Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От автора: Аз можех да остана и в България, където да завърша, но предпочетох чужбина, защото е друго да имаш диплома от чужбина и по лесно после работа се намира. Уверявах приятелката ми неколкократно, че няма да я изоставя. Но за нея тези години през които няма да съм тук са страшно много и както каза тя, не искала да стои и да се надява, а аз или да не се върна, или да си намеря някоя друга там.

7.   И с моята така стана - напълно нормално. И двамата ще срещнете други хора, няма да се чакате 3 години. Тва знаеш ли колко време е за 20-годишни хора. Пък може някой ден след години пак да се съберете.

8.   Приятелката ти е права. Аз също съм завършила в чужбина и никоя от връзките на състудентите ми не издържа, само драми, телефони, рев. Приятелката ти много добре е сторила.
Иначе, защо трябва да учиш бакалавър в чужбина? Много по-добре е да имаш Бакалавър от България и с надутите оценки да вземеш хубаво магистърско място в Гармания да кажем. Само след 2 години ще имаш немска диплома. Аз точно така бих направила от днешна гледна точка. И общежитие веднага дават на магистрите.
Иначе, от 25 българи, които почнахме там 1 семестър в моята специалност , завършихме 2-ма. Може и да се окаже следването ти не толова дълго, отколкото си мислиш. Лесно приемат - трудно се завършва. Половината не взеха и един изпит първи семестър, а идваха с отлични дипломи от Немската в София. Половината се прибраха, защото имаха носталгия (мама, яденето, климатът и приятелката), другите отпаднаха след 4-ти семестър, когато те отсяват и накрая само двама завършихме. От немците завършват 1/3. Те ще си ти кажат - на първата лекция ни викат - внимателно се огледайте, двама от трима тук няма да завършат. Това може да сте вие, може да е съседът ви по място. Веднъж изхвърлен нямаш право никога повече да учиш в същата Fachrichtung (да, във всички подобни специалности!!!) в Германия повече. Не ти признават повечето от изпитите, ако се прехвърляш в друг университет (федерална страна, провинциите не си признават образованието една друга), дори при преместване в друга специалност в същия университет не признават изпитите, дори да са били същите, при същия професор и материал - за да не стимулират студентите да се местят.
Можеш да се опиташ да задържиш приятелката си с горните доводи - вероятността да не завършиш е доста голяма, защо да си тровите сега нервите. Изчакайте да видите, какво ще стане.
Успех

9.   От автора: Благодаря на всички за мненията и съветите. Както писах в началото приятелката ми винаги е била до мен в трудни моменти и ме е окуражавала за всичко, не и този път обаче. Никой друг освен нея не ме попита - Ще ти стигнат ли парите за това което си решил? Отговорих и, че баба и дядо ми дадоха 3 000 лв, но не знам за колко време ще ми стигнат. Истината е, че не знам нито дали ще ми стигнат и до кога ще ми стигнат, а и както писа номер 8 едно е да запишеш, друго е да завършиш. Но понеже съм инат реших да замина, пък да видим до къде ще я докарам

10.   Според мен приятелката ти си има друг.. извинявай.. но е жена все пак и може много добре да се прикрива.. И аз съм жена, затова така мисля.. Дано не съм права все пак

