Разделихме се... но ще я обичам цял живот
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 4357 пъти
Здравейте, реших да споделя историята си тук, защото няма на кого да я разкажа. Не търся критики, а просто съвет!

Аз съм на почти 19 години, живея в малък град и нямам много приятели. Бих казал, че съм затворен човек, не общувам много и затова може би нямам приятели. Но един ден нещо се случи... за добро или лошо времето ще покаже.

Всичко започна на 9 май, брат ми имаше една приятелка и ме взеха на един нейн концерт по случай краят на учебната година. След края на концерта, вечерта продължи в едно заведение.... Не ми беше много интересно, защото нямаше с кого да си говоря и ми беше скучно, но това беше до като не се появи... тя. Изведнъж както си стоях, при мен дойде едно момиче (скромно, очарователно, мило и добро) и ме покани на танц.

Танцувахме известно време, говорихме си и ми хареса, след края на вечерта аз отново я погледнах, за да я запомня и на другия ден направих всичко възможно, за да я намеря. Отначало почнахме да си пишем по скайп после дойде 15 май където отново се срещнахме с нея на едно тържество в едно заведение (на приятелката на брат ми, която бе от нейния клас ), отново танцувахме, веселяхме се и в един момент реших да я поканя в градинката на заведението. Аз-притеснен, не знаейки какво да и кажа реших да я целуна и мислейки, че тя ще ме удари се престраших и я целунах... тя объркана, изненадана не ме удари, а напротив каза ми, че имам шанс, същата вечер си разменихме телефоните и лека полека почнахме да общуваме.

Всичко вървеше добре, разбирахме се, помагахме си и въпреки че не бяхме от един град се обичахме и държахме един на друг. Тя ме караше да се чувствам нещо повече, даваше ми това, което не бях получавал до сега и затова ще и бъда благодарен за цял живот.
Аз от своя страна винаги съм гледал да помагам с каквото мога, да и оказвам подкрепа, да и давам обич и любов. Разбирахме се и макар и двамата да си имаме свойте минуси и да сме се карали я уважавах. Случвало е да съм плакал заради нея (и сега сигурно ще попитате какъв мъж съм. еми такъв... никой не и избирал какъв да бъде ) и тя има труден характер -лесно се сърди, проявява голям инат, но въпреки всичко държахме един на друг. И никой не подозираше какво ще се случи. Бяхме си казали, че ще учим заедно в един университет, че ще си помагаме, но ден преди да ходим да се записваме, баща ми проведе разговор с мен, който промени всичко. Аз реших да уча на друго място. Постъпих много гадно с нея... све едно я излъгах. Както и да е... тя ми прости това... отново бяхме заедно.

Признавам че е имало моменти, в който съм мислел за раздяла, въпреки че я обичах и в един момент, когато се скарахме и го казах това. И тя не съм я обичал, използвал съм я... нормално да си помисли това... не я виня за нищо. Времето вървеше и в даден момент се замислих какво мога да и дам от мястото, където ще уча и тя на мен. И в един момент я попитах дали не е по добре да се разделим и това промени коренно нещата.

Вина за раздялата имат и родителите ни малко или много, защото и те ни говориха и малко или много са ни повлияли. Сега тя мисли, че аз искам да съм сам, че съм я използвал колкото да си направя кефа, че съм мамино детенце, че винаги съм искал да бъда сам и затова си нямам приятели, че не умея да поемам отговорност и че сега тя трябвало да бъде на първо място, а не семейството ми, защото винаги съм и казвал, че държа на него.

Може би при нас нещата се развиха много бързо и затова се случи така, не знам. Знам че всеки от нас малко или много има вина за това, но аз отново съм сам и колкото и да ми казва, че ми харесва това не е така. За бога кой иска да бъде сам. Знаете ли, че аз 19 години нямах на кого да се доверя. Мачкали са ме и ще продължат да го правят, не ме уважават и сигурно ще бъде така и занапред. Кой знае нов град, нови възможности, дай боже някой ден да срещна и аз някоя. Иска ми са да имам семейство и да бъда щастлив, защото в момента не съм. Може би цял живот ще съжелявам, че я изпуснах, защото тя не иска да бъдем дори приятели. Никога не съм искал да я нараня, не съм я използвал и винаги съм се отнасял добре с нея. Винаги ще и бъда благодарен за това което направи за мен. Благодаря, че прочетохте историята ми и бих искал хората с повече опит да ми дадът някакъв съвет. Благодаря предварително :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: 78facf9b01

