Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   4 пак.

Няма да успееш. Не го казвам защото не ми е иска, даже напротив бих се радвал да ти кажа нещо, което да ти помогне. За съжаление опитът ми показва, че с времето негативите се затвърждават и човек не може да се надхвърли.
Колкото и да се стараеш, ще изниква нещо, което да те яде и да не ти дава мира. След това и това ще е малко и ще започнеш да търсиш подкрепата на близките си, за да затвърдиш думите си, с което ще направиш връзката крайно невъзможна. Накрая ще си биеш камшика, или той на теб, не е важно кой кого. Ще си наговорите какво ли не и ще стане поредната трагична история, само защото не можете да обичате и не сте се научили на това.
Също така е лошо, че в момента играеш роля, показваш се такава каквато знаеш че той иска да те види и реално заради това излизаш от равновесие, но сама знаеш че започнеш ли да казваш всичко което мислиш, нещата ще свършат много по-бързо.
За това ти казах, пробвай ако искаш, но накрая ще се спреш на някой мъж, който не обичаш, на него няма да се ядосваш със сигурност, защото рецепторите ти няма да са ангажирани и опънати. Така няма да се ядосваш, но няма и да обичаш човека до теб.
Сори, така мисля.
Кой знае, но според мен, трябва да свалиш тази маска и да бъдеш себе си, пък натам каквото стане.

7.   4, тъжно е това, което ми казваш.. Ти кога се научи да обичаш? Как стигна до такъв катарзис или си роден научен. За мен това умение и изобщо емоцията на човек, се развива още в ранна детска възраст. На мен не е имало, кой да ми покаже, какво е да обичаш. Приятелят ми, пък има много сплотено и стабилно семейство. Той умее.. да изразява емоциите си, да цени жестове, да прави компромиси, да се отдаде емоционално.
Аз не съм открила възможностите си, но съм склонна да се доверя на преценката ти, въпреки, че не ме познаваш. Нямам маски пред него, познава ме от години, знае всеки мой недостатък, виждал е колко съм нервна, как избухвам за нищо, знае, че лъжа за дребни неща, че все пазя някакво лично пространство и колко съм егоистична. Знае го! Не ми се налага да крия.. Просто вече не разговаряме.. по-скоро аз не го правя, страня от него. Направих опит да обсъдим проблема, споделих му, че не се чувствам добре. Не знам как стана, но замълча по темата.. само каза, че не иска да ме губи.
Обаче ще е загуба и за двама ни, ако се разделим, Или ще преоткрием приятелството си и ще го заздравим или повече няма да общуваме така чисто.. като второто е силно вероятно.
Не искам да правя нещастни още хора.. ако егоизмът ми, ще ме доведе до човек, който не обичам - предпочитам да си остана сама. Много е лесно да кажа, че ще работя върху себе си, но по-добре едва ли ще става.

8.   Пак 4 последно .

Не се учи да обичаш , цаката е на моменти да вървиш против себе си и част от желанията си . Питаш ли как се подържа 7 годишни взаимоотношения с човек или повече? С много сила , не толкова компромиси , колко желание . И думите са важни в началото, после нямат сила и губят значение , ако се разминават с действията (както е при теб ) . Губи се уважение и изобщо поглед , но пък вместо той да се цупи че си такава , ти си отишла и си му казала че "не се чувстваш добре " е той какво да направи при положение че точно ти си тази , която е непостоянна . Казах ти връзката е по сложно нещо , от колкото да завършиш ядрена физика , примерно. Винаги има изкушения , има моменти на дупки ,с които трябва да се справиш САМА , а не да очаква той да го направи вместо теб , той не би бил способен на това. Разбери че той не ти е длъжен за нищо , той не е длъжен да те търпи такава , нито да ти помага в изграждането на характера , а и да иска няма да може . Това можеш да го направиш само ти , но до сега не съм виждал егоист да се промени , тоест виждал съм го но в много напреднала възраст , когато се стига до извода че това е единствения начин да не останеш сам занапред. Както му казват повечето "след полет ".
Щом те е търпял и продължава да го прави , значи те обича много и те е приела такава , каквато си , но не мисля че това ще продължи вечно , най-малкото ти самата няма да издържиш .
Дано съм лош пророк , защото можеш да последваш съдбата на много други , които губят любимите си хора обвинявайки ги за своето вътрешно нещастие и проблеми , след което след много време се усещат , но вече нещата са необратими .

