Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

61.   № 56, не знаеш как да постъпиш, защото не знаеш какво искаш. И аз съм в такова положение стази разлика че бракът ни е от няколко години, но поне твърдо знам какво искам и няма да се поколебая да предприема нужните стъпки, стига да открия подходящия човек.

По темата: всеки страда различно, но едно знам: бедата ще бъде за този, който зарязва по-най-долния начин - спокойствие и само спокойствие - съдбата си знае нейното. ;)

62.   Номер 61 напротив знам много добре какво искам. Но първо да започна от това което НЕ ИСКАМ със сигурност. Не чакам друг мъж!!! От един да се откача да се закача на друг. Първо имам деца -не бих им го причинила. Да ги отведа в чужд дом или да им доведа чужд мъж. Не бих причинила това и на себе си. Също няма да е честно и спрямо другия мъж. Второ не бих покварила за втори път любовта с битови баналности. Никога. Знам много добре какво искам -да съм сама с децата си. Може би да имам любим, но поне за сега искам малко покои. Не искам секса да е задължение. Усмивката, грижата. Уморена съм и съм празна.

63.   И аз исках да споделя своята история. Бях с бившия си приятел почти четири години - първата сериозна връзка. Запознахме се в гимназията, вярвахме, че ще се справим с всички трудности, борихме се, докато един ден не разбрахме, че нещата не са същите. Отчуждихме се, не знаехме какво искаме да правим с живота си - като хора, като двойка. Затова се разделихме. Той имаше нужда да реши какво иска, аз не го спрях. Вярвам, че човек може да бъде пълноценен във връзката си само ако е удовлетворен от себе си, затова го оставих да си отиде. Разделени сме от четири месеца - чувахме се, писахме си, излизахме няколко пъти, той ми казваше колко ме обича, как искал да сме отново заедно, докато преди две седмици, на рождения си ден не получих съобщение в интернет с обяснение как щял винаги да ме обича и подкрепя, а часове по-късно разбрах, че има нова приятелка, която е била рожденничка на същия ден. Каза ми, че ме обичал, но нямал надежда за нас, затова тръгнал с нея. Няма да лъжа, че не боли и че не чувствам, че сърцето ми е разбито на хиляди парченца. Но знам, че ще се справя, че ще го преживея и ще открия някого, когото да обичам и който да обича мен, така както всяка жена заслужава да бъде обичана. Междувременно излизам с приятелките си, съсредоточавам се върху кариерното си развитие и възнамерявам да започна да се занимавам професионално с фотография - нещо, което от години мечтая да направя, а все се спирах. Не съм готова за срещи и връзки все още, не искам да се заблуждавам, не го правете и вие. Независимо от пола, всеки човек преживява раздялата по свой начин - няма нищо лошо да страдате, да плачете или да сте нещастни. Важното е да се опитате да се преборите с това. Истината е, че всеки от вас е наясно кога и с кого е готов да започне да излиза отново - не заблуждавайте новите хора в живота си. Предполагам, че след като останете сами ще разберете, че е имало хора, които открай време ви харесват и искат да са с вас. Ако вие не се чувствате готови и нямате чувства, не започвайте връзка, само защото сте самотни. Така ще навредите не само на себе си, но и на новия си партньор. Това съобщение го насочвам повече към мъжката аудитория, защото съм забелязала, че жените се нуждаят от повече време преди да започнат нова връзка и често се съобразяват с това дали са наистина готови, докато мъжете се впускат през глава с всяка нова жена и си мислят, че това е единственият начин да преживеят бившата. Не е така. Това, че спите с нов човек, не значи, че в главата си не мислите за някой друг. А признайте, че е изключително грозно и некоректно да заблуждавате някого, че имате чувства, че сте щастливи, че сте преживели предишната си връзка, докато всяка вечер тайно мислете за него/нея и се надявате, че някъде там, тя/той още мисли за вас.
Д. 23.

64.   Здравейте! Ето я и моята история. преди пет години се запознах се с един чаровен мъж. Първоначално ме заблуди с хубави думи. По - късно започнах да го разбирам, когато споделяше за раздялата със съпругата си / минали бяха 3 години от нея/. Обясняваше ми как тя му изневерила с един простак и т. н. как той се грижел за детето им и много други подобни истории. Имал е свой бизнес, който бил фалирал. След 6 месечна връзка искаше отново да се занимава с търговия и аз реших да му помогна. Изтеглих кредит и му го дадох с уговорката да погасява вноските. Имаше трудности. Бизнеса пак не му потръгна. Сама гледах детенцето си /тогава беше на 2 години - от друг мъж/, плащах кредита, поемах разходите и неговите до колкото успявах. Той беше от друг район на страната и ни деляха 300км - аз правех всичко възможно да пътувам, за да сме заедно, поемайки всички разходи. На втората година от връзката ми изневери с друга, разделихме се за малко, но той реши, че е сгрешил, помоли ме и отново се събрахме. Беше ми тежко и трудно. Забременях - той не искаше детето и аз го махнах. От стреса се разболях се от базедова болест, изпъкнаха ми очите от болестта и станах диабетик. Тогава започнах да се замислям, че се чувствам използвана и необичана. Той си беше студен човек. Пред другите хора усмихнат, весел, всички жени го харесваха и той го осъзнаваше, но като останехме сами - ме обиждаше, биеше детето ми, пренебрегваше ме. И така минаха повече от пет години... Аз все пътувах до тях, все се карахме, все се разделяхме и отново се събирахме. Споровете ни бяха за кредита и това, че като работи трябва и да участва при погасяването му. Той все не си намираше работа или не му стигаха парите и изобщо като станеше дума за пари - скандал. Преди два месеца замина при брат си в Испания, за да работи и аз все се надявах да се оправят нещата, да си стъпи на краката. Преди три дни ми каза, че не иска да ме чува и вижда повече, че съм го задушавала, искал си свободата. Не знам за него - но мен много ме боли и в същото време си казвам, че това е знак преди Великден, че тази връзка е добре да приключи, колкото и да го обичам. Чувствам се измамена, предадена, наранена, глупачка...

