Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   До №1 ... Ако прочетеш написаното от авторката още веднъж, може и да разбереш, че когато тя се е хванала с него, той я е посрещал с целувки. Бил е мил с нея, а след време всичко се е променило, започнал е с насилие и до ден днешен тя не може да се отърве от него. Какво си мислиш, че Тя не иска по-добър живот ли? Напротив иска го, но за момента не може да го получи?

До №3 ... Как да се махне, като той не я пуска и я заплашва??? Нали ако избяга той ще я намери и може след тази постъпка Тя вече да не е сред живите...хич не мислите обаче.

До авторката ... Моят съвет, е същият както този на №5.
Както вече споменах, бягството няма да ти помогне, само ще влуши нещата. Трябва да говориш с него, каквото и да ти коства това, трябва. До колкото аз "виждам" само думите ще помогнат. Нали той те "обича"? Кажи му това: "Щом ме обичаш, пусни ме на свобода, искаш да бъда щастлива, нали? Е аз не съм щастлива сега, ако съм свободна тогава ще бъда щастлива" Кажи му го и изчакай решението. Ако те пусне, никога повече не се връщай при него. Ако продължава да те държи насила, потърси помощ, но не деиствай сама.

Никъде нищо не споменаваш за родителите си, а те къде са? Ако са някъде край теб, поискай помощ от тях, те не биха ти отказали. В противен случай, запознай полицията със случая. Не знам от кой град си, но се надявам, поне на теб да ти обърнат внимание.
Помисли добре, кой от вариантите по-горе ще ти помогне най-много и деиствай.
Успех, дръж ни в течение как стоят нещата.
SFA

8.   Защо ли не вярвам на тия, които казват "не ме пуска и ме заплашва"... все пак, не сме малки деца, нали? Като не искаш да седиш някъде, с някого, тръгваш си и това е... какво значи "заплашва ме" и "ще ме убие"?!!!

9.   До номер 7, мисля, че ти не се разбрал/а историята.

10.   Благодаря за мненията и не знам кой какво е разбрал, обаче Номер 8 мисля че коментара ти е излишен тука. Аз ако можех щях да се отърва от него. И да заплашва ме, продължава да казва че ако не съм щастлива с него няма да бъда на никой друг. Не съм малка и това го знам .. и знам също че е способен да ме убие без да му мигне окото. Не че живота ми е Бог знае колко скъп, но мисля че все още нищо не съм видяла от него за да си тръгна толкова нелепо от него.

Що се отнася до полицията - в никакъв случай. За мен това е губене на време понеже има десетки случаи като моя и няма да обърнат внимание точно на мен.
Ако можех да си тръгна по дяволите щях да го направя (номер 7), но някак си всеки път когато се опитам да избягам от него и той ме намира, появява се от някъде и пак започва всичко от начало.

Опитвала съм се милиони пъти да говоря с него. Казвам му че ме е страх от него.казвам му че с него не се чувствам дори човек еле пък пълноценна. Казвам му че искам нормален живот без той да се бърка в него.И ок разбираме се уж той изчезва за месец, два, три и после пак се срещаме някъде случайно и той ми казва "аз съм друг" и аз пак почвам да му обяснявам че така или иначе няма да се оженя за него.Че мъж на неговите години едва ли се интересува чак толкова от една 19 годишна пикла, че не искам да живея така и пак се почва че съм курвата която си търси всеки друг но не и него, пак се почва "ако те видя пак ще те оставя на място" ... какво повече да кажа...
Например преди няколко дни (не помня колко) се засякохме в центъра (а да от София съм) и той ми вика "айде ще те закарам", а бях в такова положение че наистина трябваше да се прибера по бързо и приех.Говорихме си напълно нормално, думичка не ми каза за това че иска да сме заедно и дрън дрън, напротив каза ми "искам само да си щастлива, аз по всички начини ще се опитам да те оставя". В момента дори живее в пловдив но пак работата му е в София.

Така се стекоха обстоятелствата че преид време бях с друго момче, той разбра, въпросното момче ходихме 1 месец и половина и той ми заяви "ми аз бях с теб смао за секса" и това нещо понеже съм бедна и откъм приятели нямаше на кого да соделя абсолютно всичко за случая и упрях до него.Защото когато е сериозен наистина може да се говори с него.И се оказа в крайна сметка че двамата се познават, в едни и същи среди са, но този който беше с мен за да спиме само му дължи маса пари.Аз се изпуснах пред дилъра да го наречем В. за името на другия и той каза "оо така ли аз ще го накажа него без дори да разбере, че ти ме познаваш".Опитах се милярди пъти да го разубедя но не успявам.Просто прекалено много ме болеше и ми беше натежало за случката и трябваше да споделя с някой абсолютно всичко и цялата истина за "прекрасната ми връзка"... както и да е отнесох се, но сега например не ме е търсил.Каза ми че няма да ме потърси никога повече докъто сама не тръгна към него.И му казах че не искам нищо от него и да търси друга/и. Той просто отсече и каза "престани, за мене няма други. Предпочитам сам отколкото с курви като останалите".

