Споделена история от Любов и изневяра |
Изповед
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2650 пъти
Остана ми само парфюма ти по моите дрехи и мечтите, че още имаме общо бъдеще. Във фантазията ми нашата история все още не е приключила, ние сме толкова щастливи и всичко е толкова съвършено, перфектно, чак неистинско. Тази малка частичка от думата -, , не’’ ме връща в реалността... А реалността.... Реалността е толкова ужасна.. Как искам да мога да заживея в моя измислен свят. Защо всичко трябва да е една борба? Защо трябва да има толкова болка, недоизказани мисли, непоказани чувства, лицемерие, егоизъм, незачитане на чувствата на другите.. Не може ли всички да сме малко по – добри? Защо трябва да си усложняваме живота?
През деня аз крия своите сълзи с изкуствени усмивки. Но очите издават ме, че всъщност отвътре аз горя, изгарям по теб, а ти дори не заслужаваш. Не отронваш и сълза мен, не питаш за мен, дори не ти пука. Живееш си твоя живот, дори не ме допусна до него. За теб бях просто мимолетен флирт, забавление, нищо сериозно. А аз повярвах на думите ти, на всяка твоя думичка, досущ като малко дете... Доверих ти се твърде бързо, споделих ти неща, които не съм казвала на друг. Влюбих се не във теб, а в човека, за който се представи. Но всъщност се оказа, че твоят образ е бил изграден от качества, които ти сам си придаде, а всъщност не притежаваш, измислените истории, които ми разказа, а всъщност никога не са се случвали, чувствата, които каза че изпитваш към мен, а всъщност си ги нямал, фалшивите комплименти, с които ме засипваше, а всъщност си ги казвал, без дори да ги мислиш, обещанията, които ми даде, а които всъщност никога няма да изпълниш. Начина, по който се държеше към мен, беше само едно допълнение към лъжите, които ти толкова ентусиазирано и уверено ми казваше. А аз бях достатъчно глупава да ти повярвам и да попадна в твоя капан. Беше ми вдъхнал надежда, че перфектния мъж наистина съществува. А аз бях за теб идеалната жертва, така наивно запленена от теб. Поредното завоювано женско сърце, просто добавка към голямата ти колекция. Един от многото красиви трофеи, за който някой ден ти с гордост ще разказваш колко лесно си спечелил. Докато един ден ти не спука сапунения мехур. Въздушните замъци, които ти градеше се размиха, аз свалих розовите очила, огледах се около мен и осъзнах какъв всъщност си. Защо трябваше да ме мамиш, да ми разиграваш циркове? Нима си нямаш друга работа или пък се мислиш за много велик, че успя да ме измамиш, нараниш, да ме накараш да изпитам чувства към теб, без ти дори да имаш такива към мен. И утре ти ще си с поредната и ще се залъгваш, че обича теб, а не маската, която си поставил пред лицето си. Не ти ли стига само една? Защо трябва постоянно да доказваш пред себе си, че можеш и трябва да имаш всяка, дори и да е само за нощ. Не е ли много по-ценно да си само с една, но да я накараш да те обича заради самия теб, истинския ти, с всичките ти недостатъци? Не можеш, нали. Напускаш, преди да те напуснат, за да се предпазиш да не те наранят. Някога са постъпили така и с теб и сега си убеден, че е твой ред. Но любовта не е война където целта е да покажеш колко битки си спечелил, а после и да поукрасиш малко фактите, за да изглеждаш изстински кораводърдечен завоевател. А дали ще се намери някоя, която да разтопи твоето ледено сърце, да надникне истински в твоята душа, ако имаш още такава и да те промени, да ти покаже какво е да обичаш... Искрено го пожелавам на страхливото момченце, винаги нуждаещо се от внимание и страхуващо се да не наранят чувствата му, което всъщност се крие в теб. Не съжалявам за времето ми загубено с теб. Макар и за кратко поживях във един измислен от теб свят, една фантазия. Но сега съм в реалността, която ми заби един леден отрезвителен шамар. Отърсвам се от всичкото ми съжаление към такъв комплексар като теб. Сега, след като излях всичките си мисли, се чувствам по – добре, връщам се към стария си начин на живот.
|
