало да се случва точно така, но... къде ти такава отговорност и мисъл, когато стане въпрос за възпитание, а детето е две клетки и половина още. Нещата обикновено не се случват така като цяло., а в движение. Не мисля, че някой е готов да бъде родител или пък си мисли, че е, а после се оказва нещо друго. Да си родител си е всичко онова, което си написала, но става ясно малко по-късно. Ако ти си създала дете по този начин и с тази мисъл - поздравления, ако не -ти го пожелавам! А и след като стана ясно, че си от темата за зодии, астрология, любов, секс, ти е ясно, че нещата си се случват така, както трябва да се случат, за да могат всички участници в случката да си усвоят уроците.

Ели

72.   Леле Плам сега не мога да ти опиша какво се случва в мен след като прочетох "Аз може и други нещица "да видях" в хороскопа му, но са стари... не си струва. "Всичко, което знам за миналото ми е чуто от негови близки. Той не обича да говори и аз не го разпитвам. Знам само, че тя е била студен човек. Сериозен и голям материалист. И въпреки всичко съм реалист. Той я е обичал след като е бил с нея повече от 5 години. Не съм сигурна за взаимоотношенията им след сватбата, но преди това е имало любов. Нямам си на идея какво се е случило, че се е стигнало до развода. Никога не съм го чула да каже нещо лошо за нея, все пак е майка на детето му. Колкото до настоящето. Хората около него казват, че той никога не е обичан, уважаван и щастлив, колкото с мен и сега. От него също съм го чувала. Моля те, ако имаш време в другата тема драсни ми някой ред за нещата, които си ''видяла'', но премълчала. Утре ще имам повече време и ще се включа тук за да разкажа повечко. Целувки Плам, спокойна вечер.

73.   51 - Ми когато си в една дълга връзка обикновено си говорите. И няма да стане без думата АКО (ама не това дето мирише) бях откровенаи си казах "слушай сега, АКО еди какво -си -еди -що -си". Естествено, че можеше да се мине на "ама неееее, ти си мойта луна, мойто слънце, без теб не мога да дишам" и стига сто пъти на думата "крайност" и готовността да стиснеш кадилото да ме анатемосаш, по добре се отпусни малко

59 - ;)

И авторе, бях писала ама не си виждам из коментарите... не съм раждала и това чувство ми е непонятно, но бях чела из форума на бгтетките, че следродилната депресия е нещо сходно, пак със сходни проблеми. Ако има някоя, която е по-запозната с проблема да сподели... Може да обсъдиш въпроса със специалист или да се допиташ до форума, след което да поговориш с жената (ама внимавай да не ревне и да те изкара, че искаш да я водиш в лудницата)
Просто за някой жени е непосилна идеята като станат майки и се адаптират бавно и трудно.

Offf

74.   Един нещастен брак. То няма грам любов между вас. Отивайте и двамата на психолог, семеен консултант, каквото там решите. Решили сте да живеете нещастно и си живеете така, ти обвиняваш нея, тя обвинява теб-явно е разбрала за другата, която си имал преди. Не го преодолява. Рушите всичко между вас. И да останете заедно, ще направиш нещастно това дете, което сега боготвориш. И... по-полека с тия чувства, не е нужно баща да се държи така, но явно коменсираш другата липса в живота си. Ако не постигнете хармония, най-добре е да се разделите, а детето да живее последователно по месец (два или три) при единия и после при другия (широко разпространенна на запад практика). Няма нищо по-кошмарно от нещастен брак.

75.   73-постродилната депресия е с други симптоми, не е с ревност и скандали. Тя е коварно заболяване и ако не се обърне внимание навреме може да доведе до сериозни последици.
Плам, напълно е възможно жена да забременее и при прекъснат полов акт. Това ти го казвам от опит.
Авторе, дано не си и предложил брак. Много ще сбъркаш и ще страдате и двамата. Ревността не се лекува. Тя може да бъде подтисната, но винаги все някога ще избухне с нова сила. Дано разговорите с нея да дадат резултат и да не стигате до раздяла.
Маги

76.   О, знам, че може, повярвай ми!
Да не говорим, че една такава "възможност" ми е кръщелник, на 5 годинки и е най-слънчевото и сладко дете (е, нали си е "мое гардже" да си го похваля):)

Но ЗНАМ и на КАКВО е способна жена... особено ако иска да задържи мъж до себе си на ВСЯКА цена!