И му казах че аз няма да го потърся той каза "ок спираме да говориме".... и мисля че този път май успяхме да се разбереме, но не ми е ясно какво ще направи с онази малкия нещастник... просто не ми е ясно колко и как ще го мъчи... но честно казано не ме и интересува понеже постъпи с мене много тъпо и много зле.. така че, но ето пак се отнесох.... Стискайте палци да се оправя защото определено ми писна да живея едва ли не под ключ.Тъкмо да се успокоя че няма никого и В. да се появи... няма нищо по важно и хубаво ос свободата на човека.. преди не го осъзнавах но от няколко години само за това копнея.. и за нормална връзка разбира се, която все си мисля че никога няма да имам.Все ще ме е страх както сега да започна нещо ново или все няма да има кой да ми даде топлината която искам...

Благодаря че се отзовахте. Сега ще видиме продължението на този епизод от "Дързост и красота".. определено като в сапунен сериал се чувствам...

11.   От №7, до №9:
А кое по-точно не съм успялА да разбера? Надявам се да откликнеш на въпроса ми.

До авторката: Добре си постъпила и мисля, че този път поне, нещата ще си дойдат на мястото. Не виждам какво мога да ти кажа сега освен: УСПЕХ! Стискам ти палци :)

12.   Благодаря! И аз мисля че този път май е разбрал от дума. След грандиозен скандал за който мисля че забравих да спомена. В смисъл поразвиках се малко защото ми омръзна ;( вярно е обаче че имам чувства към него ... и не знам дали го обичам, дали съм свикнала просто с присъствието му или и аз не знам. Мисълта за него ме побърква буквално. Просто изтръпвам като се сетя за него и всеки път сама си предизвиквам сълзи по този начин.

Само при спомена за всички шамари и грубости които съм понесла от него... сега ще видя до кога се е успокоил и докога няма да ме търси, защото това вече го чувам за 392857 път...

13.   От №7, №11.... До авторката:
Не му мисли, кога отново ще се появи. Гледай да се адаптираш възможно най-много от него. Но ще ти кажа нещо - спомена за някакви чувства към него, които всъщност не знаеш какви са. Само те моля не се залъгвай. Ти сама каза (написа, изрази) мъката, която той ти е причинил, шамара, убиди и тн. Ако питаш мен, може би просто си свикнала с присъствието му, но не го обичаш.

Въпреки всичко остави тези неща в миналото. Сега те е оставил - опитай се да започнеш отначало, без да мислиш за него.

Ащо в първият ми коментар те бях попитала за родителите ти, но така и не получих отговор. Ще се повторя, но...те къде са? Ако просто нямаш желание да ми отговориш не го прави. :))
Успех!
SFA

14.   Ами родителите ми са тук... в смисъл всичко е наред.Имам здраво и читаво семейство за разлика от всичките си познати и приятели, с което наистина се гордея. (а не съм ти отговорила просто защото докато съм писала съм мислила за друго и съм забравила).бСъс семейството ми не съм споделяла тази си връзка.С догадки съм казвала на баща си (понеже съм по близка с него), но не съм му казвала че е на 38925 години, че ми налага тормоз от някво време и не съм споменавала с какво се занимава.Майка ме е разпитвала за какво става въпрос но всеки път се измъквам понеже ако им кажа... баща ми буквално ще му окачи гръкляна на някой Люлински стълб (смятай за какви взаимоотношения баща - дъщеря става дума след като е готов на невъзможното за мен).

Ще се опитам всячески да се адаптирам както ти ми каза, просто е непоносимо за мен повече да се занимавам и най вече да търпя всичко НЕГОВО!!!

Не го търся... аз принципно не съм го търсила никога... сега беше последния път.. в смисъл казах защо съм го потърсила и той се държа по най нормалния начин за човек с неговото мислене.

Що се отнася до чувствата ми.. вече не знам и аз.Определено не мога да обичам такъв човек.За да обичам някого той трябва да ми е дал нещо, а не да ми отнема достойнството, да ми отнема правото на мнение и свобода.. и т.н Не мисля че от него съм получила точно това... може би в началото на връзката ни съм била хлътнала по него, може би в някакъв момент са се появили искри в мене когато се е държал добре с мен, но иначе всичко е до навик.Навика да го чувам, навика да го виждам, навика да знае къде съм, с кого съм и какво правя, навика да му чета безбройните писма в пощата си, навика да мълча когато той говори, навика да не повишавам тон (макар че в последните скандали съм крещяла, и съм удряла, но без никакъв смисъл понеже той е 20 пъти по силен от мен поне, а за килограми... дилър - охранител - телохранител с една дума от онези които ги наричат мутри.Този навик обаче ме умори достатъчно и не мисля да позволявам да ме потъпква още и още и още...

