Животът ми се обърка тоталнo
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 2362 пъти
Дори не знам и от къде да започна... Ще се опитам да съм кратка... Животът ми е пълна каша, през последната година се обърна на 360° и аз дори нямам време да осъзная какво се е случило. Загубих баща ми и дядо ми, разделих се с приятеля ми, с който щяхме да се женим. Той доста ме обиди и от днес за утре прекъснахме всякакъв контакт. Той дори не се опита да се бори за мен, въпреки че съм сигурна, че ме обича още.

Отделно се изпокарахме с една част от роднините и вече нямаме връзка. Загубих твърде много хора наведнъж и още не мога да го разбера. От позитивно мислещото момиче е останало много малко, не ми се излиза, не се радвам на нищо. Не мога да кажа, че съм нямала успехи през този период, но някак не мога да се зарадвам, безразлично ми е всичко. В много от нещата, които правя, не виждам никакъв смисъл, липсва ми абсолютно мотивацията. Най-щастлива съм, когато се прибера вкъщи и се натъпча едно хубаво (причината и да съм вече 110кг). Нямам нищо общо с това, което бях преди- лъчезарно, винаги усмихнато момиче (сега пак се усмихвам, но престорено), контактно. Сега избягвам контакти с голяма част от познатите ми и се самосъжалявам вкъщи...

Гледам как протича живота ми и не мога да повярвам, че това съм аз. Амбициозна съм и борбена, но все едно нещо се пречупи в мен, просто нямам сила да продължа. Не съм глупава, знам какво трябва да направя, но нямам сила да го направя. Все едно това не е моят живот, а гледам всичко като на кино и единственото, което ми остава да направя, е да съжалявам главната героиня, на която се случва всичко.
Имам страхотни приятели и семейство, на които съм адски благодарна. Но си мисля, че ако прекалено много се оплаквам на приятелите ми, те ще се отдръпнат в един момент... Перманентно нещастните хора в биват избягвани. Поради тази причина си мисля, че когато не съм в настроение, е по-добре да си остана вкъщи, а не да натоварвам околните.

Исках просто да попитам дали още някой е изпадал в подобна ситуация? И как се излиза от тази дупка?
Благодаря много предварително за коментарите ви и че имахте търпение да прочетете цялата история :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: 0e707bfd83

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   От тази дупка се излиза с помощта на подходяща литература или психолог. Самият факт, че се тъпчеш говори за друг сериозен дефицит. Умно момиче изглеждаш, помогни си!

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 2efa0262d2

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Мога да кажа, че и аз съм на същия момент от живота си. И мисля, че е само момент, а няма целият ми живот да протече пред компютъра вкъщи със слушалки в ушите... и гледайки замислено през прозореца... Емоционална дупка. Аз загубих (не в онзи смисъл на думата) много приятели. Това ме накара буквално да стана асоциална. Но това е много натоварващо и тежко. Мисля, че както за теб, така и за мен ще дойде момент, в който всичко ще се преобърне, повратният момент, в който ще си биеш два шамара и ще се стегнеш. В това съм сигурна.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 6b5b819ec1

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здрасти мила, аз също се намирам в такава дупка, но при мен проблемите са съвсем различни. Въпреки това и аз бях решила, че изолацията от останалия свят е най-доброто решение. Но, не е така.. Взех да чета книги за духовно усовършенстване.. В момента чета „Най-великият търговец на света“. Този тип на литература ми се отрзява много добре, опитай и ти... Компанията на една книга определено няма да те навреди. Прегръщам те и се очайвай. Всички имаме такива периоди ;) Mimi

 

...

горе^