11.   Упех, авторе
1500 евро ще ти стигнат най-много за два месеца. Търси си работа, защото и утре да започнеш, заплата ще видиш след 1 месец! Имаш право да работиш 20 ч. на седмица легално. Такава е границата и за немците, след това изгубваш студенските си привилегии. Регистрирай се в Jobcenter-a, ще ти трябват към 2 седмици само бумащини (университет, здравна каса), но ще ти дадат разрешително за работа. Дали ще можеш да работиш, да ходиш на лекции, да учиш, зависи от теб. За социален минимум се приема, ако след покриване на всички фиксирани разходи (наем, сметки, осигуровки, такса за университет, всичко) ти остават минимум 350 евро за живот. Българите можем и с малко, но храната и другите неща от първа необходимост (чувам) са поскъпнали много.
Съвет - при първо съмнение, че няма да се справиш напусни доброволно университета, върни се в България и запиши подобна специалност-ще ти признаят изпитите. Ако не са много взети, кандидатствай наново в България, за да не те таксуват като чужденец.
Ако решиш да чакаш, докато те изхвърлят от унито, търси начин да продължиш в Австрия - в Германия си стопиран за вечни времена.
След завършване на Бакалавър можеш да се върнеш за Магистър. Много по-лесен, евтин и бърз е този път - Български Бакалавър Магистър в чужбина. Магистри много нямат и си ги пускат през изпитите, по-практически са занятията и е по-лесно и интересно. Успех отново, избутва се, но не забравяй - 1/3 от хората, с който ще се блъскаш в залата в ден 1-ви няма да завършат. С течение на времето такава ще е цедката, че всеки следващ семестър половината от хората, които познаваш ще са се прехвърлили или прекъснали. Накрая на следването си всеки е сам, защото всеки е с различна програма, един наляво-друг надясно. Така ще те грабне животът, че ще ти плющят ушите. Приятелката ти е постъпила правилно, уважи решението. Ако иска да се съберете, кажи ?, че си на разположение, но ти казвам - така ще те завърти всичко, че изобщо няма да се сещаш след 1 месец за нея. Ще забравиш и телефона на мамчето.

12.   От автора: Номер 10, ти като си жена, защо съдиш за останалите по теб? Ако при теб е практика да имаш 2-3 ма за други момичета не е. Казвам ти го като мъж :)

Номер 11, благодаря за изчерпателния коментар. Забравих да напиша в началото, че магистратурата ми е в Германия. След като ми описа всичко това, дали мога да се прехвърля в Австрия щом положението е такова? Въпреки, че и там тези пари ще ми стигнат до никъде. Но пък ако си намеря работа може и да успея. Знам, че приятелката ми е права да се тревожи за парите, за това, че ще я забравя

13.   Номер 10 не е права. За някои хора всичко се заключва до изневяра и неизневяра, което е тъжно.

Иначе за Германия ти трябват към 500-550 евро на месец, ако нямаш такси за унито. Но като вземеш самолетен билет, разходи за тва-онва (някой мебел, учебници и други неща за които сега не си даваш сметка) оставаш с пари за два месеца. Прави си и сметка за кауциона, който е два наема... Аве с една дума, добре е да имаш поне 3000, ама евро като за старт, но ако си целеустремен ще се справиш и така!

14.   Пак е номер 10 - не, нямам практика да имам двама трима, имам си само един вече от 3 години и повече и ако това се случеше с нас, той да замине, не бих го оставила, колкото и трудно да е, защото го обичам безумно! И особено, ако е добър както ти си към твоето момиче.. Всъщност днес го изпратих на гарата, и той отиде в германия, но за 10 дни само, при майка му.. Много ми е мъчно.. Наистина не разбирам твоето момиче, както и ти, нали?? Ако се обичате, ще бъдете "заедно", дори и на километри разстояние! Помисли си, обмисли всички варианти, не бъди толкова сляпо влюбен

15.   И моя приятел заминава за чужбина и аз също взех решение да се разделим. По - добре ще е. Приятелката ти ще има да плаче, да се мъчи, ще има нужда от теб, а теб ще те няма. Много боли така. Един път вече го нямаше за 7 месеца приятеля ми и от мен не остана нищо. Станах комплексирана, зарязах всичките си приятели, нямах желание за нищо и буквално ходех, като зомби. Ужасно е това, което обичаш да изчезне изведнъж при дългите връзки е трудно. И аз му казах ти тръгваш аз оставам пак сама. И един ден, ако се върне може да ме потърси отново. Реших, че няма да се мъча, ако сме разделени. Иначе ще го чувам по скайп и ще ми е още по - мъчно, че не е тук да го гушна, да заспя в ръцете му. Просто не знам, кое по - доброто решение в случая.