Интересното е че когато се замисля за него, не си спомням хубавите моменти, защото и такива е имало (малко но ги е имало), а онези моменти в които е бил супер груб с мен, моментите в които ми е посягал, изобщо всичко лошо .. ;( но както и да е... може би омръзнах вече с историята си..
чувствам се като предадена, като наранена от приятел, като използвана, употребена, омаловажена ... ще се побъркам.. пак нахлуха спомени ...

15.   От №13:
Хубаво е, че си в такива добри отношения със родителите си, още повече със баща си. Поне знаеш, че винаги за всичко можеш да разчиташ на него.

То е ясно, че е мутра. Само от постъпките му, можем да разберем това.

Нормално е да си свикнала с всички тези навици, те са упражнявани върху теб, в продължение на много време. Вероятно трудно си свикнала с тях, но повярвай ми - лесно ще ги отвикнеш, само се иска малко време.

Когато се сетиш за него, си спомняш лошите моменти, защото те са повече от хубавите. Упражнявал е върху теб повече насилие, от колкото нежност.
Поне това ще ти бъде стимул, да го забравиш по-лесно.
И помни едно: мястото на миналото, е в миналото.

На мен, не си ми омръзнала с историята си. Даже ще се радвам ако ни държиш в течение. Ако просто искаш да споделиш или ако има някаква промяна, сподели тук, с нас.
Желая ти успех!
SFA

16.   Благодаря за проявата на разбиране и за внимателния подход.Наистина съм в труден момент... аз всъщност съм в труден период понеже това не е от година или две... това са вече 6 години близо...

За миналото знам, но аз съм такава, че абсолютно винаги се връщам там и зациклям в едно положение именно там.Това е може би защото заради НЕГО съм се отдръпнала от социалния си живот и не обичам много много новите контакти а хората с които се виждам някакси не са ми достатъчни. Връщам се в миналото и седя там понеже нямам настояще едва ли не, просто нищо не ми се е случило за да мисля за бъдещето например... все едно нещо се обърках но се надявам да си разбрала какво искам да кажа... имам нужда от нови хора това е с няколко думи, а нямам представа вече как се получава това... ;( но ще бъда силна както до сега...

Между другото днес ми се обади въпросния и каза "просто исках да те чуя дали си добре нищо повече" и аз го попитах защо по дяволите не ме остави на мира вече, а той отвърна "Виж казвал съм го преди и ще го казвам занапред постоянно при всеки удобен случай.Аз съм с теб, ще те пазя от разстояние и искам поне веднъж месечно да ми позволиш да те чувам, за да знам как си" а в крайна сметка той има хора навсякъде и винаги знае къде съм, с кого и какво се случва там, което честно казано ме задушава вече... пречи ми... преди някакси ми харесваше да бъда пазена, но сега предпочитам сама да се пазя...

17.   От №15
Разбирам те, знам че ти е трудно, но трябва да продължиш. Стискай зъби и се бори за всяка една крачка напред.

Виждам (чета, усещам), че ти е трудно да го забравиш. Постоянно се връщаш назад, пък и без това той ти звъни и те търси.
В такъв случай, май ще е най-добре да не му обръщаш внимание. И не се дръж толкова грубо с него. Оставил те е веднъж ...внимавай, защото ако му викаш или създаваш нежелани от негова страна скандали, той може да те намери. Остави го, нека ти се обажда веднъж месечно, нека те пита как си, а ти просто му отговаряй. По този начин, хем той ще се грижи за теб (или казано по точно, ще те пази), хем ти ще си свободна, да правиш каквото си искаш, независимо че той знае къде си и с кой си. В случая, той се явява като 2-ри баща за теб.

Аз мисля, че най-лесно ще се адаптираш от него, ако се занимаваш с нещо. Някаква работа примерно, която да заема голяма част от ежедневието ти. Или пък спорт. Също така, трябва да намериш хора, с които да общуваш, или поне да излизаш с тях, за да ти отдъхне главата. Знам, че ще ти е малко трудно, но трябва поне да опиташ. Не се занимавай със разни сайтове за запознанства или нещо от този сорт, а просто се срещай с тях в реалността. Сигурна съм, че имаш поне една по-близка приятелка или позната, излез с нея и се опитай да завържиш контакт с нови хора.
Успех!
SFA

18.   Ами с новите хора вече споменах че ми е малко трудно но ще опитам.. и всъщност по - близка приятелка имам, но тя води доста затворен живот заради гаджето си... но за сметка на това имам двамата приятели момчета които ме водят навсякъде с тях така че има напредък... в смисъл запознавала съм се техни хора и продължават да го правят защото знаят точно от какво имам нужда.

Мисля да послушам съвета ти да му отговарям, а не да се държа арогантно с него защото понякога наистина това влияе на агресията му.

Иначе не е като да няма с какво да се занимавам... уча моден дизайн... обожавам автомобилите.. баща ми е автомонтьор и доста често ходя при него за да му помагам и тогава не мисля за абсолютно нищо друго освен за страстта си към колите, но се отплеснах (да наистина малко е странно за момиче да говори за коли през голяма част от времето си, но хората с които се събирам го удобряват и дори се радват на това че съм диваче, но това е друга тема)...