9.   Здравей!
Прочетох диалога ви с номер 4 и въпреки, че имаше няколко ' попадения ' - мисля, че концепцията, която се опитва да ти вмени е грешна.
Аз мисля, че всички хора са егоисти! Без никакви изключения. Единственото различно е начинът, по който проявяват егоизма си. Степента, до която го осъзнават. И съответно ( ако го осъзнават ) контролът, който упражняват върху него ( егоизма си ).
Няма нищо по - опасно от " вечно добрите, винаги готовите на всичко за другите, перманентните алтруисти и безусловно обичащите". Повярвай ми!
Лично аз, ще гласувам по - голямо доверие на човек, който умее да каже: " Да, аз съм егоист! ", отколкото на онзи, който твърди: " Аз винаги се раздавам за останалите! " ( то всъщност, може и да е вярно, но това е просто форма на неосъзнат егоизъм, изкривено ' скрита ' зад фалшива добродетелност )
Малко се разпилях, но исках да ти кажа - няма нищо лошо в това, че осъзнаваш, че си егоист. ( Всички сме егоисти ) Да осъзнаваш нещо е единственият начин - да го овладяваш, насочваш, трансформираш. Така че използвай правилно това!
Любовта не е липса на егоизъм ( който го твърди е най - големият лицемер ). Любовта е просто онова, което те кара да искаш да бъдеш и нещо друго, освен егоист. Да си и нещо друго, въпреки егоизма си. Да можеш да стъпиш върху него ( но условието да стъпиш върху него е първо да го осъзнаваш ), заради някой друг. Да стъпиш - не означава да изчезне. Не! Означава само, че вече той е повече в ъгъла, а не в центъра. Няма здрави отношения, в които хората не виждат егоизма си в ' ъгъла '. И няма здрави отношения, в които хората го държат в ' центъра '. Балансът е страхотно усещане! Между това да запазиш себе си ( местейки егоизма си в ъгъла, без да го изтикваш през вратата ) и между това да приемеш другия, без да забравяш ( и ти и той ), че в другият ' ъгъл ' ( където е пък неговият егоизъм ) също не е празно. И по - важното - не трябва да е празно!
Условно, любовта винаги е в ' центъра '. А ' ъглите ' са нужни, за да не се загубва той ( центърът ). Да не се чудите къде е.
Отношенията, безспорно са сложно нещо. Безспорно и са променливи. Във времето, в обстоятелствата.
Твоят проблем, според мен е - че не общувате. Това е много важно. Умението във всеки един момент, да казваш онова, което чувстваш. Това е част от създаването на близостта. Естествено, тя се създава и в готовността на отсрещната страна да чува. А какво правят повечето хора? В стремежа си да не са " егоисти " - мълчат. За да не обидят, за да не се почувства той / тя еди - как си и т. н. ( А то не че спират да го мислят - и то се трупа. Малко, малко, малко - докато във времето станало толкова голямо, че вече не можеш да различиш частичките - превърнали се от преглъщане в една топка омраза и отчуждение) Толкова мълчат, толкова много и толкова дълго, че това ' мълчание ' един ден ' взривява ' самите тях. Как ще градиш нещо с някой, когато не можеш да общуваш с него? Как ще си щастлив с някой, като си пълна с ' тишина ', която е глътнати викове?
Научи се да говориш. Да говориш - със себе си. С човека до себе си. Това е главната крачка към обичането. И не само. Въобще, хората много подценяват силата на комуникацията. Истинската комуникация, която не е просто размяна на реплики.
Не бягай от общуване. Не позволявай и на човека до теб да го прави. Казала си ' Не се чувствам добре! ' и той какво е направил? Нищо! Казал е, че не иска да те загуби. Чудесно, но това не е комуникация. Т. е нито ти, нито той в тези отношения - всъщност изразявате себе си.
Съвета ми - ти поговори първо със себе си. Осъзнай - кое те кара да ревнуваш, да се чувстваш несигурна, да си нещастна. Зад всичко това има причини. Назови ги с истинските им имена.
После - с истинските имена - пред него. Попитай го за неговите усещания. Поискай от него да ги назове. Не си гадайте мислите! Не си крийте усещанията. Не си цензурирайте думите.
Г-О-В-О-Р-Е-Т-Е!
Това е единственият начин да промените онова, което не ви харесва. Като го назовете. Първо!
Аз вярвам, че го обичаш. За егоиста в теб - написах достатъчно в началото. Пази си го - осъзнат! :-)
Но ми се струва, че и двамата сякаш чакате връзката ви да се случва от само себе си, вместо да я градите с взаимни усилия двамата. А така не става! Или поне, не за дълго.
Може би и на двамата, след това дълго приятелство - ви е трудно да се нагодите към това, че отношенията ви са преминали на едно друго ниво? Може би - трябва да си спомните времето на ' само приятели ', да го съживите и заедно да намерите начина да го ' има '. И сега. Не като отделна ' брънка ' от веригата на миналото ви, а като част от цялото, в което сте сега.

11.   Помисли кое ще те направи по- щастлива- той да е до теб или да го оставиш! Не вога за ти кагжа какво да правиш иначе- да жо отавиш или не защото никога няма да те разбера напълно, а тогава не мога аз да определя Но това което разбирам със сигурност е че това което ще ти помогне е да се запиташ....

12.   Да, коментарът на номер 9 е много точен, напълно съм съгласна!

Не с напасване и преструвки, и гадаене стават хубавите връзки, а с това да държиш на себе си, но да обичаш и него. И да говорите открито.

А и приемеш ли веднъж, че може да го загубиш или един ден просто да се събудиш и да нямаш чувства към него (т.е. той да загуби теб), ще живееш щастливо и спокойно с него. Това е парадоксът - когато приемем, че най-големите ни страхове могат да се сбъднат, ни олеква и започваме хем да ценим това, което имаме, хем да приемаме живота леко и с усмивка :)

Също така, концентрирай се и в нещо друго. Нека той да не ти е основна цел, нека да ти е опора.

Пример: преди ревнувах приятеля си адски много. Едновременно с това бях изпаднала в някаква дупка - апатия, нищо не ме интересуваше, качих килограми... Когато записах един курс и започнах да ходя на състезания, нещата се промениха. Той ме подкрепяше, имах нещо към което да се стремя и изобщо всичщо ми се подреди, та даже се разхубавих...

Пожелавам ти да намериш баланс!