Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ще ти мине - повярвай ми, не знам след колко време, но.. може би до следващия.

7.   Близо 2 години и всичко ще е по спокойно с сигурност, но и трябва едновренно с това да се стараеш да не мислиш и да не се срещате често а колкото повече го виждаш с други толкова по бързо ще претръпнеш нищо че боли и споко почти ще ти отиде сърцето но ще дишаш не се мре от любов от опит ти го казвам колкото и да не ти се вярва всичко се оправя но е нужно 2 години според мен и много усилия не, че като го видиш после няма да ти става тъпо но поне няма да боли.

8.   Здравей и аз бях като теб, бях адски влюбена и нещастна след раздялата, плаках, мъчих се, докато не намерих човека, които ме извади от тая мъка. желяти да се намери някои, които да ти помогне до някаква степен да забравиш предния. това е единствения начин. ще ти отнеме доста време, може би няколко години, но се опитаи да го преживееш по-леко, макар, че е адски трудно. успех

9.   Хубавият секс много помага. Понякога страдаме за начина, по който сме се чувствали в дадена връзка, не толкова за самия човек. Ще се оправиш :)

10.   Еми, мила, да ти кажа, била съм в такава ситуация. Болката беше огромна, направо изгаряща, защото знаех, че никога вече няма да го видя - момчето, в което бях лудо влюбена. Ужасно много ме болеше и нямах представа какво да правя, накрая просто свикнах. Омръзна ми да страдам. Нямах сили вече. Знаех, че ако срещна друг, ще се излекувам и ще забравя онзи, в когото бях така влюбена. Но друг не идваше. И така, цяла година ми отне да го забравя, или по-точно да свикна с болката по него. Отказах се от любовта и от всичко, свързано с нея, тъкмо свикнах да живея така, без вяра, и тогава срещнах човека, който така дълго чаках и който ми беше така нужен.. Влюбих се отново, още по-силно от преди и сега съм щастлива, няма и спомен от предишните разочарования.

Един ден и ти ще срещнеш подходящият човек, който да те обича от сърце, искрено, да те прави щастлива и да заличи болката, която изпитваш в момента. Но кога ще дойде този ден, никой не знае, за съжаление. Единственият съвет, който мога да ти дам е да не губиш вяра и желание за живот, защото това не помага. Не спирай да се надяваш и се опитай да притъпиш поне малко болката. С времето тя сама ще утихне.

Пожелавам ти успех и много, много щастие! :)

11.   Автора: Благодаря на всички ако иска някой може да ми пише в скайпа pissii_

12.   Еми, аз преди месец почти се разделих с моят приятел.. Опитвах по всякакви начини да го забравя и мислех, че наистина се е получило ..Всъшност някак си в мене имах чувството, че отново ще сме заедно,защото това не е първата ни раздяла и винаги сме се сдобрявали..Но.. този път съвсем не е същото..този път имам чувството, че това че сме се разделили нищо не значи за него и той продължава напред.. дори като пиша тези думи очите ми се насълзяват... В момента имам някакви симпатии към едно момче ,но незнам.. мисля,че той не чувства същото .. това също мн ме натъжава и ме кара да се сещам за моят предишен приятел ,който много пъти ми е показвал любовта си ,но и аз го наранявах не един път .. и сега просто всякаш всичките му чувства към мен се изпариха /може би точно с тези грешки аз позволих да се стигне до тук../ :(

13.   Написах това преди 9 месеца с надежда да получа съвет ,но едва ли някой би могъл да даде точния съвет кога спира тази задушаваща болка ,при мен все още я има сякаш и дори и не се е притъпила .

