Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ей, когато прочетох историята ти ми стана много мъчно наистина.... Направо нямам думи... Ти си добър човек и заслужаваш да си щастлив, заслужаваш много повече.. Гледай само напред и ще видиш, че всичко ще се оправи и ще срещнеш точния човек..
Поздрави и топла прегръдка..
-Ива

7.   Приятел, защо съжаляваш? Какво си загубил ти? Жена, която ще ти изневерява, ще гледа само различията ви, ще ти натяква за всяка малка грешка, няма да се опитва да те разбере.... която ще те нарежда пред приятелите ви щом скъсате.

Това не е загуба, авторе. Но за едно е била права, имате прекалено много разлики. Предимно това, че ти е под нивото. Преебала те е, но ти нито веднъж не я осъди, за всяко едно нещо си проявявал разбиране. Ти си правил всичко по силите си, но тя не го е видяла, а те е съдила- бил си и прецакал рождения ден, защото не си се чувствал добре.

Знаеш ли какво правя аз, ако приятелят ми е болен!? Зарязвам всякакви купони и стоя до него- нова година, коледа, рождения ми ден, ако ще да е на бала ми, аз ще остана до него и нито веднъж не бих си помислила да го обвиня, че е скапал празник, само защото е болен. Няма да очаквам цветя, бонбони и пътуване от единия до другия край на България. И това не защото съм светица, напротив- не съм. А защото мога да проявя едно малко разбира не към човекът, който обичам. Мисля, че всяка една жена на място би разбрала. Мисля, че твоята е можела поне да ти каже да не се притесняваш, да се прибереш, да погледнеш, да си починеш, да ти каже, че няма проблем и ще го отпразнувате друг ден само двамата.

Ти си свестен човек, наистина си много свестен мъж и всяка една жена би била късметлийка да бъде с теб. Ето защо не мисля, че мъж като теб може да загуби жена като нея... по-скоро тя е загубила теб. Сега, моля те, изправи се от компютъра и направи всичко, което ти е нужно да си добре. Спри да обичаш нея и започни да обичаш себе си. Не се насилвай с излизания, не се насилвай с работа, с нерви, с приказките на хората. Просто си купи нещо за ядене, купи си и една бира седни и гледай хубав филм, помисли си малко и разбери, че не си загубил нищо. Нормално е да ти е трудно да продължиш, нормално е да ти е тежко, не е нормално тя да се държи по този начин с теб сега!

8.   От автора:

