 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Аз не го обичам, а той умира за мен... !
преди: 17 години, 3 месеца, прочетена 14081 пъти
Здравейте. Моята история е много дълга. Случайно попаднах на този сайт и реших да споделя своята история. Преди 4 години се влюбих безумно в едно момче. През какво ли не съм минала само за да бъда с него. Той ме изоставяше милион пъти и в крайна сметка винаги се връщаше при мене. Веднъж ме остави заради най-добрата ми приятелка. В момента ние с него ходим и сме заедно от вече 3 години. Нещата са много сериозни, отношенията между родителите ни, семействата и нашите отношения. В момента той ме обича безумно, не може без мене, но мойте чувства овяхнаха. Той ме ревнува прекалено много, от момичета, момчета дори от собствения ми брат. Не искам да съм с него.
Миналата седмица се опитах да го оставя за втори път. Но той се прави някоя глупост и после ми тежи. 1 вия път когато се опитах да го оставя едва не се преби с колата. Не искам това да продължава. Вече не го обичам и не искам да го лъжа, но толкова много съм свикнала с него, че не мога да си представя утрешние ден с неговото отсъствие. Много искам да го оставя, но да е безболезнено за него. Опитах какво ли не, бях безразлична, но той не иска да ме остави за нищо.. изневерихнмо, той разбра и пак не поиска да ме остави..!
Какво да правя, помогнете ми?! :(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 17 години, 3 месеца hash: 92fd7821f5 |
|
1. Привет от "зарязаната булка". Това малко ми прилича на моята история. Бившият ми годеник сега мисля че започва да осъзнава грешката си. Колегите му си присмиват затова с новата му годеница са противоположни по характер, интереси и височина. Той започна да ми пише по електронната поща, без тя да знае. Често го сънувам как сме заедно, а мойте сънища стават реалност. И аз мисля че той ще се върне при мен, но аз вече съм изстинала.
Допреди месец плаках много за него до момента в който не разбрах за годежа. Сега ми е смешно, защото това е взаймополза. Той те е наранявал няколко пъти, не те е оценявал та сегали когато е разбил сърцето ти на няколко парчета. Представили едно счупено огледало на толкова парчета, колкото пъти той те е зарязвал заради друга.Сега е при теб и ти вече залепяш огледалото, но не можеш да върнеш предишният му вид нали??? И със сърцата ни е така. Той си е гледал живота. Дойде и нашто време да живеем. Изтриваш всякаква информация за него. Трудно е но времето лекува. До сега на мен ми трябваха 4 месеца. Направиго. Дойде и твойто време.
|
| преди: 17 години, 3 месеца hash: c6a6bcc63b |
|
2. Ами, мила и аз бях в подобна ситуация и тябва да ти кажа, че ми беше много трудно. Бяхме заедно 5 години, вече не изпитвах нищо към него. Даже се влюбих в друго момче с което сега сме много щастливи. И аз се обвинявах много дълго,то не бяха заплахи за самоубийство то какво ли не беше.
Такъв тип мъже са големи егоисти да знаеш. Моят съвет е да мислиш за себе си и ако не го обичаш вече, да го оставиш. Няма смисал, само себе си ще измъчваш, а живота е прекалено кратък. МИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ!
Ако сбъркаш и продължиш с него един ден ще съжеляваш още повече. Ти решаваш, но това е моят съвет. От едно момиче преживяло същото като теб. И помни, по-добре късно отколкото никога:)
|
| преди: 17 години, 3 месеца hash: 96b214b39f |
|
3. Здравей! Когато прочетох твоята история се сетих за моята връзка от преди 6 месеца. Бях най-нещастното същество на света! Вярвай ми! Чувствах се като тяло без душа. Бившият ми приятел ме нараняваше ужасно много и заедно с това чувствата ми охладняваха. До момента, в който си казах:" Стига! И аз имам право на нормален живот. И аз искам за съм щастлива. Не искам от съжаление и навик да живея цял живот с този човек- живот изпълнен с упреци, вечно несъгласие с теб и не зачитане на твойте интереси, мечти, желания....". И го направих!
