Да се преместя ли в тях?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 3052 пъти
Здравейте!
С приятелят ми сме заедно от 7 месеца. Аз съм на 18, ще бъда 12-и клас, а той е на 22 и е студент в друг град, но родом си е от тук, където съм и аз. В началото не се виждахме много често, защото той беше в П (града, където учи). Върна се за лятото в Г (родния град), но тъй като и двамата работим се оказа трудно да се срещаме денем и от една, две, три нощи преспиване у тях, накрая почти се преместих там. Близо ми е до работата, а аз живея доста по-далеч, а и вечерта не се налага да пътувам до нас, което си е супер.

Той живее с майка си, която се държи много мило с мен и изобщо не ми е създавала никакви проблеми, нито е мрънкала, че постоянно съм в тях. На 25-и майка му имаше рожден ден и държеше да отида в тях вечерта, да не се прибирам в нас, въпреки че аз предложих да не ги притеснявам, тъй като щяха да се събират с роднини. Но настояха и двамата да отида. Не че имах нещо против да се запозная с хората. На вечерята, за съжаление, изместихме погледите към нас. В смисъл такъв, роднините им не обърнаха много внимание на майка му, а на нас двамата, защото той до сега не е имал сериозна връзка и аз съм първата му приятелка, с която се запознават. Не знам как стигнахме до темата, че почти съм се преместила в тях, но на него му хрумна "гениалната" идея да се преместя наистина и за постоянно.

И тук вече не знам дали ще мога да обясня както трябва нещата. Мен ме притеснява факта, че в действителност аз няма да живея с него, а с майка му, защото той не се връща, примерно, всяка седмица, а по-рядко. Тоест, аз отивам на нейната глава да вися, не знам дали е редно. Тя си е въодушевена от идеята, той й сподели за предложението си, но на мен ми е малко неудобно. Все пак с него сме само гаджета, не сме нито сгодени, нито женени, нито нищо.

Аз подхвърлих темата на родителите си, мисля че с надеждата те да откажат категорично, но майка ми и баща ми са съгласни да се преместя, ако желая това.
И генералния проблем - аз, моето мислене, моите чувства, моето бъдеще. След като завърша гимназия искам да уча висше и то не в родния град, не и там, където той учи, а още по на майната си. Страхувам се, че ако се преместя официално в тях, връзката ни ще стане прекалено сериозна, а аз не съм уверена, че искам да се обвързвам от 18-годишна до такава степен. А с тази покана той задълбочава нещата.

Той е страхотен, обичам го, идеален е едва ли не, но искам да видя как ще се развият нещата, когато замина и аз, защото тогава става още по-сложно. Има го и това, че аз искам да участвам в разменни програми в университета, тоест да карам семестри в чужди страни, имам желание и да пътувам из чужбина, имам желание да ходя на бригади.. Ей такива неща. Искам малко да видя и света, а той обожава родината и няма влечение към пътешествията, не си и помисля за такива неща като мен. Така че това са възможности връзката ни да не издържи, не знам.. Не знам дали ще бъдем заедно толкова дълго и на такива разстояния един от друг, не знам дали разстоянието няма да си даде отражението в един момент и се страхувам, че като се преместя пускам индикатор, че едва ли не ще бъдем цял живот заедно. А аз не искам това, защото гледам реалистично, а той е върл оптимист и гледа често с розови очила. Не искам да му слагам още един пласт розово пред очите.

Има и още една причина да не умирам от желание да се преместя. Майка му е учителка и заместник-директорка в моето училище. Не ми преподава, само е замествала няколко пъти в моя клас, но нищо повече. Аз преди не бях отличничка, карах на петици най-вече и по-рядко шестици, но 11-и клас се стегнах повечко и завърших с 5.80. 12-и клас мисля да се постарая още повече, за мога да изкарам по-хубава диплома. Страхувам се да не тръгнат слухове, че успехът ми се вдига, защото съм със сина на заместник-директорката и живея в тях. А то няма как да не се разбере, не живеем в някой голям град.

Чудя се какво да правя и не знам. Говорих с трима приятели по темата. Едното момиче ме посъветва да се преместя и хич да не ми пука, да видя как ще вървят нещата, а ако нещо не ни се получи - винаги мога да се върна при нашите. Второто момиче е на мнение, че е по-добре такива стъпки да се предприемат след като завърша. А най-добрият ми приятел твърди, че това е пътят към годежа и ако не искам скоро да надяна пръстена, по-добре да не приемам предложението.

Говорих и с приятеля си, разбира се, не ме упреквайте, че не общувам с него. Изказах притеснението си от факта, че майка му е заместник-директорка, а той отвърна, че ако ще тръгват слухове, то те ще дойдат и без да живея в тях. Казах му и за притесненията си, че като замина да уча в друг град, нещата ще се усложнят, но той е твърдо убеден, че ще сме си наред. Голям оптимист е, наистина. Не дава и дума да се издума за това, че може някога да се разделим, не вярва в това, не иска да вярва. За това, че ще притеснявам майка му, изобщо не искаше да слуша. Реши, че щом тя е съгласна, значи няма да има проблем, но може и тя просто да иска той да е доволен, а да не е никак очарована от възможността да си живеем двечките.

