Страх ме е...погубвам се
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2384 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 22 г. Объркана съм, може би имам нужда от съвет, а може би искам просто да ми олекне споделяйки... не знам. Той е на 30 и от както завърших живеем заедно, не мога да кажа на семейни начала, защото аз изобщо не възнамерявам да създам семейство с него. Той се държи много грубо с мен, агресивен и раздразнителен е, обижда ме, обвинява ме, дори понякога ми посяга. Няколко пъти си събирах багажа и после се връщах, знаех, че нищо няма да се промени, той дори не обещаваше подобни неща, но всеки път разбирах, че го обичам и явно не съм достатъчно силна да си тръгна. А и няма къде да отида, трябва да търся квартира а и нова работа, понеже в момента работим на едно място и сме вързани, ако единия напусне се маха и другия, а да се разделим и да работим заедно е пълен абсурд. Пропуснах, до някъде омишлено, да спомена, че в нашата "връзка" има и трети... тревата... Тя е единствения преоритет в неговия живот, дава си цялата заплата за това, да, не отричам, че понякога и аз пуша, искам да спрем, но той ми излиза с тезата, че аз не съм тази, която ще му казва какво да прави, щом аз си купувам дрехи и той не ми забранява, значи и той може да си купува нон стоп трева. Супер теза, не мислите ли?
Времето си минава, а аз все тъпча на едно място, губя своето а и неговото време, провалям си живота с човек с когото бъдеще нямам и ако ги нямаше скапаните чувства отдавна щях да съм предприела нещо. А сега се чувствам изхабена, по цял ден плача, психически съм изморена, яд ме е на себе си, че допуснах това да ми се случи и не знам как да се справя с това. Боря се да променя нещата, но не се получава с думи, а не знам как да действам и какво да направя. Чувствам, че владее живота ми, емоциите ми, мислите ми... всичко. Това не съм аз... аз бях друг човек. Бях усмихната, забавна, бях щастлива :( Сигурно ви натоварих и за това ще спра до тук, предполагам и, че сега ще получа куп упреци. И сигурно ще сте прави ако ме упрекнете, сама съм си виновна...
Но имам надежда, че някой ден ще открия човек, който да ме обича и да ми даде сила да продължа да живея. Дано този ден дойде преди да съм стигнала до лудост! Сърце не ми остана от ударите, които понасям всеки ден... Ако имате мнение каквото и да е то, моля, изкажете го, със сигурност ще ми бъде от полза!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: 0addc1c90c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   И аз съм на твоята възраст и мисля че ще е най добре да оделиш някои лев и тайно да си намериш квартира, и работа и когато си намерила квартира и работа се разделяите, малко е егуестично така но както прочетох ако напусне единия напуска и другия. Защо да мислиш за него той е изтрил усмивката ти обижда те и чак ти посяга на всичкото отгоре и трева пуши. Всеки е пушил но до време а той е на 30 г до сега не е спрял да пуши и за по напрет няма да спре. Не си причинявай това да живееш с човек които не те оценява.

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: f79f22db46

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей, няма да те упреквам, че си с него, защото има много жени които са имали, или още са с такива мъже като твоя... Аз също съм минала през този кошмар. Постоянен психически и от време на време физически тормоз... Вместо трева, при нас верен спътник беше ревността.. Убийствена ревност от всички и от всичко... Нямах приятели, нямах среда, не ми позволяваше да се развивам и уча... НО АЗ ГО ОБИЧАХ.... НЕ Е ТАКА, ти просто си зависима от него, мислиш си че само той ще те обича, че няма други мъже... НЕ Е ТАКА, аз избягах намерих си работа в друг град и точно след 4 месеца срещнах един мъж... Отначало си мислех, че добротата му е една маска, но вече 7 години той ми доказва, че принцове има.... Избягах от изрод и попаднах на истински човек, който ме носи на ръце и никога нищо не иска в замяна... Само 1 единствено нещо АЗ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА... Така, че не се чуди а се махай от него, защото никога няма да спре да те тормози... Ще родиш едно дете и то ще страда и никога няма да ти прости, че го оставаш да живее така... А ТРЕВАТА- ти също си пристрастена, ако не спреш след време ще е късно и ще има последици и за теб и за бъдещите човечета, които мислиш да отгледаш... Една позната злоупотребяваше с трева и за нещастие мъника й е с АСТМА... Така, че мисли малко и за в бъдеще и се стягай... Кажи ми какво работиш, за да ти кажа къде може да си намериш работа? По възможност по-далече от него и неговото влияние...

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 4a8b90d47d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ами няма кой друг да го направи вместо тебе - събери си багажа НАИСТИНА!!! "Ще потъгуваш ден, два ще ти е криво, ала от скръб едва ли ще умреш." - както е казал поетът. Да, много неща в живота си ще трябва да промениш, но наистина няма кой да го направи вместо тебе, а ще ти се наложи да го направиш, ако не искаш да си умреш така. Упреци? Няма да има такива. Най-големият упрек към тебе е положението в което се намираш в момента и усещанията от него. По-добре се замисли ЗАЩО се остави да стигнеш до тук? (подсказка - "скапаните" чувства не са виновни... не е виновно и нищо друго извън тебе самата!)

 

...

горе^