66.   Аз пък нямам чувства вече, след много случки и обстоятелства и пренебрежение от негова страна и т. н. и т. н... Искам да се разделим, не мога да се преструвам, че го искам и желая. Но ми е жал да го оставя, когато не го поглеждам ме забелязва, обърна ли му внимание и да си кажа хайде още един шанс за нас и край.. все едно ме няма.
Не знам аз как бих преживяла раздялата ни или той, заедно сме 8-ма година.

Emanuelska

67.   64 не искам да те критикувам но биел е твоето дете и въпреки това вместо да го разкараш на мика след като си го разбрала си го търпила 5 години гледала си как е биел детето ти и каква всяческа вреда му е нанясал но не си го изхврълила сериозно. Не нямам коментар просто ядосана съм не те осъждам ядосана съм добре човек е влюбен но дразнещото е че хора постъпват по този начин като теб толерират някого защото са влюбени и игнориват собственото си дете тъй като са заслепени отвсякъде обичат детето си но някак изглеждат че обичат повече човека и на ума не име толкова детето а въпросната персона и не мога да го разбера някакси олигофрен който не е баща на детето ти освен това да си позволява да го малтретира и ти да не предприемеш нищо мазохистка ли си или какво. Нямаш ли семейство при което да оставяше детето ти вме9то да била налагано от този господин. Сега ако кажеш че не е тормоз че се е случвало няколко пъти ще се гръмна. извинявам ако прозвучах осъдително но просто като ти прочетох историята се ядосах и най-вече аспекта за детето ти.

68.   Здравейте: Видях форума и реших да се включа. Наскоро ми се случи нещо ужасно, беше преди седмица, две. С моята приятелка имахме много мечти, да живеем заедно, да имаме дете и. т. н. но ме заряза заради друг, една от мечтите ни се беше сбъднала, очаквах ме да се роди дете. Един ден ми каза че ще прави аборт, че не можела да се бори повече, аз я молех да него прави, казах и че винаги съм бил до нея и ще бъда до нея, но без резултат, после след два дни ме помоли да почакаме малко и аз казах добре, бях се съгласил да направи аборта, след това всичко беше като по вода ходех при нея казах и че ще се борим че още малко ни остана и че няма да се отделям от нея, но вчера се случи ужасното нещо, каза ми че съм я лъгал за всичко и че всичко приключи от тогава не съм спирал да тъжа, да се наливам с алкохол за да я забравя но не мога. Всеки ден и казвах че живея само за теб, че обичам само теб, но не знам какво се случи. Не мога да я забравя, всяка вечер като се прибера си я представям срещу мен но като тръгна да я гушна тя изчезва. Моля ви за съдействие

69.   Само ще ти кажада спреш да пиеш, да се бориш за живота си, и ще имаш възможност да опиташ с друго момиче! Просто се упокой, вярвай в доброто и знай, че не си единственият човек, който има такива принципи и идея за живота!!! Малко сме, но-трябва да се борим и можем да сме щастливи съссобствената си душа, мислене, вярвания чувства!!! Пък току-виж намерим човека, с когото да изживеем колкото имаме още! Аз също имам подобна на твоята ситуация, мъж съм, и така;)

70.   Здр. Искам да ви попитам как бихте разбрали това? Имахме връзка около 3 години скъса с мен преди около 2-3 седмици с обяснение което така и не можа да ми каже сам и се наложи сама да му тегля думите от устата. Изказа се че се чувствал ''безчувствен и изстинал '' Последните месеци и дори дни всичко вървеше повече от добре изглеждаше щастлив, правехме планове даваше ми обещания, казваше ми че от днес нататък и двамата ще сме много щастливи и какво ли още не... Два дни след това поиска да поговорим и се разделихме. Каква е причината според вас? Защото все още се питам каква е причината мъжете за изоставят жените които до преди 2 дни са обичали???

71.   68, като човек, който е бил в подобна ситуация ми се иска да те накарам да погледнеш нещата от малко по-различен ъгъл. Отговори си на няколко въпроса и мисля, че сам ще осъзнаеш какво точно се е случило. Тази жена те е изоставила. Защо? С какво толкова й е писнало да се бори? Нямахте какво да ядете ли? На студено ли я държеше? Кое му беше толкова трудното? Всеки се бори с нещо, всеки се старае да живее по-добре. Сам казваш, че те е оставила заради друг. Ти такъв човек ли искаш до себе си? Утре се появява Иван и тя хоп при него! Държала те е резерва, за да види какво ще стане с другия. Това честно ли е според теб? За тази жена ли страдаш? Коя нормална жена си прави дете и после го маха? Правилно си се ориентирал към алкохола-пий, ама не от мъка, а от радост, че си се отървал навреме. И аз като теб си провалих цяла година, заради една подобна. Стоях си вкъщи без настроение и се самосъжалявах. Сега като се сетя, хем съм изключително щастлив, че се отървах и че после не я приех обратно, защото имаше наглостта отново да започне, да ми се натиска, след като другия сам я разбра що за стока е, хем ме е яд, че почти цяла една година роних сълзи за нищо. Я, се взимай в ръце и се наслаждавай на живота, вместо да се чудиш как да си скапеш настроението!

