 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Голяма крачка = провал.
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2418 пъти
Аз съм мъж на 29 години, който заслужи това, което му се случи. Не съм от най-глупавите, но в живота ми винаги ме преследва липса на късмет във всяко едно отношение.
Заради лошия късмет, гледам да не рискувам, предпочитам да правя малки крачки, за да не се спъна при някоя по голяма.
Преди 3 години реших да направя голяма крачка, все едно съм Гъливер в страната на джуджетата. Срещнах страхотна жена, която поисках. Проблемът беше, че нямам покритие за такава жена, осъзнавах го, но беше по силно от мен. Тя беше красива, опитна и едва ли има мъж, който да не я поиска. Лошото в случая беше, че тя поиска мен. Разбира се аз направих първата крачка, тя не би го направила, но пък прояви голям интерес.
Така започна нашата малка драма.
В началото като във всяка емоционална връзка, показвахме само най-доброто от себе си и можехме да се забавляваме постоянно.
След време тя започна с капризите, с които беше свикнала по-принцип, а аз не знаех какво да мисля и не знаех какво да правя. За това сгреших и започнах да се карам често с нея, разбира се имах основание, но пък вътрешно знаех, че не това е начина да се променят нещата. Тя е колкото мен на възраст и си давах сметка че кръвта и навика вода не стават, но полагах всички усилия да направя различни нещата.
Така с постоянни скандали и препирни от двете страни нещата се изостриха много. Треперех от нерви, защото усещах, че това не е човека , който беше срещу мен в първите 6 месеца. Преля ми и след поредния неин опит да капризничи, аз сложих край на нашата връзка, ето и повода :
Един ден искаше да поговорим за мен, не за нея разбира се. Оказа се че ако кажела нещо дори да не ми е приятно, дори това което казва да не е вярно, не било тактично и правилно аз да и казвам грешките и изобщо да го поставям на дневен ред. Също така било много лошо, че не сме можели да живеем заедно, защото аз съм живял с родителите ми, това било връзка, която за нея нямало преспектива.
Аз от своя страна и казах, че изкарвам точно толкова, колкото да си покривам сметките, да си купувам неща от първа необходимост и евентуално да заделя някой лев за нещо ако месеца е добър. Също така и казах, че съм такъв от началото на връзката ни и че тя самата си ме е избрала. Да наистина живея с родителите си в апартамент, но и казах че и тя живее с нейните, с разликата че тя не плаща нищо в тях, че е свикнала гаджетата и техните да я влачат на гръб и точно тя няма право да ми казва че заради мен връзката ни била не преспективна. За това и казах да отиде и да си намери някой, който ще изпълнява желанията и потребностите и.
Беше ми много болно, засегна ме, но пък какво можех да направя? Това съм аз, не могат всички да изкарват големите пари, с триста зора и много пот докарвам има няма 1000 лева, с които не мога със сигурност да изпълня очакваният и за охулен живот. От друга страна е имала богати гаджета, имали пари, коли, апартаменти, но пък тях не ги обичала, но все пак била провала.
И така последва един много продължителен месец, в който ме беше яд на мен си, на нея и изобщо не знаех какво става, бях много ядосан, макар по принцип да съм сдържан, пестелив в приказките и доста толерантен.
След този месец тя ми се обади, за пръв и последен пък чух от нея думата "Извинявай". Аз повярвах че тя е искрена и реших да си дадем още един шанс.
След това тя наистина се стараеше да се сдържа, да не ме критикува постоянно, но виждах че пак нещо я притеснява, пак е неудовлетворена и имах чувството че се е върнала, само защото не може да повярва че някой може да я зареже.
Със всеки изминал ден се чувствах все по потиснат. Никога не бях толкова объркан. Разбирах че до сега всичките и гаджета са били богати, което ме смазваше емоционално, защото и аз като всеки човек исках да и предложа всичко, исках да можем да обиколим света заедно. От друга страна нейното поведение към мен беше несигурно, самите действия ми подсказваха че няма да ми бъде, ако не обера банка и не и сервирам на тепсия това което иска. Виждах че се старае, виждах че искаше да сме заедно, но просто характер и мечти не се променят. Винаги съм бил деен, помагал съм с каквото мога на нея и семейството и като труд най-вече, гледах да не се заседявам на едно място и да мързелувам, все нещо гледах да правя, не толкова за нея, колкото за мен самият.
Но и това не помогна, все повече се отдалечавахме един от друг, все нещо изникваше което беше по важно от това да е с мен. Аз вече си бях схванал грешките от преди и не виках, не се карах с нея, защото знаех че няма нищо хубаво да излезе от това, просто се бях пуснал по течението. Тя все по често започна да си излиза с също толкова надъханите и материални приятелки, с които почти прекъсна контакта като се запознахме. Дори вече имах чувството че я е срам да излиза с мен. Започна да ми казва как щяла да пие кафе с тях, пък после се оказа че ходели на кино, на разходки. Всичко това разбирах от някакви изпуснати приказки след дни, но вече като че ли нямаше значение.
