Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   В нашето семейство сме решили въпроса с принципната уговорка, че ако ще се ходи по чуждо ще го правим само заедно.

7.   До н. 4 от 2

Виж, може да съм млада, но знам, за какво говориш. Моята връзка е вече от 10 г. и сме имали проблеми с рутината да кажем. Мъжът ми е мързелив в това отношение, но аз гледам с него да работя за повече разнообразие, мисля нови неща и имам идеи и сме се справяли до сега. Интересно ни е и днес и ми е по-добре в леглото и извън него от преди.
На 44 г. много жени смятате, че сега е времето да наваксвате загубената си младост, но според мен е и прекалено късно, и прекалено рано. Питам се, защо човек живее 20 г. с някого, без да промени нещата или без да си тръгне. Защо сте живяли така, при положение, че вярвате, че сте изгубили младостта си? Защо не сте променили живота си по-рано? Друго - защо си мислите, че на 44 животът свършва?
За мен на 44 животът тепърва започва! Човек е изучен, има работен стаж, самочувствие, жилище, кола и е изучил децата си, докато в 20-те несигурността и грижите са по-големи, нищо не си постигнал в живота, очакванията са обаче много, всеки ти се бърка в живота.
Никога например не искам да бъда повече на 20 г. и не ме интересува, колко хубави и свежи били 20-годишните. Аз мога да предложа много повече от преди и дори за 10 мил. лв. не бих се върнала на 19-20. Няма да ме е страх и на 50 да стана, напротив.
Поне в това вярвам, но има една моя особеност. Аз не се страхувам да съм сама, което много притеснява другите жени. Обичам и съм влюбена в мъжа до себе си, но също така мога да си събера багажерите и да го напусна всяка минутка. Знам, че ще мога не само да се оправя, но и да бъда щастлива сама, просто вярвам, че той има нужда от мен, а и с него ми е по-щастливо и интересно. В момента, в който не съм щастлива с него, ако ще да съм на 60, бих го напуснала. Не бих го лъгала обаче, не бих правила секс наляво и надясно и после да му легна в леглото. Не мога просто и не е честно. Вярвам в това, че преди да сме двойка ние сме личности, хора. За мен центърът съм аз, но и той си е център сам по себе си и никога, ама никога няма да легна до него при положение, че друг ме е докосвал часове преди това, няма да разруша по този начин неговото чувство за самия себе си. Просто му казвам - моят център вече не се върти около твоя - нека се разделим приятелски, нека поддържаме добри отношения заради децата и общото си минало, но бъдещето не е вече наше, а мое, твое.

8.   № 5, сцените са за тийнейджърите. При нас, възрастните, проблемите се решават с разговори и компромиси. При мен една сцена само би форсирала нещата, т. е., не само, че няма да престана, ами и ще задълбоча. Така че това са деликатни ситуации, в които трябва да се внимава. Това в случай, че човекът иска да запази брака си дори на тази цена - да приеме изневярата. Той, доколкото разбирам, се вълнува имало ли е чувства, обич или просто сексуално привличане само и дали е възможно и при жените да е така. На 40 години съм и ще кажа за себе си, да, възможно е. Възможно е да е само секс. Възможно е с общи усилия това да се преодолее и да забравя другия, за да продължа напред със съпруга си. Ако имате силна връзка и двамата имате желание да си простите и да забравите, карай смело напред!
№6 - пак ще те боли ако ще и заедно да сте. В живота нищо не става с уговорки, те се нарушават винаги от едната страна първо. Не се успокоявай с тази мисъл и с увереността, че познаваш на 100% човека до себе си.

9.   Здравей авторе, пиша ти като колега по съдба, ако щеш го приеми като колегиалност, защото и аз преминах през твоя ад, все едно аз съм го писал - само детайлите са различни, но гадостта е все същата. Накратко - при нас нещата продължиха около година и то 5 месеца след като разбрах. Приключиха, едва когато поставих наистина нещата ребром - развод. Не може две дини под една мишница. Още довечера седнете и поговорете с жена си. Постави решително следните точки:
- Прощавам ти станалото. Ако предприемеш стъпки в интерес на нашето семейство, ще направя всичко възможно да не ти го напомням постоянно или да те карам да се чувстваш виновна.
- Подарявам ти време да осъзнаеш станалото и да вземеш най-доброто решение. Най-доброто не непременно за мен, ти си най-важна на Света за себе си, затова направи най-доброто за теб самата.
- Умолявам те да знам всичко, да си говорим. Искам да гледам в лицето приливната вълна, а не тя да ме залее неочаквано.
- Настоявам пред теб да знам навреме, ако моят Живот ще върви в различна посока от твоя. Това засега зависи само от теб, аз знам какво искам за себе си и моят Живот в този аспект.
- Обещавам ти, че няма да предприема насрещни реципрочни мерки, стига да чувствам движение в добра за нашето семейство посока. Няма и да извъртам последната формулировка по изгоден за мен начин. Казано просто – няма да ти отмъщавам по подобен начин.
- Независимо от изхода, не замесвай по никакъв начин нашите деца. Не искам никога то да се запознават с любовника ти. Ако той е готов напълно да ме замести и като баща – тогава е друго. Но нашите деца с твоя юнак няма да замесваш. Няма и да ги използваш за свои цели или да ги разменяш срещу емоции. По тази точка ще съм крайно безкомпромисен.
- Подарявам ти кредит на доверие за събитията от тук нататък. Съжалявам, ако не е на 150% както винаги досега, но доверието по принцип се заслужава.
- Осъзнавам, че си отделна личност, която не е задължително да се идентифицира с “нас”. Но искам да знам навреме, за мен е много важно.
Това е.

