Споделена история от Любов и изневяра |
Той е мъжът на моя живот...
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2793 пъти
Здравейте отдавна чета вашите истории и сега реших да напиша и моята с очакването някои да ми даде съвет. Аз съм момиче на 19. Мисля че открих мъжа на живота си, но съдбата ни раздели по възможно най-гадния начин.. ето я и цялата история:
Бях на почивка в Испания през лятото случайно се запознах с един спасител на плажа (каталанец) седях си сама и гледах морето когато той дойде при мен ме заприказва... И така няколко дни подред докато не ме покани на вечеря... първите 3 пъти отказах но в крайна сметка си казах „защо пък не” и приех... излязохме вечеряхме след това отидохме на кино, през цялото време се дърва много мило и нежно, вечерта ме изпрати до входната врата и се опита да ме целуне, но се отдръпнах. Дадох му фейсбука си и започнахме да си пишем по цял ден, когато ходех на плаж си говорехме и така неусетно мина една седмица... Ходихме на кино и вечеряхме още няколко пъти... За мен всичко бе като на игра харесваше ми да излизам с него, той ме забавляваше, караше ме да се усмихвам, беше много нежен ( истински кавалер, такова момче никога не съм срещала в България).
Не исках да се влюбвам защото знаех, че след няколко дни почивката ми ще свърши и трябва да се прибера, но стана неусетно... Последния ден отидох на плаж, той си взе почивка (1 час) и я прекара с мен, това беше най- вълшебният момент в моя живот, лежахме си на плажа, той ме гушкаше, каза че ще му липсвам, че иска да ме види отново, че не познава друго момиче като мен, и много други красиви неща (личеше си, че и той е малко влюбен). Но живота е гаден, почивката ми свърши и се върнах в България преди 2 дни.
Сега си пишем всеки ден когато се засечем... казва че му липсвам, че без мен е много скучно, че ще ме чака... А аз усещам една огромна празнина в мен, постоянно мисля за него, спомням си аромата му и начина по който ме докосваше...
Междувременно бившият ми и още 2 момчета ме свалят и искат да са с мен, но към тях не изпитвам нищо... дали да остана сама и да се надявам че той няма да ме забрави и наистина ще чака следващото лято да отида пак или да тръгна с някои от останалите... според вас има ли смисъл да се надявам и да живея с надеждата че между нас може да се получи?? Моля ви дайте ми обективното си мнение ? благодаря предварително.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: ca95846a5b |
|
1. Звучи много красиво.. моят съвет към теб е да повярваш във вълшебството и да дочакаш следващата година.. отново да отидеш при него или той да дойде :) а може да отидеш и да работиш там тъй като вече имаш годините и решаваш сама за себе си.. имате връзка чрез фейсбук :) можете да се видите за нова година и друг повод :) стискам палци
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 056586a032 |
|
2. Дай шанс на тази любов, за да видиш дали е истинска. Разстоянието не е проблем, проблем е ако някой от вас двамата спре да желае нещата да се получат. Всичко ще се нареди, ако се искате... ще намирате начини да се виждате. Успех!
|
|