Плам
до Маги

77.   Защо така лошо се отнасяте към съпругата на автора, аз съм също много ревнива, почти като нея, на 90%. Не искам да съм такава! Бих искала някой да ми помогне. Съмнявам се и на нея да й харесва да се чувства несигурна нон стоп. Наистина аз имам причини да съм ревнива - чатове, срещи.. а сме заедно повече от 3 години. Опитвам се да се контролирам, но на моменти се сещам за някаква стара случка, в която ме е излъгал и се настървявам срещу него и като го видя и почвам да се карам с него... Той не знае за какво иде реч, защо.. той се ядосва, аз рева, защото на него не му се обяснява за пореден път и ме игнорира и даже ми отвръща напук. Всички тук упреквате авторката, но ако знаете как да се справите с това обсебващо чувство, ще се радвам да прочета.. защото наистина усещам как и аз мога да загубя приятеля си, заради глупавата ревност.. а знам, че сега ме обича и мисли само за мен

78.   дано жена ти си намери някой -това заслужаваш. има основания да е ревнива.

79.   Ревността не е чувство, а емоция, маскираща истинския проблем, който може да се корени в съзнанието без дори да подозираш за него.
Има няколко основни въпроса, на които трябва да си отговориш ако наистина искаш да "пребориш" себе си.
1. Наистина ли изпитвам любов към човека до себе си? Знам ли какво е любовта? Покриват ли се моите представи за любов с неговите?
(Учудващо е колко голям процент от хората не си задават тези въпроси още при започването на една връзка, а после дълги години агонизират)
2. Няма ли в мен страх? От какво се страхувам всъщност? Кое е нещото, което ме кара да се чувствам несигурна? Къде е разковничето на моята несигурност? (тук обикновено говорим за много дълбоки нива на подсъзнателен страх, които мозъкът ни не може да разгледа и анализира веднага, но при напъване и желание се случват чудеса)
3. Обичта на всяка цена ли означава да бъда с човека, който обичам? Какво ще се случи ако той утре замине в чужбина? А ако почине (недай си боже, но всичко се случва, нали) Не е ли обичта желание, другия да е добре? Как обичам котката си?
4. Осъзнавам ли ясно последствията от демонстрациите си на ревност и готова ли съм да посрещна отговорността за тях? Какво всъщност се опитвам да покажа чрез ревността си и не мога ли да го кажа по-друг начин? Какво ще се случи ако опитам да говоря за страховете си, вместо да използвам похвати за емоционално малтретиране (каквато е ревността)?
5. Притежавам ли човека, който обичам? Мога ли насила да го накарам да ме обича? В моя власт ли е в крайна сметка, което и да е решение, свързано с него?

Ако седнеш и отговориш на тези въпроси, достатъчно честно и искрено и наистина имаш желание да разбереш как да се справиш със себе си и потърсиш отговорите в себе си (защото те няма как да бъдат извън теб) ще имаш, убедена съм, голям успех!

И един съвет!
Вчера си е за вчера! Каквото е било, било е. Не можем да се върнем и да изтрием нещата, но можем днес, тук и сега, да направим така, че случките от вчера да не се повтарят. Защото в крайна сметка, единственото, с което разполагаме е настоящия момент и потенциала на собствената ни личност - това са нашите вечни ресурси, те винаги са с нас и си е хабене на Природата направо, че не ги използваме!