А от мен - важното е, че трябва да се изправиш срещу истината и да я приемеш - не да я загърбваш.
Не си първият нито последният и всичко, което се случва по света може и да се случи и на теб - не забравяй това.
Материалите по горе съм ги взел от http://izneviara. com
Успех.

10.   Авторе губиш си времето бе човек. Чак щял да се опита да проумее как мислели жените, за да я разберел!!!
А теб кой ще те разбере? Тя опитвала ли се е, или само ти и задавал такива налудничеви въпроси?
Та вместо да се занимаваш с глупости, помисли си ти дали си способен да и простиш, без да натякваш, ако да направи го, ако не гони я.
Ако ще оставаш с нея обаче, хвани и дай един солен урок, така че да го помни дълго.

11.   Не съм на тази възраст, на 32г, но съм омъжена от 12г и имам две деца, така че може би бих могла да съм ти полезна.
Първо ми е интересно дали случайно си разбрал за изневярата или тя ти е споделила? Питам, защото това е доста важно за една връзка.
Второ, бих те попитала дали ти си изневерявал и ако е да, дали жена ти е разбирала?
Питам те тези неща, защото те могат да имат пряко отношение.
А иначе смятам, че е напълно възможно жена ти да си е търсела само и единствено ранообразие, без да влага емоции. Но ако ми отговориш бих могла да дам по детайлна оценка.
Маги

12.   Аз съм била в такава ситуация и мога да кажа, че всичко започва едва след като има налице силно емоционално залитане/влюбване, но с течение на 1-2 години поне при мен отшумя това усещане. С времето все повече и повече ми се връщаха чувствата към моя съпруг (той знаеше). Започнах да изпитвам вина, че му причинявам всичко това и накрая само търсех повод да се отърва от любовника. Сега даже не мога да си спомня с какво толкова ме е впечатлил.

13.   Хората са различни - има жени, които правят секс само заради секса, но повечето влагат емоция, която води до секс. Познаваш жена си надявам се. Ако тя е емоционален човек, бъди сигурен, че не е правила секс заради самия секс. Но така или иначе има причина, за да се стигне дотам и тя се дължи на проблеми във вашите отношения. Не си мисли, че ще приемеш по-лесно изневярата, ако е само физическа. Това си е изневяра, предадено доверие - с любов, без любов - все тая. Поговорете къде е причината. Ако отговорите й те удовлетворяват - остани. Ако не - напускаш я. Не знам как се възстановява доверие след такава случка. При мен не се е получавало. Жена на 44 съм.

14.   Здравей авторе, аз съм жена на 45. Семейна с две деца и смятам, че изглеждам добре за годините си. Имам връзка от три години с по-млад от мен мъж и имам чувства към него. Не, че не обичам мъжа си и семейсвото си. Напротив, бих дала всичко за тях. И колкото и да е нелогично за някои, тази моя извънбрачна връзка ме зарежда и ми дава усещането, че живея. Никога не бих оставила съпруга си, но чувството да съм обичана, харесвана а и самата тръпка са неописуеми. Рутината в брака става задушаваща в даден момент. А, че всички остаряваме и начина ни живот се променя е ясно като бял ден. И мога открито да кажа, че аз лично не харесвам секс без чувства. Но има жени които го правят и за спорта. И все пак добре е да съхраните семейството си, да видите какво може да ви сближи отново. За всяко нещо си има причина, независимо каква е тя.

15.   До Маги -
Тя ми разказа, след като започнах да дълбая по тази тема - не е случайно. По време на разговора казах че и аз не съм безгрешен.
10. Не се е замисляла. Да простя - не мога.
9. Истината ми е невъзможно да я преработя, но както се казва - животът продължавал.
8. Имахме силна връзка, но явно че е минало. Сега, реално погледнато не е била пълноценна и е имало пренебрегвани пукнатини.
7. Да - някои хора не са доволни от огледалото. Аз бях щастлив с промените в Нас.
6. Обсъждахме го и вярвах ще се придържаме към решенията ни. Но се получи друго.
4. Интересно - благодаря Ти! Но се страхувам че в момента, в който осъзнаеш че човека с който си бил едно цяло не е този който, ти си виждал и приемал, а някой по различен е Края на вашата приказка.
3. И аз така възприемам женската логика. За анализи вече е много късно.
2. Знаеш ли, рано или късно идва момента когато нямаш повече сили и желание да се бориш с вятърните мелници и да започваш отново - някак си е безмислено и търсиш най малкото съпротивление. А ново начало - късно е.
1. това с - Да ме Желае и тя го каза - явно е точно. Жалко че пренебрегвах подтекста на това изявление.

16.   До №14 : Не можах да разбера само защо не би напуснала съпруга си с когото очевидно не ви свързва нищо. Пари, навик, чувство за криворазбран дълг - това ли ви свързва и какво правиш, за да се сближиш със съпруга си, както съветваш автора. И доколко успяваш при положение, че емоционално си обвързана с друг човек? Какви са тези смешни ситуации и какво всъщност обясняват те, че да са от полза на автора?

