Преструвах се, колкото мога, само да не го нараня - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (105799)
 Любов и изневяра (25291)
 Секс и интимност (12425)
 Тинейджърски (20907)
 Семейство (5389)
 Здраве (8437)
 Спорт и красота (4366)
 На работното място (2474)
 Образование (6582)
 В чужбина (1408)
 Наркотици и алкохол (996)
 Измислени истории (758)
 Проза, литература (1564)
 Други (15055)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Преструвах се, колкото мога, само да не го нараня
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 5947 пъти
Здравейте. Моята история е, че бях 3,5 години с мъж от съжаление. Преструвах се колкото мога, само да не го нараня. Тръпката изчезна още след първия месец. Просто видях, че не е мой тип, не ме привличаше физически, не ми харесваше как ме целува, така и не се научи до края. Изобщо осъзнах, че това НЕ Е мъжа за мен.

Един ден му казах всичко и го помолих да се разделим, беше минал само месец от началото. Той обаче се разплака и каза, че много бил влюбен вече и нямало да го понесе. Аз бях млада тогава и преди ме бяха наранявали доста, затова не можех да си помисля как аз ще нараня някои. Стиснах зъби и си казах може пък да се влюбя с времето. Чаках, чаках, но нищо. Даже в депресия изпаднах. За да не го наранявам обаче се преструвах, че всичко е наред. А истината беше, че се чувствах като в капан. Той постоянно ми се обаждаше, вечно искаше да е до мен, не можех да изляза сама с приятелка, не можех да си почина един ден от него. Ако не се видим един ден, ще се обади 5 пъти поне. На работа отивам, колежката казва, че ме бил търсил вече 2 пъти. След това до обяд още поне 2 ми се обажда. Работехме близо и на обяд съответно се виждахме. След работа си тръгвахме заедно. И т.н.

За тези 3,5 години няколко пъти се опитвах да се разделя с него, но всеки път като се опитвах да поговорим и да му обясня как се чувствам, той почваше да плаче и казваше, че заради мен живеел, животът му нямал смисъл без мен, никога нямало да обича друга и че не вярва, че не го обичам. Как може да не вярва, аз го гледах в очите и му го казвах честно и откровено?! Разбира се, че и поведението ми е подсказвало, че не го обичам. Понякога се изнервях и му крещях за дреболии, само защото трябваше да си го изкарам по някакъв начин. Никога не изпитах и грам удоволствие от секса и винаги избягвах да го правим. Не обичах да се целуваме. Но винаги съм била прилично мила с него, уважавала съм го, помагала съм му, не съм му изневерила, не съм докоснала друг даже. Но не бях влюбена. И само аз си знам какво ми беше.

Освен това нащите не го харесваха и ми мърмореха. Имаха право, но аз бях като в капан. Бях решила даже да се оженим, само и само да се махна от нас, че ми идваше вповече да търпя и нашите, и него, но той все си намираше причина да не стане. Пари нямал, бяща му бил болен и т.н. (Сега се радвам, че не е станало). Освен всичко майка му беше отвратителна жена. Постоянно се бъркаше и го ангажираше с глупости. Обиждала ме е даже без причина, още преди да ме е видяла, по телефона. С две думи, личният ми живот беше АД.

Тогава се появи ДРУГ. Влюбих се почти веднага в едно момче, с което се запознах. Но не напуснах приятеля си, нямах смеслост. Цяла година въздишах по другия и той по мен, станахме приятели, споделяхме много неща. Той си търсеше приятелка и дори за кратко опита да е с друга, но не потръгна. Няма да казвам колко ревнувах тогава. Нищо че той много пъти ми е намеквал, че страшно много ме харесва и ако реша да напусна приятеля си и да бъда с него, много ще се радва. Аз обаче не можах. До един ден когато той дойде в работата ми на гости. Беше след работно време и нямаше хора. Тогава не знам какво стана, но се целунахме. И аз изпитах най-невероятното удоволствие в живота си от тази целувка. След като си тръгна усетих, че краката ми са станали кашкавалени, цялата треперих. И реших, че това слага край на връзката ми с другия. И взех съдбовно за моя живот решение, за което и до ден днешен не съжалявам.

