Споделена история от Любов и изневяра |
Най-после жива...
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 1890 пъти
До днес се чувствах не на мястото си... носеща се от спокойното течениe на някоя плитка и лишена от живот река.
На 24 години съм. Казвам се П. и за първи път усетих вълнението от първата любов. Щастлива съм макар и да не е споделено чувството ми. Щастлива съм, защото цял живот купнях и аз да усетя онзи трепет в стомаха, за който любимите ми автори пишат в книгите си.
Той ли...? Прекрасен човек е. Той е първият спомен от детството ми. Животът ми протече само на една ръка от неговият. Бях
съвършено близко до неговият свят... Плачех и се смеех редом с него, появявах се и изчезвах от ежедневието му... а за него бях просто приятелка. С усмивка помня как докато той страдаше по-най-голямата си любов, аз страдах заедно с него.. сърцето ми плачеше, че е нещастен.. кълна се желаех най-доброто за него от цялата си душа...
Не бях го виждала 10 години. Той напусна страната, а по-късно и аз. Съдбата ни срещна това лято... Едно незабравимо лято, което сякаш знаех през онези дълги години, че ще ми се случи. бяхме заедно... Почувствах, че съм жива, окрилена от крилете на любовта, крилете, които той създаде така старателно... Само той е човекът, който може да ме върне обратно на земята... мечтая или да приеме безрезервната ми любов, или да ме сгромуляса на земята... да отреже тези крила... да събори пясъчните замъци строени десетилетия в съзнанието ми... Всеки ден ми пише... всеки ден онова мило отношение... дори след като спа с мен не се промени... Опитвах се да се отдръпна... Бог ми е свидетел, че не успях. Всяка част от мен крещи, че трябва да се боря за него.. Знам, че някой ден ще бъда облечена в бяло, а той ще бъде до мен... знам, че ако продължа да се нося по течението един ден ще бъда на сватба, но на неговата.. а аз ще бъда просто гост... нищо не мога да направя, аз избрах пътят, по който поех... аз бях тази, която го излъгах, че го обичам като братът, който никога не съм имала.. аз бях тази, която избяга... страхливката, която не може да го погледне в очите и да каже това, което крещи душата ми цял живот. Обичам го, това е истината... пия поредното питие и се нядявам някъде там.. да съществувам в мислите му...
Ако някой желае да сподели нещо, да ме критикува или да ми даде кураж ще се радвам да обменим мнение...
Живейте, хора... гравете с пълни шепи от живота, защото той е един... и няма никога да се повтори :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 94582ff6d1 |
|
2. Испитвам същото. Той е далече, а аз не мога да го забравя цели 5-6 години. Липсва ми а немога да го имам. Просто той си живее друг живот. Страното е, че немога да го забравя, липсва ми всеки ден и чакам непознат номер да ми звъне, но уви. Имаше една много хубава приказка, несподелената любов остава вечна, защтото е недостижима.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 59a5cc21ae |
|
3. Красива история, просълзи ме ;(
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 643e5bc1ae |
|
4. "купнях" от "куфея" ли произлиза?
|
|
