За изневярата с любов
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 3386 пъти
Животът ми е на “пауза”. Нищо не се случва, нищо не предприемам, нищо не ме интересува, всичко върви все по-надолу и надолу... Единствените неща, на които се опирах, също поддадоха. Не знам какво да правя. Постоянно ми е гадно. Не знам от къде да започна да събирам парчетата. Нямам и желание. Почива ми се, а не съм уморена. Работи ми се, а не знам какво. Не вярвах, че ще ме затиснат такива черни мисли. Гледам отстрани как нещата се случват и нямам желание да си мръдна пръста. Сякаш нарочно искам всичко да се срути. Искам само да забравя. Не знам какво искам. Изгубих нещо и още не съм сигурен какво е то. Май част от илюзиите или нещо такова. Винаги съм била шматка по отношение на хората, но сега започвам да осъзнавам размерите на този факт. Не мога да те понасям, едва те търпя...


... Днес исках просто да те гушна за малко – избегна ме изключително ловко и зависнах в пространството като тъпачка. (имам нужда от какъвто и да е физически контакт) Вече не знам дали искам секс или само малко нежност...


Сигурна съм, че има грешка. Имена. Събития. Дати. Съвпадения. 2+2. Осъзнаване. Краката омекват и присядам.. Даже не знам как се тъгува толкова силно. Ударът е толкова силен, че отказвам да го приема. После идва нов... и нов... и нов. Накрая заприличва на боксов мач: аз срещу Мохамед Али. Аз дори не повдигам ръце да се защитя. Болка. Чувам как сърцето се къса. Не мога дори да заплача, толкова е силна болката. Усещам, че ще се пръсна от мъка. Запалвам колата и искам да се ударя някъде с нея. Дърветата изглеждат подходящи. После се опомням. И пак идва вълна от мъка. И нова. И нова.

Той е на работа. Не му се обаждам. Обаждам се на приятел. Благодарна съм му от сърце за подкрепата, която получавам. Той ме надъхва и ме изправя на крака.

Уморена съм. Искам да легна, да заспя и да не се събуждам. Искам да запазя само хубавите спомени за нашата връзка. А те са илюзия вече. Като кон с капаци съм се движила през нашия така наречен общ живот. И когато си получих шамара, за който просех, получих рязко просветление.
Всъщност сега съм благодарна и щастлива, малко, много малко ми остана да се освободя напълно. Просто той като изчезне от живота ми ще изпитам пълното облекчение.
Вкопчил се е в мен, не ме пуска... и лъжи... отчаяни ходове. Защо ли? ! Защото аз съм различна, не съм като парцалесите, с които си храни егото и самочувствието. Но самата аз вече не го искам... и дори от сегашната си позиция съм му благодарна. Дали ми се е искало да му причиня същото ли? Да изпита моята болка? Унижението от предателството? Много пъти, , , но защо да хабя енергия? ! Заслужава ли си за такива хора, които са най-долу в социалната и интелектуална йерархия... Не!

Имам да оправя едно две неща... само още малко търпение ми трябва :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 6 месеца hash: f980abd199

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Горе главата!!! Времето лекува всичко!