Когато вече екс-приятеля ми се обади за поредната проверка, му казах, че не искам да се виждаме и че се разделяме окончателно. Аз имах и друга причина тогава, защото майка му ме беше изкарала от нерви за пореден път. Но целувката с другия наклони везната окончателно. Няколко дни по-късно му казах, че съм срещнала друг.
Оттогава сме се видяли няколко пъти само за да му върна едни книги и лични вещи, които останаха у мен. Всеки път той плачеше и ме молеше. Последните неща пратих по моята приятелка, защото вече нямах нерви.

Новата връзка ме изпълваше максимално, не се бях чувствала така щастлива преди. Но бившия ме засипваше ме денонощно с смс-и, имейли, опити за обаждания. Защо съм го изоставила, защо съм му разбила живота? Какво ми бил направил... и т.н. Аз се питах ами моят живот? 3,5 години посветих на него, исках и аз да съм малко щастлива. Около 1 година след края на връзката ме тормозеше с обаждания почни всяка седмица. 3 години след това прати майка си в работата ми да говори с мен и вероятно да се опита да ни събере. Аз бях полудяла!!! Дори до днес, минали са повече от 7 години, получавам смс-и и имейли с обяснения от него. Дори не ги чета, но ме тормози факта, че не ме оставя намира. Мислила съм за полиция, но едва ли е нужно. Писна ми непрекъснато да ме обвинява как съм му съсипала живота. Какво да направа като дадох всичко от себе си да се влюбя и не успах??? Когато ме питаше защо съм го изоставила, аз казвах истината - защото никога не съм го обичала, а той отговаряше, че лъжа. Аз даже смятам, че съм постъпила честно - дала съм му шанс да бъде щастлив с друга. По-добре така, отколкото тези фалшиви отношения, които имахме.

Не пиша всичко това за да търся съвет. Ще ми е интересно да чуя някое друго мнение. Но... Пиша го заради всички онези истории, в които чета неща от рода защо той/тя ме изостави без причина? Дано съм била полезна на някой.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 5 месеца
hash: bec017f714
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Според мен, мила, си постъпила съвсем правилно и не бива да съжаляваш за нищо. Време е било да помислиш и за себе си. Най-важното е да си щастлива. Евала ти правя.
Колкото до досадния ти бивш, остави го, не му се ядосвай. Смени си номера, и-мейла...

Но най-вече, живей си живота и не се обръщай назад!
Късмет :)

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 68224a8f80
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Постъпила си правилно, няма смисъл да се тормозиш след като нямаш чувства.

Но защо си му давала напразни надежди толкова години?Не си мисли че те упреквам, всеки има право да живее живота си както иска. Но след повече от три години и аз не бих повярвала ако ми кажат, че никога не са ме обичали. Бих могла да приема че някой вече не ме обича, но 3 години живот в измама ще съсипят и моя живот.
Това е само мнение...

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 1b5509099d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Авторката до 2: Не съм му давала напразни надежди, той беше сляп и не искаше да погледне истината в очите. Опитвах се да се разделя с него, но като го виждах как започва да страда, все си казвах, че не може да съм толкова лоша и пак е насилвах... Но винаги съм му казвала, че не съм щастлива, че нещо ми липсва, че е по-добре да се разелим... Той не искаше и да чуе. Вкопчваше се в мен и започваше да мрънка колко съм му необходима. Мен това ме убиваше тотално. Няма нищо по-противно от мрънкащ мъж без достойнство....

 
  ... горе^
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 959253ca9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Миличка... Изживях същото... Даже сякаш това аз съм го писала.. Правилно си постъпила както и аз.. Сега ще сме щастливи!!