72.   Много зависи от връзката ви, отношенията които сте имали. Спри се първо и се отърси каква е причината да настъпи края. аз съм патила и то много. Имах 4 годишна връзка, но нейния край настъпи преди година. Осъзнах се макар и след 4г. че всичко е безсмислено и не сме един за друг. Явно е било писано така да стане, сякаш бог ми прати няколко дни след това новия ми приятел с който сме вече година заедно. За това че аз не страдах и мога да ти дам съвет, продължавай живота си, живей си както искаш прави каквото искаш, замисли се заслужаваш повече от това. Сама ще усетиш кога си готова за нова връзка. Всичко ще си дойде на мястото когато му дойде времето

73.   Аз бях само година с приятелката ми. За мен това е много време, не задържам момиче до мен, защото често ме дразни с глупостите си. Но уви в сърцето съм добър човек и обичам твърде силно
Но съм и от хората които са на пръв поглед трудни за обичане. Не показвам че обичам някого ей така, не казвам "Обичам те" на всяка. (даже само на последната съм го казвал искрено).
Ето минаха няколко месеца, днес дойде в нас, искаше да правим секс, сърцето й казваше да, ума й казваше не. УЖ имала някой до себе си и затова. Та ще я преживявам доста дълго,
Поне 1-та ми любов отиде доста време няколко години.
Пак така искаше да се виждаме и това беше някси все едно забиваше нови пирони в сърцето ми. Болеше да, но все пак исках. Накрая като вече я преживях, Адски трудно.
Дойде деня в които се видяхме, тя не беше спряла да ме обича, но пак така сърцето й казваш Да, ума казваше НЕ.
На мен не ми дремеше, нараних я без да се усетя.
Та поне след 1-та ми., други момичета изгоряха. Пак без да се усещам наранявам. Стана като начин на живот, печеля я обичам я, но същевременно я наранявам и ми харесваше най много. Трудно беше да разбера защо го правя...
Е точно тази ме промени за която говорех отначало, нз защо и как успя. Сега съм устремен към Успеха, ще им покажа какво губят. Съветвам и вие така да направите. Да ще боли винаги От силната любов, но успеха е лекарството за това. Така тях ще ги боли, като разберат че не струват колкото вас. Повтаряйте си "Аз ще успея, всеки ден ще ставам по добър и ще станете", Болката ще намалее(няма как да изчезне). :)

74.   Номер 5, така е само първите 2 дни :)
няма да се плашиш

75.   И аз трудно преживявам раздала от 15 г връзка. От 8 месеца не сме заедно. Колко време трябва да мине, и да е забравя напълно.

76.   Хм, ужасно е в началото. Аз непример не можех да спя. Заспивах в 2 посред нощ, ставах в 4:30. Отивах да бягам в 5 сутринта, после на работа, вечер пак спортувах, ходих сам на кино. Общо взето не ме свърташе у нас. Говорим за връзка 3 години. И така до една хубава сутрин след 6 месеца битка :), станах, пак в 4:30, излязах, поех първата глътка свеж въздух (температура минус 10 хаха ) и просто усетих, че съм като роден отново. Не знам как да го опиша това усещане, все едно си излязал от тъмна стая или мазе и виждаш слънцето. После на работа, усмихнат, доволен, прибирам се - спорт, филмче, легнах си в 22 - винаги ще помня този ден, може би един от най-щастливите в живота ми. Та така, от този ден мадамата беше мъртва за мен. И след още 6 месеца ми писа, извиняваше се за изневярата, за грешния избор, обичала ме - аааа, овца, бягай от тука. Хаха, и като се обърнеш назад си казваш-трябва да съм бил луд да съм с тая кифла, това първо и второ - да страдам за нея? ! Вече съм с друга, а тя ходи като замаяна по улиците като я видя, щото трудно е да си сама кифла на 29 с кофти репутация на ку*ва, никой мъж не те взема насериозно и за нищо повече от е*ане не те иска хахаха.
Мъж на 30 г.

77.   Благодаря, за съветите. И аз усилено започнах да спортувам, но при мен е проблема че работим два дена в седмицата с въпросната жена. И ща не ща се виждам с нея. И аз си мисля че ако се запозная със сериозно момиче ще е забравя по лесно. А сам е страшно тъпо, няма на кой да кажа една блага дума. Но надеждата да срещна жена умира последна. Едно ме е страх да не се получи пак като с първата и тогава тотално ще намразя женският пол.