Той не искаше да го приеме цели 4 месеца, но аз бях силна, устоях. Тези месеци бяха ад за мен. Беше ми много трудно, но знаех, че това е правилното решение, защото исках да живея! Дълбоко в себе си знаех, че ме чака друг човек, че този до мен не е правилният избор. И взех живота си в ръце,сега съм друг човек! Реших, че е безсмислено да пропилявам живото си, все пак съм само на 21 години! Заслужава ли си! Огледай се! Може около теб да има някой, който е по-добър и те заслужава. Както направих аз. Сега съм с човек, който е поцти като мен и се допълваме. Опитай и ти! Няма идеални хора, но ти пожелавам да намериш такъв с поносими недостатъци:) И живей!
Животът си е твой и никой няма право да манипулира и управлява по какъвто и да е начин. Отърси се и започни на ново, започни да живееш, защото това е твое право! Успех!!!
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: 999ebab631 |
|
4. Здравей...Твоята история наподобява моята..той ме обожава аз него не или по скоро не съм сигурна..С него се познаваме от 2 години,той не е българин и има дългогодишна връзка с друго момиче,твърди обаче че не може да живее без мен и скоро тя заминава и иска официално да се съберем..няма да изпадам в подробности..до някаква степен те разбирам..аз както теб не мога да си представя той да е извън живота ми..мисълта че без него нищо няма да е същото ме обърква..не мога да изясня чувствата си а той прави какво ли не за мен..ти поне си наясно с това което чувстваш..все пак не можеш вечно да мислиш за другите хора и за това на тях да им е добре..помисли колко кратък може да бъде живота и колко хубави неща може би ще изпуснеш стоейки и мйслейки..разбирам те,не искаш болката за него но в живота винаги един от двамата ще носи тежеста на раздялата...може би времето ще реши всичко..за всяко нещо си има причина...всяко начало може да има и край..но помисли за твоето щастие,защото живота е наистина кратък..ако имаш добри приятели около теб ще ти бъде по лесно да превъзмогнеш отсъствието му..аз например в София нямам приятели,само ъпросния господин е бил до мен и все още е...трудно ми е защото трябва да взема решение да бъда или не със него..знам че с него мога да имам спокойствието което ми липсва,ще имам морална подкрепа от един наистина добър човек,но се страхувам да не сгреша в избора си..някакъв страх в мен не ми позволява да взема крайно решение..несигурноста в мен ме изяжда..а той горкия чака всеки ден да го зарадвам с моя отговор..живота понякога е суров..и все пак никой освен нас не може да взема решения за собствените ни действия..аз си повтарям че времето ще реши но несигурноста в мен си остава..нз дали той е моето щастие..не искам да го подвеждам с положителен отговор след това да се отметна...толкова ми е трудно и до някаква степен мога да те разбера..страхът от утрешния ден без него...все си мисля че един ден рано или късно нещата ще се подредят както трябва..пожелавам ти късмет и и направи това което чувстваш че е редно..и мисли първо за себе си..
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 96eb40ab13 |
|
5. хора помощ.. преди 3 месеца тръгнах с едно момче ходихме 2 месеца и скъсахме защтото аз сум го ревнувала и аз още го обичам но тои мене маи не как да го накарам да ме хареса отново помощ ??
|
...
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 5b517f57f2 |
|
6. здравейте аз сашто сам в подобно положение ходех с едно момче което е на 21 (аз сам на 16ходехме миналата година) докато бях с него той беше безразличен, не се даржеше както трябва беше студен и чувствата ми малко по малко изстинаха, аз му казах че искам да скъсаме защото ние преди да тръгнем имахме връзка за около месец и той ме заряза тогава защото сам била малка да сам била поне 10 клас и такива глупости, а сега дава всичко за мен само да се варна при него и не ме оставя намира постоянно ми звани иска да се самоубива много ме обичал не можел без мен всичко би направил да се върна при него прави всичко за да сам щастлива, и се сети чак когато си намерих приятел, сега с приятела ми сме много щастливи имам малак проблем със нашите защото те не го одобряват и само ми говорят за другото момче но това ще се оправи с времето надявам се ние с него може да се караме но сме щастливи и него не го бъркат родителите ми дали одобряват или не той въпреки всичко и всички трудности е с мен.
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: f79d45cf7a |
|
7. ОЛЕЕЕ!!! Все едно чета моята история... искаш ли да ти кажа нещо - БЯГАЙ, БЯГАЙ НАДАЛЕЧЕ МОМИЧЕ! Ти стоиш от съжаление както аз направих, недей- моля те спаси се. Сега ще ти кажа до какво положение съм - да вярно е че той ме обича много, но аз съм аз толкова нещастна с него, имам си любовник когото безумно обичам и мисля за развод, и досега не съм го зарязла само заради детето естествено. Това е наказание, отдалечи се от него - някой ден ще съжаляваш горчиво, както аз вече 7 години... :((((((
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 6420972cd9 |
|
9. Здравейте! Знаех си, че не съм само аз с този проблем :)
С приятеля ми сме заедно повече от година, което може би не е достатъчно, за да се опознаем и да разберем дали сме един за друг, но от доста време чувствам, че ми е станал антипатичен с нещата, които върши и мисли...
