Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да си върна вътрешното спокойствие, което имах
преди: 15 години, 10 месеца, прочетена 4706 пъти
Здравейте всички! Тук съм, защото искам да споделя и да разкажа моята не дотолкова кратка история такава каквато е с малко съкращения.
Преди малко по-малко от 4 години се запознах с едно момиче в моя град. След 2 дни си разкрихме чувствата един към друг, но проблема беше, че тя живееше на повече от 100 км. от мен и не вярваше, че нещо ще се получи между нас понеже разстоянието е голямо и не бих могъл да ходя често, за да се виждаме, още повече че аз по него време следвах в университет, които се намираше в град на още 70 км.. Аз я уверих, че разстоянието за мен няма никакво значение стига да знам, че тя ме иска и желае. И какво мислите последва? В продyлжение на година и половина аз пътувах всяка седмица (нямах нито лична кола, нито работех, за да имам необходимите средства) и въпреки това аз го правех с голямо желание. Много пъти ми се е налагало дори да изминавам това разстояние в двете посоки по два пъти на ден.
Когато приключих следването си се преместих в квартира във Варна, за да работя и по това време тя дойде да живее с мен заедно. Всичко беше невероятно и си прекарвахме супер. Но проблемите в работа, които се появиха ме принудиха да напусна и съответно да приема предложението, което ми направи майка ми, а то беше да отидем заедно с приятелката ми в Гърция, където ще можем да работим и да сме заедно.
Но уви не се получи точно така както си го представяхме. Заминахме за Гърция. В началото всичко беше наред, но в един момент нещата взеха да се обтягат понеже живеехме в къщата на един грък, с който майка ми имаше връзка. Започнаха да ми дават зор приятелката ми да да почнела работа понеже е момиче, а за момиче се намира винаги да гледа възрастни хора. Ние с приятелката ми не искахме да започва, защото след няколко седмици трябваше да се връща за България, за да си вземе изпитите понеже все още учеше, но мина в самостоятелна форма на обучение, за можем да бъдем заедно. Тя искаше да се върна с нея, защото това няма да е добре за нашата връзка понеже имаше голям скандал между нея и майка ми. Дадох й обещание, че ако остана ще направя всичко възможно до 1 месец да намеря работа и да може да дойде при мен.
Един месец мина и аз наистина си намерих работа в един хотел, но беше просто сезонно и живеех в самия хотел, където работех и това беше една от причините да се разберем приятелката ми да отиде при майка си в Италия да работи там 6 месеца, а аз през това време да си уредя нещата в Гърция с постоянна работа и квартира.
И така след 4 месеца работа в хотела сезона свърши и аз пак бях без работа. Купих си кола със събраните пари, за да мога да се върна за 1 седмица до България и от там да отида до Италия, за да мога да видя любимата си, която ми липсваше страшно много, понеже не се бяхме виждали от 6 месеца, само СМС-и и Скайп. Това беше най-кошмарното ми двудневно пътуване, без пари и без да знам пътя до там. В крайна сметка успях да пристигна там където се разбрахме и чувството, че ще я видя отново си заслужаваше кошмара, който преминах докато отида до там. Изкарах 1 седмица с нея, която беше невероятна, но се наложи пак да се връщам в Гърция, за да си потърся работа. Тя ми даде пари за да се върна, понеже аз останах без никакви докато отида. Разбрахме се като се върне в България да си изкара изпитите и съответно да доиде при мен и аз и обещах. Но в живота нещата се случват по съвсем друг начин. Търсех работа и така и не ме наемаха никъде. Отвори ми се възможност да се прибера отново до България по работа, което съвпадаше с завръщането и на приятелката ми.
Отново се видяхме, но тоя път беше само за 2 дни, през които тя искаше да се върна в България за да си живеем заедно дори без никакви пари. Но аз отново я пренебрегнах и реших да не се отказвам, понеже всичко ще е било напразно. Отново заминах за Гърция, но този път не й казах кога ще сме заедно отново и това беше голямата ми грешка, която разбирам че съм направил едва сега. Дните минаваха бързо, а аз все още не можех да започна работа, докато в един ден след още 3 месеца не ми се усмихна щастието и не започнах в един завод. Две седмици след като започнах работа приятелката ми дойде при мен за един месец с определена цел, която разбрах едва когато тя си тръгна. Този един месец тук при мен аз се чувствах супер, че отново сме заедно, но проблема ми е че не го показвах така както тя е искала.