14.   Докато живота и мислите са ти съсредоточени върху този човек и тези спомени болката никога няма да изчезне. Научи се да живееш без него. Не се опитвай да го забравиш, защото няма да успееш. Винаги остава белег, просто го приеми и живей нормално живота си напред. А и 9 месеца не се толкова много. Бъди търпелива и всичко ще си дойде по местата. :)
Ралф

15.   Автора : Написах това преди година в стремежа си да се опитам да претапя болката си,но мога да кажа че все още ме боли ,да не е така силно ,да старя се да не мисля за този човек ,но нищо не е същото както преди сякаш съм затворила душата си.................има други мъже, но не обичам няма тръпка .....нищо .След година пак ще пиша може и да намеря лека за разбито сърце

16.   Не пишеш вече. Успя ли да намериш спокойствие и нова обич? Защото това е единственият начин да се откъснеш от болката си. Няма съвети за това, няма и срокове. Единственото решение е да се върнеш към живота без него. Да не го търсиш навсякъде, да не сравняваш всеки друг с него. Трудно е, много е тудно. Истина е, че понякога това, което повече липсва е начинът, по който си се чувствал в една връзка, но то неизбежно ти въща и спомена за самия човек. И трябва да си супер повърхностен, за да вярваш, че добрият секс оправя всичко. Това по отношение на останалите коментари. Не търси съвети, търси нов път:към него, ако това все още е възможно, или към друга истинска любов. И не издигай старата в култ, не му поставяй ореол, припомняйки си само хубавите моменти. Припомни си как и защо сте се разделили, неговите недостатъци. Дръж се в реалността... Не вярвам да забравиш някога това силно чувство и обичта си, не е и необходимо. Не се осъждай на това. По-скоро всичко само ще се притъпи и избледнее. Но споменът ще си остане жив... той просто е част от теб, от живота ти. Изстрадай си го, дай си колкото време искаш. Но всеки нов ден ще трупа отгоре му нови емоции, нови познанства и желания, ще създава нови спомени. В това е надеждата и силата ти. Изживей всичко на максимум! Желая ти успех!

17.   Аз в момента се чувствам по същия начин. Обичам даден човек, но на него не му дреме, страдам, плача, но какво от това, някой ще ми даде ли медал за това? Вече съм с нагласата, че той няма да е мой, каквото и да става. Ще ти кажа как ще ти е по-лесно да го забравиш, мисли си за неговите недостатъци, смисъл колко год имате разлика и тн. какво да кажа.. Трудно е, знам, може би една от най-мъчителните болки е любовната, особено ако го виждаш често този човек, съвсем психясваш, но няма как. Всичко с времето избледнява.

18.   Здравейте,
отново съм аз(автора) написах преди време че ще пиша до къде съм стигнала в болката си. Мина доста време три години не са никак малко, нали? Е явно моята агония беше до тук... преживях безсъние нощи обвинявайки се търсейки причините, задавайки си куп въпроси. Няма рецепта колко и как да преживееш някого... за жалост няма и как и аз да напиша правилния подход! Просто живота продължава, ежедневието ти те увлича, грижи проблеми и просто притъпява с времето празен си но.. Не следвах съветите нова връзка за да забравиш.. нима така не нараняваш човека до теб? С него си а вътрешно крещиш за друг. Започнах да запълвам времето си с различни неща.... спортувах , уча и тн. Не нямам връзка в момента просто намерих баланса и душевното си спокойствие... Явно всеки в живота си преживява една такава болезнена раздяла.. не се забравя, а се учим как да продължим и да отворим вече разбитото си сърце за новия човек който да ни обича така както искаме.. от цялото си сърце. За това моя съвет е следвайте сърцето си ако няма връщане на зад просто оставете този човек да е щастлив с който иска той, а болката ви ще ви направи по силни търсещи човечето което не би ви наранило не се затваряйте в себе си!!!!
Успех и целувки!!!

19.   Чувствам се по същия начин и затова не пускам нова тема. Как да спра да се надявам, че ще се обади? И три години не са малко... Аз съм от един месец така и се надявах, че по-скоро ще се почувствам добре...