Здравейте, благодаря на всички за мненията. Да опитвам се да я забравя в момента. Май трябва да я блокирам и от социалните си мрежи, защото води една тънка война на нападки с мен. И не знам защо, но все още успява да ми скапе настроението с това. Когато и казах че знам за нейните кореспонденции, тя реагира: той само оня ти ги е пратил. И я гледам продължават да си постват разни неща с него. Това вече наистина не го разбирам, някой те прави на боклук, държи се с теб като някоя долна к*рва, докато имаш до себе си мъж който ще ти свали света и ти избираш простака. Явно не е хубаво да си готов да направиш всичко за един човек, защото те приемат за даденост.
Вече осъзнах че не искам да съм и приятел с нея, защото и от най-добрата ми приятелка не е останало нищо, не само от жена ми. Вече на кафетата тя говори само как ще се напие, как ще идат на кръчма и се говори само за еб*не. За общите ни приятели не им прави такова впечатление, защото никой не знае истината. Те мислят че сме се разделили само заради проблема с баща и. И всеки ми мели на главата: разбери я; трудно и е; има проблеми сега, защо и ти я тормозиш? Абсолютно всеки знае колко е зле тя и колко и е мъчно. Само дето не пусна в държавен вестник колко е съкрушена заради проблема си и колко и е тежко. Искам да кажа, че половината мои приятели и почти никой от общите ми не знае, че аз бях в същата ситуация януари месец. Защото проблемът си е мой и не го афиширам, справям се сам с него и не си го изкарвам на любимите хора.
Явно хората се променят изключително бързо.
Само да отговоря на номер 5. Човек знам, че е така. Но ние имахме толкова общи неща, когато бяхме приятели. Говорех на всякакви теми с нея. Тя е момиче с цели в живота, умна е, учи много. Виждах я различна на фона на всички други безперспективни кухи лейки около мен. Да и тя ходеше по кръчми и чалгаджийници, но не мислеше само за обувки, молове и т. н.
Станахме гаджета, естествено, като във филмите. Една вечер излязохме 2та и се усетихме че се прибираме хванати за ръце. Изпратих я до тях, прегърнах я и не я пуснах 15 мин. Не беше като да ми се дърпа. След това просто се целунахме. Въобще не съм мислил за музиката в този момент. Реакцията на всички в компанията ни беше: никога не сме мислили, че вие 2та ще тръгнете. А и на нас не ни е минавало през ум. Изкоментирахме го на няколко пъти, че ако някой не беше казал на предния ден, че ще станем двойка, щяхме да му дадем жълтата книжка и да му се изсмеем. Когато стояхме пред тях и се прегръщахме, аз изключително много се чудих какво да правя. Но тя ме пречупи като ми каза, че след нейното семейство аз съм най-важният човек за нея. Не знам дали ме разбирате, никой не ми е казвал такова нещо. Никога. И реших че трябва да опитаме. А докато бяхме заедно, музиката не беше проблем. Коментирахме само как ще има компромиси и че това е нещо маловажно, което не може да ни раздели. Сега знам че съм бил глупак, защото бях готова да заживеем заедно ида почна да ходя по кръчми. Не да се кефя, но да направя нормален човешки компромис, защото виждах такъв и от нея. Мамка му дори бих си продал китарата и бих спрял да свиря ако и пречеше. Но сега тя продължава да ме товари с думи: Скъсахме, защото се прибрах и спря да ми липсваш. Ако си мислиш че не съм те обичала се лъжеш. Още имам чувства, но сме много различни. Аз правих компромиси за теб и не ми хареса. За това няма да правя повече. А ти не направи и един за мен, вече и да искаш не ме интересува.
И най-грубото беше: Смятай до къде ме докара, за да ти изневеря. Аз не ти казах, че късаме заради различията ни, за да не се обвиняваш. Предпочитах да съм гадната кучка която ти изневери.
Тези и глупости ми дойдоха в повече. Лошото е че сега я игнорирам, тва е ок за мен. Но от един от общите ми приятели разбирам че тя продължава ме реди зад гърба ми. А реално цялата ни компания първоначално беше нейна. ЗА 3 години много се сдушихме, но нали ви е ясно. Те са зад нея, като не знаят и цялата истина аз ставам черната овца. Юни месец тя си заминава. А тези хора остават тук, с мен. Искам да ги видя с какви очи ще ме погледнат тогава, дали някой ще се обади да ме чуе жив ли съм, умрял ли съм. Добре че имам още едни други приятели тук иначе а съм сдал багажа. Вярно е само кочкъмпани :) но поне си сипваме по едно и размишляваме над вселената и женската логика :)
Благодаря отново на всички за мненията. Поне реших едно, че няма да падам надолу в отношението ми към хората. Както не си изкарвах на нея нещата, когато имах проблеми, така и не е редно следващото момиче да отнесе гамото, за лайната които ми нахвърля тази.

9.   От номер 4 към автора

Чета ти последния коментар и все повече се убеждавам, че представата ти за тази жена е изкривена. Казвам ти го защото аз също имах връзка с подобен индивид.
"Скъсахме, защото се прибрах и спря да ми липсваш". "Ако си мислиш че не съм те обичала се лъжеш. Още имам чувства, но сме много различни. Аз правих компромиси за теб и не ми хареса. За това няма да правя повече. А ти не направи и един за мен, вече и да искаш не ме интересува.
И най-грубото беше: Смятай до къде ме докара, за да ти изневеря".
Що за глупости са това??? Сипи си едно уиски и се радвай, че ти се е махнала от главата. Казваш, че била умна и имала цели в живота. Може и така да е, ама като чета какво говори и от какво се интересува, това са поредните празни приказки. Изтрий я от всички контакти-телефон, пощи, скайп, фейс и т. н., много помага да знаеш. Наистина си потърси момиче на твоето ниво, всички сме бъркали, нормално е и на теб да ти се случи. Сега продължи напред без да съжаляваш, после ще се радваш.