И така, реших да пиша тук по съвет на най-добрия си приятел, който ми каза, че в този сайт се дават добри съвети. Наистина не знам какво да правя. Приятелят ми никакви проблеми не вижда, много е ентусиазиран, майка му също не показва отвращение, родителите ми са съгласни, а аз се страхувам, не се чувствам готова сякаш. Нуждая се от малко чужди мнения и съвети.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: 9a19fd8d24

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Първо мисли за себе си и за обрзованието си, аз направих грешния избор и няма ден в който да не съжалявам

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 6e288468f1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ами, не виждам защо ще се местиш в тях след като приятелят ти дори не живее там през повечето време. Колкото и да се разбирате с майка му тя ти е чужд човек. Защо искаш да живееш с нея? Съквартиранти ли ще бъдете? Ще се чувстваш ли удобно у тях? Според мен е напълно безмислено това преместване, а и рискуваш разни битови проблеми да възникнат между теб и майка му, което ще се отрази на отношенията ви в край на сметка. Аз съм в подобно положение - двойка сме от 2 години и половина, прекарвам много време у тях и се чувствам чудесно там, но Никога не бих се преместила в неговата къща, с неговите родители, още повече ако той не е там през повечето време. Просто не е много редно. Друго нещо - ти си все още ученичка и както казваш мислиш за бъдещето си. Няма ли да ти е най-добре в къщи при мама и тате? Последна година си, трябва ти спокойствие и подходяща обстановка да учиш и да се подготвиш за кандитатстуденските изпити. Не се оставяй някой да ти влияе и да управлява живота ти. Възрастните може и да са щастливи, че имате сериозна връзка и да ви подтикват днес да живеете заедно, утре бебе и т.н., но в край на сметка това си е твоя живот и мисли добре какво ще предприемеш. Само на 18 си, мисли първо за себе си. Не, не е егоистично поне на този етап от живота ти. Ж 27

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: e482b39ca2

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   След като няма да сте постоянно заедно с него, не мисля, че преместването ти ще задълбочи връзката ви особено. По-скоро ще задълбочи тази с майка му, което не е непременно нещо лошо. Опитай, гледай си уроците, възползвай се от съветите и помощта на майка му във връзка с учението, а с момчето гледайте да не направите някое бебе без време. Ако преместването ти пречи по някакъв начин да си гониш целите, върни се обратно при родителите си. Не гледай какво говорят хората, трябва да надраснеш тези неща. В живота тепърва ти предствои да взимаш важни решения и, ако всеки път хорското мнение е определящ фактор за теб, рискуваш да грешиш многократно. В заключение: гледай си учението, следвай мечтите си и се пази от нежелана бременност. Ако момчето наистина те обича, ще ти даде крила, а няма да те приземява. Желая ти късмет и успех в живота!

 

...

горе^

преди: 12 години, 5 месеца hash: 7a07b32a68

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не се мести. Ще ти кажа защо. Приятелят ти не е оптимист. Той е наивник щом вярва, че всичко ще си е същото след като ти ще учиш още по на майната си. И жестоко се бърка. Защото след като отидеш там ще срещнеш нови хора. С приятелят ти ще се виждате все по-рядко и ти веднага ще се хвърлиш в прегръдките на друг. Знам, че ще тръгнеш да спориш с мен, че не е така, но няма как да ти повярвам, защото до миналата година бях студент и съм видял стотици момичета в твоето положение да правят точно това, което казвам. Дори и по някаква случайност да не се загаджиш с някой там през първата година това ще стане на бригадата, на която ще заминеш. И там съм бил и съм видял с очите си как от 10 момичета с гаджета в България 9 започват да въртят паралелни връзки там. А 10-тата си зарязва гаджето в България и тръгва с някой там. Просто такава е женската природа. Приятелят ти трябва да разбере, че връзка от разстояние не се поддържа. Хубавото е, че поне ти си го разбрала.

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 19aaded866

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Рано ти е да живееш с него, а още по-рано ти е да живееш с майка му. В такива ситуации хората се изпокарват, голямо предизвикателство е да се нагодиш към другия човек, не знам защо искаш да си го причиниш, не разбирам с какво ще помогне това на връзката ти или на това да се чувстваш по-близо до него. Та вие сте заедно едва от 7 месеца! Стой си у тях, когато се прибира, през останалото време си стой у вас. Мисля, че човекът просто е много надъхан да направи някаква голяма крачка и да видят всички как той си живее с приятелката и колко е сериозно всичко, но просто впряга каруцата пред коня и на мен лично предложението му ми изглежда доста неадекватно и продиктувано от чиста суета, може би за да се чувства зрял и улегнал мъж. Но е просто неуместно. Може би майка му се чувства самотна, когато него го няма и и трябва компания (не споменаваш за баща му), но ти не си някакъв пудел все пак.

 

...