20.   Номер 19, много зависи от причините за раздялата, аз също от месец изживявам същото, но.. след една несподелена любов, на която не успяха да ми отвърнат и заради която позволих да ме направят на глупак. Затова реших да приключа веднъж завинаги с агонията, изтриях я от скайп и фейсбук, изтрих и телефона, остана ми да я изтрия от сърцето и мислите си и... рано или късно ще стане и това. За мен няма връщане назад. Трябва да обясниш ситуацията, за да получиш адекватни мнения.
М 31

21.   На много актуална тема попадам търсейки изход от подобна ситуация. А някой би ли ми казал как да се справя, ако след раздялата се налага да останем на една и съща работа и да свиквам, че трябва да виждам причината (другата жена) ежедневно до бившия ми приятел? Как се приема факта, да слушам, че това което е казвал на мен сега го говори на друг? Чувства при него няма, въпреки, че три дни преди да разбера за новата жена ми каза "Никога няма да те прецакам и разочаровам, много те обичам" Не знам за кое по напред да страдам за лицемерието ли, за лъжите ли, за изневярата ли? Как да продължа нямам идея, само знам, че света ми се срути изведнъж. Това, че се налага да ги виждам всеки ден ме скапва, изчерпах си всички отпуски, за да страдам. А сега накъде???

22.   До 21, авторката е права. При мен се наложи да продължа да живея с него. От съпрузи сега сме съквартиранти. Трябваше да се справям със своята болка и с болката на децата. Няма да забравя очите им, когато разбраха. Бях смазана, а трябваше да успокоявам тях, трябваше да съм силна. Болката е много силна, но с времето отшумява, това ще те направи по силна. Аз започнах да чета позитивна психология, записах се на танци, ходих на Кръстова гора и др. Затихва, но за съжаление бавно. Това те променя много. Сега се срещам с друг мъж, но истината е че аз вече не съм същата. Не говоря с него, не питам нищо, не изразявам чувства. Всеки път си казвам, че ще бъда по мила, че ще му кажа че е важен за мен, но всеки път когато го видя блокирам и нищо не се получава, а той определено не заслужава тази моя студенина. Все си мисля, че съм
силна и че ще го преодолея, но всичко се повтаря. Вчера ме попита дали го харесвам. Дадох си сметка, че с това свое поведение го карам да се чувства нежелан, а не е така. Подейства ми като студен душ помислих си че го губя и сама съм си виновна. И така вчера за първи път от две години аз изразих чувствата си и може би защото го харесвам а разбрах че го губя.
Кураж и ти желая при теб да мине по - безболезнено.

23.   Преди 15 дни се разделих с приятеля си, с който бяхме 3 години заедно. Последната година и половина той беше в чужбина, като за това време се видяхме само веднъж за 1 месец след първите 6 месеца. Въпреки разстоянието и времето, успях да съхраня все така силни чувствата си към него. Да, беше ми много тежко, че сме разделени, постоянно бях в депресия, тъгувах, усещах самотата, като скала която е затиснала цялата ми личност. И така до началото на август тази година, когато се върна и след няколко дни, под мой натиск, изплю камъчето - там е срещнал друга жена, с която иска да са заедно. Няколко месеца преди да се върне вътрешно усещах, че нещо не е както трябва, но не давах възможност на съмненята да ме разяждат. Сега всичко е ясно. Захвърлена съм и ненужна. Вече не знам как минават дните ми. В един момент се надъхвам, че ще оцелея и ще го преживея, но в следващият плача безсилно, правя равносметки, търся причини, анализирам миналото, обвинявам се, обвинявам го, но това не променя нищо. Спрях да се храня, пуша и пия алкохол, пия успокоителни, не спя по цели нощи, а след това заспивам от крайна умора и се стряскам посреднощ, с чувството, че нещо ужасно се е случило. Искам да спра чувствата, болката, искам да не усещам нищо, а тепърва започва преодоляването и приемането на реалността. Не знам колко време ще отнеме, докато се почувствам отново цяла, нормална и спокойна. След подобна раздяла преди години ми трябваха почти две години прекарани в депресия, докато започна нова връзка, същата тази, която ме доведе до този кошмар. Не знам какво ще се случва от тук нататък с мен... Просто се оставям на течението, нямам сили вече, омръзна ми и няма смисъл. Ако е писано някога, може би, ще срещна човекът, които, също като мен, е страдал и дълго ме е търсил. А до тогава, само ще дишам....