78.   №76, хубаво че си преживял всичко успешно, но накрая малко си се улял с квалификациите в желанието ти за възмездие: "трудно е да си сама кифла на 29 с кофти репутация на ку*ва, никой мъж не те взема насериозно" - 29, 40, 50 и всяка друга възраст не е от значение - човек може да намери щастието си на всяка възраст, гаранции за това няма; за репутацията е друг въпрос, но ако имаш предвид това че е зарязала теб и си е хванала нов приятел е мноого далеч от квалификацията за курва. К. е ако ги сменя като носни кърпички поне 20-30 за година... като някои от вас мъжете. :)

79.   От 73-ти коментар :
Не се предавай! Всичко ще се нареди с времето си.
Дори че я виждаш, почни да мислиш в другата насока- безразличие.
Та относно че няма намериш съвестно момиче
Храни надеждите си и съмненията ти ще умрат от глад. :)

81.   Да така, е всеки ден си казвам, че ще се наредат нещата с мен. Бог си знае работата. Сега си пиша и виждам по скайп с едно момиче от чужбина. Страх ме е да се надявам че може да се получи нещо сериозно, защото сме много далече. И за де не го изживея пак болезнено ако стане гаф. Тя мисли да се връща в България и да пробваме за сериозна връзка. Времето ще си покаже как ще се развие нашета връзка тука.

84.   3 години и 7 месеца.
А след това край.
От един град сме, той ми е първата сериозна връзка, бях на 17 години тогава (родена съм съвсем в началото на годината), а аз на него - първото гадже изобщо в живота. Той е с две години по-голям от мен. Нещата се случиха прекалено бързо, около Коледа стана заигравка по интернет и навръх НГ вече - двойка. Бла-бла. Но издържахме - както казах вече 3г. и 7м. Много перипетии, много щастливи и гадни моменти - напълно нормално. Към края на връзката ни, април 2013, го хванах, че се е регистрирал в някакъв долен чикиджийски сайт - бг-секс, нещо си такова, поисках обяснение - не получих, вместо това бесове, нерви, посегна ми. Но тръгнах след него, не го оставих. Гоних го из целия град, с майка му се свързах, пак скандал, пак удари пред нея, бла-бла. Същия месец, може би две седмици по-късно, се запознах с момче на мероприятие, на което никога не съм предполагала, че ще отида и че до ден днешен ще пътеводна светлина в живота ми (съвсем буквално говоря!!! и няма никакви сектански примеси тук). Започнаха закачки, зарибявки и тем подобни тъпотии, разлигавих се, защото получавах най-вече внимание и нежност, каквито бяха започнали да ми липсват в дългогодишната връзка. И едното доведе до другото - кръшнах. Виновна съм и си го знам. Осъзнала съм го вече. Ала не прекъснах дългата си връзка тогава, а чак през август, след още една камара перипетии и простотии... Заради "новото момче". И това беше най-голямата ми грешка в живота - да си помисля, че съм се влюбила в някой си там пикльо... Аз сложих край на тригодишната връзка, а Той (дългогодишният) не искаше да го приеме. Първите две седмици бяха системен тормоз и преследване, преследваше и досаждаше дори и на приятелите ми. Дори и на майка ми, с която са колеги и все още работят в една фирма. Месец след раздялата започнах да осъзнавам грешката си, ала беше късно. Мислех си, че искам да се върна при този човек, ала нямаше как да стане - той беше прекалено огорчен и т. н. и бла-бла. Осъзнах го това и по-късно, че е било за добро. Е, вярваща съм (до известна степен) и Бог ми го върна, защото съм си го заслужавала - този новият буквално си се подигра с мен, с чувствата ми и си ме отритна като псе след седем месеца "връзка" - явно само "зарибявки", не връзка за него. Дори на Коледа!!!! , навръх КОЛЕДА, реши, че е по-удачно да ме изхвърли (не по грозен начин, ала все пак... ) от бабината си къщурка... От септември 2013 до януари 2014 беше ужасен период - рев, сълзи, сополи, на ента степен, по една или друга причина. В крайна сметка и двете неща са отдавна зад гърба ми, и двамата индивида също - за жалост този от моя град го виждам почти всеки ден, докато съм си тук, а другия, който е от съседен град, веднъж-два пъти в годината. Но го намразих изключително много. Вярвам, че ми е било писано да ми се случи така, ала отношението ми към "другоселеца" няма как да се промени.

Преживява се всяка раздяла. Приятелите помагат. В никакъв случай не бива да се изолирате от приятели!

85.   При мен пък след годима и няколко месеца и със планове за дете и семейство мими каза че искала да се разделим защото не можела да разчита на мен за семейство и че съм нямал хубава работа а нали имам и не дъм на квартира нито я търся нито нищо ще осъзнае ли какво е направила кулнеше се че цял живот ще сме заедно какво ли не нз странно

86.   На 22 години съм. Разделихме се заради друга жена. Вече 2 месеца сме разделени, а все още боли. И аз като номер 50, лягам и ставам с мисълта за него. Пиша си с кой ли не с идеята да го забравя, но не се получава. Искам да го изтрия от всякъде, от съзнанието си дори, но надеждата, че един ден ще се върне да ме помоли да се съберем не ме пуска. Съвсем скоро ми предстои заминаване и се надявам, именно, там времето да ми помогне да го забравя и продължа напред.

87.   Номер 85 Смятай че е искала да ти каже че щом нямаш хубава работа те напуска, махая я тая интересчийска. Тя направо ти казва в прав текст че си търси мъж който да я издържа цял живот.