Иначе момчето е интелигентно и начетено, и това още повече ме обърква, защото понякога си мисля, че ако го оставя, ще направя огромна грешка...
От друга страна, той е първият ми сериозен приятел и все още нищо не съм видяла от живота, нали трябва да пробвам, да видя кое е най-доброто за мен?
Освен това, той дава мило и драго да сме заедно, докато на мен не ми е тежко отсъствието му... Много ми е притеснено, дори когато пиша това ми се свива стомахът, направо.... адски ми е гузно :( Но си мисля: "Аз съм едва на 17, бива ли да си го причинявам, трябва ли да съда с някого, когото не обичам, но от страх да не го нараня, да пренебрегвам себе си?"
Моля Ви, дайте ми съвет, свикнала съм с него, обичам го като приятел... много ми е трудно :(
От С.С
|
| преди: 13 години, 14 дни hash: 6f85b8b181 |
|
10. И аз имам огромен проблем, който вече не се трае. Утре се навършва година откакто скъсах с приятеля ми. Ходихме 2 години, обичах го безумно много, но замъглена от някакви моментни влечения го изоставих заради друго момче. Нараних го ужасно много, а сякаш сама се нараних. Събрахме се за 2 седмици два пъти, докато той не каза "Вече не е същото". Разделихме се. Пишем си понякога. Той е студент и е на километри. Вече има друга приятелка, с която ходят повече от половин година. Аз също имам приятел. Той ме обича, но не съм сигурна, че мога да му отговоря със същото. Когато го казвам не изпитвам почти нищо. Може би повече привързване към характера му. Но непрекъснато сънувам бившия и тези сънища ме депресират страшно много. Сънувам как сме заедно, как се разхождаме, как се смеем и когато се събудя всичко се сгромолясва!!! Не знам какво да правя ;(
|
| преди: 13 години, 14 дни hash: ad36f12a63 |
|
11. Номер 10, първо не драматизирай. Спомни си за лошите неща във връзката ви, които са те накарали да намериш утеха другъде. Ако всичко е било само мед и рози, нямаше да го зарежеш.
Стига си гледала в миналото, назад, гледай само напред! Старите гаджета са като прочетени вестници - не се четат повторно.
Живей днес и сега и бъди доволна и щастлива с момчето, което си - рискуваш иначе и него да загубиш, после ще ревеш, какво си загубила. Бъди наясно, какво искаш и престани да търсиш щастието в различни момчета. Намери щастието сама за себе си, бъди доволна и щастлива от собствената си компания - намери си хобита, живей и извън връзката си, за да не сгромолясва цялото ти съществуване при раздяла. Не се разтваряй във връзката, а продължи да бъдеш личност, за Бога!
|
...
| преди: 13 години, 12 дни hash: 714dcf6e6e |
|
12. 10 сънуването няма нищо общо с това какво искаш и не искаш, да ли обичаш или не..