24.   Номер 21, трябва ти ти нова работа, но предвид сегашната криза няма смисъл да напускаш сегашната си работа, имаш нужда от малко време, може би до 40-я ден ще се почувстваш по-добре. Гледай напред и бъди благодарна, че се е случило така, а не след 10 г. брак и дете/деца, няма какво да съжаляваш за този смотаняк.
И един съвет:Народа не случайно е казал да не си вадиш.... там където си вадиш хляба, така че имай предвид това за в бъдеще.
Желая ти щастие и упех!
М 31

25.   Рецепта наистина няма, всеки човек е индивидуален и приема нещата по различен начин. Най-общите правила обаче са да не се затваряш вкъщи и да се самосажаляваш, да се отдадеш на хобита, на професионално развитие и т. н. С няколко думи просто да правиш неща, които ти носят удовлетворение. Лично за мен периодът е може би между една и две години. След това вече всичко е отминало напълно. Важното е човек да не се предава, докато ти се самосажаляваш и си съсипваш живота, другият/а си гледа някъде кефа и се забавлява. Първият месец е нормално да е тежък, но след това депресията трябва да се отхвърли и да се продължи напред. Между другото, ако връзката не е силна, по-добре е човек да е сам. Примерно с последната ми приятелка имахме тотално различни интереси. На мен не ми пречеше да ходя с нея, където тя иска, правех го с удоволствие, защото исках да съм с нея. Тя обаче изобщо не се съобразяваше с мен и ако дойдеше някъде, непрекъснато показваше, че й е тъпо. От около една година вече съм преодолял всичко и направо се родих. Правя каквото ми се прави, върнах се към хобитата си и се чувствам отлично.

26.   До 24
Благодаря за подкрепата, въпреки, че вече няма значение бих искала да уточня, че преди да започнем работа на едно и също място ние вече бяхме заедно. Това го казвам по повод "където си вадиш хляба... " И двамата сме фитнес инструктори и имаме договор с залата. Въпреки, че си обичам работата и независимо от кризата не мисля, че мога да издържам повече. Намирам себе си за устойчив на катаклизми човек, но явно всичко си има предел. Рационалното приятелство, което ми се предлага ме обижда изключително много. Надявам се времето да заличи всичко и да бъда отново пълноценен човек, защото от мълчание имам чувството, че ще полудея. Чудя се как е възможно да не съм преценила правилно човека, най-много съм ядосана на себе си, защото се предоверих и оставих чувствата да ме подведат. Не вярвам, че това се е случило на мен, имам чувството, че още сънувам кошмар, не мога да повярвам, че човека, който обичах повече от себе си ме е лъгал толкова време... Удивително е колко "наивна" може да бъде жената, а може би по подходящата дума за мен е "глупава".

28.   хора, сигурно на планетата няма човек, който да не е зарязвал и да не е бил зарязан. това, през което минавате, е почти неизбежно, гадно е, боли и лошото е, че минава бавно и не е ясно колко точно време отнема.
последният момент с периода на съвземане е особено тънък и е най-гаден на по-млада възраст. човек си мисли, че ще мре, че животът е свършил, в зависимост от нагласата реве / пие / не спи / не яде всеки ден. като мине обаче известно време (месец-2-3) повечето хора поотръскват перушината и си казват: "абе да не е само тоя / тая? я да взема да се постегна и да се обадя на някое приятелче за кафе / ракия / бира". и както се сещаме, нещата постепенно започват да влизат в релси:-)
има обаче категория хора, които се кефят мазохистично на болката си и продължават да копаят надолу дори след като са стигнали дъното. това го пиша от собствен опит, макар че къде точно е дъното е спорно и въпрос на усешане:-)
така че не позволявайте да копаете с години, просто позволете и на други хора да се сближат с вас, дайте шанс на занимания, учене, работа и в 1 момент ще видите, че нещата се подобряват.
Ж42

