Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз съм горе долу като вас. Имам две приятелки, но не мога да им споделя всичко не, че неискам просто някак си не ме предразполагат. Липсва ми разнообразие. Обичам да се срещам с нови хора и искам да имам всякакви приятели(сериозни, несериозни, за книги, за кино и т. н. ), но някак си не се получава. И аз като дете съм нямала приятели и трудно завързвам приятели. Едни ме знаят като общителна, други-като затворена и това ми тежи. И аз търся контакт с хора.
На 26 години съм от София. Можем да се запознаем, ако искате.

7.   Аз също съм в подобна ситуация, даже и по-зле от твойта - нямам човек до себе си (приятелка).

М 21

8.   Нека ти споделя какво ми се случи на мен и ти прецени какви изводи да си правиш. до преди година бях страшно контактен, излизах всеки ден сред много хора. Вечер кръчми, барове, заведения. И така се отсяхме 10-20 човека които бръмчахме заедно, към тях прибавям и приятели от моето детинство с които се виждах да кажем 2 пъти в седмицата. Общото между всичко казано и мен беше, че излизахме по заведения, пихме, разхождахме се, но всички си приличахме по нещастието което ни завладява, или по скоро по самотата ни. Случи се така че имах проблем преди година и нещо и тогава разбрах че общо взето с изключение на 2-ма човека, другото е плява. И така след този период ограничих контактите с тези хора, като цяло започнах да излизам доста по-рядко, повечето време прекарвам четейки книги, гледайки филми и т. н. И стана чудо, вече някак не бях толкова самотен, независимо че вече се чувам само с няколко човека, които се броят на пръста на едната ми ръка. Чудих се дълго защо е така, накрая стигнах до извода, че самотата е неприятно чувство, което не зависи от приятели, познати или дори от партньора ни. Самотата е вътрешна потребност и колкото повече се стараем да я запълним чрез други хора, излизания сред хора, или дори разходки, толкова по пусто и празно става. Сега година след това съм си идеално. Чувствам се добре, винаги имам какво да правя, а ако се видя с някой от малкото останали приятели тъй като всеки е зает с нещо, то това е бонус. А тези които ги отсях и вече не искам да са ми дори познати, продължават по старо му, през деня по МОЛ-овете като глутница, после кафета, вечер по барове и всеки един от тях е в пъти по нещастен от мен, просто защото правейки всичко това, си личи че чакат да се появи някой, който да запълни самотата им, което няма как да стане.

9.   И аз съм в същата ситуация, но не е от сега. Имах много "приятелки", но се отдалечихме малко по-малко. Някои родиха деца и вече не им бях интересна, а от други аз самата се отдалечих, когато усетих, че ме търсят винаги с цел, винаги за услуга. Сега си имам няколко приятелки, които ценя като хора, но са далече от мен и все пак.. не бих споделила всичко с тях. Женското приятелство е много рядко нещо и затова е много ценно.

10.   Момиче, млада си, а аз доста по възрастна, но хората станаха Гадни егоисти, егоцентрици и т. н. Това е. По добре да си имаш само една приятелка, но истинска! Аз имах 4-ри и сямах, че са изпитани с годините- това лято една ме Предаде и застана срещу мен! Знаеш ли със сигурност Не съм виновна- казвам предаде- намеси се в Моето семейство! Така, че не се ядосвай и винаги имай повече от едно на ум. Никога и на никой и нищо не споделяй- истинската ти приятелка е Майка ти- колкото и на тези години да у смяташ за старамодна, за не разбираща и недоумяваща, а после и твоята дъщеря! Спокойно- света е в краката ти. Успех, късмет и здраве!

11.   Аз съм номер 6, приятно ми е да чуя коментар от по-възрастен (въпреки, че коментара не е отправен към мен).
Поне си пишем, за да видим, че не сме сами :D. Но това не решава нещата. Вярно, че хората сме гадни, егоисти и егоцентрици, но сме социални същества и неможем без да си сподеме.
А който няма родители е още по кофти(това е друга тема). На мен ще ми тежи още незнам колко си време, въпреки, че и без тях се справям.
А26

12.   От собствен опит мога да кажа, че онези, които тръбят, че са ти истински приятели, са най-големите използвачи. Никога не съм бил супер контактен, но и не съм затворен. Обичам както да излизам, така и да си стоя понякога вкъщи. Преди около 2-3 години успях за щастие да се освободя за от "големите" ми приятели и мисля, че така е доста по-добре. В момента имам няколко приятеля, на които смятам, че мога да разчитам. Не, че не искам да имам и повече, но като се сетя колко е голямо разочарованието , май така си ми е добре. Приятели за маси и излизания под път и над път, ама истински-малко. И като говорим за излизания, все още не мога да проумея мисленето на някои хора. Човекът, който смятах за най-добър приятел и с който се познаваме от съвсем малки, спря да ме търси основно, защото излизанията не протичаха, както той иска. За какво става дума-както казах, с него бяхме заедно от деца, винаги сме правили всичко заедно, играехме криеница, после футбол, излизахме по дискотеки, кафета и т.н. и нещата си бяха ОК. По едно време обаче той започна да се променя. Излизанията по кафета спряха незнайно защо, месеци наред му се обаждах всяка събота и неделя, а той винаги ми отказваше. Точно тогава пък се бях разделил с приятелката си и още повече имах нужда да не стоя сам. Както и да е, това го приех нормално, смятах че щом казва, че е изморен или има работа-наистина е така. Спряха обаче и излизанията вечер, по-точно промениха се. Преди си излизахме нормално, заедно с всички останали, той обаче реши, че му е по-добре да излиза в 3 сутринта, когато общо взето повечето си тръгват и да се прибира към 8. Започна да се сърди, когато си зает и му откажеш. От друга страна, когато му се обадиш на него и му предложиш да се ходи някъде, а той не иска или не може, отказваше с такъв тон, че едва ли не защо изобщо му предлагаш, как може да не съобразиш, че той не може. Общо взето накрая обвини мен, че съм странял от него, защото не отликвах на все по-странните му идеи. Например обаждания в 12 вечерта в неделя за домашни събирания, които естествено привършваха, но понеже на него не му се спира, иска някой да му прави компания. И така, колкото и смешно да звучи, вече сме почти напълно непознати на улицата. Необяснимо, но факт!