Кат цяло ме боли, че трябва да се откъсна от човек който толкова пъти ме е ранявал... просто навика си е голяма работа.Но зверски се боря, в смисъл опитвам се да си оплътнявам времето така че да нямам и секунда за мислене и за връщане назад.За сега всичко е наред, а навярно след време това ще ми хареса, че нямам нищо общо с такива хора и че се запознавам и опознавам с нови такива...
Благодаря наистина за това че ми отговаряш и по някакъв начин си съпричастна с мен и проблема ми.. :))

19.   Какви 5 лева, какви убийства бе. Гледала ми тя какви ли не убийства. Много филми гледате. Гледала ми тя какви ли не убийства, твоя въшкарник дето продава по 5 грама на ден и се мисли за мафиотче. Това да не е като да трепеш мухи. Гарантирам ти, че ако те взема с мен в моргата и ти покажа един труп ще си издрайфаш чак свинктера, ей вие малките много филми гледате и се надлъгвате едни други, пикли и пиклиовци пукам се от смях.

Тебе само като те привикам на едно разпитче и майчиното си мляко ще изпееш, гледала ми тя убийства, къде ги бе пикло тез убитите? Защо малките педерасчета и пикли си мислите, че убийства се правят ей така и никой аджеба няма да тръгне да разследва, абе вие къде живеете? Направи убийство пък да видим след колко време ще те приберат, тука е реалния живот и има ред и закони и толкова много държавни структори, че свят ще ти се завие. Все пак хората не са мухи, айде приземете се малко де.

20.   От №17
Дръж се здраво за тези момчета. Както ти казваш "Те знаят от точно какво имам нужда" - значи си намерила прелните хора :)))

Иначе просто гледай да развиваш талантите си. Независимо дали ще се занимаваш с моден дизайн, или с коли - просто върши това, което ти харесва. (Не си мисли, че и аз не познавам момичета, които обичат да се занимават с автомобили). ;)

Успех със търсенето и опознаването на нови хора :) .
И се надявам, найстина да ти хареса, да си далеч от него.

Не ми благодари за нищо... :))
Ако нещо те притеснява, пиши пак.
SFA

21.   До №19
Абе ти не виждаш ли, че в момента се води диалог, между авторката и SFA? Я млъквай там! Като искаш, ходи си гледай там труповете в моргата, остави момичето да си стъпи на краката.

И още нещо. Ние не летим, ние сме земни хора и ходим по земята. Ясно?

22.   номер 21 моля не изразявай мнението си без да знаеш как седят нещата... като съм пикла.. която не е виждала нищо ... тебе най малко те засяга... !

Иначе за всички други хора които дават съветите си - благодаря изкрено...

А 21 нито ме знаеш коя съм, нито ме познаваш нито пък ще ме познаваш някога за да знаеш какво съм виждала, какво съм преживявала, колко съм силна психически и така нататък, така че моля те задръж коментарите за себе си... не ми е нужно мнението ти !

23.   Опа изкала съм да кажа номер 19, а не 21... извинявам се, но бях ядосана на въпросния и без да искам съм объркала ...

24.   Номер 22, предполагам, че ти си авторката?
Но миличка, не виждаш ли, че номер 21 те защитава? номер 21 се застъпва за теб, и това, което каза беше предназначено за номер 19. Отгоре дори си пише.

25.   Нда да 21 е партията ми в случая.. обясних че съм объркала номерата без да искам... извинявам се отново просто в изблика си на ярост съм объркала... всичките обиди и дрън дрън са за 19 :@
Отново се извинявам на номер 21

26.   Да, да не се притеснявай. То всъщност №21, съм аз, SFA.
Иначе как вървят нещата? Нещо ново? Или нещо, което да те притеснява?

27.   Aмиии не :) всичко е нормално за сега, не ми е звънял, не ми е писал... слава Богу ... :) притеснява ме сега друго... март имах рожден ден... преди няколко дни имах имен ден, а хората които ме обкръжават и тези на които държа и за двата празника не се сетиха дори едно цвете да ми подарят... :( в смисъл то не е Бог знае какъв проблм това, ама е супер болезнено, когато тези които мислиш за "приятели" да не се сетят и да не уважат празника ти... а само да гледат как да се напият и наядат... ;( без значение де...
а със онзи, въобще не ме интересува, за сега не ми е звънял, той пък уж щеше да ми се обади за именния ден, ама на не го направи... но така мисля че е по добре..

28.   Ееее ти пък. Това, което се е случило, би трябвало да е последното нещо, което да те тревожи :)

Вярно, не е много приятно. И на мен ми се случи същото ;)
Когато имах рожден ден, баща ми дори не ме поздрави, затова че остарявам с една годинка, майка ми си ходеше на работа и изобщо не й беше до това, пък сестра ми - беше забравила. Та така и аз съм минала през това - преживях го ;) и те що го преживееш.