29.   Здравейте, не знам дори как да започна и да кажа колко огромна е мъката от една раздяла. Казват, че времето лекува и сигурно наистина е тъка, но при раздяла винаги ти се струва, че все едно времето е спряло и нищо и никой не може да ти даде надежда за нищо. Мислиш си, че единственият човек който може да те избави от подобна мъка е именно човекът за когото страдаш. И при мен се случи история при която точно сега в момента се чувствам излъган, предаден, отхвърлен, неоценен, манипулиран, и какво ли още не. Имах близо 3 годишна връзка с жена която обичах повече от себе си. Правех за нея дори това което не ми е по силите и жертвах всичко включително, приятели и семейство. Примирявах се с неща която тя ми казваше, че никога няма да направи за мен и още куп предателства и лъжи. Тя все ми казваше " Нали никога няма да ме изоставиш " А аз обещавах и спазих обещанието си. Казал съм и, че ако имах възможност да обичам пак бих избрал нея. Любовта ми към нея беше всичко което ме крепеше и ми даваше сили и надежда за по хубави неща. И ето, че тя ми изневери и тя ме предаде и изостави а мъката е неописуема. Минали са вече 15 дни твърде малко за да съм вече добре. Сълзите ми вече започват да не стигат а празнотата в душата си няма с какво да запълня. Надявам се както всички казват, че всичко ще мине и както се казва всяко зло за добро. От едно нещо ме е страх, че когато отново срещна човек който наистина ще ме обича и цени, аз няма да мога да и дам толкова огромна любов която имам в душата и сърцето си.

30.   Номер 29, много правилно си описал нещата. В началото наистина се чувстваш все едно светът е свършил. При теб са минали само 15 дни, които както сам казваш са твърде малко. Имал съм няколко подобни разочарования и на мен лично ми е необходима около година, за да се отърся от болката, макар че това при всеки човек е строго индивидуално. Единственото, което е сигурно е, че ще ти мине и след време ще се чудиш на себе си, как е било възможно да строшиш толкова нерви за човек, който не те е уважавал. Мога да се хвана на бас, че ще си изключително щастлив от този развой на нещата. За бъдещи връзки не се притеснявай. Така ще знаеш поне малко от какво да се пазиш. Не, че не е възможно пак да останеш излъган, но вероятността е по-малка. Аз например преди да се опаря си бях направо глупав по отношение на жените. Сега рецептата предполагам я знаеш-излизания, работа, хобита, спорт и т. н. Знам, че в момента не ти е до това, но лека-полека ще ти дойде желанието. Също така прекъсваш всякакъв контакт с нея, нищо не трябва да ти напомня за тази връзка. Имай предвид, че тя вероятно добре осъзнава колко си луд по нея и е напълно възможно, ако нещата с другия не се получат или му се насити, да дойде да ти реве на вратата. При мен последният път така се получи, да не казвам, че повече от година не спря да ме преследва. Естествено, не защото много съм й липсвал или нещо такова, а просто защото искаше пак да ме използва. Не е нужно да споменавам колко се радвам, че това момиче си замина от живота ми. Ще видиш как всичко ще се нареди

31.   Номер 30, Много ти благодаря за подкрепата и за съветите които ми даваш. Осъзнавам, че всичко в дадена връзка се крепи на доверие, любов, уважение, честност, и вяра, но всичко трябва да е взаимно. Ако единият не получава всичко това свободно, то просто не си струва. Любовта е за двама и както е казано в поговорката, сама птичка пролет не прави. Старая се да я забравя и гледам да не мисля толкова много за нея защото толкова съм я обичал, че все едно не мога да я изкарам от мислите си, но се старая и знам, че и това ще стане. А колкото до това тя един ден да ме потърси и да иска да се върне при мен, не ми се вярва да стане но не го и искам. Аз винаги ще помня, че тя някога е искала да ме забрави. Заряза ме един път и мина време и и простих сега ме заряза за втори път с най долната постъпка а именно изневярата. Аз съм имал много шансове да изневеря но както съм и казал не съм го направил дори в мислите си. Знам каква е болката и не съм искал да го причиня на човека който е до мен и ми вярва. Знам, че след време ще се сещам за нея и за тази пагубна връзка и ще си казвам на ум, колко съм бил глупав. Но както казваш за на пред ще внимавам и то много. Наистина ти благодаря.