Успех
Плам

80.   Плам (79 коментар), допускаш основни грешки при твърденията си, а именно:

"Ревността не е чувство, а емоция" - Напротив, ревността е точно чувство. Емоции, чувства, страсти - това са различни наши преживявания, като това, което ги отделя едно от друго е тяхната дълбочина и продължителност във времето. Емоцията е кратка, тя е породена от нещо малко и преминава през нас като полъха на вятъра - минава и си заминава. Чувството е нещо по-дълбоко, което си има свои корени, произход, развитие. В този смисъл ревността е чувство. Продължавам към следващата ти грешка:

"може да се корени в съзнанието без дори да подозираш за него" - Съзнанието е това, което знам (със-знание), т.е. това което осъзнаваме. Според психоанализата психиката се дели на три части - То, Аз и Свръх Аз. То е подсъзнателното, това, което не съзнаваме, но което е отговорно за наши чувства и действия. То е първично и неконтролируемо, тъй като ние не го осъзнаваме, не знаем какво има там, можем да съдим за това по грешки в езика, сънища и т.н. Но понякога и То се пропуква, неговите импулси стигат до Аз-а, т.е. съзнанието. Тогава ние ги осъзнаваме т.е. вече знаем за тях. Така няма как нещо да се корени в съзнанието без да си подозираш за него. Това, за което говориш е подсъзнателното.

Иначе си права, че ревността маскира истинския проблем. Той може да е чувство за малоценност, несигурност, ниска самооценка и т.н. Ревността е симптом на нещо, което по една или друга причина не осъзнаваме. Може да се стигне и до болестно състояние (ревностна параноя), но не е задължително. Като цяло ревнивият човек мъчи не само партньора си, а и самия себе си. Дори повече себе си.

81.   Благодаря, че ме поправи! Всичко, което съм написала се дължи на мои лични наблюдения и размисли, но признавам, че трудно боравя с терминологията.
Това за чувствата.. имах предвид, че чувствата са онези силни и чисти енергии, които текат свободно през нас - радост, обич, вяра и т. н. а емоциите са вид привързаност към... ох... към някакви запушвания в нашите енергийни центрове. (не знам до колко успявам да обясня мисълта си) :)

А това за съзнанието, да именно подсъзнание имах предвид, но при различни техники (медитация, йога и т. н. ) ние можем да направим връзка с нашето подсъзнание и да разберем много от нещата, които съзнаваме, а не разбираме с разума си. Концентрираната, насочена мисъл също може да помогне да достигнем подсъзнанието си, но тя трябва ад се упражнява чрез съзерцание, размисъл, събудено мислене и не на последно място интуиция!

Благодаря отново за поправката!

Може би, за ад се "преборим" с ревността не е нужно просто да намалим влиянието й, а да стигнем до самото й дъно и да премахнем причинителя й. Колкото и странно да звучи имах позната, която беше страшно ревнива, обсебваща и въобще.. същински енергиен вампир. Когато започна да се занимава с медитация и образно казано се събуди за съзнателно мислене, тогава изведнъж в нея изплуваха забравени спомени за това как е ревнувала баща си от другите му деца (беше най-малка от трима) Тогава и дойде при мен и ми каза това. Питах я "защо си го ревнувала? " Оказа се, че сее чувствала самотна и пренебрегната, защото била най-малка и носела дрешките на по-големите. После хубаво се посмя на себе си, прости си за това и малко по малко започна да връща спомени, докато накрая разбра, че баща й въобще не е правел разлика между децата си и много я е обичал. След това започна връзка и ревността сякаш я намаше и сякаш никога не я е имало. Замести я с тревога. когато приятелят й не се обадеше и закъснееше, тя не си помисляше първо "с коя ли е сега", а "дали не се е случило нещо, чакай да му звънна да го видя дали е добре"