И така аз ходех на работа, а тя оставаше в квартирата сама (разполагаше само с моя лаптоп и интернет, който си бях купил с парите от хотела). В началото не подозирах нищо, но в последствие ми направи впечатление, че не желая да знам и да гледам какво си пише и с кой си пише по Скаип. Не можех и да проверя понеже тя беше постоянно там. Тя видя, че започвам да се интересувам повече от обикновенно и реши да си смени паролата, за да не разбера. Но това не ме спря понеже се занимавам с компютри от доста дълго време, а и това следвах в университета. Без тя да подозира разбрах отново каква е паролата й, но чак когато тя си замина отново за България имах възможност да разбера всичко. Това което разбрах там няма да го забравя никога и това е на трудния период в моя живот понеже ви споделям това една седмица след като тя си е заминала и съм разбрал всичко.
Оказа се, че когато се е върнала от Италия, а това стана декември миналата година, тя е започнала да се среща с други момчета, не знам каква е точната им бройка, но с тях се е опитала да разбере дали все още си струва да е с мен и дали може да е по-щастлива без мен.
Проблема е че ако не бях разбрал всичко това ние сме били обречени да се разделим. След всичко което разбрах се свързах с нея и й казах за това което знам и колко много съжалявам за всичко което се е случило и че болката ми е невъобразимо голяма, и че съм готов да простя всичко, което направила само и само да ми даде отново шанс да поправя нещата.
Вече една седмица откакто тя си е заминала аз изпитвам наистина голяма болка и мъка. Продължаваме да се чуваме и виждаме всеки ден през скайп и да ме уверява, че това, което е станало е било защото не е била сигурна, че още държа на нея и че я обичам, но вече е била сигурна, че все още е така и ме уверява, че това което се е случило си остава в миналото и повече няма да ме нарани така. Въпреки това аз не мога да си върна вътрешното спокойствие, което имах и всеки ден очите ми са насълзени при мисълта, че мога да я загубя. След 2-3 месеца можем да заживеем най-накрая заедно за винаги, но тези месеци ми се струват като години.
Моля ви, ако някой знае как и дали е възможно да направя така, че да ми олекне нека сподели и да даде съвет. Благодаря ви много!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 15 години, 10 месеца hash: 3928e6d5da |
|
1. Доста препятствия сте имали дано сега любовта ви се окаже отново силна и всичко да е наред. Желая ви успех!!!
|
преди: 15 години, 10 месеца hash: c43093000c |
|
2. Ама вашата любов е огромна, много е неприятно че се е срещала с други момчета, но бъди силен и се опитай да не ги мислиш. прживяли сте толкова много заедно или разделено, но щом се очертава да си заживеете заедно, не си струва да се разделяте, защото се обичате. успех
|
преди: 15 години, 10 месеца hash: 07decb208b |
|
3. Еми след като ви остават само 2-3 месеца, докато заживеете най-накрая заедно и всичко да бъде наред.. почакай още малко. Потърпи и й дай още един шанс, след като толкова много се обичате. Може би момичето наистина е осъзнало грешката си и иска да я поправи. Дай й възможност. Разбирам, че ти е трудно и тези 2-3 месеца ще са може би най-ужасните ти месеци без нея, но щом толкова се обичате, не се предавай! Бори се!
Успех ви желая и на двамата! :)
|
преди: 15 години, 10 месеца hash: e406b712c3 |
|
4. Спокойно, нормално е да се чувстваш така неспокоен. Аз също имим връзка от разстояние и аз направих глупавата грешка както твоята приятелка да се срещам с др момчета. Приятеля ми разбра а аз съжелявах толкова много за това, което направих. Прости ми, но продължи да мисли за станалото просто защото не е вярвал, че ще го направя, а и колкото и да е вече ми нямаше доверието, което ми имаше преди. С времето му показах, че наистина съжелявам и, че това беше грешка. Така малко по-малко си го връщах.Просто има един момент в тези връзки, в който се чувстваш несигурен.
Успокой се, всичко ще се оправи. Нито сте първите, нито последните, на който се случва това.
:)))
|
преди: 15 години, 10 месеца hash: d0d92b2a3a |
|
5. Абе момче къде си тръгнал да покоряваш света и аз щях да реагирам като нея, я си стой на дупето при жена си и стига си хойкал.
|
...
преди: 15 години, 10 месеца hash: c43093000c |
|
преди: 15 години, 9 месеца hash: 321ec59c0c |
|
7. Връщай се иначе я губиш.
|
преди: 15 години, 9 месеца hash: 555bbd0792 |
|
8. Тя ще ти изнверява винаги. Май голям процент жени го правят де
|
преди: 15 години, 9 месеца hash: 0762f9113a |
|
9. От Автора! Благодаря за коментарите на всички, а на тези, които твърдят, че тя ще продължи да го прави ще кажа следното - адски сте прави :(. Въпреки, че сме на 1400 км. един от друг и без помощта на друг, аз отново я хванах в още 2 изневери и вече наистина взе да ми писва да ме правят на глупак и да ме лъжат. Вече знам какво да правя но трябва да изчакам още 2 седмици за това и след това може да споделя и тук как са се развили нещата. Благодаря ви още веднъж!
|
|