Споделена история от Любов и изневяра |
За истинските връзки и виртуалните запознанства
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2282 пъти
Здравейте. Искам да споделя някои неща от живота си. Надявам се да ме разберете...
Аз съм момиче, живея в голям град. Предполага се, че така се откриват и повече възможности за различни запознанства. Всъщност, много рядко се запознавам с нови хора, поне такива на моята възраст. Имам страхотно семейство и две приятелки, които приемам като сестри. Но съжалявам, че досега изобщо не съм се сближавала с момчета. Просто не съм задълбочавала контактите с тях, имала съм само познати (семейни или съученици). Знаете как е, най-общи приказки.
Преди няколко години започнах да търся други гледни точки, прииска ми се да опозная мъжкото мислене. Но си нямах дори обикновен приятел. И почувствах някаква липса, нещо, което съм пропускала. Стараех се да стана по-отворена към хората, да преодолея стеснението си, но не постигнах голям успех в реалния живот. Затова реших да се пренасоча към Интернет запознанства. В началото бях любопитна дали ще се получи поне един свестен разговор с някого. Честно казано, с българи не завързах големи приятелства, защото все се появяваха хора от далечни градове/села, нямаше време да се посетим и връзките се изчерпваха. И си казах, че трябва да опитам с чужденци, поне да науча нещо за държавите и да си тренирам английския. Само това! То се оказа доста интересно, с няколко човека започнахме редовно да си пишем, да се чуваме. И всичко беше наред, докато не се появи едно момче от балканска държава. С него нещата се развиваха по същия начин, но... той ми хареса изключително много и сякаш това, че културите ни са близки допринесе. Поддържаме връзка и сега. И все повече мисля за него, за това колко е тъжно, че не мога да съм до него. Аз бях в неговата държава, той-тук. И двата пъти изникваха неочаквани пречки и се разминавахме. Помислихме, че не е писано... Мразя разстоянието, границите. Докато не съм се влюбила, ще бягам. Иначе, ако чакам, рискувам да хвърля усилия в нещо, което е склонно да се разпадне и да ме нарани.
И стигнах до извода, че нищо не заменя реалното общуване, говоренето очи в очи. Това да си винаги с любимия човек. В България има прекрасни момчета, съжалявам само, че не ги познавам. Не познавам дори лошите. Дано някой ден си намеря поне един приятел, с когото да си помагаме и забавляваме. Благодаря ви. Късмет на всички!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 1c002012bd |
|
1. Според мен е редно да пробваш и да продължаваш. Има и ще има, разбирам те напълно, изпитала съм го. Говорих със много хора от различни страни, усъвършенствах някой друг език. И сега съм много щастлива, знаеш ли защо - защото не се спрях и продължих. Сега си организирам сръбско-българската сватба. Успех!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 50d6be56ac |
|
2. От авторката: Номер 1, благодаря ти за съвета. Значи има шанс... Дано бъдете много щастливи с твоя човек! Настроението ти зарадва и мен!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 1c002012bd |
|
3. За нищо - когато дойде времето ще си адски щастлива. Знай едно за всичко си има шанс. Сега съм на 28 просто опитвах и стана. Ще се радвам за в бъдещи да си комуникираме! - номер 1
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 1c002012bd |
|
4. Пак съм аз - номер 1 - ********@gmail. com - пиши ми там.
/Модератор7 - Не публикуваме лични данни.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 681ebc1016 |
|
5. Авторката : Номер 1, щеше да е много хубаво да си пишем, но за жалост не са публикували имейла ти... Ще следвам съвета ти!
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 818dded4cf |
|
6. От Балканска държава-турчин, албанец или македонец-ужас!!!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 0dec2b2a6d |
|
8. Не, номер 6. Хърватин...
|
|