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мисля. че същата история я има тук писана от другата гледна точка, от момичето. Така че намери я и може би ще си отговориш на много неща.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 955ee261c6

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Няма да те питам, защо пусна историята ( не е моя работа), но се питам защо не включи всички факти? Защо не описа как при всеки наш разговор, ти ми говореше за раздяла, караше ме да плача с дни за теб. Знаеше, че този сайт е единствения, който малко или много ме отвлича от проблемите ми ( А то сега проблемите не спират да валят при мен. Сякаш ги привличам. ) и въпреки това... Добре. Не съм казала, че аз трябва да съм на първо място - никога. За теб обаче животът вече се ограничава до образованието. Аз също ще уча, ще дам всичко от себе си, но и щастието ми е важно. Добре, ще те попитам нещо - как би се почувствала жена, на която непрестанно й говориш за раздяла? Как да го направя? Аз бях напълно съгласна да бъдем така, както казваш - в други градове и т. н. Но естесвено, хората не зациклят на едно място, като теб. Разбира се, че е важно учението, за мен също е приоритет, но да ми казваш - нека да се разделим, просто няма да имаме време. За какво нямаш време? Ще ти кажа - за мен. Как аз съм готова да жертвам всичко само и само да сме заедно, а ти не можеш. Да, прощавах ти грешките ( които не са описани, но и аз няма да го правя), но не те мразя. Ти сам си искара това заключение. Сега ти описа как се чувстваш - мой ред е. Не знаеш колко ми е трудно. Раздялата с теб, проблемите ми, и всички глупости около мен, които се въртят. Чувстам се самотна, неразбрана, нищожество. Вината обаче е само моя. Сега се уча от грешките си, поправям си път напред, но вече няма да бъда същата. Това не е заради теб - нямаш общо. Сега вече ще си гледам себе си и точка. До автора: предполагам, разбра коя съм.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 3c33456609

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   За всеки влак си има пътници рано или късно и на твоята улица ще изгрее слънце! Спокойно ще бъдеш щастлив дали сега или след 2 години никой не знае, но важното е да не се отчайваш и отказваш продалжавай напред щом сте се разделили значи така ви е било писано. Жени колкото искаш ако не една то ще е друга :). Късмет!

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: d88eb88b58

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Какъв съвет да ти дам за връзка, която ти приемаш за приключила? Или не искаш съвет за това момиче, а за живота си като цяло? Мога за второто да ти дам съвет - родителите колкото могат да ни направят добро, толкова могат да ни направят и зло. Те го правят от любов и загриженост в повечето случаи, но точно прекаляването с тези две неща понякога води до грешни решения. За твоя баща по някакви съображения е било по-добре да запишеш на друго място да учиш ( и дано се окаже прав, защото това касае бъдещето ти), но пък за теб тези съображения може да не са били толкова важни. Виждам, че си възпитано и умно момче ( да не кажа мъж, защото на 19 си си мъж вече) и се вслушваш в съветите на родители си, но... сега като започнеш учебната година, като отидеш в другия град все ще ти се върти едно въпросче в главата " ами ако... ". Ами ако беше при нея? Ами ако бяхте заедно още? Ами ако поне приятели си бяхте останали? Ами ако си сгрешил... И така до безкрай. Разбираш ли колко е важно да имаш собствена позиция. Дори и да сгрешиш в избора си, дори да паднеш и да се удариш, образно казано, ти сам ще си си виновен и по-леко ще приемеш това, защото няма на кого да се сърдиш. Дано ме разбра. Ако не си с няколко думи - не бъди слабохарактерен, не се вслушвай прекалено в мнението на когото и да било, и не се вайкай за нещо, което вече е отминало. Надявам се да поемеш по правилния път и съм сигурна, че където и да отидеш ще срещнеш приятелите, които толкова ти липсват :) Успех, дано съм ти била поне малко полезна.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 341131933d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Хора, и двамата се обичате и страдате в момента, защо си усложнявате живота? Съберете се, поговорете и си изяснете проблемите. Признайте си грешките, очи в очи, направете нужните компромиси, простете си и продължете напред, заедно. Толкова е жалко когато има любов между двама души, тя да се пропилява заради глупости... Сигурно си мислите че причините ви са сериозни в момента, и на двамата, за това което правите, но се замислете, кое е по-важно за вас, щастието ви или гордостта? Това нещо боли и знам че минава адски бавно, с години, а не виждам добра причина да си го причинявате. Успех ви желая и дано постъпите по най добрия начин и да сте щастливи.

 

...