89.   Ами има хора, които отказват да преживеят и полудяват или умират. Знам случаи с фатален край. Всичко е индивидуално. Някой веднага им минава. Ако вътрешно не са задълбали толкова. Реакциите на хората са различни като пръстовите отпечатъци. Странно е, но е така. Познавах едно момиче. Много лъчезарна. Обаче като се скара с гаджето и не е на себе си. Даже физически й се отразява. Просто ще направи някоя глупост ако се разделят. Така изглеждаше.
А една позната на наште се обесила по тоя повод.
Не всеки може да приеме и понесе всичко.

90.   Аз съм на 27, тя на 19, бяхме две години заедно, днес трябваше да празнуваме осхте един месец, но се разделихме. Заради нейните родители... Поставиха я под зависимост, или аз, или те, което включва и финансова зависимост, тя учи редовно, аз дойдох с нея, изоставих работа и приятели за да дойда в друг град с нея. След като дойдох тя чак тогава ми каза, че всъшност са я предупредили, че ако дойда ще спрат да й дават пари. Дойде един момент, в който след поредица от събития разбраха в крайна сметка, и сега не иска да се чуваме, нито да се виждаме, всичко приключва без думи и без обяснения. Направо съм съсипан, след всички обещания и вричания един в друг, се случва тов което най-малко съм очаквал. Предателство, не държи на мен, някои познати ми казват, че ако наистина държи на мен ще намери начин да сме заедно, аз не знам какво да си мисля. Виждам че я боли, като я питах защо ме отблъсква ми каза че не иска да ме наранява, казва ми, че няма сили вече.... Как е възможно една толкова хубава връзка да приключи по толкова нелеп начин. Знаете ли, и аз като вас съм съсипан, не знам как ще обичам друга, аз не искам друга, и тя ми каза че не иска друг, но явно много са я притиснали. От една страна я разбирам, все пак е нормално да избере техните да я издъжат, но това студено отношение по принуда, направо ме съсипва. Все едно са й упряли пистолет в главата и не смее даже да ми обясни :((( Не мога да спя, не се храня, постоянно пия и пуша, самосъжалявам се и се чудя как да продължа напред и как изобщо бих започнал живота си на ново, понеже до сега всичко беше свързано с нея, минало, бъдеще, мечти.... за дом, деца, семейство. Имал съм и други връзки но тази ме изпепели, любов, секс, страст, разбиране, подкрепа, уважение, всичко си имахме, и всичко приключи, заради родителите й... мамка му каква е шибаната поука от това, нали уж щом е станало трябвало да се случи бла бла... добре бе каква е шибаната поука от това, да гледам само себе си ли??? да разбера, че не е била за мен ли??? какво по дяволите трябва да осъзная щом съдбата ми отнема всички мечти и планове просто ей така, и никой освен мен не се бори за тях???

92.   Към №90. Приятелю, това са жените - конформистки, плаши ги несигурността, не искат промени. Освен това, с тази своя силна обич явно си я разглезил, много си тичал подире й, изпуснал си да вземеш връх и власт над нея като мъж - тогава тя би зарязала и родители, и бог, и вяра - всичко, за да те следва, но като те вижда толкова отчаян и вързан към нея, си мисли - "по-добре да си нямам работа с такъв човек, който е толкова зависим от мене, той без мене ще пропадне, а аз без него не". Млада е, надява се да си върже човек, който да не й носи проблеми. Сега за теб е адски труден период, трябва да спреш да пиеш и да се самосъжаляваш, да се саморазрушаваш - това е много лесно да се каже и трудно да се изпълни. Който успее, оцелява, който не успее, се погубва. Според мен, трябва да вземеш една дълга пауза, без да я търсиш и да помислиш за професионалната си реализация, нещо повече да постигнеш в живота, да станеш нов и обаятелен човек. След два-три или четири месеца може пак да я потърсиш, но не за да се събирате, а само да си споделите, кой как е, какво прави, като познати. И много неусетно малко по малко да я прикоткаш наново и да я омотаеш, но без никакви признания в любов, а по хитрия начин - така че тя да се привърже към теб и да не може без тебе. Има много напътствия в интернет, как да си върнем бившата, има много хляб в тях. Да не си й винаги на разположение, да не си прочетена книга, да я интригуваш, понякога да я караш да ревнува, постоянно да се бои, да не те загуби, и проч. На родителите й - майната им, те не заслужават уважение. Ако успееш да привлечеш момичето, така че и тя да престане да се счита с техните, да е готова да те последва и накрая на земята, значи си победил. Дотогава, дано да успееш да си докараш такъв доход, че тя да няма грижата, ако родителите й спрат да я подпомагат. Това е. След тая пауза вече да си прецениш, дали още ти е нужна, или с натрупаното самочувствие и възможности можеш да си намериш по-всеотдайно момиче. Но имай пред вид, че жените всички са материалистки и нагаждачки. Все на някого се трябва да се подчиняват - ако не на родителите, на мъжа до тях, а ако са твърде самостоятелни и горделиви, са хиени и кучки, които тровят и използват мъжете.

93.   Изчетох темата по време на безсънната ми нощ... и се престрашавам да разкажа и моята болка.

