Правилният избор
преди: 15 години, 8 месеца, прочетена 3378 пъти
Здравеите. Съвсем наскоро попаднах в този сайт. Тук наистина виждам как живота предлага доста неразрешими ситуации и то не само на млади и неопитни. И е добре когато в такъв момент има хора с повече опит, които могат да ти дадат правилен съвет или ценно мнение - наистина обективно. Но нека ракажа и историята си.
От няколко месеца съм с жена по-голяма от мен с 6 години. Мога да кажа че взаимоотношенията ни са били винаги прекрасни. Дали има истинска любов? - по всичко личи че е така. Но дали има абсолютно отдаване на другия и вечна любов? - това може да каже само някой, преживял я докрая на живота си. Да, има доверие, има отдаденост, има разбирателство, истински силни чувства от душа, и то не заради някакви материални интереси (както е в доста случаи). Не е имало изневери, а и по-важното е че и двамата сме се убедили във вярността на другия. Винаги е имало между нас уважение, подкрепа, разбирателство, честност. Смятам че точно това са нещата заради които избираш да бъдеш с даден човек, а не сексуално привличане или финансови изгоди. И материално мога да кажа, че и двамата сме достатъчно добре и това е постигнал всеки с честен труд. И двамата сме сериозни и отговорни хора. Както би казал всеки - ето предпоставка за едно наистина перфектно семейство (а може би и завидял). Но нека погледнем на нещета от всяка една страна! Да помислим и за проблемите, които могат да възникнат в бъдеще. На първо място тя е по-голяма от мен с 6 години (аз сега съм на 30). Разбира се има много хора с разлика във възрастта, но по-приемливия вариант е когато мъжа е по-възрастен. (Тук между другото идва въпроса дали аз не съм приет като последна възможност, на нейната възраст все пак ( и двамата не сме били женени и нямаме досега деца - неща които биха могли да дададт друга насока при избора) редно е жена на тези години да мисли сериозно за семейство и деца без да изисква партньора да е идеален). А мъж на 30 все още не е късно да вземе още от живота (не бързайте да ме упреквате - не точно това ми е идеята). Но тази разлика в годините винаги ще личи. И то не толкова във външния вид, а в начина на мислене, настройката на човека към хората и света, към живота може би.Предполагам. Егоистично звучат моите думи при това което получавам. Още по-егостично и нечестно ще прозвучат и следващите мои думи,но все пак споделям. Искам да погледна на нещата от всяка една страна (надявам се и Вие които пишете да помислите за това когато ми давате мнение или съвет). Честно или не - човек трябва да мисли и за себе си не само за другия. А доколко според Вашите разбирания обичащия човек трябва да даде всичко и себе си на любимия и знчи ли, че ако не е така не обичаш човека? На този въпрос не мога да си дам отговор. Отплеснах се с рамишления, нека продължа нататък. Другото което ме притеснява е, че тя има здравословен проблем, което (да не дава Господ) за в бъдеще може да доведе до сериозни затруднения. А аз не съм напълно сигурен дали да жертвам своето бъдеще (разбира се вярно е че от този човек получавам наистина всичко, както също е и вярно че не се знае аз в какво положение ще съм утре или след месец или след година да кажем. А не се знае и с когото и да е какво ще се случи). Освен това вярвам че пък тя ще се погрижи за мен ако пък аз имам проблем. А мнението на всички мои приятели и близки, които са ми дали съвет (доколко е правилно обаче?) е: "Ти си млад, имаш възможности и време. Трябва ли да си разрушаваш живота отсега? С какво си и длъжен, след като не си и обещал нищо?" Грозничко нали? А от друга страна и донякъде правилно. И кой е правилния избор? Има ли правилен или във всеки случай ще е грешка (по-малка или по-голяма)?
И още по-важното за капак. В последно време си личеше, че не всичко е идеално.Разбира се отначало още се знае всичко, но някак си идеята беше: ами добре ни е така, нека не го мислим пък времето ще си покаже. Естествено достигнахме до разговори - напълно честни и без спестяване на всичко което си мислим и двамата за всеки един проблем. Сега се замислям доклоко правилно беше това. Но поне мисля беше честно. А и така или иначе проблемите не изчезват като се крият - те просто продължават да се задълбочават. Дали е имало начин тези разговори да не се проведат? Дали е имало начин това да стане по по-безболезнен начин? Дали не е трябвало да се опитам да взема решение без тези разговори? Но вече това остава без значение. Какви са били нейните намерения, осъзнавайки още отначало всички препятствия. Да няма да ме обвързва с брак или с общ имот (какъвто все още няма никой от нас). Но това е само обвързване пред закона. А моралната страна? Ами ако има и дете след време. Та тогава ли да решим да си проваляме живота?(ако се наложи де)
Разговорите бяха преди няколко дена. Но и двамата не сме си казали категорично че се разделяме. Никой не намрази другия (а поне аз заслужавах омраза). Оттогава досега сме отделно. Никой не е сменял възможностите за контакт : телефони, скайп.... Никой не се крие. Но не сме заедно. Много хора научиха за това и то изглежда като раздяла (някои дори са доволни от този развой на събитията)(т.е доколко близките хора са приятели? Или врагове?). Положението е неясно - все едно сме си дали време и свобода да помислим. Как точно иглежда отстрани незнам. Но какво да бъде моето решение, какъв да е моят избор и има ли правилен такъв? Доста тежка ситуация - повярвайте тежка и за двамата. А това че би било по-добре да прекратим връзката още отначло? Може би, но вече не е от значение.
И ето идва отново най-важният въпрос (въпреки че се повтарям): сега накъде? Дали любовта ни ще е достатъчно силна да превъзмогнем всичко (разбира се и раздяла с много близки и познати и от двте страни - може би прекартяване на отношенията вече с тях)? Дали да останат две души нещастни и да се опитат да продължат сами пътя си напред? И да се опитат да търсят щастието другаде. А дали и ще намерят толкова колкото сега?
Много въпроси. И всички тежки и трудни. Ще ми е ценно всяко мнение и съвет ако има хора преживели подобна ситуация. И дори всяко обективно мнение на хора с повече опит. За което Ви благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 8 месеца hash: 1452334260