Агонията и болката ми подсказваха че нещата отиваха към заслужен завършек. Знаех че тази голяма крачка ще се окаже грешна и липсата на късмет ще направи това, което очаквах.
Така един ден ми се обади по телефона и ми се разкрещя в слушалката, само защото предната вечер и бях пратил смс в 11 вечерта който гласеше "Липсваш ми". Започна да говори неща, които разбирах че нямат нищо общо със случката, а просто търси най-лесният за нея начин да ми каже че всичко приключва точно в този момент. Искаше да се отърве от мен по най-бързият начин, сякаш през цялото това време съм бил комар, който е смучел кръв от нея, а тя доброволно се е съгласявала, така звучеше по телефона.
Не разбирах, нито ме топлеше че някъде между всички тези крясъци и обвинения спомена че ме била обичала, но само любовта не стигала, трябвало и покритие някакво. Чудех се защо стана така, как стана така, ходих дори на психолог, надявайки се да реша собствените си проблеми и болка.
След 3 месеца я видях хванала се за ръката на друг. Човек, който имаше дебел ланец на врата, който сигурно струваше колкото годишната ми заплата. Имаше татуировки по цялото тяло и доста белези, които ми подсказваха че е поредният който се занимава я с рекет, я с дрога, я с други доходоносни дейности.
Тогава разбрах колко ме е обичала и колко съм виновен аз в цялата история. Моята вина беше, че повярвах че с подобна жена може да имам сериозна връзка. Не я виня, вината си е изцяло в мен, защото когато разумът крещеше "Не се захващай с нея " , друга част казваше че може би това е шансът ми, или късметът ми.
Това е, човек трябва да знае собственият си гьол и да не се изхвърля.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: c89ab9b126 |
|
1. Да, прав си.
Намери си нормално момиче, чиито разходи можеш да посрещаш и не помисляй да се оплакваш, ако не е красавица или не правите достатъчно секс, защото и двамата работите на 2 места.
Не си достатъчно добър и амбициозен за нещо повече.. няма общо с късмета, съдбата, Господ или магия.. не те бива.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: e3623a9170 |
|
2. Много трогателна история, но ти не си нито първия, нито последния човек преживял нещо такова! Всеки е минал през "грешни" човек, за да стигне до правилния. Ти си дал каквото можеш, тя също, разбрали сте че не сте един за друг и всеки е продължил напред.
Едно искам само да те посъветвам - имай по-голямо самочувствие за себе си! Нямаш ли го самия ти, няма кой да ти го даде друг!
Успех и дано срешнещ твоето момиче скоро!
Муцито
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 83dae6a698 |
|
3. Приятел, точно на твоите години съм и искам съвсем искрено да те успокоя и да ти кажа, че изобщо не си виновен за нищо. Повечето мъже сме имали подобни връзки, в това число и аз. Моята такава продължи 3 месеца, но аз се радвам, че свърши бързо и не загубих повече време. Няма за какво да съжаляваш, едно от най-лошите неща е да имаш материален човек до себе си. Просто умирам от смях, когато някоя пикла непостигнала нищо в живота, започне да предявява кралски претенции. Повечето от тях не могат билет за градския транспорт да си купят, но иначе държат да се возят само в S класа. Любовта не се измерва в пари, коли и апартаменти. Щом сам не можеш да си осигуриш нещо, което искаш, никой друг не е длъжен да ти го даде. Заплатата ти не е лоша, доста семейства живеят с тези пари 3-4ма човека заедно. Ако и половинката ти изкарва толкова, няма да е проблем, да си живеете отделно и да си покривате разходите. Само, че курвите с трети клас до обяд са свикнали цял ден да лежат и някой друг да им покрива сметките.
Сега ти е болно и това е нормално, аз също в началото понесох тежко нещата. След няколко месеца обаче осъзнах, че една такава връзка, колкото по-бързо приключи, толкова по-добре. Потърси си свястно момиче, което да иска да постигне нещо в живота. А, иначе такива като бившата ти са под път и над път, който извади два лева повече ги получава на момента. Най-накрая или остават сами, или попадат на някой, който ги скъсва от бой и започват да се вайкат "сега какво да правя", "нямам къде да отида", "цял живот нищо не съм работила и никой не ме иска" и т. н.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 5f345f7b0b |
|
4. И моята история е подобна. Загубих три години. Тя само знаеше думата искам. Иска кола искан ново обзавеждане на апартамента иска море... В един момент и казах като искаш купи си го. Не може в този живот само да искаш а да не можеш да се подпишеш и уменията ти да стигат до там само да си направиш обема на коса с преса и да си сложиш грим. След раздялата ми беше тежко доста време но го преодолях. Важното е да гледаш напред. Можеше де е по лошо да сме оженени и да имаме дете. Добре че се разделихме навреме. Лошото е че повечето жени са такива...