10.   Приятел, изчетох всичко от-до и мога да ти кажа, че историята ти се припокрива с моята на 90%.

Ако се видим, да пием по една бира и да поговорим, и ти разкажа всичко, ще гледаш със зяпнала уста и няма да повярваш. При мен се случи преди повече години.

Просто като четях, бях длъжен да се включа и да ти напиша нещо много важно!

Аз търсих съвет, но никой не можа да ме разбере, защото на никой не му се беше случвало такова нещо. Единсвеното разбиране срещнах в баща ми, на когото макар и трудно му споделих отчасти. Той не е човек на многото думи и ми каза в очите - " така е с жените, занапред знай, че мъжът ако не му е даден повод, цял живот няма да погледне друга жена. Той осигурява пари, сигурност, докато една жена е слаба, тя се поддава и не може да се контролира".

Аз няма да ти давам съвет, защото все пак всеки живот е различен, макар нашите истории да си приличат. Просто ще ти кажа, че аз психически бях умрял повече от година и половина, толкова я обичах че не можех да се храня.

В момента в който се съвзех (ама наистина не за пред хората да се правя че не ми пука), се запознах с много хора, живота потръгна. Но знаех ТЯ НЕ Е ЗА МЕН, ЗАЩОТО МИ Е ИЗНЕВЕРИЛА И ПАК БИ ГО НАПРАВИЛА.

Върнах се към моите хобита, които бях забравил от години заради нея, върнах се към стария начин на живот, с двойно по-мъдро възприятие за нещата.

Една ще ти кажа, ако любовта ти към нея е била както в моята история, ти винаги ще си спомняш за нея, но вече не с такава болка, а с усмивка и носталгия по отминалите дни. Почти всеки минава през това.

И ти гарантирам, че това ще изиграе роля в намирането на истинския за теб човек. Но това което си мисля, че след години тя ще разбере грешката си, тогава горко и на нея, защото в момента тя не е забравила, просто е в нещо като амнезия, и се самонавива че "живее". Ще мине време, ще я очука живота, и че разбере че истински стойностния човек - ти, отдавна го няма. И тогава нещо ще я среже.

Но бъди сигурен, ТИ ЩЕ се възтановиш :)

11.   Прочетох внимателно всичко, за да вникна в историята ти човек. Виж какво, номер 4 е прав. За какво ти е тя? Значи не сте заедно няколко седмици и вече не и липсваш... каква е тая глупост? Сега се тръшкаш за нея, а се замисли как щяхте да живеете заедно щом е спряла да те обича за толкова малко време.
А това дето все ти си виновен за всичко е запазена марка на жените. Не се обиждайте дами, понеже гледам че и жени са коментирали, но момичето на автора е изпаднало в глуха защита. Толкова се е осрала до уши, че единственото което може да направи е да те обвинява, защото знае, че я обичаш и ще клекнеш. Обвиняваш се че не си правил компромиси, май по-скоро тя те обвинява. Ако толкова си я обидил с това нещо (1-2 кръчми), само си представи какъв живот щеше да имаш с нея. Ще поиска развод, ако забравиш да изхвърлиш боклука ли?
Както пишеш, виждам че най-малкото си мъж на място. Не познавам много хора, даже да не кажа че въобще не познавам такива, които ще мизерстват 3 седмици само за да идат на рожден ден на мацката си. Болен, жив умрял си там и накрая какво, пак недоволна. Върви ги разбери.

И наистина може да сте имали много общи неща, но както се изписа от другите, под напрежение се вижда кой какъв е наистина. В кафенцата, с лигавенето не можеш да разбереш един човек на 100%. И ако тя не може да се справи с проблемите си сама и отхвърля подкрепата ти си е неин проблем.
Стегни си задника и почни а я режеш супер много. ТИ сам каза, че ако свирне, ще припнеш при нея. Това за мен ти е основния проблем. Защото тя знае, че си сигурна карта и на воля си мърсува. Ако я наранят, щото с това курвенско поведение само това я очаква, тя си знае. Ще дойде, ще каже "мило сгреших" и пак ще е обичана. Дръпни се и колкото и да те боли не я прибирай обратно. Щом усети сигурността на любовта ти, пак ще те прецака.