17.   Н. 16 - напълно те подкрепям. Просто много брачни се оправдават с децата си, но истината е, че материалните причини преобладават. Бях любовница на такъв човек близо 8 г., накрая той се събуди и все пак се разведе, но по време на развода най-много се караха за материалните неща, а жена му превърна децата си в инструмент за изнудване - ако не ? даде тези и онези парички, ще ги настрои против него...добре, че „децата“ бяха вече големи хора и не им се хванаха на игричките, но при малки деца просто трагедиите са големи.
Какво ми е мнението - ами не сте чести към половинките си. Аз лично никога не бих изневерила, защото съм била свидетел, какво значи това за психиката на един човек, неговото разкъсване между любовта и дълга. Ако ще да имам 10 деца и 10 апартамента, сядам на една маса - теглим заедно чертата и се разбираме, как ще се процедира от тук нататък. Не е голяма философията, а всички оправдания за мен са неоснователни.
Мили авторе, съветвам те ти да направиш първата стъпка към развода, щом явно тя не се решава. Раздели си посудите и материалните неща с нея, но намерете начин да не забърквате децата си, да не се обвинявате един друг и да запазите цивилизовани отношения. Сигурна съм, че там някъде има една жена и за теб, жена, която с удоволствие ще ти е вярна, която ще те желае и цени. Никой не заслужава някой да бъде с него заради дълга, навика или други причини, различни от Любовта!!!

18.   Ужасно звучи прочетеното. Ако разбера че жена ми се е чукала с друг, а после се е прибирала да сготви и да се чука с мен, ще я отритна от живота си.

19.   За мен всичко опира до човека, възможно е да има някакви чувства, но е възможно и да няма. Аз съм доста по-малък и нямам никакъв брачен опит, но преди около година имах връзка с жена на възраст долу-горе колкото твоята. За нея мога да кажа, че всичко беше само секс и аз ни най-малко не бях единственият в списъка й, имаше поне още десетина от най-различни възрасти. Говоря за жена с висше образование, хубава работа и "перфектно" семейство. Това беше човек, който мисли единствено и само за себе си. Лъжите й бяха част от ежедневието, но не мога да отрека, че много й се отдаваха. Никога не бях виждал човек, който да лъже толкова нагло и хладнокръвно. На мен реално не ми пукаше, знаех много добре какво прави, но ми ставаше жал за мъжът й, колкото и нагло да звучи точно от моята уста. Цял живот го бе мамила и продължаваше с пълна пара, като отгоре на всичко постоянно му се подиграваше. Не знам твоят случай какъв е, но според моите скромни наблюдения доста мъже и идея си нямат какво става с жените им. Приказки от сорта на "само веднъж стана", "не го обичам", "липсваше ми това или онова", са за малките деца. Човек, който наистина обича, не изневерява, защото другият му е напълно достатъчен, останалото са пълни глупости. Ако аз бях на твоето място, щях или да й посоча вратата, или да продължим да живеем единствено като съквартиранти. Секс може от време на време, но само толкова, никакви целувки, прегръдки и т. н.

20.   Никога не казвай: - Това на мен не може да ми се случи! След 25 години с един мъж, който не желае да те направи щастлива, не се интересува какво би те зарадвало, само битовизми, и изведнъж се явява някаква възможност, да усетиш, че можеш да предизвикаш у някого невероятна, неизпитана страст, и да копнеешза това. Защо да се наранява постоянния партньор с признания и истини, които не се знае, до кога ще продържат. Всеки изневеряващ е виновен, че си е позволил да се чувства щастлив макар и за час. Вие мъже, кога за последно сте казвали на 44 годишните си жени, че са секси, че ги обичате, и сте ги зарадвали истински. Една жена мисля, че е любовница само ако има чувства, но знае, че няма да е последната такава.

21.   мъж ли си авторе, щом се чука с друг е потърсила онова що нема - я виж номер 1 как го описа - "лишава от любов, секс, внимание, погледи, докосване, чувствен секс",
ха сега прости като истински мъж и докажи че си над мъжкото си его

мухльото

22.   Сега да си дам мнението както обещах, не че си го искал, но все пак по разсъждавай върху написаното.
Ти изложи фактите, но не каза нищо за своите чувства. Дали мислиш за развод или би могъл да простиш? Защото ако правилно те разбирам теб те интересува дали тя го е обикнала или е само секс.
Ако можеш да надмогнеш егото си и чувството си за собственост, ще можеш да си запазиш семейството. Защото именно в една изневяра това наранява, затова се чувстват хората предадени. Но не разбират, че сексът с друг човек, говорим само за секс, как точно е предателство спрямо любовта. Това, че тя ти е изневерила не означава, че те обича по малко или не те обича.
Мисля, че това може само тя да ти обясни.
Ако решиш да простиш направи го от душа, без натяквания и без връщания. И запомни едно от мен-бой и е*ане не се връщат.
Маги