16.   От автора: Номер 10, от къде знаеш, че съм добър? Точно тя е добрата, че винаги и за всичко ме е разбирала, била е моя опора и гръб винаги. Този път не го направи и писах защо - защото се е притеснила, че няма да бъдем вече заедно след моето заминаване, че животът, който ме очаква там ще ни отдалечи един от друг. И аз да бях щях да се запитам какво би станало? Едно е да изпратиш някой за 10 дни, друго е за години и да не знаеш какво ще се случи. И какво е това да не съм сляпо влюбен? Пак ти казвам, не пиши неща които се отнасят до теб. За 3 години и повече съм я преценил, че е най - хубавото нещо в живота ми до сега

17.   Пфф! Аз съм готова веднага да ви опровергая! Всички! С приятелят ми се познаваме от близо 8 години. Преди бяхме в една компания, просто приятели, дори смея да каже не толкова близки. След това той завърши и замина да учи в чужбина. И изведнъж почнахме да комуникираме страшно много по скайп. Часовете прекарани пред лаптопа се увеличаваха, търсехме се нонстоп. Та така месеци наред, докато не се влюбихме един в друг. Прибра се лятната ваканция, отначало бях скептична, бях му казала още преди това, че нищо няма да излезе, разстояния и т. н. Но като се видяхме просто не успяхме да овладеем ситуацията. Та така вече 2 години. Аз уча висше тук, но нагласяме така нещата, че през моят семестър си правя дупчици и заминавам при него, така пък той всяка ваканция се връща, съчетаваме нещата така че времето през което да сме разделени да бъде макс 2-3 седмици. Аз съм последна година и след това ще замина при него. Имаме страхотна емоционална връзка, не можем един без друг, когато сме в скайп постоянно си пишем, заспиваме на камери, всеки знае ежедневието на другия, имаме си 100% доверие, общуваме един с друг, все още разговаряме 24/7. А и особено сега направихме така че 5 месеца да сме постоянно заедно :). Общо взето с усилия всичко се постига. Аз имам 2 стипендии, той освен да учи и работи, за да можем да се справяме със самолетните билети, т. к много пари отиват там, защото както споменах през годината сме разделени за макс 2-3 седмици. Трудничко е, безспорно, но когато си заслужава се бориш!

18.   От автора: Номер 17, хубаво е, че приятелят ти взема 2 стипендии и се справяте с финанстите, но ако мислиш, че всички са като него грешиш. Аз нямам стипендия, даже се чудя как ще се изхранвам там. Приятелката ми взема заплата от 450 лв и понеже работи в частния сектор, няма да може да си позволи разходки както ти например ходиш при гаджето си, защото нито някой ще я пусне да я няма от работа толкова често, а и тя трябва да работи само за пътя до Германия. Днес се видяхме по мое желание и тя ми каза, че ми пожелава да сбъдна мечтата си да учи в чужбина, но въпреки това, не иска да заминавам, но аз съм решил твърдо, дори и да мизерствам там

19.   Пак е номер 10 - не мога да разбера защо питаш защо тя правела така, при положение, че явно знаеш - било я страх.. и после пак питаш, и не приемаш друго мнение. Какво очакваш да чуеш?

Моето мнение е това.. Била е добра за теб, вече ще е добра за себе си.. И това, че е добра, далеч не означава, че не мисли и за други варианти, като мъже имам предвид.. Как да ти обясня, че ако тя те обича безумно няма да те остави??? Тя те пуска едва ли не да си правиш там каквото си знаеш, да ходиш по жени, като по същия начин тя освобождава и себе си от задълженията й към теб! Кой би си оставил човека, когото обича, щото сте могли да се нараните.. това може да стане и в БГ.. Аз съм убедена, че те баламосва в момента... Нищо чудно скоро след като заминеш да разбереш, че е намерила друг! Груба съм, но пък и ти си толкова заслепен! Че даже се и сърдиш.. Нали искаш мнения, ето аз давам своето.

