|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Невъзможна любов
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2734 пъти
На 34г от малък град. Преди 2г срещнах мъж в който се влюбих от пръв поглед, поглед който никога няма да забравя. Тогава си казах, че ще е мой дори и само за една вечер. От начало всичко за мен беше на шега. Постарах се чрез общи познати да ми разбере номера, започнах да посещавам ресторанта в който работи по често (той е сервитиьор), и така един ден просто станаха нещата между нас. В началото бяхме само на sms. От самото начало знаех, че това с него ще е само мимолетно и без никакво обвързване защото той е женен, а и жена му също работи при него и бяха постоянно заедно. Ако трябва да съм честна това тогава изобщо не ме притесняваше. В продължение на един месец се чувахме всеки ден с него по няколко пъти, но нищо повече.
И така един ден точно два дена след Нова година 2010г, той ми се обади и ми каза, че заминаваме на комадировка за два дена. ЕТО ТЕЗИ ДВА ДЕНА БЯХА НАЙ -ХУБАВИТЕ В ЖИВОТА МИ. След това всичко си беше по старому, чувахме се често, аз ходех почти всяка събота в ресторанта, виждах ме когато той имаше възможност. Всичко беше идеално, той се държеше страхотно с мен и лека полека забелязах, че започвам да се влюбвам в този мъж. Но не съм си и помислила, че това влюбване ще трае и до ден днешен към този човек и то с още много по голяма сила. И тогава направих най-голямата грешка, започнах да го притискам все повече и повече към мен. Пишех му sms постоянно когато не ми се обаждаше, сърдех се за глупости, и по този начин в един момент го отблъснах със сташна сила от мен. Разбрах си грешката, но вече беше късно. И това продължава вече цели две години, две години на мъка самосъжаление от моя страна.
Опитвах по всякакъв начин да го накарам поне да говори с мен, но нямаше никъкав отговор от негова страна. Все още ходя в ресторанта и то е само за да го видя -това си е чист мазохизъм от моя страна, защото след това съм като парцал. Хиляди sms съм му пращала през тези две години, но никога не съм получавала отговор. Писъла съм му и много глупости за които никога няма ди си простя, че съм го правила... така даже още повече съм му падала в очите. От негова страна получавах само и единствено мъчание и нищо друго. До преди два дена когато празнувах рожденния си ден... отново в ресторанта. Пийнах малко повечко, и тогава пак направих най -голямата глупост. Започнах да го притеснявам по телефона да му пращам sms.... и явно след толкова мълчание на него му е писнало и ми каза -КРАЙ.
И сега светът ми се срина от неговите думи и знам, че го загубих окончателно. Знам, че за всичко сама съм си виновна. По принцип не съм влюбчива натура имам предвид, че след дадена раздяла никога не съм страдала или нещо такова.... но, този път ми се е.. а мамата. Сега вече знам, че няма връщане назад дори и само като приятел да го спечеля... и това ме убива. Немога да отида и вече в ресторанта, защото ме е срам от него... изложих се и се направих на пълна глупачка. Искам да го забравя, само това... но не става.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 5 месеца hash: 508eade474 |
|
1. Нали знаеш, че няма ненакзано зло и добро. Първата ти грешка е, че си знаела, че е семеен. Не че съм някква моралилистка, и аз съм изневерявал, но и на мен за ми изневерявали и знам, че ужасно много боли. А да ти притискаш един мъж, това е най-сигурния начин да го отблъснеш, и аз съм го правила, повярвай ми, отвратително е, правила съм го с години, знаейки, че е голяма грешка. Един мъж, ако те иска, ще е с теб, ще те търси, а ако ли не-нищо не можеш да направиш. Знам, че ти е зле, че вече не си с него по някакъв начин, но знам, че и с него пак не си била добре. Спри да ходиш в ресторанта, спри да се унижаваш, друго вече не може да направиш.
|
преди: 12 години, 5 месеца hash: 2505a0c834 |
|
2. Напълно разбирам грешката си и точно това съм правила през тези две години.... унижавала съм се :( Направо ме е срам от себе си. А, колкото до работното му място.... вече гледам дори и по тази улица да не минавам, камо ли да отида.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 45ca9a6787 |
|
3. За съжаление сама си си я направила невъзможна тази любов. Няма какво да се самосъжаляваш, просто продължи живота си, намери друг (по възможност неженен) и гледай как се държиш, защото ако и него го подлагаш на същия тормоз, и той ще се изпари набързо. Успех!
Doriana
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: ced7f25827 |
|
4. Трябва ти време и това ще мине повярвай ми.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 2505a0c834 |
|
5. От Авторката. №2 точно това което казваш трябва да направя... най -вече да спра да тормозя хората :) До сега винаги аз съм приключвала дадена връзка и никога не ми е пукало за човека отсреща. Хората с право са казали " не прави зло, за да не ти се върне на теб". Той е първият човек който губя като приятел... и точно това ме убиваше, защото не знаех точно каква е причината така изведнъж да си тръгне. Но вече няма значение, и въпреки това е страшно болезнено. Бог ми е свидетел, че найстина се борех само и единствено за неговото приятелство, защото той е страхотен и уникален човек... но тази моя борба с течение на времето е станала " тормоз " за съжеление.
№3 знам, че трябва много време, но все пак са минали две години от тогава, а все по трудно става.
|
...
преди: 12 години, 4 месеца hash: 2266b8a786 |
|
6. Очевидно имаш нужда от любов, но тя трябва да е взаимна, нали? Дано си научила урока си - не притискай хората. А щом изневерява на жена си, може да се предположи що за стока е. Дори да беше оставил жена си заради теб каква гаранция имаш, че няма да изневери и на теб след време?
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 35de2f8634 |
|
7. И аз направих тази грешка, вече 4 години и половина не мога да забравя женения мъж. Това за мен вече е болест, плащам си за нещо, но това е много време 4 години мъка и болка. Все още му звъня, но най лошото е, че той не иска да ме губи, като приятел, а аз не мога да му бъда приятел, опитвам се, но не мога все стигам до момента в който искам да ме гушне, както преди, това най много ми липсва. И най интересното е, че той не ми казал КРАЙ до тук бях. Имах двама приятели след него, но пак не се спирам да му звъня. Унижавала съм се по какъв ли не начин пред него, Все си казвам няма да му звъня, но не ми се получава, изнервям го до голяма степен, но въпреки всичко той се опитва да бъде възможно най добър с мен. Това наистина си е мазохизъм стоя и се чудя на себе как може толкова време да не се спра.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 2505a0c834 |
|
8. Авторката: Няма нищо по ценно от приятелството, и аз щях да бъда най щастливата жена само ако можех да съхраня това чувство, с човека когото загубих. №7 ти си в много по добра позициая от мен... моля те, недей да е погубваш. Повярвяй ми, бих дала всичко само за един разговор с него, за една негова усмивка, за съветите който ми е давал.... толкова прости неща, но когато и те изчезнат чак тогава разбираш колко значими са те.
Разбирам те напълно, но прегръдките, целувките та дори и секса всичко това изчезва във времето някак си избледнява и се превръща в един страхотен спомен... много по важно е след това да съумееш да запазиш итинския човек, не сексуалния обект. Аз, пропилях този шанс. Наслаждавай се и бъди щастлива на това което имаш и на това което той ти дава... неговото ПРИЯТЕЛСТВО. Божее, ти ме отрепа с тея четири години и половина :) и аз се оплаквам от мойте две.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|