Плам

82.   Oт 80
Плам, право в десетката си с този пример. Направо е като от учебник. Точно това твърди психоанализата - всичко се корени в детството. Аз не съм съгласна на 100 процента с това, т. е. много от проблемите ни са пуснали коренчета от детството, но не всички. И все пак, примерът е много точен. Ревността към бащата обаче, най-вероятно, се дължи на нерешен едипов комплекс. От тук приятелката ти е насочила негативната си енергия от този нерешен едипов комплекс към братята си, като е намерила разумно, за нея, обяснение за това - "защото им износвах дрешките". Важното е, че е стигнала до проблема и се е освободила от него. Често, обаче, е трудно да се стигне до основата, до дъното. Не само трудно, но и опасно. Защото подсъзнателното има защитна функция, понякога изтласкваме там силно негативни преживявания, за да предпазим здравия си разум. И тук трябва да се пипа много внимателно, защото ако нещо е там, може би там му е мястото.

83.   А според мен не само в детството... а да го кажа така - в един по-ранен етап на съзряване на душата ни :) Но да не навлизам в подробности, за да не ме помислите за ненормална ;)))Говоря за карма. Има тежки кармични наслоявания, понякога се превръщат в самсара.... но съм застъпник на идеята, че всичко това се чисти. А Самсарата... се отработва до някаква степен... тоест до степен такава, че знаеш, че си ти е товар, но не страдаш от него. Аз имам такава ;) Длъжна съм да споделям опит, винаги правя невероятно разкриване на себе си не само пред другия, а пред всички. Просто го усещам като задължение, въпреки че знам, че често оставам неразбрана, а в повечето случаи дори заклеймявана ;) не се отказвам, просто е по-силно от мен ;) но ако преди това ме караше да страдам, след като хубаво се порових в душата си и видях някои неща, знам, че няма какво да се противя. Това си е моята мисия ;)пак го направих ;):)

84.   Понеже малко по-горе стана дума за това на какво е способна една жена, за да задържи мъжа си... С риск малко да се отклоним от темата, искам да попитам женската част кога и защо една жена иска да задържа мъжа до себе си против волята му? Откъде идва това нещо? За мен това е напълно непонятно и никога не би ми хрумнало дори да се опитвам да задържам някого до себе си, който не го иска доброволно. Не само че не бих предприел действия, а такъв вариант просто никога няма да ми мине през главата. Обяснете, доколкото е възможно. И не, не се ебавам и няма ирония в това. Наистина ми е много непонятно. Кубрат

85.   до Кубрат- от егоизъм
Баба Пенка

86.   Бабо Пено, то ясно, че от егоизъм, то ние всички сме малко или много егоисти, ама колко трябва да си късоглед за да не видиш, че една такава схема много скоро ще се сгромоляса и всички участници в нея ще са преебани. Айде че мъжа ще е преебан - голям праз, кво ти пука, че детето ще е преебано - как да е, ама и жената е преебана, с отровен живот, евентуално зарязана, ако не зарязана, с орязани финанси и т. н. Нали бяхме егоисти и търсим доброто за себе си, къде е доброто тука?

Ся ясно е, че не всички жени са шампиони на Менса, ама четейки тука почвам да си мисля, че това явление е по-често срещано, отколкото съм предполагал...

Кубрат

87.   Еми, Кубрат, на въпроса ти нямам отговор, но и на мен ми е любопитно, защо ще искаш чрез манипулиране да задържаш някой който не те обича? Дори не ми е минавало през акъла. И двете ми деца бяха планирани, така, че не ми е ясно защо умишлено ще задържаш и манипулираш някой посредством деца? И на мен ми е интересно.
Маги
П. П. Къде изчезна толкова време? Лисваше ни.

88.   Кога ли, Кубрате?
Когато е успяла да се заблуди, че може да разсъждава по-добре от другия. Когато я е страх да не остане сама? Когато ще има изгода да "върже" някой - емоционална, финансова и т. н.

Но първия случай е най-разпространен като че ли. Ние просто винаги си мислим, че знаем и можем да мислим вместо тези "боклуци" мъжете, които мислят само с ***** да не казвам. (не цитирам никой от форума;) Просто на някои жени, толкова им е манталитета... ето за това!