А и още нещо. Ако бях на твое място, щях да се радвам, че дилърчето не се е обадило. Предполагам, че донякъде и ти мислиш така.
SFA

29.   Въобще не ми трябват бе.... да не ми звънят, да не ме търсят въобще... Не донякъде вече на 100 % мисля че е най добре така. Допреди някакво време се прокрадваха чувства в мен към него, но след всичко мисля определено че е по добре да се отърва от такива хора. Сега гледам да се забавлявам и да продължавам напред.

Вслушах се в съвета да потърся нещо което даа правя за да не мисля за такива боклуци... рисувам си, занимавам се с дипломни работи и излизам с нови хора... не нови в живота ми, а хора които понавам от много отдавна но бях "забравила" .. сега се чувствам добре ... може и по-добре, но не съм алчна и съм доволна от това което ми се дава за момента :))))

30.   Не знам какво друго мога да ти кажа освен... Успех и за в бъдеще :)) И приятен живот. Ако има нещо, пиши пак. ;)
SFA

31.   Искрено ти благодаря за търпението и за съветите SFA :) наистина се радвам на хора като теб :)

32.   Да тъпелива съм. Но не мисля, че има за какво толкова да ми благодариш ;) аз съм едно обикновено момиченце, което много обича да помага :). И повярвай ми, много по - добре е, че няма хора като мен.
SFA

33.   И пак всичко започна отначало.... :@ пак не спира да ме търси..... мисля че се е видяло, че цял живот съм обречена на този нещастник.....

34.   Чакай малко сега. Какво е станало? Пак те е търсил? Къде сте се срещнали? Какво иска от теб? Той каза ли ти нещо? А ти каза ли му, че не искаш да имаш нищо общо с него?
Дай малко инфо, моля те.
SFA

35.   пфф какво да кажа бе човече. Просто ми се обади и ми каза в прав текст, че няма да ме остави на мира. Понеже знам че ще зададеш въпроса "защо му вдигна" аз ще ти кажа, че ми звъня от телефона на една приятелка... и аз от къде да знам. Иначе не съм го виждала. Казах му 12847 пъти че нямам нужда от него, че не искам да го виждам, че си имам други ангажименти не да се занимавам с него.

Нахраних го и му казах, че ми писна от неговите глупости. Попитах го как може мъж на 32 години да твърди че ме обича. Попитах го какво иска от мен, а той просто каза "сама тебе искам". Повторих, потретих дори, че достатъчно съм преживяла с него, казах му че не го обичам, че не изпитвам абсолютно никакви чувства към него, а той ми каза "мен това не ме интересува.Докато аз имам чувства към теб, трябва по някакъв начин да сме заедно".Казах му, че ще рискувам живота си, но с него няма да бъда повече никога и той каза "Ок .. щом си сигурна" ...

Как според теб да реагирам? Какво да правя? Какво да предприема? От последния път не ми е звънял.. видя ли че звъни тази същата приятелка (понеже тя е единствената ни обща позната с която аз продължавам да се виждам... както и той) просто няма да и вдигам. На непознати номера не вдигам вече от 5 години... Нямам вече представа дали скапания ми живот ще се подреди някога... дори бях поспряла да мисля за него, да се сещам за миналото си... и ето пак...

36.   Здравейте! Малко късно се включвам с коментара си, но искам да кажа и аз нещо. С риск за повечето от вас да прозвучи супер тъпо и да помислите, че съм някой откачалник, ще кажа и аз нещо.

До авторката: Гледала ли си филма "The Secret" там присъства фразата "Our minds becomes true" т.е. "Мислите ни стават реалност". От историята, която прочетох и съответно последвалите коментари, аз виждам, че ти си обсебена от тоя човек. Ако искаш да се отървеш от него, то отърви се първо от мислите и притесненията си за него, насочи си вниманието към нещо друго. При теб е налице закона на привличането, което ще рече, че получаваш това, което си мислиш, без значение дали го искаш или не. Знам, че много от хората тук биха се изсмяли на коментара ми, но аз го пиша понеже лично съм се убедил страшно много пъти, че получаваш точно това, което те е обсебило изцяло. Аз не го осъзнавах защо се получава при мен това, докато един ден не гледах тоя филм и не си отговорих сам на този въпрос. Сега ти пожелавам късмет и съвета ми е да мислиш за хубавото и красиво бъдеще, което ще имаш, а не за миналото, което си имала, защото цял живот ще си останеш в него! Пожелавам ти късмет! ;)

37.   До авторката:
Този е голям олигофрен. Явно няма капка достойнство, щом не иска да се оттегли като мъж. Както и да е, знам че си наясно, че този не е човек.

Та сега ще ти предложа няколко варианта:
Ако има скайп, мейл, или ай си кю, или пък нещо чрез, което мога да се свържа с него, ако не възразяваш - можеш да ми го кажеш. Ще се опитам да поговоря с него. Няма да му намеквам, че те познавам, ще подхвана тази тема и той сам ще си призане, после ще се опитам да го разобедя. Е поне това са ми плановете, но не знам дали ще успея.