Със същия мой приятел в който съм в момента на 1 месец гаджета аз заминах за щатите за 4 месеца. Вярно малко са 4 месеца, но пък ние бяхме само на месец. Останахме си заедно! Почти всяка вечер се чувахме, говорихме си по скайп. Той ставаше в 4 часа през нощта тукашно време, за да ме чуе, че тогава се прибирах от работа (там беше 9 вечерта). Когато има желание, има и начини! Дано да се замислиш наистина!

20.   От номер 17: Не си прочел правилно, аз вземам 2 стипендии за отличен успех, които варират общо двете 300 лв ( и понякога е много удобно, когато решат да преведат за месец-два напред стипендии), а приятелят ми учи и работи, за да можем да се справяме с разходите по билетите, тъй като както споменах те са на много често. Сам се досещаш, че например като ходя аз нося по куфар 40 кг вътре пълен със запаси, но и там си купуваме по нещо, за да преживяваме, поне храната е евтина там, плюс това се научих да меся и да правя чудеса от тесто.. Любовта не познава граници. Имало случаи, в които буквално той си е давал последните пари за билет, за да мога да дойда и докато дойда той е нямал никакви пари. И все пак си мисля, че ако се обичате наистина, винаги ще се намери начин. Когато се събрахме заедно не знаехме пътя, аз бях много скептична към тази връзка, изведнъж обаче проблесна в тунела посоката. Ако искате да сте двама, винаги ще се намери начин! Няма невъзможни неща!

21.   От автора: Номер 10 ти познаваш ли я, че така говориш за нея? Точно, че вече повече от месец се караме, защото тя не иска да замина, не иска да се разделим и да остане без мен. Накрая видя, че няма да се откажа и вдигна ръце заявявайки, че ако отида, това ще е края. Да ти кажа ли честно, понеже каза, че съм добър - не не съм добър и тя е права да не ме пуска там, защото 2 пъти ме хвана да каня момичета на кафе и вече ми няма вяра.

Дойде време после и се осъзнах, че съм сгрешил спрямо нея, но нали мъжете все се правим на голяма работа. Не се опитвай да ме настроиш спрямо нея, че не ме обичала, че вече крояла планове за друг. Не съм писал тук за да почне такава като теб да я напада нея или мен

22.   Номер 10, вземи млъкни малко, че вече и мен дразниш. Авторът много пъти ти обясни за приятелката си, че го обича и не е склонна да го замести с друг. Ти от женска злоба изкара момичето едва ли не леко. Съдейки по написаното май ти си от този род жени, за които пишеш

23.   Авторе защо искаш това момиче да те изчака.. не мислиш ли че заслужава нещо по добро? защото самия ти не си бил коректен спрямо нея.. мислиш си че в германия няма да ги въртиш тея номера ли? е да там има по малка вероятност да те хване.. нали в това е тръпката.. нали това искате мъжете една сигурна която да ви вярва а зад гърба и да си правите каквото искате..

24.   От автора: Номер 23, прав си, тя заслужава по-добър от мен, някой в който да е сигурна и да не я зареже заради амбиции. Преди нея съм имал епозодични връзки, най-дългата продължи 2 месеца. Но след като се запознах с това момиче, видях един добър човек, който беше така всеотдаен, готов винаги да ме подкрепи, докато аз се издъних 2 пъти, както и с някакви глупави лъжи, за които тя винаги ме хващаше. Сега, когато ще тръгвам осъзнах, какво съм на път да загубя, но това да имам диплома от друга държава надделя

25.   Момичето е постъпило правилно. Връзката от разстояние и много трудна и почти винаги свършва с раздяла. Не си го причинявай, не го причинявай и на нея.
Ти отиваш да учиш, ще си зает а и чак в Германия.
Първо ще се стараете да поддържате връзка, после лека полека ще се отчуждите, ще се чувате много рядко(което по скоро се превръща в задължение), докато не усетите, че вече няма нищо между вас. Послушай ме!