Знаеш ли защо моят приятел, другата го върза с дете... защото реши, че аз (новата му връзка) е просто авантюра, с която трябва да се захване и да разреши по нейния си начин. Защото беше сигурна, че ако бременна той ще ме остави и ще се върне при нея. И така и стана ;) защото аз бях нахалницата, която й се бърка в плановете и й краде мъжа. Защото как може той да ме обича... бърка си чувствата, той обича нея... ето затова ;)

Плам

89.   Пламче, това добре, ама и това е много опростена и оптимистична (за жената) гледна точка. Женската логика е вярна дотолкова, доколкото наистина повечето мъже ще поемат отговорност за децата си - може да не им пука за жената, но за детето им пука. И понеже то е и нейно дете и тя ще е нон-стоп до него, той ще не ще, ще трябва да се навърта около нея и да я търпи.

И ето тука идва ключовия момент: ТЪРПИ. От женска гледна точка, аз търпяна ли искам да съм, или обичана? С усмивка в очите ли искам да съм гледана, или вечно намръщено (или изобщо никак)?

Ами ако не проработи номера и все пак ме зареже? Тогава кой остава с по-големия х*й в уста? Той дето трябва да плаща някаква издръжка на месец и с това му се изчерпват задълженията (всичко друго е доброволно) или аз?

И изобщо... WTF?! (headbang)

Кубрат

П.П. Маги, искаш да кажеш, липсвах ТИ ;-) Да, малко ме нямаше напоследък, но пък последната седмица си наваксах двойно, така че... И впрочем - честито! (няма да казвам какво, да не нарушаваме правилата...)

90.   Защото, Кубрате, както вярвам, че си се убедил и сам, и в чувствата се иска малко мисъл понякога. В едни случаи се налага, за да осъзнаеш, че това, което правиш вреди на всички. Друг път се налага, за да осъзнаеш, че не го правиш това "задържане" както трябва.

Аз не съм напълно против да се мъчиш да задържиш човека до себе си. Защото вярвам, че любовта, колкото и да е силна, също има нужда от грижи отвън, т. е. от мислене, а не само от чувстване. Понякога трябва да се бориш за нея, да я запазиш, и все пак - умно. Понякога пък, трябва да имаш достатъчно акъл, за да видиш, че нея просто я няма. Ама не би.

Д.

91.   До №5 - Ти добре ли си??? Значи той трябва да пренебрегне всякакво лично спокойствие и да се съобразява с нея? !? Глупости! Тя няма никакво право да го тормози психически.
До автора:
Да ти кажа - прекалено добре се държиш с нея. Вземи я стегни малко, дръж се като мъж - какво е това да ти знае паролите, да ти държи сметка на всяка крачка? !? ! Никой уважаващ себе си мъж няма да допусне това. Колкото и да обичаш една жена, не трябва да оставяш да ти се качва на главата. Аз съм жена и съм го правила, но не уважавам мъжът който ме търпеше, защото за мен той е слаб.
Седни и говори, но с тон -нека да види че си ядосан, предупреди я да не ти звъни вече. Ако вземе пак да се тръшка - излез някъде и я остави да пострада, защото сама си го причинява.
Боже, моля те -дръж се като мъж -ненавиждам такива слабаци като теб!

92.   Кубратче, баба ти Пенка я мързи да пише романи като вашите. Струва ми се обаче, че не си разбрал напълно женската гледна точка. Освен нещата, които сте казали ти и моята любима Плам има и нещо друго.
Когато го прави това женската го прави донякъде с мисълта, че това ще ги сплоти, че нещата ще се променят и "всичко ще се нареди" някак си. Не мисля, че повечето го правят с идеята, че ще са все така нещастни докрай. Има всякакви лудаци. Ето жив пример е автора не му върви с жената, карат се, не се разбират и човека иска да и предложи брак с цел, той да оправи нещата...
И в крайна сметка що за идиот трябва да си, за да успеят да те "вържат" с дете?
Баба Пенка

93.   Ех, най-накрая е зададен правилният въпрос - последното изречение на коментар 92! Реалността обаче показва, че бъка от идиоти - това е!