23.   ДО № 2 от №4 :) -

ВИЖ, разсъждаваш правилно и логично, но наистина само разсъждаваш. Не всичко в живота е пресмятане и мислене, има непредвидени обстоятелства-смърт, загуба, финансов крах, деца, заболявания - които се случват и ти не си подготвен за тях. Не и предварително. Съгласна съм с теб за усилията и всичко останало и си на правилен път, но е рядкост и двамата в една връзка да са все с еднаква скорост в това отношение и с еднакво мислене, защото човек през годините и при дадени обстоятелства страхотно се променя, животът като цяло е една промяна. Можеш да имаш 20годишен брак, от който 10 години да са щастливи, 2-средни, 1 нещастна и всякакви други комбинации. Всяко човешко същество, мъж или жена има определен и конкретен модел на търпимост към страдание и болка. Всеки реагира различно и разрушенията при всеки са различни. Дори двойката да се справи, белезите остават.
Искам и да ти кажа, че не е въпроса аз какво смятам или мисля на 44, важното е какво чувствам. Мислиш, че животът започва, ама като жена се съблека пред огледалото и колкото и да съм запазена и ли слаба, си спомня каква бях само преди 10 години, а какво остава когато бях на 20. Да, преживявам го и имам добър съпруг, но старостта е на прага, заедно със съответните заболявания, умората от ражданията и т. н. и т. н. Виждам, че търсиш и дори намираш някаква логика, отговаряш си на въпроси, донякъде си права, но, разбери, в живия живот НЯМА логика. Няма логика в любовта, секса, изневярата, разводите. Прилича, че има, но всъщност няма. Не знаеш кое в кой момент ще те изненада. Повярвай, на 44 е различно. За една жена животът не започва на 44, о, не. Хубаво е да го мислиш и да го вярваш, но истината е горчива. Какво не бих дала сега да съм на 30 например. Не на 20, но на 30. С опит, визия, желание, физически сили. Желая ти прекрасен живот, личи си, че си добър човек.
Макар, че написаното е към №2, смятам, че е полезно за всички, които четат. Някои ще се съгласят, други не, всеки си знае сам за себе си:)

/дано не ти се случва да разбереш, че любимият мъж е сгрешил, макар и веднъж, тогава ще изживееш истински ад и цялото ти мислене и културни разсъждения ще станат на пух и прах, мислиш си, че си единствената за него, но ако се окаже, че не си? ако е бил с друга макар и за десет минути или за една нощ? дали ще ти е все така приятел и любим, дали няма да го чувстваш като предател на всичко, което сте имали заедно? /

24.   20 години брак са твърде, твърде много време. Никой, който няма поне 15 годишен и то, брак, а не връзка, никой не може да разбере. Нито на 30, нито на 32 или 40 дори не можете да осъзнаете за какво става въпрос тук. Можете да предполагате и да съпоставяте с други семейни истории, но не знаете какво е. Няма как да знаете. Порасналите деца са вече възрастни хора. Вие остарявате. Тежко е, много е тежко. Авторе, помисли колко можеш да преглънеш и рискувай. Ти чист ли си пред нея?
Изневерявал ли си? Или твоето е било "само заради секса". Помисли и над това. Тя знае ли? Като е гарга, рошава да е, признавайте си всичко. Пък, каквото стане!

25.   Благодаря Ви искрени и непознати личности - Благодаря за човещината и способноста да изразите вашето виждане относно тази ситуация. За мен всичките ваши мнения, пречупени през Вашия мироглед и житейска философия ми дават възможност да погледна от друга гледна точка на тази история. За мен най същественото и същевременно най тежко е извода - от сега до последния ти ден ще има някъде в съзнанието една клетка, която е като ядро на инфекция- говоря за преживяното. Абстрактно погледнато - както и да се развият нещата, трябва да се стремя към ограничаване на щетите - говоря за децата, единственото което едно семейство може да сътвори.
24. убеден съм че - " пък каквото стане" не е най оптималното решение. Според мен- ние хората, трябва да се стремим да предвиждаме ситуациите и възможно да ги направляваме. Иначе отговорите на твоите въпроси - Не. Да, Да и Не. Да. Знаеш ли - не бях поглеждал на остаряването така - честно!! Но според моята нежна половинка е точно така. Погледни се тогава не в огледалото, а в очите на човека до теб - и ще разбереш кое е по важното!
Той

26.   От №9. Така няма да стане. Ако не простиш истински и не забравиш - тоя брак няма да го бъде. Със сигурност! Забрави, но за в бъдеще винаги имай едно наум! Крайно време е да се разделиш с романтичните си илюзии!

27.   Здравей 9.
Толкова разбираемо го каза - и тук и в този толкова полезен Сайт - изневяра. сом. Допусни- моля те, че за да забрява ми е необходимо да се вкопча в нещо - дали това че се е чувствала желана или нещо си друго за което да си мисля преди да заспя е второстепенно. Но всеки е различен - един забравя бързо, друг само някои неща. А въпроса за думата Прошка - аз това в този случай не мога. Бях се разделил с романтичните си илюзии, но относно другите неща в живота. Вече на тези години и преживяно да стана нов човек - не се получава. Този брак - да и аз така го виждам.
Той

28.   ... нещата са толкова сложни, че всичко казано или написано, си остава на книга. Сърцето решава...

29.   интересно нещо е живота, някой те предава, изневяра, окей, не може да се преглътне, да се прости, развод, а после... следващия или следващата с какво ще е по добър, след като е оставил/а няколко партьори зад себе си в своя живот, какво е по различното, нали пак трябва нещо да преглъщаш....

30.   Брак, който е издържал 20 години и дълго време е бил "приказка" си заслужава да се бориш за него. Прошката ще дойде с времето, доверието също (то се възстановява най-трудно). Необходимото условие да успеете е съпругата ти да може да загърби връзката си, за да може да стъпите на чисто.
Наистина никой, който не е имал брак 20 години не може да разбере за какво става дума - ако семейството се разпадне по твоя вина (в случай че не направиш всички възможни усилия), ти ще си предал себе си и никой няма да може да възстанови равновесието ти - 20 години от живота ти ще бъдат изгубени. За изневярата винаги са виновни и двете страни. Намери грешките си, поправи ги и може би ще успееш след година - две да запалиш пламъчето, което е изгаснало помежду ви. Успех!

31.   Да - 20 години ЩАСТИЕ е стойност!! И това са най активните и изпълнени с преживявания, спомени и съвместни моменти в живота ни. Всичко което сме преживяли е нашият свят. Заслужава си стремежа, смелоста и отговорноста да се продължи.
А ако не успея - трябва да си плащам за грешките.