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 7af0f49f67
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Браво на теб, че си се отървала от него и си намерила любовта! И аз изгубих доста време така и всичко, за което съжалявам, е точно времето, през което съм си тровила живота. В моя случай всичко беше придружено и с всезнаещи "приятели", родители и др, които ми повтаряха как той ме обичал и държал на мен, а аз колко съм лоша и безсърдечна. Трябваше да мине доста време, за да повярвам в собствената си женска интуиция и да разбера, че съжалението и чувството за вина няма нищо общо с любовта, както и че това, което той изпитва, изобщо не е любов.

Това са безпомощни хора, които се хващат за теб като удавник за сламка и не е вярно, че не разбират липсата на чувства. Те просто блокират живота ти-няма време, в което да си без тях. А са единствено целенасочени. В моя случай, един месец след като се отдръпнах окончателно, човекът се сгоди, а преди това непрекъснато повтаряше, че съм единствената, че щял да си умре сам и т.н. сърцераздирателни истории. Не стига това, ами ме и подтискаше. Видя ме да изглеждам добре след дълъг труден пириод за мен, усети мъжките погледи и обвинително каза, че съм прекалено наконтена. Казваше ми, че предпочита да дебелея, за да не ме харесват другите и т.н. Хубаво ще е, ако хората разберат, че любовта е ЧУВСТВО. Ако имаш семейство и деца, има и отговорност, и дълг. Но любов насила няма. И няма добри и лоши. или можеш да си с един човек, или не.

 
  ...


...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 82b3eae2bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Аз до преди 2 месеца бях на същото положение, само че тои нямаше маика и беше сирак от 15-години. Бяхме заедно 3 години, през които постоянно му разказвах как му изневерявам, как обичам друг. През цялото време за мене тои беше като наи-добар приятел, а аз за него като смисъл на живота му. Много пъти късахме обаче не можеше да ме забрави. От 2 месеца вече не сам чувала за него. Замина обаче и аз незнам къде. Мисля че си постъпила правилно, макар че много хора няма да те разберат. Успех!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 4 месеца
hash: 6b6088c916
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Миличка,знам какво е да живееш с човек,когото не обичаш.Аз живея с такъв вече 13 години,мил е към мен,помага ми,никога не ми е посегнал или наранил,не ме обидил,но по дяволите не го обичам.Живота ми е ад,затова браво на теб-постъпила си правилно.Дано си намерила истинската любов!

 
  ...
преди: 10 години, 20 дни
hash: 1895e4a6a2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Здравей.
Случайно попаднах на твоята история. Заинтригува ме! Определено. Напомня ми на нещо, което преживях. Много подобно. Едно момче се влюби в мен докато ходех на курсове в една школа. Намери ме в интернет пространството, започнахме да си пишем. И така 4 години. На живо се познаваме от около 2. За всичкото това време се опитах да му помогна да преодолее комплексите си, а те са свързани с външния му вид /че преди беше дебел, сега е свалил много и определено изглежда по-добре/, както и сексуални. Беше девствен до 25 годишна възраст.
Също като теб и аз се тормозех защо не мога да го обикна, защо не се случват нещата помежду ни, защо ме отблъскваше и защо не можех да го пожелая, за да бъдем заедно и дори да правим любов или дори секс.
Отговорът е същият, до който ти си достигнала още след първия месец. Нямаше любов, аз не го обичах и не го обичам по начина, по който той мен. А, той твърди, че е луд по мен, че не спира да мисли за мен, че му липсвам.
Всъщност, постъпките му, както и тези на вече бившия ти, са постъпки на един истински егоист. И не само - на мазохист.
Няма по-унизително нещо от това да гледаш човек в очите, да му казваш какво мислиш и как се чувстваш и той упорито да продължава да си държи на своето.
В случая и двете с теб сме наказвали себе си. И то не само физически и психически - да търпим присъствие, докосване, целувка /ти дори и секс/, да слушаме въпросната личност. Ами и енергийно. Хората като въпросните двама убавци са енергийни вампири. Те черпят енергия от нас, за да захранят себе си.
Евалата мила, че си събрала смелост да прекъснеш взаимоотношенията с въпросния. Благодари на Господ и съдбата за това, че си срещнала това прекрасно момче, което само с целувка, те е разтреперило. Благодари, че те чакал една година. Благодари и че ти е приятел.
Истинските връзки се основават на любов и приятелство.
За това моля всички - обичайте се повече и когато виждате, че нещо не върви, сложете край и имайте смелост да започнете отначало или да поставите нов етап в живота. Само това може да бъде истинската крачка към Вашия нов по-добър живот!