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 8df5e25ed7 |
|
5. Аз пък не мога да разбера, как мъж на 30 години все още живеещ при родителите си мисли, че може да има сериозна връзка. Как да стане това като ти си при мама и тате? Взимаш 1000 лева заплата. Добре, помисли малко, направи нещо по въпроса. Като си искал да бъдеш с нея и след като тя също го е искала - очевидно. Защо не поговори с нея да излезете на квартира?
Трябва ли някой друг да ти дава акъл.
Не ме разбирай погрешно, моля те. Имам дългогодишна връзка. Не сме богати, но опитваме да свързваме двата края, живеем на квартира, но се мъчим след някоя друга година да имаме собствено жилище.
Ти си на 30.... Време е да направиш нещо за бъдещето си.
Успех!
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: cf38000a66 |
|
6. Ей такива неудачници мрънкащи ме карат да повърна от отвращение.. Не е виновна жената, че има изисквания. Нито ти, че не можеш да ги изпълниш. Но да имаш претенции? Хайде, моля те!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 0a7a85fb46 |
|
8. Хаха чудя се само за едно.. как повечето мъже имате такива "проблеми", а като ви се предостави шанс да сте със свястно момиче, дори не го поглеждате. Имате очи само за тунингованите кукли, а за по- обикновените не. А точно те, тези обикновените ще ви паснат най- добре, защото те не са материалистки. За тях са важни по- стойностните неща. Аз спадам към тези без многото грим и маркови дрешки. Имам приятелка, която ходи с тонове грим, прически, модерни дрешки и мисли само за коли и пари и... ами познайте коя е по- харесвана. Естествено, че тя. Търсят я, гонят я доста мъже, и заможни и не чак толкова... не ме разбирайте погрешно, не ме е яд, и на мен мъжко внимание не ми липсва. Но аз знам какво искам и какво търся и не се лепвам на тези с колите и парите, защото ми идват доста повърхностни.
Преди време си бях харесала човек, който въобще не е заможен, трудно му е в живота и аз бях наясно с това, но исках него и никой друг... и още не съм престанала да го искам де, просто се предадох. И той ме харесва, казвал ми го е сам, мисли за мен, показва че се сеща за мен често, но уви нямал какво да ми даде. А бе мъже, защо си изпускате подходящите жени така лесно, а после си чукате главата като попаднете на поредния боклук. Търсете вината в себе си, а не в жените които САМИ си избирате.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 2d73d5294c |
|
9. Аз два пъти се хванах на подобна въдица! Много искане, много нещо, братче! Баща й на едната караше Жигула, тя ми прави намеци да сменям Астрата, че тропала. Гаджетата на нейните приятелки Вики и Алекс карали джипове. Да ама не казва, че бащите на тея момченца са бизнесмени, а аз сам се оправям и на никого не разчитам. Да съм ги водил на море, на планина, на шопинг, обаче за плащане и дума не обелват. Да кажеш, че са от заможни семейства и са свикнали, но не, родителите им бяха най-обикновенни хора, работници. Не може всички да сме бизнесмени и предприемачи, гангстери и далавераджии! Работиш, тичаш, блъскаш, раздаваш се и накрая какво-не си достатъчно добър! Ха! Кураж, дано намерим добри момичета!
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: fa12b5be58 |
|
10. Здравейте. азсъщо искам да изкажа мнението си като момиче на 25 г. бих казала, че разбирам за какъв тип жена става въпрос от разказа на автора. знам и съм съгласна, че има такива жени, дори имам и такива приятелки, с тази разлика, че не са под общ знаменател с така наречените кифли, но общо взето много се припокриват. Аз не съм била никога такава, но забелязвам нещо у мъжете напоследък. Не знам на какво точно се дължи, мога само да предполагам, че е може би свързано с факта на обедняване на народа като цяло, но забелязвам една примиреност, сякаш няма желание за нещо повече, а винаги може и по-добре. Никога не съм била алчна, но забелязвам как много момчета и мъже дотолкова са се примирили и съгласили със заплатите си от порядъка на 600 лв, които в днешния от ден наден поскъпващ живот стигат колкото да платиш сметките и за повече едва ли и остава и винаги се налага някой да помага. Не съм от типа момичета чакащи всичко наготово, даже напротив, но мисля, че в желанието си да живеем един нормален живот, характерен за средна класа, каквато в българия няма, биваме разблани погрешно. Не разбирам какво лошо има в това да имаш амбиции и да се стремиш да ги постигаш с честен труд, изключвам кифленския подход. Просто ми прави впечатление, че мъжете някакси тълкуват всичко като алчност. Аз не съм в България и това ако щеш също бива интерпретирано като алчност. Просто не разбирам как стана така, че това да искаш да може да си позволиш повече от един чифт обувки се смята за алчност. Дотолкова ли сме обеднели. Напълно изключвам момичета от типа на гореописаната, там е ясно, че е трудно да се задоволят капризите.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