32.   Номер 18 - леко казано - аз бих и откъснал главата.

33.   Как се подтискат мислите и представите за миговете, когато е била щастлива с другия?

34.   Преди да късате глави, да съдите и да се питате как се подтиска това или онова, старайте се да не допускате да се стига дотам. Не да сметнете жена си за даденост, след като сте я вързали вече, и да престанете да прилагате поведението, с което сте я пленили. Ако една жена се чувства емоционално задоволена - едва ли би погледнала към друг. Ако обаче е емоционално ощетена - гаранция, че друг ще има, рано или късно. Погледнете го от вашата гледна точка - ако жена ви не ви дава секс, ще го потърсите другаде. Същото е и при жените, но в емоционален аспект.

35.   Хей - общи формулировки и философстване "по принцип" не помагат. Когато конкретно се стигне до определени факти и случки е вече късно да се предъвкват широкоразпространени и издигнати в масов лозунг констатации. А издигането в култ на глупоста че за нежният пол "непълноценния сексуален и емоционален живот" е причина за наваксването му другаде - извинете но това е повърхностно изказване. Разликата между хората и всички останали организми е - ние чрез думите общуваме и регулираме отношенията си с другите индавиди. Затова и когато живееш с някой, той ти дава основата на емоционалната ти уверенност. Дадености няма - всеки ден трябва да даваш отново от себе си. Но всичко са празни думи, ако не се оценяват правилно жестовете и постъпките. Или ако " пееш на рибките в езерото".

36.   До номер 34 и до всички оправдаващи изневеряващите жени

Повечето вярвания в обществото за жените са силно изкривени и много от тях са напълно погрешни. Приказките, че на всяка изневеряваща жена, мъжа и е виновен за собствената и изневяра са евтино и несъстоятелно оправдание за разбеснели се жени, които до вчера са го играли принципни и морални. Истината е много, много по-различна и проблема с женската изневяра е много, ама много по-сложен. Ако при мъжа, изневярата в повечето случаи е една обикновена свинщина (не казвам, че мъжката изневяра е по-малко отвратителна и по-малко предателство, спрямо онази, на която се е врекъл мъжа), свързана само със секс и нищо повече, то при жената в повечето случаи нещата са много по-сериозни и дълбоки. Повечето жени, които изневеряват се влюбват в любовниците си и семействата, в които изневерява жената се разпадат много по-често!

Парадокс на съвремието е, че никой дори не подозира, че жените изневеряват не по-малко от мъжете, че дори повече! Това разбира се, е следствие от съчетание на еманципацията запазване на някои женски привилегии от минали времена (хем жените постигнаха равноправие, за което в миналото не са и мечтали, хем си запазиха правото да бъдат дами, да бъдат ухажвани, обгрижвани, да получават ласкателства, да се отнасят с тях като с невинни и нежни цветя, които всъщност често са озлобени, еманципирани, горделиви, феминизирани и не знаещи какво искат с нестихващи претенции за пари, сигурност, емоции и т. н. ). Силни, но верни думи!!!

Днешния мъж е смазан, той няма думата за нищо, често е третиран от жените като обикновен осеменител, обикновен любовник, слуга, спонсор. При развод жените взимат децата и това ги кара да се чувстват безнаказани и безразсъдни, станали са болни егоистки и въобще не им пука, че погребват брака си с изневяра, защото цената пак ще я плати невинния съпруг, който няма да получи попечителство над децата. Съвременната жена работи наравно с мъжа, често изкарва повече пари, чувства се по-независима и самостоятелна, отнела е правото на мъжа да бъде глава и това е явно. Просто се огледайте около вас и вижте приятелските ви семейства, в които рядко мъжа е истинския глава или доколкото е такъв, то е само за да влачи, да изкарва пари, но решенията, свързани със съвместния им живот (децата, къщата, почивката) се вземат приоритетно от жената.

Един слабо известен факт е, че днес близо 80% от разводите са по инициатива на жената, а в повечето случаи причината е... , че жената изневерява. Друг слабо известен факт е, че повечето връзки днес също се прекратяват от жените. Повечето разведени мъже, които са се развели по взаимно съгласие, заради скандали, несходство в характерите, всъщност така и не са разбрали, че истинските причини за разстройството и провала на брака им са... изневерите на бившите им жени. Познавам мъж, който разбра, че жена му е имала извънбрачна връзка в деня на делото за развод.

Тук е важно да подчертая, че такива жени никога не са обичали истински, своите половинки, защото просто са били влюбени, но тяхната влюбеност, колкото и време да е продължила (от месеци до години) рано или късно си отива, а трайната любов така и не идва. Периода на влюбването често се удължава в зависимост от развитието на връзката, но рано или късно с установяване на неизбежната рутина в отношенията, си отива. Тогава не се ли преобразува влюбеността в любов, настъпва съжителство по навик, отчуждение, безразличие, равнодушие, а понякога дори омраза към мъжа. Много жени (същото важи и за мъжете) идея си нямат какво е любовта и наричат страстното влюбване любов, но това не е истина. Любов е когато видиш другия такъв какъвто е и го приемеш с всичките му недостатъци. При влюбеността човек вижда в другия себе си, но постепенно това отминава. Тогава не настъпи ли любов, настъпва край, защото на такива жени просто им липсва онова първоначално състояние на влюбеност, а то е постижимо отново само с друг мъж.

