Споделена история от Любов и изневяра |
Имаме ли шанс?
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 1998 пъти
Здравейте, с приятелят ми сме заедно от 10 месеца, той е по голям от мен и за това още от началото на връзката ни имахме много проблеми, допуснах много грешки спрямо него, след като родителите ми се разведоха. Изгубих доверието си в хората, и го пренесох върху него. Един ден той реши че трябва да се разделим. Много тежко го изживях, знаех че повечето вина е моя но ме побъркваше как след раздялата ни то йсе опита всячески да покаже пред света как не му пука. Един ден случайно се видяхме, и дойде да се видим за кратко, още чувствах негативни емоции към него вследствие на това как се държа с мен след раздялата ни, каза ми, че ако имам нужда от нещо винаги мога да се обърна към него. Когато се прибрах се чувствах разстроена, припонних си времето в което ме изслушваше и в което бяхме отбор. На другият ден го потърсих и поисках да се видим. Каза ми че това не би го направил за почти никой друг освен за мен. Излезнахме, говорихме си общи неща, но в един момент той започна да се заяжда, да ми задава въпроси за миналото и да ми напада, в един момент не издържах и му казах много тежки думи- така е по добре, ние нямаме съвместно бъдеще, и тн и тн. Само се втренчи в мен и поиска сметката, пролича си колко го ядосах и просто поиска да си тръгнем. Знаех че направих грешка, сякаш с иизлях всичкият гняв насъбран към него, но той не го заслужаваше. Опитах се да говоря с него на другият ден, звънях му. Разбрах че съм го наранила страшно много. След няколко дни ме потърси като ме попита какво искам наистина, и му казах чер искам него. Видяхме се и след дълъг разговор решихме да останем заедно, но той не е същият. Минаха около 2 3 месеца, казах му че съжалявам много пъти още след случката. На скоро се скарахаме за дреболия, той спря да ме тъси няколко дни, поисках обяснение и той каза че колкото и да се старае да го забрави, не може, че съм постъпила много нечестно и глупаво спрямо не готогава и това му влияе на държанието към мен сега и незнае дали трябва да останем заедно. Той е адски разсъдлив човек, познава ме, и знае какъв човек съм и че понякога просто изключвам и кзвам и правя неща за които съжалявам. ПОИСКАХ МУ прошка за последен път и му обещах че с времето нещата ще се подобрят и ще се ревашнирам за всяка лоша дума към него. Кажете ми какво да направя, виждах че нещо го мъчи и че е различчен, сега когато разбирам че е това съм отчаяна. НЕ ИСКАМ ДА Е СМЕН И ДА СЕ СЕЩА ВСЕКИ ДЕН, КАКТО ТОЙ САМ КАЗА ЧЕ ПРАВИ. Ще се старая във връзката ни, но кажете ми, има ли шанс това нещо да бъде изтрито и да повярва че аз съм неговото момиче. Той казваше че никог не е обичал по силно- преди даго нараня така- сега дори не ми го казва. Моля ви дайте ми съвет, и мнение. Има ли шанс според вас да върна това което имахме?
|