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: 2622776226

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ох... не ти е изневерил... просто е обикнал друга. А за това не можеш и не бива да обвиняваш нито себе си, нито него, нито разните парцакеси :) Хей, боли да те оставят, боли вече да не си специалната и единствена, но преболява, претръпва.. Пиши...явно ти се отдава, защото текста ти е много въздействащ, но пиши за друго. Най-отгоре напиши: "Това е първия ден от остатъчка на живота ми" А после мечти, планове, вицове, хора, с които искаш да се запознаеш, места, на които искаш да отидеш, дрехите, които искаш да носиш, цветовете на косата, които ще носиш...пиши за този първи ден от остатъка на живота си, какво си готова да направиш ТУк и СЕГА, за да бъде утре вълшебно! Не превръщай тъгата и наранената си гордост в озлобление. Ти не си Господ, за да знаеш кой какво заслужава нали? Просто се усмихни и си кажи: Толкова много хора за обичане, толкова красиви неща за виждане, толкова много път за вървене...къде се моткам в собствените си паяжини...стани и тръгни!! Просветлението, осъзнаването, че си живял в собствената си заблуда - боли! Разбира се, че боли. Илюзиите ни никога не се сгромолясват тихо. Но не забравяй едно, за да има сътворяване, трябва да има Апокалипсис. Нищо ново не може да се издигне, докато старото не се разруши! Усмихни се, направи си кафе, излез сутринта, виж изгрева, помахай като дете на птиците, виж цялото това очарование, вдишай го, прошепни му със сърцето си добро утро и си кажи, че всичко се случва, защото трябва да се случи и е безмислено да страдаме за това, а после се впусни в неизвестното, в хаоса, прегърни изненадата на Живота си, излез от калчищата.... Мъжът, който обичах се венча за друга пред очите ми, един месец след като ми предложи на мен.... да не мислиш, че е лесно? Не илюзии се рушеха, а общи планове и мечти, не заблуди, а една Любов. Вечерта преди сватбата си акзахме, че се обичаме...но все пак се ожени за друга. Сега мога да видя всички причини, всички уроци на онази болка... задавях се, търкалях се по пода от болка, не можех да дишам, знаех, че е някъде там и се жени. Затичах се да го спра, а се заковах под една сянка, където никой не може да ме види и просто наблюдавах празника им. В този ден нещо завинаги си отиде от мен - старият свят, В този ден разбрах какво е наистина Любовта. Пожелах му от цялото си сърце да бъде много щастлив и тя да се грижи за него, както аз бих се грижела, пожелах им щастие. Защото точно тогава, миг преди да умра от тази болка осъзнах, че обичам този човек, че аз съм добре, когато той е добре. И това до ден днешен не се е променило! Това е най-страхотното, живо и голямо чувство, което сърцето ми е изпитвало и аз съм благодарна на съдбата ми, че ми го подари. Не зная какво ще стане утре, не искам да знам, Живея за тук и сега, без очаквания, без планове.. просто живея, кефя се, общувам, влюбвам се, работя, мечтая, търся себе си, трупам опит и мъдрост...но днес, тук и сега...няма вчера - минало е, няма утре - може и да не дойде. Но ако не дойде, то аз искам да съм изживяла последния си ден в мир със себе си, с радост от това, че съм способна да обичам, щастлива заради себе си, поздравила утрото, усмихната, изпълнена с благодарност и хубави чувства, със смях и закачки. Такъв искам да бъде всеки ден от живота ми, защото никой никога не може да ми гарантира, че утре ще се събудя? какъв искаш да бъде твоя последен ден? Плам

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: f980abd199

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей Плам. Чела съм и други твои мнения и не мога да скрия, че харесвам начина, по който разсъждаваш. Обаче не е правилно да пречупваш всичко през призмата на собствените ти преживявания. Защото моя случай не е такъв. Тук нямаме влюбване/ обич/ обикване... А чиста изневяра. Грозно предателство. Най-вероятно и с две различни жени. Ако знам, че е обикнал друга бих му пожелала от сърце щастие и ще го оставя да го преследва.... ПП- Бих искала да си разменя с теб координати, обаче знам, че няма да бъдат публикувани... Авторката

 

...

горе^

преди: 12 години, 6 месеца hash: ec51391642

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Да, няма да бъдат публикувани. Не пречупвам всичко през своята призма, разказах ти аз как съм се справила, ако можеш и искаш да почерпиш опит. А иначе ме подведе заглавието на темата ти... за обикването на друга... Успех

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: 7d886b5fd6

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Усещам болката по същия начин вече години наред.... Начина, по който се чувстваш е същия този, по който се чувствам и аз... Няма да те утешавам или да се опитвам да те убедя, че времето лекува, че с времето споменът избледнява... Не е вярно! Поне моят опит показва, че ужасът се изживява наново всеки път щом се сетиш за преживяното, гневът не намалява... даже понякога се засилва.... Просто се изисква смелост отново да се довериш на някого.... и до последно да вярваш, че този някой ще бъде различен. Успех, миличка!

 

...