Общо взето връзките при жените днес следват една и съща принципно предвидима схема. Срещат мъж, който ги привлича, следва бурно влюбване с много страст, общи мечти, очаквания за развитие. После следва периода на по-сериозното обвързване (живот на семейни начала, брак, деца). Когато жените вземат това, което искат от връзката и настъпи неизбежната рутина, те се отегчават, става им скучно, започват да се чувстват самотни в емоционален план, защото ежедневието, работата, домашните ангажименти, прането, гладенето, пазаруването, децата, сметките и най-общо казано нормалния бит им омръзва. Започват да им липсват емоционални изживявания, страсти и най-общо казано нещо различно. Разговорите в такива семейства често прерастват в кавги, жените започват да господаруват, да бъдат вечно недоволни, каквото и да направят и колкото и да се стараят мъжете им. Подчертавам, че не говоря за мъже, които са, грубияни, пияници, женкари, комарджии, насилници, а за добрите съпрузи, които принципно всички жени желаят да срещнат!!! Следва охладняване към мъжа, загуба на интерес към секса (много жени започват да считат секса за досадно задължение, като миенето на чиниите, гладенето и не влагат същата страст, както някога, независимо, че съпрузите им се стараят). Често жените дори правят всичко възможно да сведат сексуалните контакти до минимум чрез типични женски номера и оправдания („боли ме главата”, „уморена съм”, „спи ми се”, „нещо не ми е добре”, „притеснено ми е за децата”, „в работата ми е много напрегнато и не ми е до това сега”, „е стига де, никой не прави секс толкова често като нас”, „само за това ли мислиш”, „само това ли ти е в главата”). Жената започва да се чувства неудовлетворена и нещастна без да може да обясни защо, често дори без да и липсва внимание от страна на мъжа, без да е спрял да и казва и доказва, че я обича и, че е готов дори да умре за нея. Това е много важен момент от развитието на една връзка, защото в този етап, ако жената не се усети навреме, че проблема е главно в нея, а не в съпруга и, настъпва отчуждение, безразличие, равнодушие и такъв брак (или връзка) започва да гние невидимо. Тук основна грешка на жената е, че дори да има емоционални липси, тя или не ги споделя или го прави по един бутафорен за мъжа начин, без да съумее ясно и точно да дефинира претенциите и исканията си или държейки се обвинително към мъжа и оправдателно към себе си за собственото си лошо поведение спрямо него. Много, да не кажа почти всички съвременни жени разчитат, че мъжа ще прочете мислите им, че интуитивно ще разбере какво се случва, но понеже не познават мъжката психология дълбоко грешат и започват да виждат своите съпрузи като виновници за своето разклатено емоционално здраве, без мъжете им изобщо да подозират защо. Разговорите при такива двойки завършват най-често с кавги, женските дежурни реплики са: „ти не ме разбираш”, „ти не ме подкрепяш”, „ти сам трябва да се сетиш”, „ти си си такъв”, а мъжете недоумявайки просто питат човешки какво става, какъв е проблема. Понякога не издържайки на постоянните критики и недоволството на жената, мъжа избухва, но уви... резултат не само, че няма, но положението дори се влошава. Тук вече имаме скъсана комуникация, независимо, че в повечето случаи мъжа е склонен към диалог и изчистване на проблема, независимо, че обича жена си с цялото си сърце. Повечето жени мълчат, често тайно плачат, агресивни са към мъжете си, започват да имат тайни от тях, започват да споделят с приятелки, колежки, майките си своето „мъченическо” положение, надявайки се да намерят и често намирайки съчувствие. Следват идиотските съвети на такива приятелки и майки и между двамата партньори се издига невидима стена без мъжа изобщо да знае какво върши съпругата му или приятелката му. Минава време и една жената среща някой лукав мъж (обвързан или необвързан), който забелязва неудовлетвореността и и пуска въдицата, на която след време, дори без особени усилия се хваща жената. Такъв мерзавец (често семеен приятел, колега) просто я изслушва и и казва това, което иска да чуе жената. Тя започва да отдава голямо внимание на приятелството си с такъв мъж, споделя все повече и тъжна си повтаря само: „ех, защо и моят мъж не ме разбира така”. Мерзавецът вече почти е постигнал целта си, отключил е привличането и често е въпрос на време да я вкара в леглото си. Прекараното време с такъв мъж я кара да се чувства освежена емоционално, а вкъщи прибирайки се пак влиза с нежелание в ролята на съпруга, домакиня и майка. Рано или късно постоянното игнориране на своето собствено безразсъдство я докарва до леглото на другия. Често това са жени, които никога не са подозирали, че могат да извършат такова нещо. Те започват да чувстват вина, съвестта ги разяжда и започват да я игнорират по 2 начина. Някои жени, за да смекчат разяждащото ги чувство, започват да стават особено „обичливи”, грижовни, старателни към мъжете си и притъпяват чувството си на вина (а и лукаво прикриват следите си и отсичат всякакви подозрения на съпруга). Други се самонавиват колко лоши са мъжете им, как те са виновни за собственото им падение, започват да се държат още по-зле, все по-негодуващи са, все по-агресивни. При втория случай почти винаги има поне една приятелка, колежка, на която споделят, пред която плачат, като причина е, че жената търси някой, който да и съчувства, да я оправдае, да я успокои. За съжаление, в повечето случаи подобни „приятелки” затвърждават позициите на изневеряващата, че мъжа и е виновен. „Приятелките” я успокояват с фразите: „ти не си виновна мила, той мъжа ти не те разбира”, „не те предусеща”, „ето ти му даваше знаци, но той не те разбра”, „ти не си щастлива, защото той не е емоционално интелегентен”, „не се самообвинявай, не му казвай какво е станало”, „ами мила на всеки се случва да се влюби”, „то сляпата неделя идва без да пита”. Всичко това окончателно жигосва съвестта на изневеряващата жена и финала в над 90% от случаите е ясен – раздяла, развод.