Стягай се и със здраве от мен. Всичко се оправя в този живот, и всичко става с причина. Сега не го вярваш, но след някоя друга година ще се радваш, че си се отървал.

12.   Здравей. Ясна ми е ситуацията, в която си попаднал. Добре дошъл в клуба на мъжете, на които им пука. Малко останахме, но ни има. Така като чета, доста си потърпял. Само човек, който обича истински може да мине през това и все още да иска да е с отсрещния човек. Светът около нас стана само секс, всеки е*е и бяга. Както мъже, така и жени.
Не искам да ти го казвам, но не съм убеден, доколко това момиче те е обичало. Да, може да го е казвала, да и е било приятно с теб и да се е убеждавала, че те обича. Но като гледам не е било истина. Колкото и проблеми да имаш на главата, не можеш да забравиш любимия човек, с когото си си правил планове да живееш, само за няколко седмици. Освен това и тази изневяра. На някаква вила среща момче, което не познава и веднага му се слага. Ако те е обичала, нямаше да погледне друг. Както го описваш този е типичния селски прейбой, тип "аре ма виж къф ми е голям кат царивица" и т. н. Всяка компания си има по един такъв типаж, който обира боклука. Не ми се обиждай, но само пачаври си лягат с такива като него. Пак си помисли, до колко си бил обичан, ако веднага щом се разделите, залита така и то по непознат. Хайде да е стара изгора как да е. Не че е оправдание, ама с непознат хептен тъпо.
Вече ти го казаха, че няма как да очакваш да мисли рационално, все пак е жена. Вината никога не я търсят в себе си, винаги е в другите. А и не само жените, хората по принцип, все са ни виновни, а ние сме жертви. Всяка монета си има 2 страни. Предполагам, че и ти не си безгрешен, но ако всичко което си написал е истина, момичето наистина ти е под нивото. Всички обаче знаем, че любовта е сляпа и не пита.
Така че вземи си извади главата от пясъка. Напиши си на 1 лист, плюсовете и минусите и. Втората колонка ще преобладава според мен...