32.   (Авторката)Здравейте, отново... Не повярвах, че са минали 5 години от както споделих с вас болката си. Обещах си че ще пиша, за да споделям с вас. Четях различни статии и коментари, не вярвах че е нужно време. Но ето минаха 5 години, да спомням си за всичко преживяно, за болката която ме изгаряше, за сълзите и всичко което и вие преживявате. Но едно научих, а то е че никой не може да ми върне времето които прекарах в страдание и то ненужно, едно загубено време в сълзи и самосъжаление. Не вярвах че някога ще кажа "той е минало". Но да така е, минало за което вече дори не се сещам, няма я болката, а само спомена за нея. За това е моя съвет
към вас. Не се измъчвайте, не се обвинявайте, не се
унижавайте като се молите за да сте с този човек, не му звънете,
не разглеждайте тайно профили в мрежите или скайп. Просто за да
не ви боли, се преборете с желанието да знаете нещо за този
човек. Това не ви помага, а прави болката по-силна и агонията е
дълга. Избягвайте срещи, дори и "случайни". Не спирайте да
живеете, да се усмихвате, не се затваряйте в себе си. Не се
казвайте"аз съм виновна", "не съм достатъчно красива, слаба"и тн.
Това вреди само и единствено на вас на никой друг. Много мога да пиша, но знам не ви се вярва но е така.. нужно е време, време което да ви сблъска с други грижи и малко по-малко срещите с други хора ще ви одалечат от мислите и болката.
(П*:)

33.   Здравей, авторке :) Много се радвам, че си осъзнала всичко това и си успяла да преодолееш болката и да изпратиш човекът, когото си обичала в миналото. Аз много удължих своята агония, мислих го, плаках за него, около година - две го търсих, после стиснах зъби и спрях контакти с него. Честно казано, единственото, което мина беше желанието ми да му звъня и да го видя. Иначе постоянно беше в мислите ми... И беше.. до преди месец, два... Сега по-рядко го мисля, успях да се убедя, че това не е ТОЙ, успях да видя, че няма смисъл, и че всичко е едностранно. И ме обзема едно чувство, все едно огромен камък малко, по малко пада от гърба ми. Дано напълно да го забравя! Пожелавам си го от цялото си сърце, както и на всички страдащи хора, чиито чувства са насочени в грешната посока :) Бъдете щастливи! :)))

34.   И аз се приобщавам тук, след пет години връзка, осъзнавам, че съм съвсем, съвсем сама. Не усетих времето как е летяло, докато бяхме заедно с Него, а сега дните ми минават бавно и пусто. Дадох всичко от себе си - грижех се за него изцяло, глезех го, готвих му, следвах го и го слушах предано, вярвах му, винаги бях изцяло искрена с него, живеех за него, отдалечих се от всички мои приятелки и близки, за да може всяка моя минута да бъде негова. И в един момент се събудих на 25 години в чужд живот - животът на забравено, тъжно момиче. Не плача, не говоря, не ям, не спя, безцелно гледам в точка и долавям болката, при всеки удар на сърцето си. И най-лошото е, че пуша по две кутии цигари и пия над пет кафета на ден - а бодежите в сърцето ми вече не ми правят впечатление. Заспивам и мисля, как щом се събудя ще усетя прегръдката му, но като отворя очи и осъзная реалността, ми става така болно, че ми иде да повърна от тежестта, която изпитвам след събуждането. Сякаш някой ме залива с ледено студена вода, за да ме събуди. Скоро май и без работа ще остана, защото не съм човек, а призрак. Няма и спомен от миналото ми аз, вечно усмихнато и хармонично момиче. Имала съм само две връзки в живота си, първата я преодолях едва след третата година, не искам и сега да е така. Ще се опитам да последвам съветите ви, макар че нямам никакви сили за живот.