Моето момиче е с 6г. по-голяма от мен. Събрахме се в труден и за двама ни период и така 2 години и половина. Минавали сме през трудни периоди, старал съм се по всякакъв начин да й угаждам и да чувства подкрепата ми. Естествено, не съм перфектен и съм правил грешки, които винаги са били едни и същи-написал съм се с приятели, когато се скарам с нея. Тя от своя страна е доста труден за понасяне характер, но знаете-всеки човек е перфектен, когато се влюбиш в него. Доста пъти е избухвала и ме е правила буквално на парцал в компании, без да й мигне окото, че ме излага и т. н Винаги е изтъквала какво е правила за мен (реазбирайте подаръци и т. н.... нормални неща за двама души във връзка), но когато аз започна да говоря, че аз също съм направил немалко неща за нея ставам "смешник, дребнав, мишка, детски г*з и т. н". Всички хора около мен са се чудели и се чудят как мога да бъда с такъв човек, но повярвайте на фона на всичките и кусури тя е стойностен човек, на който неведнъж съм разчитал. За периода през който бяхме заедно аз израстнах доста, благодарение на нея (поне така мисля)-и житейски и кариерно.
И така... стигна се до миналият петък, предложих и да идем на бар, където участие щеше да има изпълнител, който и двамата харесваме. В последствие се оказа, че тя си е викнала едната сестра, нейна колежка и друга приятелка, която аз органически не понасям. Изкоментирах пред нея, че компанията не ми е приятна и и казах, че аз ще викна също двама мои приятели, за да не съм сам и ще запазим още една маса, при което тя почна с панаирите да съм си ходел с тях и тн. Преди да ида в заведението пихме по 4-5 бири с други приятели и отидох там вече позамаян, а тя се правеше че изобщо не съм в заведението. И така с едната нейна приятелка (тази която не понасям) с течение на вечерта се заговорих и се завърза разговор, по време на който моята възлюбена превъртя и се нахвърли буквално с шамари върху мен по средата на заведението.

На другия ден дошла у дома да обяснява на нашите аз що за боклук съм и какви съм ги бил вършел снощи. Ей Богу, за 2. 5 години не съм се обърнал след друго момиче на улицата, какво остава да й свалям приятелката пред нея. За себе си смея да кажа, че съм доста добър човек. Стараел съм се винаги да давам 10% отгоре на възможностите си, само и само да бъде щастлива и добре, тя от своя страна също.

От петък не мога да спя, не мога и да ям. Не мога да си представя да живея без нея, обвинявам се и че съм пропилял 2. 5 години от живота и (тя е на 32) и вместо да има вече деца и мъж ги е прекарала с мен. Всички около мен казват, че съм бил перфектен и губещата е тя, но вътре в себе си изпитвам огромна вина и нечовешка болка. Не съм мислел, че мога да се чувствам по подобен начин.

94.   До 93: Брат, жени като тази не са психически стабилни. Как ще ти скача физически? Как ще иска контрол над живота ти? Махай я. Такава като нея само ти трови нервите. Оттървал си се според мен. И между другото следващата ще я намериш доста бързо, дори ще се учудиш как е станало така.
Успех и пий алкохол но с мярка!
М32

95.   Здравейте, аз съм No.90 и след няколко месеца мога да кажа, че съм ок. С въпросната не се чуваме от тогава и нямам намерение да я търся. Осъзнах много неща. Към No.93: Приятелю, намирам адски много общи неща между мен и теб, както и между нея и нея... Въпроса е, че моята беше на 19, а твоята на 32, със същото детинско поведение. С две думи, не се хаби. Наистина вярвай ми, абсолютно същите циркове пред приятелите, в заведенията... 1 към 1.. No.94 е прав, такива не са психически стабилни. Гадно е да ти кажат да не се занимаваш с нея, същото ми говориха преди два месеца, а на мен ми се виждаше най-абсурдното нещо точно пък да не се занимавам. Обаче издържах, нито звъня нито я търся, и осъзнавам колко голям глупак съм бил. Поздравления за това, че си израстнал в различни аспекти от живота. Аз направих обратното, жертвах всичко за нея и сега още си ближа раните. Ще си намериш жена, която да те уважава. Защото аз разбрах, че това е най-важното, и мен така ме правеше за смях дори пред познатите ни... Щом не оценява какво правиш за нея значи няма уважение, това значи, че е неблагодарна. А това НИКОГА не се променя! Замисли се колко още ще направиш за човек който накрая ще ти се изсмее и ще те прави на глупак. Има жени, които с нетърпение чакат такива като мен и теб. Спри да се хабиш за нея докато още не си загубил прекалено много, после ще е късно..

96.   От #93:


Мерси момчета, честно казано уж закрепихме малко отношенията за една седмица и пак нова нейна истерия. Това, което изпитвам в момента не е любов, а една голяма вина, че съм загубил 2. 5г от живота й и едва ли не аз съм последният й влак. Не искам да съсипвам ничий живот, но отделно от това не искам и да съсипвам своя собствен. Много са сложни човешките взаимоотношения, ей....