Ели

94.   Бабче, точно туй е, което не вдявам, дядовото. След като сега нещата не вървят, по каква логика изведнъж ще тръгнат, когато се роди дете, което огромно натоварване и за двамата родители?! То здрави семейства и връзки са на ръба на разрухата след (първото) дете, щото и двамата не знаят как да се справят, всеки е уморен, нервничи, прехвърля вината, няма време за себе си, камо ли да обръща внимание на другия, секса отива в кереча, за романтика да не говорим... Като как аджеба това ще сплоти двама човека, дето и без друго се дърлят за всяка глупост?

Иначе поздравявам номер 91, досега не съм се изказвал по темата на автора, но и мен това ми направи впечатление... Автора е просто един мек путьо, който се оставя да му се качват на главата. Нормален ли си да си даваш пароли за мейли и фейсбуци напред-назад, пък било то и на жена си? На работа могат да те изхвърлят за такова нещо, ако си даваш паролите на друг. Хубу, изневерил си, дали е разбрала жена ти или не няма значение - станалото станало, или я урежда и остава с тебе или не.

Авторе, ти просто си гузен пред себе си задето си изневерил, и сега като оставяш жена си да ти бърка навсякъде (в буквален смисъл), доказвайки на нея, че няма нищо, се опитваш да докажеш пред себе си, че си чист. Така виждам аз нещата... Най-напред се оправи със собствената си съвест, после се оправи с жена си, пък после квото стане...

Кубрат

95.   Номер 45, на тебе как ще ти е ако някой по-малък от теб "идиот" те напие и те изчука?
Кубрат, чисто женско любопитство-защо мъжете искат да опитат с по-голяма от тях?
Авторе да не се отклонявам много от темата, ама това че жена ти знае всичките ти пароли прави ли я по-малко ревнива? Ако реша да изневеерявам дори и да ме следи, дори и смс-ите ми да чете и да ми рови в скайпа, пак ще изневеря. Прочети си темата още веднъж и кажи как виждаш нещата? Защото според мен тя не те обича и е забременяла за да те задържи. Това е някаква странна женска логика, която аз не разбирам, но е факт че много жени прибягват до това. Жена ти чисто и просто те манипулира посредством детето( ако ме оставиш няма да я виждаш) и посредством истериите си(не знаеш на мен какво ми е). Съжалявам, ама и ти имаш вина. Оставил си се да ти се качи на главата. Тя няма да се промени, но може и по-зле да става.
Маги
П. П. Кубрат, естествено че на мен ми липсваше. Благодаря, че се сети.

96.   Маги, за другите не мога да говоря, но конкретно при мене: От една страна донякъде е клишето с каката дето те отраква. (Дали наистина ще те отрака вече е друг въпрос... ) От друга страна може би е нещо като желание да надникнеш в бъдещето, да видиш какво те очаква по-нататъка в сексуалния ти живот. Нещо като в 5-ти клас да отвориш учебника за 10-ти. И от трета страна както казах е фактора с изтичащото време, защото разликата надолу (с по-малки) ще се увеличава все повече, но нагоре ще става все по-малка, освен ако не искаш да си с 80 годишни баби. То и на това ще му дойде времето, живот и здраве, ама за там не бързам :-)

Та май това са причините при мене. Нищо кой знае кво, общо взето лигня и чесане на краста :-)

Кубрат

97.   Хах, Кубрат, това за 80 годишните баби ме разби. Някога един приятел ми каза, че и след много години пак ще ме желае дори и сбръчкана и побеляла и с бастун( сега съм на 32г, ако не знаеш). Та мисълта ми е, че всичко зависи от конкретната ситуация.
В случая на автора, желанието към жена му ще продължава да се изпарява, както и нейното към него. И в един момент всеки ще се ориентира настрани-дали с по-голям/а или с по-малък/а, няма голямо значение.
Маги

98.   Автора, ако може да отговори какво се случва сега :)