35.   До номер 34. Искам да кажа само че и аз съм в същото положение. Давах всичко от себе си за да е щастлива жената до мен, защото тогава и аз бях щастлив. Но ето, че сега сам бърша раните си и се опитвам с всеки изминал ден да я забравя. не ми се получава много но трябва да сме силни и да продължим на пред. След време може да срещнем човек който ще ни обича и ще ни иска точно за това, че сме ние. Не трябва да се отчайваме и да мислим, че света е свършил. Макар болката да е толкова пронизваща, че да не ти дава мира дори и за секунда. Вярвам, че един ден пак ще сме щастливи. Имай надежда. М36

36.   Търсех из нета сродни души и намерих тук много хубави неща. Искам да споделя от моя опит. Наскоро реших да скъсам с една несподелена любов. Имаше привличане, имаше интерес, но беше платонично. Мислех, че това е моята половинка, тъй като без физически контакт в мен се появиха мнго силни чувства, но изведнъж всичко прекъсна, той просто се отказа заради приятелката си. тя е 14 години по-млада от него, а казваше, че не му харесва така и иска истинска жена. Но явно реши, че не е така. Сега страдам ужасно, защото реших да прекъсна всякакъв контакт с него и да спра да мисля, мислех, че ще е по-лесно тъй като не сме имали физически контакт но не мога да спра да мисля за него. Много боли, опитва се да мислено да го оставя да си върви, да е щастлив с приятелката си, че не го харесвам истински, че не е за мен. И в слдващия момент започвам пак д амисля и да се надявам. Това ме кара да се чувствам ужасно... надеждата. Защо се надявам, когато виждам, че той няма да е с мен, дори подозирам, че скоро ще се събере с нея. Но уви не мога да заповядам на сърцето си, спомням си как ме гледаше и все си мисля, че имаше силни чувства и от негова страна, но не посмя да стигне по-далече. Осъзнах, че няма да е с мен, но как да спра да се надявам.

37.   Надявам се да спира,но пък може и цял живот да я обичам.

39.   Надявам се да спира, но пък може и цял живот да я обичам.

41.   Подкрепям коментарът на 39 като сменя само нея с него. И аз се надявам да спра да го обичам, но вече 2 години не мога. Винаги ще има едно местенце в сърцето ми, което ще е само негово...

42.   А с празнината как се справяте? С липсващата част от себе си... и със самотата. А любовта не може да се забрави и аз си го знам. Само не знам как да убия всякаква надежда, че може пак да сме заедно, не знам как да продължа напред, още се чувствам лоялна към него...

43.   39-Аз винаги ще я обичам и това не нещо лошо. Тя е най-голямата ми мотивация затова което имам за цел да направя. Всичко правя за нея и това не е от скоро. С други думи. Любовта ми е напълно осъзната.

44.   Отдавна не ми се беше случвало да чувствам тази ужасна болка от раздялата с любим човек, но ето че от 1 седмица и аз съм в полумъртво състояние. Болката е направо физическа. Будя се посред нощ и се сещам, че се отказах от него и че повече няма да имаме никакъв контакт. Усещането е като да те облее гореща вълна, която ти взима въздуха и боли. Чувствам се като парализирана и нищо не мога да направя, за да помогна на себе си. Всички казват, че трябва да се отдадеш на болката и да си поплачеш, но аз не мога. Искам да изплача всичко, но не мога. Не се храня, не искам да разговарям с никого. Наранявам дори и децата си и пак не мога да се стегна. В работата съм като отшелник. Не разговарям с никого. Хората ме смятат за социопат, а бях винаги усмихната и контактна. Винаги намирах неща, които ме правиха щастлива. Сега няма такова нещо. Нищо освен той, не може да ме зарадва. През изминала година отношението му доста охладня спрямо мен, но аз все се надявах, че ще е нещо временно, но уви, той се отдалечаваше все повече от мен. Няколко пъти му казвах край, но издържахме 1 -2 седмици и или той ме търсеше или аз. Той ту ме обичаше, ту се държеше безразлично. Въпреки всичко ме търсеше всеки ден, но през последния месец, се случваше да не ми се обажда с дни. Не издържах и му казах край. Този път ще е завинаги, защото за първи път, той не направи опит да ме спре. Не му пука вече за мен. Както сигурно се досещате има друга жена в живота му и то не една, а две - бившата и новата. Зная, че този човек ми носи само болка и въпреки всичко, не мога да спра да го обичам. Реших да се подложа на ужасен край, отколкото ужаси без край. Лошото е, че не зная как да се справя с болката. На 40 години сякаш е още по-трудно, защото в по-млада възраст много лесно си решавах несподелената любов - приятели, излизания и следващия моля. Сега обаче е друго. Няма как да тръгна на лов за следващия и се чувствам като в капан. Най-лошото е, че все се надявам да ме потърси и да ми каже, че има нужда от мен и всичко да се окаже лош сън. Много пъти го е правил, но за съжаление след време при него отново идва отлива и пак става студен и безразличен. Хем искам да ме потърси, хем знам, че ако го направи, трябва да кажа не. Боже как искам да съм силна и да мога да кажа край и да забравя. За момента дори нямам и стратегия как да преодолея мъката. Искам да спра да се надявам. Кога свършва надеждата и осъзнаваш, че краят е дошъл, защото при нас е дошъл, а аз все още отказвам да го приема.