13.   От Автора:
Здравейте всички, първо за много години.
Благодаря на всеки, който изказа мнение по темата, наистина не очаквах толкова много хора да се отзоват. Исках просто да споделя как се развиват нещата.
Момичето продължи с живота си по старо му. Преди да се беше събрала с мен. За всичките ни познати тя просто се е върнала към нормално състояние. Накрая излезе, че промяната в нея, дори още преди да станем гаджета е била един вид компромис. Разходките с мен, вместо кръчми, дългите разговори вместо дискотеки, дори когато сме били приятели тя е правила един вид компромиси със себе си. А човек не може да издържи вечно на това. Не я обвинявам, не я и оправдавам. Но аз продължавам да твърдя, че не сега е истинска, а точно с мен бе такава. Просто когато се запознах с нея, ми изглеждаше точно както се държи сега- на върха на купона, повърхностна и нахакана. Но с времето съзрях под тази маска и видях един много нараняван човек. Едно толкова нежно момиче, което бе изгубило вярата в любовта, за нея мъжете бяха станали отвратителни и мръсни. Тогава осъзнах, че този човек си струва и станахме приятели.
Когато се събрахме наистина бях адски щастлив. А основната причина бе, не толкова моето щастие а това че тя е щастлива. Виждах как и тя се промени. Една вечер тя от никъде ми изстреля „Искам да ти благодаря, че си до мен. За първи път от много време, някой застава до мен като мъж и ми показва какво е да си наистина обичан и уважаван. ”. Същата тази вечер се заклех пред себе си в две неща:
- че ще предпазя това момиче от всичко лошо в този живот;
- че ще направя каквото мога за да е щастлива;
Исках с всички сили да я браня от света, от това което я беше отвратило. Обещах си че никога няма да я нараня. И първият ни истински проблем, бе такъв, който не можах да разреша. Такъв, пред който съм безсилен. Не казвам че разболяването на татко и е причината да се разделим. Просто до тогава тя твърдеше че ме обича повече от всичко, и вярваше в това. А изведнъж се оказа че не можа да го докажа на себе си. Може би се уплаши, че ми казва как съм всичко за нея, а изведнъж бе готова да ме остави. Никога няма да разбера дали тези мои разсъждения са верни. Все пак не съм в главата и, но си мисля че я познавах доста добре.
Тя още си мисли, че я обвинявам че ме е изоставила, че съм се правил на разстроен пред приятелите ни, за да я намразят. Точно, за да не стане така спрях да излизам с тези хора. Казах им че знам как да се справям сам и че в момента тя има нужда от подкрепа, не аз. Никога не съм я обвинявал че ме е изоставила. Момичето не ми беше собственост, не съм я купил на битака. Тя бе свободна да си замине, когато иска. Никога не съм и държал сметка къде ходи, с кого излиза. Разбрали сме се, когато някой от нас не е щастлив и тази връзка не може да се спаси да се разделим по живо по здраво.
И да исках да останем приятели, но просто очаквах уважение и от нейна страна. Винаги ми е казвала, как в предишните си приятели, колкото ида са я наранявали е намирала време да седне да говори и да се раздели като хората. Не прави изпълнения по телефона, по скайп. И как колкото и да са и изневерявали, никога не е отвръщала с изневяра да натрие носа на някой. И какво получих аз- кирлив СМС в 2 сутринта и изневяра... Не ме боли толкова че ме изневери, не е нараненото ми его. С изневярата си тя ми показа, че не ме иска като мъж в живота си. Но с това че ме лъга 2 седмици ми показа, че не ме уважава като човек. А аз исках просто истината, Да ако ми беше звъннала преди рожденния ден с думите: „Няма да дойда, има друг. ” Сигурно щях да псувам, да чупя да блъскам. Но като мине време поне щях да знам че съм получил истината. А сега като се сетя виждам една голяма и тлъста лъжа. Нищо повече. Това заслужих. Тя твърди че не е искала а ме нарани на празника ми, ако това я кара да заспива по-лесно, нека е. Но сега съм по наранен, истината поне щеше да значи уважение.
Обвинявах я само за това че не ми даде шанс, че ми изтъкна "разделяме се за това и това" и аз веднага и казах "ок правя промяна". Насреща получих само "късно е". Разбирам я, страх я бе защото тя ще се прибира в родния си град, а аз трябваше да ида там. Че тя едва ли не се чувстваше длъжна да се ожени за мен, защото хвърлям всичко за нея. Това е страшно наистина. Но не съм очаквал от нея такива неща. Просто исках да се борим един за друг. А имахме още една година в града, който учим. Утре може да ме блъсне нещо, защо трябва да кроим планове години напред и като виждаме, че няма може и да не се справим бягаме. От 3 години ме познава и така и не разбра че аз не нося маски. Че не се правя на сърдит, да я злепоставям, а просто съм разстроен наистина. Като кажех че няма да излизам с тях, ставаше така че и правя напук. Като бях там бях крив, защото съм изглеждал смачкан. А аз не мога като нея, отвътре да ми се реве, но да купонясвам и да се правя на мн щастлив.
Ясно ми е че аз също имам вина. Вината когато двама души се разделят е по равно. Просто никога не съм мислел че "неходенето по кръчми" може да ме превърне в очите и от "мъжа който застана до нея като истински мъж и я уважава" до „човек който супер много я обижда и и показва неуважение като не ходи на местата които тя обича”. Наистина очаквах, да се опитаме да решим проблема, а не да се откажем веднага.
Вече не изпитвам толкова много мъка. В момента изпитвам яд. И то не към нея. Яд ме е защото знам, че продължава да поддържа контакти онзи човек, с който ми изневери. Яд ме е защото знам, какво вижда той в нея. Яка мацка, която се държи нахакано и разкрепостено. Вижда чифт цици и стегнат задник. А какво виждах и харесвах аз. За мен тя беше едно нежно момиче, чиято усмивка осмисляше целия ми ден. Виждах красиви кафяви очи, които още мога да опиша. Толкова дълго съм се взирал в тях докато лежахме гушнати. Не ме разбирайте погрешно и аз съм мъж, не съм някой сладникав лигльо, но не третирам жената до мен като вещ. За мен тя не бе инструмент за задоволяване на нагон. Помня как е имало вечери в които лягаме да правим любов и 12 и се усещаме че не е лоша идея да заспиваме, защото сме прекарали три часа в приказки или просто се гледаме гушнати, времето летеше тогава. Помня как се усмихваше когато се будеше до мен... всичко спираше.
Яд ме е как накрая тя изкара така, че моите приятели не я харесвали, че аз не съм харесвал нейната компания, че майка ми не я харесвала и т. н. Носеше ми вода от 100 кладенеца. Как аз не съм показвал емоции като сме били пред хората, а това било гадно и я дразнело. Винаги съм мислел че в една връзка е важно как сте, когато сте сами, а не пред хората. Къде бяха хората на първата ни целувка, къде бяха когато правехме любов? !? Къде бяха хората, когато ми плачеше на рамото от безсилие и когато аз плачех пред нея? !? Знаете ли майната им на хората, за мен важна бе само тя.
Точно заради хубавите спомени които ми остави и желая всичко най-добро. Имам вина за още нещо, че опорочих това, което се бях заклел да направя. От „искам тя да е щастлива” неусетно минах на „искам тя да е щастлива, но да е с мен”. А това е егоистично. Щом вече не мога да и дам каквото иска, нека го дири другаде. Дано намери щастието си. Аз не бях достатъчен.
Не очаквам да кажете нещо, просто исках да споделя...