 
  ...
преди: 10 години, 19 дни
hash: ff5b6dd030
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   На мен ми беше полезна да осъзная някои неща. Аз съм от другата страна-молещата за обич, мислех че съм приела вече че той никога няма да ме заобича щом за 2 години не успя, но тази пуста надежда и факта че още не ми е казал край ми дават криле, но за съжаление реалността е друга. Боли ме, че съм му в тежест, но аз го обичам и не мога да кажа край. Ще поживеем и ще видим, ще чакам той да ме разкара. Бъди щастлива авторке и се надявам онзи да си е седнал на дупето вече

 
  ... горе^
преди: 10 години, 19 дни
hash: df25df9af0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

10.   Най - отвратителното нещо е да си с човек, който не желаеш. Всичко ти е досадно и противно, нямаш един грам щастие. Правилно сте постъпили, че сте прекратили едни безсмислени отношения, че не сте се поддали на натрапеното чувство за вина и други манипулации само и само за да сте заедно. Да си с някой, който не желаеш не е живот. Страстта когато я няма, нищо няма. Само еднообразен, непоносим живот. Желая ви късмет

 
  ...

...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 19505a9403
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

11.   Скъпи дами, аз преживях нещо подобно преди година. Бях 7 години с жена която накрая ми каза че не ме обича и никога не ме е обичала. Всъщност никоя от вас не си признава че истината е че е била с даден човек е далеч от това което си признавате. За жалост вие не знаете какво е любов. Вие се радвате на малки комплименти които не идват от сърцето. Аз дадох всичко на тази жена, изкарах я от дупката, от мизерията. Нея и цялото и семейство. Откраднаха живота и мечтите ми накрая, опитаха се дори нещо много по лошо... Когато чета горните редове все едно слушам нея. Опитвате да се оправдаете че сте съсипали живота на един човек. Щом не сте го желали и обичали никога защо въобще сте били с него? Никой не може да ви накара насила, дали сте му надежди а после сте нарязали сърцето му и в буркана. Имах няколко връзки след това, попаднах на доста като вас. Вече ви познавам отдалеч. Сега имам приятелка която дава всичко за мен, сърцето и бие за мен. Умирам от кеф да я правя щастлива и като погледна в очите и да виждам искри. А вие... ВИЕ цял живот ще сте така, не можете да обичате друг освен себеси. Ще сменяте съпрузите и любовниците регулиарно и ще ревете че сте нещастни. ВИЕ НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО Е ЛЮБОВ... Мамка му, представям си физиономиите ви когато четете това, също и на онази змия. Съберете повечко отрова преди да ме захапете с коментари :)))))))

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 23023a6d0c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Попринцип мразя да пиша във форуми, обаче последният коментар си заслужава сръчкването. Не вземам страна, но това което сте написали, мили ми господине, не е 100% вярно. Не го успорвам, защото съм жена, нито защото съм в подобна ситуация. Но е грбо от ваша страна. Не съм започнала това, за да обиждам. При мен ситуацията е между двата варианта. С гаджето ми се познаваме от 5 години. Аз се влюбих първа и той не го оценяваше достатъчно. След 2 години безспирна ревност, той осъзна какво е загубил. Промени се. Следващите 2 год. си разменихме ролите. Той бе ранимият и зависим от любовта ми. Харесваше ми да му го връщам за тея 2 год. Работим на едно място и вече ми е много досаден. Доста пъти сме късали, от съжаление отстъпваха. Обичах го. Сега постоянно го сравнявам с един колега. И забелязвам, че не ми харесва вече нищо в него. Скучен ми е. Мисля да го зарежа, но сме свикнали заедно. Всеки ден смезаедно и ще се намразим. Постъпила си правилно за себе си. Няма как и двете страни да са прави.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 5868d2af01
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