В началото на извънбрачната връзка жената не знае какво да прави, тя се колебае, измъчва се, разкъсва се между любовника и семейството си. Някои жени се взимат решение да продължат брака си (причините са или децата, или финансови, или любовника е женен и също не смее да развали семейството си, но в никакъв случай не е любов към съпруга), но и едновременно с това продължават изневерите си. Други започват да лъжат, че излизат с приятелки (на фитнес, на танци, на кафе, на шопинг), излизанията зачестяват, стават непорядъчно късни, прибиранията са както жената ги определи, независимо от негодуванието на мъжа. Някои мъже в подобни ситуации се усещат, какво се случва, други си повтарят, че не може да е това, защото тяхната жена „не е такава”, други започват да се стараят още повече и да получават още повече гняв от съпругите и приятелките си. След време, ако жената върви към решение за прекратяване на брака (връзката) си започва да казва на партньора си, че имат нужда от време за почивка, че би било добре временно да се разделят за да „намери себе си”. Обикновено го постига след период на скандали, в който докарва мъжа си до полуда. Много жени дори си мислят, че това наистина ще им помогне да оправят брака си, силно се надяват да усетят липсата на мъжа си, да се променят чувствата им. Уви, освен ако не ги зареже любовника, такива жени в повечето случаи вземат решение за прекратяване на връзката или брака си, но така или иначе в повечето случаи партньора им не разбира каква двойна игра е играла любимата му през цялото време.

37.   Аз съм 34. За разлика от останалите тук не се вземам за Господ, че да съдя, от което автоматично се губи смисъла на *оправданието*. Кои сте вие, че да съдите и корите? Всеки е свободен да живее, както намери за добре, да прави, каквото намери за добре. Това касае само него и неговата връзка. Нито сте му на масата, нито сте му в обувките.
Все жените изневерявали. А мъжете хич. Ми що да не изневеряват жените тогава? При мъжете по-лошото е, че те смятат, че тяхното е в реда на нещата и едва ли не им се полага, докато на жените - не. Е, беше време, когато само мъжете се възползваха. И в друга тема го казах, ще го кажа и тук - логичен беше такъв развой.
Емоционална увереност е едно, поддържането й е друго - наистина няма дадености. И когато спрете да поддържате тая увереност у жена си, не се чудете, като изневери. Също така, ако се отнасяте към жена си, както мерзавецът, когато я сваля, той не би имал шанс. Защото тя получава това от мъжа си и подобно поведение от страна на друг мъж няма да я впечатли. Нали сте чували приказката *За да бъде обичана, жената е готова дори да прави секс. За да прави секс, мъжът е готов дори да обича. *
Що се отнася до мен - ако някой ден е писано да изневеря, то ще бъде добре премислено решение. За което няма и да помисля да се оправдавам, защото аз си вземам решението и аз си поемам последиците, не някой друг.

38.   Има добри и лоши хора, със съвест и без, всеотдайни и егоисти, които са верни и които изневеряват. Изневярата е най-долната егоистична постъпка и няма никакво значение какъв е пола на изневеряващият. Оправдания хиляди, серийният убиец има такива, педофила също и. т. н. всеки престъпник вижда себе си като жертва. Когато не получаваш това от което се нуждаеш, каквото и да е то, кажи „Сбогом” и го потърси другаде. Децата, родата и др. са оправдание да не нарушиш собственият си комфорт и да използваш човека с когото живееш, да го лъжеш и същевременно да задоволяваш собствените си желания. Много хора ще кажат „Не е толкова просто да кажеш: край! ” и сигурно е така, но моля ви се не се изкарвайте жертви, а си признайте че сте страхливи егоисти.

39.   Уважаеми @38,
аз преди време написах тази статия/есе или тема. От тогава до днес мина време и имах възможноста да чуя доста различни мнения. Дори тук срещнах интересни размисли. Усетих стойностната подкрепа на една анонимна Ж43, помогна ми и мнението на един мъж, който беше сломен от “дивотията„ с неговата съпруга. Дори и „Камен„ ми подшушна нещо практично по тази необятна Тема.
Както и да е, казвам ти всичко това с цел да благодаря за коментара ти, кото същевременно искам да те помоля - прочети си последното изречение и .... НЕ се вкопчвай в него !!
Защото може някой ден да разбереш, че всички ние сме егоисти. Даже и ти.
Пиша ти всичко това не за да поддържаме дискусията тук / виж че не отговарям на много емоционални коментари, а с надеждата да ти бъде полезно !
Чао, М44

40.   Точно и ясно казано N.38 - и супер разбираемо.

41.   Поздрави. За номер 39. И за бумеранга. върви напред и не съжалявай за нищо.
Ж44

42.   От 38 до М44
Поздравявам те за интуицията - обръщението "уважаеми" е много точно. Аз също благодаря за твоят коментар, но държа да знаеш, че аз не се изключвам от определението егоист. Аз пострадах от постъпката на човек към когото бях всеотдаен, но съм напълно наясно, че донякъде съм виновен и аз. Моята цел не беше да заклеймявам тези които са изневерили, а да кажа на тези които са решили да изневеряват, че е долна и нечистоплътна постъпка и ако имат нужда от друг човек до себе си да го намерят, но да го направят когато са се разделили с човека който са спряли да обичат по някава причина. Убеден съм, че така ще е по-добре и за двамата. Дори и да става въпрос само за секс то постъпката убива партньора ти. Когато има проблем трябва да се решава открито очи в очи. Така е най-честно и безболезнено. Така мисля аз и не очаквам, че всеки ще се съгласи с мен. Чао.

