Трябва да те забравя, а за теб душата ми изгаря...
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2577 пъти
Влюбих се в човек, с който ни разделят много километри. Виждали сме се. Преди него съм излизала и с други момчета, но с никой не ми е било толкова хубаво и приятно. Както и да е, майка ми изобщо не одобрява тези отношения, защото сме се запознали по интернет, и постоянно се караме заради това. Кара ме да го блокирам, да го забравя и т. н. Но аз не искам, а пък и не виждам причина за това. Той винаги се е държал добре с мен, бил е готов да ми помогне.
Според нея за него съм била поредното леко момиче. Защото имам една снимка с по-дълбоко деколте и той е коментирал само нея (от моите) във фейсбук. Има и други, които е харесал, но в началото, като ме добави, беше забелязал първо тази. Тя ми беше профилната и така около коментара му завързахме разговор. Но след първоначалните флиртове започнахме да говорим и на други теми, да се опознаваме. Обясних й, че след като е общувал с мене, е разбрал, че не съм такава. Но тя държи на своето - че трябва да го блокирам.
Освен това при една наша среща едни момчета ме зяпаха и той започна да ме прегръща и да ме държи за ръката пред тях. Според нея това значело, че ме ревнува и било признак за собственическо чувство.
Той от своя страна ми предлага да отида в неговия град, който е с много повече възможности от моя. Той си има постоянна работа там. Аз също имам възможност да започна там. Имам и други познати освен него, така че няма да съм съвсем сама.
Споменах му, че бих могла да замина, а той каза, че това било много хубава новина и щял да ми помогне да се установя.
Връзка от разстояние не е връзка и това е известно на всички. В този сайт има много такива истории. Пишат си с години и после момичето страда. Не е гаранция, че между нас ще се получи дори ако отида. Но ако не предприема нещо, няма да се получи със сигурност.
Преди да се видим първия път, ми казваха, че съм луда да ходя съвсем сама, независимо от колко време се познаваме. Но аз вътрешно знаех, че не е измамник.
Не може обаче да се виждаме често, защото разходите за пътя са големи, а и разстоянието е не по-малко. Затова трябва да реша.
Липсва ми, като го няма. Много искам да опитам с него. Ако отида, майка ми ще ме убие. Тя постоянно ми повтаря да не се занимавам с него...
Ако в скоро време не реша и не му кажа какво мисля да правя, рискувам да го изгубя. Ние от самото начало на нашето познанство си говорехме, че ако нещата станат по-сериозни от обикновен флирт, ще трябва да предприемем тази стъпка.
Както казах, майка ми постоянно го обижда и ми говори лоши неща, но аз просто не мога да го забравя. Излизам, срещам се с хора, но не забравям за него...
Съжалявам за дългата история, но имам нужда от мнения и съвети.