Сега ще ви е трудно, но с времето ще разбереш, че сте постъпили правилно.

26.   Моя казус беше същия - заминах за САЩ, и се измъчвах още повече защото нон стоп го мислех. Остнахме разделени, аз спазих обещанието си и се прибрах в България. Дори не сме се срещали от както съм в България, а беше първата ми истинска голяма любов, и до ден днешен говоря за него с уважение. Той бързо продължи напред. От това което чувам доста се е променил в негативна насока, но въпреки всичко не давам да се говори лошо за него пред мен (мое си правило за бивши приятели). Тоест в моя случаи си останахме разделени.
Братовчедка ми попадна в същата ситуация, но когато тя се върна в България (учи в Русия) се събраха отново, сключиха брак и си имат 2 деца, и така вече 8 години.
Всичко е безкрайно индивидуално и прекалено много влияе това кой колко обича другия.
НО, изключиелно важно е да гледаш училището в момента, а всичко останало ще се подреди.

27.   От автора: Вчера беше последният ни разговор, тя много плака, направо ми се скъса сърцето докато я гледах. И взех решение - да не я търся повече, колкото и да ми е трудно, не искам да и причинявам толкова голяма болка от това, че ще ме няма с години. Дали това мое решение е правилно, дали и двамата ще се успокоим, не знам, но се чувствам виновен, че и причинявам всичко това.

28.   Мисля, че това, че двама души се обичат не означава, че всеки трябва да загърби амбициите си, мечтите си и развитието си. Мисля, че сте дължали един на друг поне опит, поне един шанс... Ако виждате, че не се получава, то тогава или някой да направи компромис или вземате някакво категорично решение тогава. Трябва да си подредиш преоритетите, което знам, че хич, ама хич не е лесно. Трудни са такива връзки и са болезнени, но не са невъзможни.

29.   От автора: Номер 28, прав си, но днес си дадох сметка, че с моите мижави 3 000 евро може и да не успея и 1 година в чужбина. Не знам немски, първата година ще го уча, това ми затваря вратите за работа там. В един момент може да се окаже, че нито ще завърша, нито приятелката ми ще е до мен

30.   От автора: Разбрахме се, да поговорим още няколко пъти, в които мисля да я убедя да не се разделяме

31.   Всичко в този живот зависи от избора на човек.
Ти си решил да заминеш, но пък е прекалено егоистично и глупаво да смяташ, че всичко се върти около теб и че тя трябва да те чака. Не за друго, ами защото е ясно, че там ще се запознаеш с други жени и какво? Тя трябва независимо от всичко да те чака?
Това момиче ми харесва определено.

32.   Към Автора
Нищо чудно и да загубиш и двете. От писанията ти личи, че мислиш като неудачник. Незнаеш какво искаш, но в крайна сметка ще получиш това, което си написал на 29 пост, защото го вярваш най-вероятно. Ти си човек без амбиции според мен. Постави си цел - учи в Германия и завърши. Ако ли не остани с момичето в България, но после да не стане да се разделите и да останеш без нея тук, и да се самосъжеляваш, че не си отишал в Германия, и след това да почнеш да я обвиняваш, че те е зарязала и си избрал нея пред обучението в чужбина? Имай вяра в това, което желаеш и всичко ще се нареди!
Zake

33.   Само да кажа, че за сефте пиша тук. М 30, приятелката ми е 26 При мен с приятелката ми се случва нещо подобно. Малко история, връзката ни е кратка, (6 месеца допреди да замине) но страшно интензивна. От 1-я ден, в който сме заедно бяхме неразделнии заживяхме заедно. В един момент направихме план за ходим извън града, и в последния момент ми каза, че целта на разходката е, че кандидатства за работа извън България, но е временна. И от страх да не ме изгуби не ми е казала по рано. Периода е за 8 месеца. Ядосах се, че с лека ръка ме загърбва, но все пак бяхме в началото и не мога да я виня. Обешаваше ми, плачеше и се кълнеше, че всичко ще е наред. Питаше ме хиляди пъти, "Нали няма да спираш да ми пишеш? Нали няма да спра да ти липсвам? Нали няма да спреш да мислиш за мен? Нали няма да се откажеш от мен?
Нали ще издържим? Нали няма да ме забравиш? "
Замина преди околомесец и половина. В първия месец всичко беше чудесно. Каза, че и е много тежко, работата е адски много и много и липсвам. В един момент обаче, коренно се промени всичко Буквално за дни. Започнахме да се караме защото комуникацията е скъпа. Започна да ми обяснява как ангажиментите и се увеличават и няма време и сили да пише по често по сериозни теми и как мозъка и е изпържен. Как затворената среда там те прави безчувствен и искаше да си пишем по рядко, заради това, че е уморена и става банално едно и също. Наистина и аз попрекалих като след всяко съобщение и пишех супер дълги такива. Започнах да се съмнявам доколко всъщност ме обича и дали всъщност не се е лъгала. И всички тия въпроси преди това не са били от страх, че с нея самата ще стане така. Просто не мога да ви опиша каква беше преди да замине и как рязко се промени всичко след -я и месец там. На 99% съм сигурен, че няма друг. Направих и една друга греша, да говоря с приятелката и за това. И тя се ядоса, реши че съм станал параноичен и вече не съм аз, да се дразни, че я следя в интернет и я нападам, че е влизала а не е писала. А тя хем ми казва, че не и водят сложни разговори и че е изморена, казва, че сме ок, но грам убедителност не виждам по начина по който го казва. Но и донякъде е права, че почвам да полудявам и да ставам параноичен. И това, че я притискам да комуникира с мен дава обратен ефект. А мен просто ме е страх, че мога да я изгубя. Именно тя беше тази която е казвала постоянно да не спирам да и пиша, преди да замине. И ми се ядосваше че не и пиша през 1-вия месец толкова често. Не знам какво стана. Може би тя просто привикна по бързо с липсата ми заради динамиката там, а аз останах в същата среда, в която прекарахме половин година неразделни и още не мога да го преодолея така бързо, не мисля че ще и мога. Или вече е изстинала към мен и го премълчава.... Последното което ми писа е, че като се върне ще видим как ще се справим, и дали изобщо има с какво да се справяме. Знам, че ако не спра да я притискам да си пишем ще стане по-лощо и ще я отблъсне още повече, но и ако спра ме е страх да не я изгубя малко по малко.... Нормално ли е това? Мнения?

34.   Всеки млад човек трябва да поставя на първо място личните си амбиции. Взаимоотношенията с близките не бива да са пречка за такъв избор. Разстоянието не е причина за раздяла, причината е друга - нежеланието и ленността на двама души да вземат съответните мерки така че да са заедно в даден момент. Например, има семейства, в които единия заминава, и като се устрои, другия идва с децата. Или единия заминава да учи, а другия отива година по-късно. Така че връзка от разстояние има смисъл при тези случаи по-горе, но не и когато партньорите не си правят планове да се преместят заедно.
В случая на автора, ми се струва, че той е доста колеблив и нерешителен, което само ще му пречи. Образованието трябва да е приоритет за всеки човек. Не може да се откажеш от мечтите си, защото няма да си с приятелката/приятеля си. Ако този някой толкова иска да е с теб, да си размърда малко мозъка и да направи нужното да е с теб! Нали е голямата любов! Проблемът е, че се бърка любов с обсебеност, любовта не е егоистична. Ако двама души се обичат, ще гледат в една посока!