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 4c1af6955d |
|
16. Здравейте. Имам връзка от 6 години с едно момче. Бях лудо влюбена в началото, бях готова на всичко за него. Още от първата година заживяхме заедно, защото паднах скъсаuх си връзките на глезена и той ме взе у тях.. майка ми беше в Гърция аз живеех сама, та не знам от съжаление ли ме взе, дори не ме обичаше, обичаше предишната си приятелка с която имаха връзка 3 години. В продължение на 2 години той ме отблъскваше, а аз бях все така влюбена. Посягаше ми за най малкото не ми позволяваше да го целувам, да го прегръщам. А аз бях толкова благодарна че съм при него. Бях домакиня все едно, дори когато бях с гипс не си помръдваше пръста да ми помага, всичко вършех сама. Сега 6 години по-късно се питам, какво подяволите съм си мислела тогава. Около 10 пъти може и повече го хващах да си пише с други момичета, раЗделяхме се а той идваше и ревеше на вратата ми след всяка раздяла. А аз започвах да изтръпвам след 3тата, което е напълно нормално, научих се да го губя. Прощавах му сляпо. След, няколко преживени загуби той започна да се променя виждах го, усещах го. Не ми посягаше на първо място. (Ако ще ме критикувате за това, че ми е посягал и аз не съм го оставила, изобщо не ме интересува преживях толкова неща в живота си, а на колко пъти бях на косъм от смъртта. Изобщо не може никой да ме трогне. ) Та, както казвах той се промени, започна да ме обича наистина. Започна да ми го казва, да го показва. Аз също се промених.. любовта ми към него не беше същата.. изневерих му... с бившия си.. и не само с него.. дали изпитвах угризения? Не той ме биеше, риташе, не ме обичаше, когато аз го обичах. Колелото се завъртя. Влюби се в мен, така, както в никоя до сега. Промени се. Хората се променят, мъжете се променят. Дали го обичам, да обичам го, все още сме заедно в Англия сме. Да се върнем на историята защото е доста дълга.. не очаквам някой да я прочете дори, но имам нужда да го излея това някъде. Загубих всичките си приятелки.. винаги съм била обградена с много приятели и изведнъж никой не ми остана.. аз прекъснах всичко.. отдадох се изцяло на него.. но 4 години живеем вече у тях и се караме почти всеки ден за нещо.. или заради други жени или на принца все нещо не му изнася. Скъсвам си задника всеки ден да готвя да пера да чистя.. писна ми млада съм ( бях на 20 когато всичко започна) 2012 заминах в Каварна с сегашната ми най-добра приятелка, а той замина за Китен с неговия уж "приятел" и там му изневерих.. хлътнах по едно мн красиво момче.. нямаше секс.. просто си прекарвахме добре и се целувахме, чувствах се страхотно далеч от филмите и реалността.. а моя човек едва сега последните година и половина две се стегна и спря с чатовете с други.. естествено го зарязах 2015 зимата.. казах му всичко.. как вече не го обичам така, както преди, как ме драЗни с почти всичко.. начин да говорене, жестове, начин на мислене.. всичко ме дразни.. след 4 месеца раздяла, това е единствената ни дълга раздяла... отново се събрахме.. и след няколко дена ей така от нищото си донесе багажа у нас. Цяла зима не работи.. седя в къщи и това е.. февруари месец замина за Англия. А аз бях в България 5 месеца без него. Боже чувствах се страхотно даже исках да му напиша, се разделяме.. да обичам го но всякаш вече е просто навик. С Приятелките ми се събрахме отново всичко беше прекрасно.. живеех бях щастлива.. отново му изневерих даже една от причините да искам да го оставя беше това момче.. от друга страна исках да се махна от тоя град вече.. писна ми да виждам бившите му на всяка крачка.. всичко ми беше писнал. Сега ето ме тук в Англия седя на леглото и пиша всичко това докато той спи.. а той ме обича повече от всичко в момента.. но аз не мога повече. Осъзнавам че той не ме поЗнава грам. За 6 години живот заедно той не ме познава. Остави изневерите.. говоря за мен като човек какво искам какво ме прави щастлива.. всякаш имаме различни гледни точки.. разминаваме се във всичко.. честно изморена съм от тази връзка.. това е тежест която не искам да нося до края на живота си.. а и мисля че ще направя и на двама ни услуга ако просто си тръгна.. искам да избягам.. последните 2 години си мисля за раздяла, но ме е страх.. той ще бъде съкрушен мога дори да си го представя.... но, знам, че ще бъде за добро.. той е нов човек не е предишния олигофрен, който посяга, крещи.. аз го промених и даже мисля, че за него тази връзка е един голям урок и няма да повтори грешките които допусна с мен.. какво и как да правя и трябва да мисля доста бързо защото живеем с един възрастен англичанин в неговата къща, който е доста досаден и немърлив.. не мога да го търпя повече. До две седмици мислим да се изнасяме с най добрия ми приятел и той. Изнесем ли се край.. оставам с него за поне още година. Обсъдих нещата с приятелите се 2 ма от тях са тук в Англия. Как да го оставя гледам го и не знам какво да правя. Не го искам повече.. обичам го много.. но мисля и за бъдещето време ни е за деца на 26 сме вече.. ако един ден раЗбере че съм му изневерила ще ме убие сигурно.. не мога да живея в тази лъжа повече.... много съжалявам за знаците който съм пропуснала но и нямам мн време а е доста дълъг разказ и доста неща спестих. Благодаря.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