45.   Виждам, че последния коментар е от год. и 5 месца, как се чувствате след толкова време, надявам се някой да вдъхне надежда, че нямат вече чувства към другия човек!

46.   Номер 44
За съжаление не мога да вдъхна много кураж. При мен нещата се развиха плачевно. Аз пак простих. Имаше период в, който той се държеше страхотно с мен, но в един момент отново спря да ме търси често. Усетих, че става нещо. В последствие разбрах, че новата, която ухажваше го е отблъснала. Той обаче веднага си набелязал друга за да си излекува нараненото его и тя му откликнала, а той вече е лудо влюбен в нея. Нея сега облъчва от сутрин до вечер. Жената е ту супер щастлива, ту в депресия, точно както бях аз през последните пет години с него. Не се отказа от мен и се обаждаже всеки ден, но вече не беше същото. Стана зает за мен, а аз според него болно ревнива. Не издържах и му казах край. Той се съгласи. Вече не му пука за мен и дали ме губи. Не ме е търсил оттогава. Мина вече един месец. За него всичко приключи и той си продължи с нови сили към следващата. Аз станах твърде изискваща.
Първата седмица не спрях да плача. Много боли, когато те предадат, но сега е малко по-леко. Все още мисля непрекъснато за него, но болката вече не е толкова силна. Стои в мен просто една тъга за изгубените отношения. Понякога даже се чувствам свободна и отново щастлива, но понякога се сривам и изпадам в депресия. Чакам времето да ме излекува.
От цялата тази моя история най-важното е поуката: когато подозирате, че един мъж е женкар, не се опитвайте да имате връзка с него. Тези мъже никога не се променят. Дори и да погледнат на вас с като на постоянна приятелка и заживеят с вас, то те рано или късно и на вас ще изневерят. Винаги търсят новата тръпка и винаги се влюбват в началото, но рано или късно приказката свършва и после боли.
Аз лично вече съм се предала и дори не искам да ме търси. Надявам се скоро да ги намразя и в последствие да ми стане безразличен. Дано не продължи дълго това мъчение.
Успех на всички, попаднали в подобна ситуация

47.   Здравейте,
Разделихме се след 20 годишен брак. Вината е изцяло моя, няма да изпадам в подробности. Минаха 2 месеца. Искам да споделя само, че се чувствам смазан. Нямам желание за нищо. Ходя като сянка. Болката е толкава силна, че незнам дали изобщо ще мога да се възтановя някога. Нито ми се яде, нито мога да спя. Затворил съм се в себе си и имам чувство, че ще умра. Много тежко го изживявам. А времето е спряло. Дните се точат бавно, а нощите още по-бавно. Много е тегаво. А сега като знам, че предстоят и празници още по-кофти ми става. Нищо освен тя не може да ми върне щастието. И децата страшно много ми липсват. Мисълта, че ще трябва да съм сам, без семейство, без дом ме убива бавно и мъчително. Дано времето да помогне малко, само за това се моля. Поне малко да намалее болката.
М43

48.   Една от малкото истроии, в които автора се е сетил да вдъхне надежда!