Споделена история от Любов и изневяра |
Преобърнат свят
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1820 пъти
Студентка съм, на 20. Имам един много симпатичен преподавател, за мен е много интересна личност, дори една мистерия.
Много е приятен и общителен. Контактува с всички колеги на теми свързани с неговия предмет(има какво много да се обсъжда на тематика за живота и разбиранията ни за него-като цяло доста абстрактна област) и си личи че го прави от сърце и с истинско удоволствие. Чудя му се откъде има тази невероятна енергия, възхищавам се колко е всеотдаен във всеки контакт. Той е около 50 годишен, чух от колегите има и деца и бил женен. Знам че това е навлизане в личното пространство, но всеки път когато го видя се питам тайничко как може да се отдаде на жена си след тежкия работен ден, като цялата си енергия я раздава за колегите. Буквално се изцежда до последна капка.
Много ми допадна като човек, започнах след лекциите да си приказвам и аз с него. Свъшва часа, всички се изнизват, а ние двамата всеки път оставаме и си говорим по час и половина-два когато нямаме други ангажименти и двамата. И какви разговори само провеждаме! След тях се чувствам преродена, нова, пречистена! Вчера дори отидохме заедно в едно скътано кафе.
Имаме много общи неща във вижданията като цяло за живота. Още по-забавно става когато открием разминаванията и започнем да спорим. Той е много приказлив, както се досещате, оказа се и много упорит, твърд и неотстъпчив, макар че колегите го определят като малко мекушав, защото е винаги усмихнат, съобразителен и склонен да прави компромиси. Но от дългите ни беседи на 4 очи разбирам колко стабилна морална система има, колко е принципен, колко е доброжелателен. За първи път осъзнавам толкова добре че истинската красота на човек е неговата добра душа! Аз пък се държа доста зряло, та както ми каза най-добрата приятелка-как няма той да се държи с такова уважение, та ти си му на акъла макар разликата във възрастта.
Отговорих си и на някои от интересуващите ме въпроси. Защо? Защо е толкова мил и любезен към всички, особено към мен? (Вече колегите започнаха с любопитните подмятания, че сме неразделни, че постоянно сме заедно, че където го видят него, вечно присъствам и аз и обратното. Това ме притеснява малко, но се стремя да отговарям на шега и с широка усмивка, за да покажа, че нищо не крия и не се притеснявам от закачките, и с истината- че ние много си допадаме като нагласи и има какво да обсъждаме:)) Какво той си мисли за мен, какво означава тази близост, макар и сдържана и разумна от негова страна в поведението му спрямо мен-внимателно и много уважително, която макар и всеизвестната му общителност всички вече приемат за по-специална, на никого не споделя така както на мен? ( 1. Постепенно започнахме да вкарваме и елементи от чисто лични
теми, но с мярка. 2. Оттук аз разбрах че колкото по-общителен е човек, толкова по-трудно се сближава истински, емоционално с хората. )
И после: 1. Оцених че той наистина е много странна птица(в добрия смисъл) от разбирането му за общуване, за обвързаността на отделния индивид с останалите, индивидуалното и паралелно на него общественото развитие-чрез общуването.
2. Разведен е.
Втората точка ми позволи да се замисля какво ли трябва да направи някоя жена, за да бъде обикната от него? Колко от себе си да даде, каква да бъде? А неговата любов би била най-възвишената, наи-искрената, наи-нежната и силна заслужава си борбата. Жената до него би била на пиадестал.
Тои всъщност е доста капризен и претензиозен, ако се замислим, точно заради нагласите си. Толерантен и готов на компромиси, но допускащ до себе си истински само някои, отговарящ на космичните му критерии за морал, виждания за живота като цяло, виждания за наи-важното-връзката с околните, склонност към компромиси, разбиране на проблемите на събеседника, умни и ерудирани изказвания, но и твърдост и убеденост в собствените виждания, неотстъпчивост, но и опит винаги да се търсят всички гледни точки и... златната среда. и т. н. т. н. т. н. :))) Като цяло той самият е такъв-отделил е време в живота си, помислил е и е станал един (по моите критерии) наистина прекрасен човек и рядкост (казвам с голямо възхищение, освен това, и той ми е намеквал, че аз с моите нагласи, имам абсолютния потенциал да отговоря на всички тези негови изисквания(може би точно затова преди десетина години се е разделил с жена си-не е била с неговите виждания-само предполагам) Не бих се стремяла към това ако не бях такава по характер, но просто ние си допаднахме, сега разбирам, заради това че както се казва може да не се гледаме един друг, но гледаме в една посока.
Така стеклите се обстоятелства-близостта ни, подхвърлянията от колегите, развинтиха фантазията ми. Тайно си представям как лежа в обятията му, как сме преборили всичките подигравки и ограничения и се обичаме! Но по нашия си начин-възвишена любов, по-истинска и силна от тази на други които са на една възраст. Искам да усетя парфюма му, присъствието му до мен, да решаваме заедно проблемите си, да усещам най-нежните и истински целувки и да го прегръщам силно, да гали косата ми и да сме заедно ден и нощ, да спорим и да се смеем, да правим компромиси един за друг и да споделяме наи-съкровените таини помежду си.
Знам... копнея... надявам се... силно и истински... , че въпреки огромните прегради помежду ни и той тайно ме обича! Макар че разсъдъкът ми подсказва че това неговото не е любов, а просто радост че "хората са тръгнали вече в правилна насока":(. Дори да изпитва нещо, здравият му разум не би се поддал, той не би признал чувствата си, защото съм с 30 години по-малка. Искам да го забравя, понякога дори съжалявам че го срещнах, още повече се измъчвам като знам че не съм срещала и не зная дали ще срещна някого когото толова да обичам въпреки всичко, с когото толкова да се допълваме. Или пък да го накарам да ме обича, по онзи, неговия начин? ... Но как? !?
И после в съзнанието ми изплува историята на малкия принц, който открива че има милиони още като неговата роза и въпреки разочарованието решава че винаги ще я обича, просто защото в света може да има много такива, но за него тя е единствена... И думите на моя принц, които сякаш оплитат съзнанието ми в паяжина: "всеки е уникален и неповторим във времето, това, което виждаме тук днес никога не е било, и никога няма да бъде отново! "
|