Друг вариант:
Ако можеш премести се за няколко месеца от града, в който живееш. Вземи някоя приятелка или пък приятел, и... избягайте. Знам, че това никак не е лесно, ново място, нови хора, особенно ако трябва сами да се издържате, но може да помолите вашите да ви пращат по малко пари и така. Също така, ако решиш да се преместиш за извесно време от града, си смени номера на телефона. Така ще му е доста трудно, да се свърже с теб.
Както вече ти каза, не вдигай на тази приятелка, не вдигай и на непознати номера.

Друг вариант:
Кажи на баща си. Ти каза, че той е готов на всичко за теб. Сигурна съм, че по един или друг начин, ще ти помогне. Но преди баща ти да се заеме с този нещастник, го запознай много добре с нещата. Нека той е наясно, на какво е способен този тип.

Друг вариант, за който се сещам:
Трябва да пренасочиш тази любов (всъщност не знам той дали найстина те обича, или просто е свикнал с теб). Например, запознай го с някоя позната, или някакво си там момиче, нека той обкне нея... по този начин ще се отървеш от него. (Тази постъпка е малко егоистична, но все пак, от това зависи живота ти).

За сега се сещам, само за това. Причети написаното и виж кое би било най - доброто решение.
SFA

38.   АВТОРКАТА:

Първо благодаря на Номер 36 за хубавия коментар.. наистина като се замислих над него има смисъл и дори не съм си помислила да се изсмея :) много правилно мислиш и това някакси ме грабна, обаче ми е адски трудно да загърбя миналото си.Нали знаеш, че когато човек остане сам, когато дори няма на кого да сподели всичките си болки, започва да упира до спомени, започва да се сдухва максимално и всичко води натам.Опитвам се всячески.. ходя на места където виждам нови лица... смених си и телефона (номер 37) преди 2 дни просто ми се наложи, но мисля че и това не е решението, понеже винаги го изкопчва от някъде, но сега понеже желанието ми да се отърва от него надделява над всякакви чувства и пристрастия, съм дала телефона си само на нашите и на 3-мата ми приятели с които излизам, а в тях съм сигурна че няма да го разпространят понеже не го познават, а и съм ги предупредила.

Супер трудно би ми било да се махна от тъпата София, понеже много неща ме задържат тук.Другото което е, че сама не бих тръгнала към място, което не познавам, а за момента няма човек, който би ме придружил, макар и за седмица да е.До баща си мисля все още да не умирам, защото той ще откачи и накрая мене ще ме хули за това, че толкова много време съм крила такова сериозно нещо.
Сигурна съм че част от вас си мислят, че съм се вкарала в еб*ти филма, обаче ето на филмите се оказват наистина направени по действителни случаи ! Не ме интересува вече кой какво мисли за това което се случва с мен, просто

защото никой не ме познава... сега се сетих за това понеже прочетох коментара на номер 19 :@ искрено благодаря на хората, които ми дават съвети тук, ако някой ден успея да изпълня някой от вашите съвети обещавам, че ще почерпя :)) а съм сигурна, че доста от нещата ще станат точно така както сте ми ги казали.Доста от думите, в които вникнах на SFA взеха че станаха реалност и наистина ми помага ... дали съм чак толкова зле че да упра до такъв сайт... :( понякога се чудя на себе си, но се убеждавам поне, че има и ХОРА ама истински хора.
Ам номер 36 ще изгледам филма и ще видим как ще ми повлияе, понеже аз съм такава личност, че филми и малки неща ми повлияват много силно :P само да не взема да се хвърля от нас като го изгледам :P :) обещавам няма :)
Наистина благодаря за последните 2 отговора супер много ме разчувстваха... :(

39.   От номер 36 до авторката. Радвам се наистина, че малко или много си се замислила върху това, което съм написал, но искам и да добавя нещо по отношение на отговора ти. Не можеш да загърбиш миналото си понеже то така или иначе вече се е случило, но това, което можеш да направиш е да мислиш за останалата част от миналото си, която не е била толкова лоша и съответно да си представяш бъдещето такова каквото ти го желаеш, просто мечтай, в това няма нищо лошо. Гледай повече комедии, за да се смееш повече, излизай по-често с приятели и си прекарвайте весело, така по-малко ще се сещаш за него. И това, което наистина би ти помогнало е да си намериш истинки стойностно момче, което да те прави щастлива. Наистина ще ти бъде трудно в началото, но после ще свикнеш с това. А сега ще ти задам един риторичен въпрос - "Кой преуспява наистина в живота: песимиста или оптимиста?" ;)

40.   Здравей, 36... и аз го гледах тоя филм, много е хубав. Има и книга, от Естер и Джери Хикс. Там те говорят за закона за привличането, и за съществата Абрахам, че те им го диктуват. Сигурно знаеш за това? Учудих се, че във филма нищо не казват за абрахамите, а го представят като свое откритие.

41.   От №37
Гледай филма... опитай се да извлечеш най - поучителното от него и от всяко едно действие изобщо. Виж какво ще стане по - нататък. Дано нещата да се наредят, наистина ти го желая.

Пиши ни пак, ако има някакви промени.
SFA

42.   Ам ам номер 36 знаеш ли колко много пъти съм се опитвала да намеря стойностно момче... не става... не мога... в смисъл не че не мога, а просто не се е намерил някой, който да ме направи щастлива.. последния, с който мислех че съм ударила джакпота ми заби нож в гърба.Гоовореше ми супер хубави неща... не само звезди, а и Луната ми свали и в крайна сметка спахме и той каза "повече не ме търси" викам "защо" и той "ми ти до сега не разбра ли, че на мене тръпката ми към теб беше само за секса" и от там се съсипах.Бях щастлива с него.Или просто имаше човек до мен и ми харесваше как се държи с мен, но накрая развръзката на историята ме съсипа.Филма съм го дръпнала ще го гледам в най - скоро време.. в момента ми е адски натоварено понеже съм последна година ученичка и гледам да закърпя и там положението.... :) там поне горе долу успявам да се справям почти блестящо.А относно въпроса ти номер36 ... не мога да отговоря.. мога да ти кажа че аз съм сигурна в това че съм песимистка и едва ли с песимизма си и с липсата на вяра в себе си ще преуспея в живота.По - логично според мен е да е песимиста :)... кажи ми ти :?

43.   От номер 36. Във връзка с последният ти приятел ще кажа следното. Такива ебл..вци има страшно много, но не забравяй, че все още се срещат и свестни типове, но повечето момичета не ги забелязват понеже или в момента са заети от такива като бившият ти или вече страдат от такива като него също като теб в момента. Имай кураж и не се отчайваи, ще го намериш стига да не смениш полюсите дотогава, че историята познава и такива случай ;). По отношение на последното ти изречение ще кажа, че песимизма не ти помага в никакъв случай. Не вярвам, че има някой тук, който да те посъветва да продължаваш по този песимистичен начин на мислене, понеже така е по-добре за теб. :) Струва ми се, че започнах много да се отплесвам и затова смятам да спра до тук и да ти пожелая успех с преодоляването на самата себе си! ;)

44.   От №41 до авторката.
Виж ти, с теб сме били на едно и също мнение :).

Знам че въпроса не е зададен към мен, но ще си позволя и аз да отговоря. Относно въпроса на №39 - аз мисля, че и оптимиста и песимиста, може да успее в живота - еднакво много. Зависи кой как го разбира. Да си оптимист е хубаво, усмихваш се, смееш се от душа (не съм го изпитвала до сега), на кратко казано - раждаш се с усмивката и умираш с нея. Песимиста пък е напълно противоположното - винаги мисли отрицателно на нещата. Но знаеш ли, след като станеш едно цяло с песимизма, не можеш да се отречеш от него. Всъщност в песимизма има нещо хубаво.

Ако си направил нещо забранено (например) винаги ще си мислиш "сега какво ще стане с мен, ще влезна в затова, няма да мога да си изживея годините както планувах и тн". Обаче идва момента, когато се рашава какво ще стане с теб и манаваш само с 100лв. глоба, това е хубавото. Успя ли да усетиш какво исках да ти кажа? Подготвен си за най- най- лошото и дори да се случи няма да се стресираш толкова, а след като "парата издиша" ти олеква на душата. Докато оптимиста доста по - лошо би приел факта "зад решетките" - метафорично казано, разбира се.

Не знам защо всички казват, че оптимистите преуспяват повече в живота. Не е така бе хора... Може би вие (оптимистите) никога не сте били на наше място, за да видите, че не е така, както изглежда отстрани.
Това е моето мнение относно песимизма и оптимизма ;)
SFA

45.   За номер 36 ... незнам до кога да го чакам този подходящия. Незнам до кога да търпя самотата докато го зебележа или той мен. Просто искам да се чувствам добре. Винаги съм искала само и единствено да съм щастлива. Не ми трябват пари - имам толкова колкото да мога да живея, а и мога да си ги изкарвам. Не ми трябват палати, мезонети и въобще материалните неща от живота... при повече желание от моя страна мога да ги постигна. Не карам скъпа кола и не се стремя към това, просто защото за мен е безмислено. Номер 36 в никакъв случай не мисля че се отплсваш и че ми пречиш по някакъв начин - харесва ми начина ти на мислене предполагам си доста по голям от мен и си изживял доста повече от мен.. точно за това ми харесвате и ти и SFA

За SFA оптимисти песимисти - зависи от човека. Аз например си живея и в двете крайности - повече клоня към песимизма обаче тъй като винаги си мисля че каквото и да започна да правя няма да се получи, но в крайна сметка когато се стегна и реша че ще го направя то вземе че се получи.Незнам защо обаче с връзките ми не е така.. не че съм имала Бог знае колко, но всички са били пънове като последния.Къде да ги търся свестните типове както се изрази 36 ?! Всеки може да преуспее в живота - на днешно време това става с малко повече парички и с малко повече връзки.Не че това трябва да е така, но не може да се промени... трвърде късно е а и хората на власт... навлизам обаче в една доста тънка материя така че по-добре да спра...
До кога да чакаааммм ...