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ей...опомни се...ти я обичаш, нали?Не си испускай птиченцето!От любовта по-важно няма....

 

...

преди: 15 години, 8 месеца hash: d24948c4e2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много сложна ситуация и затова не ме учудва, че още никой не е направил коментар..... аз защо го правя, ами обичам мъж 8 год. по-млад от мен и той ме обожава, но.... тая обратна разлика е доста важен фактор според мен, нашата ситуация е съвсем различна, но от месеци опитвам да прекратя всичко защото знам, че колкото повече отдалечавам това във времето, толкова по-трудно ще бъде и за двама ни, може и да греша, но мисля, че в твоя случай е същото. Продължи напред намери подходяща жена, която да ти роди деца.... никога няма да я забравиш и сигурно тя ще ти е любовта, но просто понякога не е достатъчна само силна любов и магия. Понякога живота ни поставя в много трудни ситуации и в последствие тези ситуации са най-скъпото нещо в живота ни. Пожелавам ти успех и всичко най-добро. Моята история е "Невъзможна любов" ако искаш прочети.....

 

...

преди: 15 години, 8 месеца hash: 50e5ff3acc

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Я, СЛЕЗНИ НА ЗЕМЯТА....6Г РАЗЛИКА. И????? ДА ПОПИТАМЕ номер 2- АКО НЕ БЕШЕ ЩАСЛИВО ОМЪЖЕНА С ДЕЦА ДАЛИ ЩЕШЕ ДА ИЗПУСНЕ ' НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ' ДА И СЕ ИЗПЛЪЗНЕ ОТ ЖИВОТА????????? ВЪПРЕКИ ОЧЕБИЙНАТА РАЗЛИКА В ГОДИНИТЕ.

 

...

горе^

преди: 15 години, 8 месеца hash: ad0f6f5d25

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не пречка разликат в годините. Представяте л си живота без нея?

 

...

преди: 15 години, 8 месеца hash: d24948c4e2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   №2 отговаря на №3: Честно - НЕЗНАМ, но да си с толкова по-млад мъж от теб и с годините тази разлика ще става все по-очевадна..... незнам всичко в тоя живот е риск и всичко е много индивидуално...... просто изказах моето мнение, може би не биваше.....

 

...