14.   Грозно описана история от авторката с куп лъжи, оправдания и само една истина, а именно че вече не може да го понася.
Много лошо и отвращаващо впечатление ми оставят жени, както примерно последната с която преспах, която е същата като авторката и всички поддържащи я. Секс след който и мина неудобството и понечи да ми спомене че имала приятел, който обаче не обичала. Били заедно от не знам колко си години, той и купил лъскава малка кола, купил апартамент да живеят двамата в него и евентуално да изгледат в него деца, 2 пъти годишно я водел в чужбина на почивка, защото тук в България не и харесвало, а тя не само че не го обича, обаче не го и уважава за направеното от него. Говореше за него като най-голямото бреме, най големият и камък окичен на вратът и, при това споделяше всичко това на някакъв непознат (мен), който се беше запознал с нея преди 1 ден и вече си правеше планове къде ще отидем, кога отново ще се из*укаме и как.
После мили ми госпожици или бивши госпожи ми говорете че заслужавате уважение просто защото етикетът го изисквал.
Просто свикнахте че някъде там някой ще ви гледа, ще ви обсебва с внимание и подаръци и че вие заслужавате това само защото сте вие. Заради болното си непокрито самочувствие, заради това че работите предимно като персонал в незрачни капанчета, магазини, кафета, фризьорски салони, а същевременно искате задниците ви да са разположени на кожена седалка на някоя бърза и скъпа кола, да притежавате мезонет на плажната ивица и да имате ВСИЧКО.
Е да, но последното никога няма да ви се случи поради една единствена причина и тя е :
Читав мъж, който уважава себе си, никога, ама никога не би се хванал с жена, която казва че е била или е с някой не знам колко си години, обаче не го обичала. Всеки себеуважаващ се мъж знае, че може да си позволи или лиши от всичко, но единственото за което би бленувал е жена, която не може да се купи с пари, която няма да се оправдава заради собствените си комплекси. Жена, която няма да е царица в оправданията и на думи, а на дела да е кръгла нула. Странно нали?

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 0016979386
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Знам, че историята е стара, но все пак ще изкажа мнение, може пък да помогне на някого.
Аз се намирам в подобна ситуация, но малко по-различна. С приятеля ми сме заедно от 3 години. Бяхме щастливи, докато не се появи едно момче, което обичам от... ами много преди това. С въпросното момче сме били заедно, той притежава сърцето ми, но бяхме малки, глупави и в крайна сметка всеки отиде на някъде да следва мечтата си. Срещнахме се и разбрахме, че за 4 години, през които не сме се виждали, нещата между нас не са угаснали.
Сега на сегашния ми приятел. Няма да го лъжа. Защото сме споделили много, и той не го заслужава. Не мога да кажа лоша дума за него. Страхотен човек е. И там е работата, че всеки може да е много добър човек, но не с всеки ще си паснеш. Гледаме в различни посоки. И в това няма нищо лошо. Надявам се и той да го знае. Изживели сме страхотни неща, наши си, те няма да стават достояние на никой друг. Ще се разделим като цивилизовани възрастни хора, всеки по своя път с хубавите спомени. Имаме шанс да сме по-щастливи с някой друг. Да намерим някой, с който след години няма просто да съществуваме. И в това също няма нищо лошо. Хора - много, и той ще си намери, надявам се, някое момиче, което да го направи по-щастлив. След като сте били заедно, па макар и охладнели, все пак от едното човешко уважение, трябва да му пожелаете да е по-щастлив. Защото Вие прекратявате връзката с идеята Вие да сте по-щастливи. Не хората, за които говорите са егоисти., а мисля си - точно обратното. Бъдете малко по-добри. Даже в нещо толкова тежко, уважете и щадете чувствата на отсрещната страна. Добре. Благодаря. Поздрави на който изчете всичките ми излияния.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker