Как да постъпя и да се справя?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2630 пъти
Добър вечер, драги читатели, коментатори и съветници.

Нямам навика да пускам теми и да търся отчаяно помощ по форуми и сайтове. Но днес... нямам друга алтернатива.
Проблемът е следният: Аз съм на 20г., приятелят ми е с почти 2г. по-голям от мен и сме заедно от много отдавна - цели 6 години. Можете да си представите как човек се привързва, задълбочава и обиква за такова време. Но! Тук се намесва и родителската страна, в частност баща ми. Твърдо против връзката ни е, категоричен е и няма да я приеме. Никога. Имам предвид, че няма какво да се направи по въпроса да му се промени мнението. Не го харесва визуално, не бил за мен и разни такива (знам, инфантилно глупаво, но факт). Вече година и половина ще мине, откакто съм в това положение на криене. Първоначално сякаш нямаше против, все пак го познава и беше спокоен, но тогава бяхме малки, не ни отразяваше толкова явно, но вече...
Зависима съм от нашите, и съм се поставяла в много неловко положение. Не съм споделяла на приятеля ми за това - пълна излагация, все пак познават се, с него сме израснали и той няма идея. И нямам намерения да му казвам, изключено е. Това, което ми остава, за да съхраня нормални отношения с баща ми е просто да се разделя с него... Но Бога ми, толкова е трудно... Той ме обича много, същевременно не ми прави проблеми, че връзката ни не е много пълноценна. Като ме кани някъде извън града си намирам оправдания и не може вече така. Алтернативата ми е да се разделя с него, колкото и болезнено да е, ще трябва да минем през това. Но не знам дали ще го преодолее, дали ще ме намрази, как да стане? ! Като гледам другите двойки събират се, разделят се... постоянно се случва. Но при нас... все сме двамата и е трудно да се разделим.
Съвети от сорта на: Говори с баща си - не действат. Няма оправия с такъв вид характери. Никога няма да приеме връзката ни.
Да, наистина връзката ни се е изчерпала за толкова време, той ми е първият, аз на него също. Но дори нямам възможност и да направя нещо повече за нея. Той започна да усеща, че нещо не е наред... Не се виждаме много често напоследък. А аз не знам дали да не започна да го отбягвам нарочно и да му подскажа, че съм "охладняла", което дори не знам дали е така. Аз съм се пренастройла вече, че рано или късно ще трябва да се разделим.
Вече повече от година търпя това, чудя се как да постъпя и съм много отчаяна. Не искам да го наранявам, да ме намрази, да го боли. А знам, че ще е така. Чувствам се ужасно, особено за него. Слабостта ми е, че ми пука прекалено много, имам обич и силна привързаност към него, той се държи добре, не перфектно, но много добре, разбираме се, имали сме бурни моменти, караници и раздели преди години, но сега сме пораснали и се разбираме много добре.
Вярно е, че извън проблемът с баща ми, не знам дали си се представям да имам семейство и деца с него наистина. Наистина не знам колко той е за мен. Но искам дори и да се разделим, да знам защо се разделяме, да има причина за това, а не защото съм принудена по този начин. Баща ми дори не знае, че още сме заедно. Кой знае колко смешно ви звучи цялата тази история. Ето защо не трябва да се задълбочава връзка на толкова ранна възраст.
Надявам се има обективни и компетентни отговори и съвети по темата ми.

Предварително ви благодаря за коментарите и отдаденото време.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: 28972be146

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Дай си отговор - какъв е основният проблем? Това, че връзката ви не е пълноценна и чувствата ви за охладнели? Обичаш ли го? Ако е така, можеш ли да си представиш дом, семейством, деца с този човек. Ако е "да", то какво значение има баща ти - ти ще живеееш с него, не той. А ако пък смяташ да живееш с баща си и майка си, тогава остави приятеля си. На 20г, не е лесно, но шри такава сълга връзка, можете да помислите да се изнесете и да живеете заедно - в крайна сметка си пълнолетна и можеш сама да носиш отговорност за постъпките си! Родителите вече нявмат право да се бъркат, може да изкажат мнение, но това е - Животът си е твой!

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 9df040f9d5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Наичинът ти на писане ми хареса. И за това ще се понапъна да метна my two cents. До колко ще ти свърши работа е друг въпрос. По принцип считам че, младежите на около твоята възраст нямат реална представа за това, което им се случва и най-добре да минат през свя личен катарзис вместо да следват съвети. Като естествено съдя по себе си и моите 20 г, които бяха преди повече от 10 г хаха Такаааа. След толкова време заедно, ти явно много си свикнала с приятеля си, но не знам до колко я има тръпката. Съвестен човек си, не си егоист щом толкова мислиш за него и как той ще се чувства - момичета като те не се срещат толкова често. Но ако си почнала да мислиш за раздяла, значи времето и наближава. Ще имаш нови връзки, нови влюбвания, ще те "тресне гръм" ще имаш различни усещания и това ще те обогати като човек и като жена. Познавам жени, които са се обвързали рано и всички до една съжаляват за това в някакъв момент. Ако наистина той е твоя човек, не е изключено пак да се съберете след години. Дори да се влюбите отново един в друг - случва се... Най-вероятно и твоя приятел вътрешно си мисли, за разнообразие, за раздяла, но се страхува първи да поеме инициативата. Той също е свикнал с теб и една част от него не иска да променя статуквото. Обаче, ако не е поставил сериозно въпроса със състоянието на връзката ви до сега, това е най-вероятно, защото не му липсваш чак толкова много дори и когато не си с него. Не знам как е секса, но и това обикнено показва много неща. Сравни какъв е бил и какъв е сега, колко често го правите и колко често той го иска с преди - това дава много отговори. Ако му говориш за раздяла, може да реагира остро, да изглежда разочарован, наранен, но това не е задължително вярно. Някои мъже са склонни да бягат от чувството за вина като го прехвърлят на жената, дори и те да искат същото. Трябва да останете приятели - след 6 години заедно е тъпо да прекъсвате отношенията си. Ако в началото е трудно, напр. да приемеш, че той е с друга и т. н. това ще мине с времето. Според мен - дори и временно трябва да се разделите. Само така ще разбереш кое е най-добро за тебе. Колкото до баща ти - за него ти си неговото "момиченце". Той не приема, че си достатъчно зрял, самостоятелен човек, който може да прави сам избори в живота и да носиш последиците. Може и да си, може и да не си - не те познавам, но за неговата гледна точка ти гарантирам. Т. е не те приема за равноправен партньор в обсъждането на твоя собствен живот. Това рано или късно ще се промени - кога точно зависи от теб. Мъжете имат рационално мислене. Баща ти ЩЕ ТЕ ЧУЕ, тогава, когато съумееш да го накараш да те чуе. Ако си директна и разумна с него, последователна и твърда ДО КРАЙ, той ще отстъпи, защото никой баща, който обича детето си няма да му откаже правото на личен избор в живота. Въпроса е разбере, че този момент е дошъл. Може би за теб още не дошъл и сега баща ти, ти изглежда като огромна планина, която няма изкачаване. Един ден ще я изкачиш. Моя баща, макар и при много много различни обстоятелства така ми даваше акъл в живота, защото не смеех и нямах желание да влизам "във война" с него по тези въпроси. До един ден, в който ми писна и му казах много силни и директни думи, от които ченето му висна. И му дадох да разбере, че заставам зад думите си и ще стигна до край. Заболя го доста, но разбра урока. От тогава не се е опитвал никога повече да ме напътства и да ръководи живота ми. Обсъждаме нещата, но като равнопоставени партньори в диалога. Разбира се, при теб е различно ти казваш, че си зависима от вашите и това те поставя по дифолт в подчинена позиция. Мисля че, момента на откровенията с баща ти още не е дошъл ;) Успех Б.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: fd8cccc420

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Благодаря ви за компетентните отговори. Номер 2, специални благодарности! Може би имах нужда да прочета точно такива думи! Дори не бях прочела все още твоя коментар и стана така, че той започна да се усеща и една вечер... ме попита има ли нещо да му казвам. Разделих се с него... под предтекст, че не чувствам нещата, както преди, връзката ни е изчерпана и т. н. Колко ужасно ми беше вътрешно... само аз си знам. Боли го... Неговото отношение за връзката ни - той иска да живеем заедно и т. н. Иска да сме заедно, обича ме, липсвам му много, търси начини, надявайки се, че това може да промени нещо. Много е наранен, ядосва се и ме обвинява... Имало толкова неща, които е искал да направи за нас, а аз... И ако реша това да е окончателно - ще ме намрази. Сам го каза! Казва, че не може без да контактува с мен, но ще ме накара да избирам - или си оправяме отношенията или никакви отношения повече. А аз самата не мисля, че мога и аз без да контактувам с него, не искам да ме мрази! А не знае колко сълзи пролях... Хей, Б., не знаеш колко се нуждаех да прочета коментар като твоят! Благодаря ти отново за отделеното време. От авторката

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: c818cee40d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   you are welcome :) Времето лекува. Приятелят ти реагира нормално на болката, че губи нещо, което е имал толкова време и те обвинянва, говори за омраза и т. н., но това ще мине. Ако искаш да го чуеш някой път - просто му се обади, но не му давай излишни надежди. Дръж го на дистанция, но не прекъсвай връзката. Той няма да е винаги такъв и ще приеме случващото се след време ;) Б.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: fd8cccc420

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Не мисля, че ще може да бъдем приятели, дори след време. Той е малко злопаметен... , най-лошото е, че не знае цялата истина и излиза така, че аз не го обичам вече и ей така решавам да сложа край без причина и пред всички съм черна. Не знае, че и на мен всъщност ми е много тежко. Просто не знам дали правя грешка спрямо себе си, все си мисля, че няма да срещна друг, който да ме обича така, както той. От друга страна тази връзка е единствената, която познавам, видяла съм само неговата любов - толкова вярна и стабилна. Чувствам се невероятно зле, че наранявам и предавам така човека, на когото така държа, който ми е толкова скъп. Може би си прав/а, че точно така ще разбера какво е добре за мен, дано обаче не е късно тогава за това. :) Още веднъж благодаря.

 

...