97.   Абсолютно съм съгласна с последния коментар. Много са сложни човешките взаимоотношения. Като чета и се възхищавам на хората, които за няколко дни (две-три седмици) са превъзмогнали всичко. С интерес изчетох всички коментари. Мен ме крепи надеждата, че рано или късно всичко минава.
Номер 36 - адмирации! Подкрепям с две ръце
Сега да си задам въпроса. Кое според вас е по-лошо - изживяна любов с ужасен край или неизживяната тръпка (така да се изразя, щом не е изживяно няма как да знаем дали е любов)?
Била съм от коя ли не страна - зарязвали са ме без обяснение (освен ако не броим "нещо не е както трябва" за обяснение), зарязвали са ме заради друга. И двата варианта бяха неприятни, но намесата на трети човек ми срина за доста време самочувствието. Та както и да е... Тези неща ми минаха с времето. Но онова непознатото и неизживяно нещо не отминава... Само при мен ли е така? Четох разни психологии и тем подобни глупости за идеализирания, от моето подсъзнание, обект, пиша по форуми и се надявам да намеря някой, който да сподели магически начин за преживяване на непреживяното (ха-ха)... В тази тема забелязах, че коментиращите са дружелюбни и разбрани хора. Та така, приятели... Има ли тук някой, който ме разбира?

98.   До №97
И аз от много години търся този магически начин, но до момента не съм го открил, явно няма и да го открия! И аз идеализирам един човек с който имах краткотрайна връзка, но нещата останаха неизживяни и това ме мъчи с години! Та ние дори не стигнахме и до секс!!! Накрая се правихме, че не се познаваме, като от моя страна беше на инат, но вътрешно сао аз си знам! Според мен най добрият начин е да се свържиш с обекта ти и да си изясните чувствата, но не се знае как ще реагира той? Ако не си обвързана нищо не ти пречи да опиташ, като по този начин или ще се срещнете и най вероятно ще се разочаровеш и ще ти мине, или може да пламне нова любов:)

99.   номер 97 при теб пък какво е станало? имала си някой който ти е изневерил че ми стана интересно хах аз пък я превъзмогнах но лошото е че живее до моя блок и често се засичаме много е гадно не го пожелавам на никой

100.   98 - две години и половина мисля за това. И ние не сме стигали до секс. Започна се с ухажване, нещата вървяха бавно и романтично (в продължение на месец) и изведнъж всичко спря. Не ми даваше мира защо така се е получило и след два месеца отново го потърсих. Излязохме беше много любезен, но вече нямаше интерес към мен. Разминахме се някак във времето. И двамата работим и имаме ангажименти и отговорности, които поставяхме на първо място и заради това срещите ни бяха ограничен брой. Не знам дали друга му е привлякла вниманието или се е уморил от това няколко дни по-рано да се уговаряме да се видим, а може и да е искал само секс, но да е видял, че това ще стане след известно време и да си го е намерил другаде. Нямам отговор. Преди половин година се престраших и отново го потърсих. Отново мил и любезен, но толкова. Без значение причината, просто не го интересувам. Не му се сърдя, но още не съм го преживяла. Нямам намерение да досаждам повече.
Хлътнах по него и това, че така и не успях да изживея поне нещо с него ме държи будна вечер. Мисля си, че ако имаше начин да разбера причината, бих продължила напред. Но съм с вързани ръце. Не мисля, че той дори предполага какво означава за мен. И май е по-добре да не разбира. Сама осъзнавам, че това не е нормално. Предпочитам да запази някакви добри представи за мен, отколкото да мина в графа откачалки.

Номер 99 - да, преди 5 години. Предателството беше долно. С него се познаваме от деца. Бяхме много близки приятели в ученическите си години. Като станахме студенти бяхме в различни градове и се отдалечихме. Срещнахме се 2 години и половина след завършването на гимназията и се погледнахме по друг начин. И двамата малко или много се бяхме променили, но все пак си мислех, че той е човек който познавам. Започнахме връзка като се виждахме главно почивните дни, но понякога си ходихме на гости и за по цяла седмица. Беше ми приятно с него, чувствах се комфортно и живях в заблудата, че този човек не само ме обича, но и ме уважава безкрайно много. Бяхме заедно около половин година. Всичко беше идеално в моите очи. В крайна сметка един ден просто не ме потърси повече и не отговори на обажданията ми. След седмица, една от най-ужасните седмици в живота ми, разбрах всичко. Имаше си нова мацка. И за да е пълен кошмарът ми - тя наистина беше мацка. Като барби - висока, слаба, с тяло на модел и лице на кукла. Това направо ме съсипа. Никога не съм си мислила, че ставам за модел на Виктория Сикретс, да кажем, винаги съм знаела, че не съм най-красивата, че има и по-красиви от мен, но въпреки всичко нямах комплекси. Е след намесата на топ модела имах желание да се крия по цял ден, че да не ме гледат хората. Ревеше ми се, защото имах чувства към човека - той беше мой близък приятел, познаваше ме и ме приемаше такава каквато съм. Но си намери доста по-секси парче. Е след година си стъпих на краката. Тежък период беше, но го преживях. Загубих приятел, но така било писано. Желая му всичко хубаво. Мацката - не е виновна, тя никога не ми е била длъжна (а може и да не е разбрала за моето съществуване като цяло). И ако трябва да обобщя чувствата си в момента, то те звучат горе долу така: Всичко вървеше по вода и в един момент се срина. Ако можех да върна времето назад не знам дали бих променила нещо. Пет години след края се радвам, че въпреки мъката, все пак имах половин година на пълно щастие. Пазя си спомените за отминалите времена и не тая злоба. Радвам се, че все пак имах шанса.