46.   От 36. Предположението ти, че съм доста по-голям не е вярно ;) след няколко месеца навършвам 26 г., но за тея години наистина съм преживял доста разочарования, които са повече от щастието, което съм усетил като цяло, но това е друг въпрос. Ако смяташ, че наистина ти помагам по някакъв начин, може да оставиш e-mail или skype за връзка и да поддържаме по този начин някакъв контакт. Ще се радвам, ако мога да ти помогна с още някой съвет. Този път ще съм по-кратък с коментара си. ;) Кураж!

47.   От №44
Хората ще са такива, каквито те си решат. Аз съм избрала песимизма, (или по - точно, той избра мен), живея си с него и толкова, същото е и с оптимизма.

Чудя се едно. Защо, Ти трябва да търсиш "подходящия"? Всеки ще бъде щастлив, рано или късно - твоето щастие няма да избяга. Недей да го търсиш толкова вглъбено, гледай всичко в живота да ти е наред, да се отървеш от този изверг... А любовта сама ще дойде, с мъничко късмет.
SFA

48.   хихи SFA песимизма е набелязал и мен и определено можш да бъдеш каквато си искаш в тази иначе така свободна държава. търся "подходящия" тъй като за мен любовта е нещо непознато в смисъл абсолютно всеки път е несподелена или споделена но до едно положение и до едно време (което всъщност е нормално). Поради този факт искам да разбера какво е да те обичат и какво е някой да мисли и да се сеща за теб. Няма да навлизам в мечти и поетични излияния, но просто го искам. Що се отнася до чакането... сама да дойде любовта... чакам чакам... чакам... и продължавам да чакам... но попринцип съм малко избухлива личност и има моменти в които наистина ми писва да чакам (независимо дали е любов или примерно някоя приятелка или приятел закъснява за среща) ... избухвам много бързо понякога.Малки неща ме палят изключително бързо.И чакането е едно от тях... какви ли не неща съм правила заради него ... (чакането) ... просто нали знаеш поонякога на човек му идва в повече напрежението и изпуска парата както ти се беше изразила... но все едно навлизам в подробности... просто го искам това е..

Номер 36 мога да ти дам скайп ако желаеш ... макар че нали уж всичко беше анонимно :P ето го и него : progressive_bass и двамата впрочем можете да попишете там :)

49.   Ами какво да кажа аз миличка... ходя 3 години с едно момче на сила! Винаги съм удряна и унижавана! С него съм защото ме заплашва, а сега иска и да говорим за сватба! До сега щях да го оставя и да избягам, но се страхувам за родителите ми, момчето с което съм е доста властно в града ни! Провали ми живота, заради него вече нямам приятелки и вече не излизам, няма с кого да споделя. Красива си бях, а сега вече се превърнах в... .! Пред родителите ми е един, а зад гърба им друг и неговите родители са като него! Заради него няма да имам деца! Имах хора в живота ми, които ме правеха много много щастлива и тогава срещнах него... това ли е моята съдба? Мечтите ми не са с него и още се надява да се разделим, но дали това ще се случи някога? Излага ме винаги пред всеки! Според вас какво да правя? Страх ме е много, че ще живея живот които не искам, а знам че живота е един и никога няма да се върне изгубеното време! Все повече се убеждавам, че не е добре и е странен, простоват и много агресивен и сме много различни! В последствие разбрах, че е циганин, вече беше късно, просто в началото не му личи! Може би аз съм виновна за това положение, че допуснах всичко това! ...

50.   Според мен кажи на майка си и баща си

51.   Абе, хора вие добре ли сте? Какви ги пишете? Само човек, който е изпадал в подобна ситуация знае наистина какво означава въпроса "Как да се отърва от него? ". Нямате си и идея какво означава, да се чувстваш беззащитен и да знаеш, че няма кой да ти помогне. Полицията не прави абсолютно нищо (тя само го предупреждава и какво от това, най-много да го задържат за 24 часа. А, след това? Като го пуснат? Злобата? Обидата? Какво му се пише на момичето? ). Не трябва да гледате с лека ръка на такъв СЕРИОЗЕН проблем. Дано не ви се случва, да искате да се измъкнете, но да нямате път, жалко е, че държавата позволява на такива "хора" да съсипват живота на момичетата. Мило момиче, много е важно първо да изясниш за себе си дали наистина искаш да приключиш всякакви отношения с него! Моят съвет към теб е следният, ако не става по друг начин, защото той ще се откаже от теб едва, когато намери друга на твое място, се махни от града, ако трябва и от държавата (стига да можеш). Моля те, не му позволявай да ти съсипва живота! Недей! Аз ти пожелавам успех! Да постигнеш това, което искаш и то веднага!