43.   От 38 до М44
Поздравявам те за интуицията - обръщението "уважаеми" е много точно. Аз също благодаря за твоят коментар, но държа да знаеш, че аз не се изключвам от определението егоист. Аз пострадах от постъпката на човек към когото бях всеотдаен, но съм напълно наясно, че донякъде съм виновен и аз. Моята цел не беше да заклеймявам тези които са изневерили, а да кажа на тези които са решили да изневеряват, че е долна и нечистоплътна постъпка и ако имат нужда от друг човек до себе си да го намерят, но да го направят когато са се разделили с човека който са спряли да обичат по някава причина. Убеден съм, че така ще е по-добре и за двамата. Дори и да става въпрос само за секс то постъпката убива партньора ти. Когато има проблем трябва да се решава открито очи в очи. Така е най-честно и безболезнено. Така мисля аз и не очаквам, че всеки ще се съгласи с мен. Чао.

44.   Номер 36, не знам кой си, писал си преди повече от 9 месеца, но дисекцията ти е страхотна и напълно актуална - не мога да направя нищо повече освен да се съглася с прецизното ти (макар и дълго) изказване. За съжаление съм убеден, че нито една от изневеряващите съпруги или "мерзавци" ще направи дори и минимален опит да разбере това, което си казал. Казвам го от личен опит - припознавам себе си и бившата си съпруга в голяма част от изказаните съждения. Не съм я "улавял" в изневяра (може би защото не съм търсил), но всичко останало със скандалите, приятелките, мамите и т. н. си е точно така, включая и това, че тя поиска развод, разбира се изкарвайки се жертва на моето отношение към нея. На мен ми е все тая вече, но за нея не мога да кажа същото, изглежда "мерзавецът" си е обрал крушите след като е разбрал за развода и още по време на делата започнаха напъните за повторно събиране, ново начало и т. н., че и до днес. В този ред на мисли искам да изкажа съгласието си и с номер 38 - като не ти отърва казваш "сбогом" и се оправяш сам или с любовника си, ама за това се иска дупе, иска се чест, достойнство, способност да се справяш сам с живота си. Драги изневеряващи дами, не си търсете оправдания в отношението на съпрузите ви към вас, ако нещо не ви харесва, ако сте емоционално депресирани или ощетени никой не ви е забранил да си стегнете багажа, ама така от две крави да се суче е до време и е въпрос на себеуважение.

45.   Скоро е Коледа и...
Вместо да редя ред след ред реших просто, ей така от страни да Ви кажа - Благодаря!!
За човешката топлина просто.
@42 - Да разбирам го, и го написах защото И ние тук „сме си виновни Донякъде„!! Ти ли написа че и не очакваш всеки да те разбере и съгласи с теб!?
И Не очакваш че всеки ще има смелоста да бъде честен нали!! Аз се радвам че има хора мислещи както теб - Браво!
А на сърдечните поздрави от @41 мога само да й кажа: Добре - ще го направя! Ти не разрешаваш на „малкото дяволче„ да ти мрънка на рамото Нали!! И си щастлива във Вашата лична вселена - кажи ДА!?
А сега да се върна към началото: на Коледа, в някои страни около Алпите, хората просто се отърсват от негативните спомени и изживявания през изтеклата година. И се радват на уюта и живота.
И това е моето пожелание, поздрав и благодарност към Вас - нека преработим последствията от тази “Дума“, за да можем пак да се усмихваме!
Чао М44/45

46.   От 38
Ще напиша още нещо, което знам от опит. След изневяра може да има съвместен живот, но не и истинска любов. Може да простиш за постъпката, но вече не може да обичаш всеотдайно. Пъпната връв на любовта е верността. Аз мисля, че когато човек истински обича не може да изневери, може да страда, да се бори срещу несподелена любов, но не да изневери. Когато човек изневери той е спрял да обича. Просто съжителства с човека до себе си защото така му е изгодно. Съвместният живот след изневяра е компромис. Живота е кратък, но всички се мислим за безсмъртни до момента в който не осъзнаем, че момента да изчезнеш и повече да не съществуваш е близко. В живота няма бутон „back” така че обмисляйте постъпките си.

47.   До 38/46 - пак ще се съглася с всичко казано от теб, с едно малко уточнение. Точно това "животът е кратък" е едно от основните оправдания на изневеряващите те никога не биха потърсили бутон "back".

48.   ....до автора;всичко е в сферата на заблудите,бъди сигурен.......ЗАРА

49.   ДО 46.. ама че крайно мислене, а това, че аз не съм съгласна с теб нима е грешно... не не е... ЗАРА

50.   До 46 и 47: има много истини в мислите и това което сте написали, за което браво. Но: 1. Никой няма да чете тук преди да се впусне "по реката" 2. Никой няма доблест да каже - спирам "да пия от два извора" и пускам единият "клон" 3. Когато си в "триъгълника" не ти пука в момента много за другите "ъгли" 4. Бутон "обратно" в живота няма!
5. Има " приемам/Enter"! Aко можеш да го натиснеш и живееш с действителноста?
И още нещо: най-трудната битка е тази със себе си!