102.   Аз съм мъж на 41 и от два месеца вече не сме заедно с моята приятелка. От всичко прочетено до сега разбрах че ме чакат много тежки години. Забравих да спомена че бяхме заедно повече от 17 години. Някой са написали че раздялата се преодолява горе доло за около половината от времето което сте били заедно. При мен това 9 години. Ако е така значи бъдещето няма да е никак розаво. По дяволите това са 17 години. Иска ми се да напиша тук всичко, но това е много време, много спомени и преживявания, ще стане нещо като роман и ще отекча всички читатели. Обичам я толкова много, липсва ми страшно много, на където и да се обърна виждам само нея, ужасно е. Не искам да се изтъквам че за това само тя е виновна, вина имам и аз, но каква е тя не мога да разбера. Слънцето изгряваше и залязваше с нея. Ако някой може да помогне да пише тук ще съм му безкраино благодарен.

106.   Моля, скъпи ми приятелю, съжалявам, че четете това послание така, аз просто виждам начина да му помогна, кой ще се нуждае от помощта, която имам. уверете се, че четете това свидетелство до края, че това е история на живота, защото това е свидетелство, което ще кажа на всеки да чуе. Бях женен за 3 години, а на 4-тата година от брака ми друга жена взе любовника ми от мен и съпругът ми ме напусна и децата и ние пострадахме в продължение на две години, докато срещнах пост, в който мъж, наречен първосвещеник Dr Chamberc помогна на някого и аз реших да го опитам да помогна да донеса любовника си вкъщи и да ми повярваш, че просто изпращам снимката и моите подробности на него и на съпруга ми и след 2 дни, както ми каза, видях кола влязох в къщата и видях, че това е съпругът ми и той дойде при мен и децата и затова съм щастлив да направя всеки един от вас да се срещне с този човек, защото мога да се закълна в живота си, че човекът е много силно магьосник и магията му работят много добре без никакви странични ефекти y ако искате повече подробности за свещеника Д-р Chamberc Наистина ли страдате в отношенията си точно сега? Искате ли първосвещеник Д-р Chamberc намеса в отношенията ви, за да ви помогне да поправите връзката си? след това го свържете днес с неговата електронна поща: chamberc564@yahoo. com, ако имате някакъв проблем в следващия брой
(1) Ако искате вашия бивш обратно
(2) ако винаги имате лоши мечти.
(3) Искате да бъдете повишени в офиса си.
(4) Ако искате дете.
(5) Билкови грижи
(6) Искаш да бъдеш богат.
(7) Искате да свържете вашия съпруг / съпруга да бъде ваше завинаги.
(8) Ако имате нужда от финансова помощ.
(9) Нека хората да се подчиняват на вашите думи и да направят вашето желание
(10) Решение за случая E. T. C
Свържете се с тях в електронната си поща temple chamberc564@yahoo. com и се справете с всичките си проблеми

107.   Здравейте! Аз пък съм жена наскоро се разделих с приятеля ми заряза ме заради това че няколко пъти не успяхме да се видим и, че не правя това което иска той на секундата тежко е гадно е, но мисля че като се занимаваш с някаква работа или четеш книга, или пък тренираш, рисуваш тогава може би за моменти ще отихне леко болката макар че при мен не става каквото и да правя... Ужасно е....

108.   Здравейте! Аз пък съм жена наскоро се разделих с приятеля си заради това че не успях да отида 2, 3 пъти при него да се видим и, че не съм правила на секундата това което иска...!
Мисля, че с работа, рисуване, трениране малко отшумява болката, макар, че при мен не става ужасно е просто все едно си в ада даже и по зле така го чувствам аз...

109.   Здравейте доста коментари прочетох, минали са много години но все пак искам да споделя за съвет. Бяхме заедно 5 години, първата ми любов а може би и последната. Поради много причини той реши че трябва да се разделим, и едната причина беше разбира се и друга жена. След раздялата не успях да се съвзема, много тежко го приех. Те след време се разделиха и аз се опитах отново да си го върна като го потърсих но той като че ли ме отблъсква по някакъв начин, не директно ами казва ми че ме уважава просто като приятел. Опитвах се да го забравя като излизам с приятелки, намирах си други занимания, но така и не успях да го забравя. Дали аз съм единствената, но никой няма да ми повярва, че аз все още не мога да го забравя минаха 2 години и половина. 2 години от които ту спирах за известно време да мисля за него после спомените и чувствата се връщаха отново и отново все още го обичам както когато бяхме заедно. Той най вероятно вече ме е забравил защото както казах казва че ме уважава като приятел, и казва че е във връзка, а знам че не е така, защото наши общи познати казват че е сам и че не излиза с други жени. Просто не разбирам как не иска да бъде с мен а в същото когато го потърся той не ме отблъсква и дори когато съм му предлагала да излезем няма нищо против дори и да е късно вечер просто за да се видим и поговорим. Каквото и да правя просто чувствата не изчезват. Лошото е че аз искам да си го върна отново а той едва ли иска да бъде с мен. Може да ви звучи много глупаво но наистина съм се опитвала просто не се получава.

110.   109 имай достойнство и спри всякакъв контакт.Мъж,който много обичах така след раздялата ме отблъскваше,не директно ама да сме бъдели приятели и да сме в добри отношения.Е,ами не става така,просто му казах,че не желая никакъв контакт.Като не чуваш и не виждаш е по-добре.Когато има обич само от едната страна всичко друго е агония,дърпай лепенката рязко.