14.   Лесно е, когато някой се държи по описания начин, би следвало и ти да се държиш по същия начин.
Не е лесно, това е ясно, като те хване яд, когато ти долипсва стискай зъби, някак гледай да се справиш, но никога по никаква причина не и пиши смс и не и се обаждай. Ще питаш какъв е келепира от това? Ми още по лесно е! Така поне няма да се унижаваш и да се правиш на тъпо куче, което за 1 сладка дума е готов да лети. Даже след всичко написано ми е ясно, че сега ако дотича ще ти светнат очите и пак ще станеш онова наивно и глупаво дете.
Та ако искаш да те уважават дръж се така с хората, както те се държат към теб. Така че забрави за нея, изтрий там всички ваши контакти, пък ако някой ден реши да ти звънне, дръж се брутално с нея. Да не е лесно, даже след това ще те боли гаранция, но пък ако не направиш добро на себе си, повярвай ми друг няма да го направи за теб.
Така че спри да се държиш като пъпчив тинейджър и разбери, че на този свят няма човек, който да се грижи за теб освен теб самият.

15.   Стоял си гладен заради нея, а сега приятелю я намери и и го вкарай в устата поне тя да не е с празна уста ;)

16.   Пич, не се тормози, тя просто не те е обичала. Предполагам, че и на приятелите ти се е случвало подобно нещо поне веднъж. На мен също ми се случи, но съм доволен ( сега разбира се, в началото бях унищожен, като теб ), защото първо осъзнах, че това момиче изобщо не е било за мен и второ, сега съм много по-внимателен в избора си. Знаеш, че човек, когато се втурне през глава в една връзка, моментално ослепява, а и първите месеци винаги са супер. След това вече си се привързал и слепотата продължава. Сигурен съм, че ако в началото си можел да я погледнеш с трезви очи, никога не би я избрал. В момента се разиграва една подобна драма пред очите ми, но не мога да взема отношение, понеже и двамата са ми познати. С момичето се знаем отдавна. Красива е, не е глупава, не е и лош човек, но е много несериозна. С момчето се познавам главно покрай нея. Него мога да определя, като напълно нормален, живее отделно от родителите си, работи, издържа се сам, не е конфликтен, възпитан е и т. н. Та тези двамата ходят вече доста време, може би година и половина, но момичето не го обича и това го знам от нея. На въпроса ми какво тогава прави при него, тя ми отговори "ами да има някой". Това беше някъде през пролетта. През лятото тя замина на бригада и един ден се засякохме в скайп. Каза ми, че са скъсали, че не искала да бъде с него, там срещнала май някаккъв друг българин и прочие. Тогава си казах крайно време беше, но не стана точно така. Тя се върна отново в България и той понеже е мекушав и влюбен, я прие обратно.
Често жените си правят тънки сметки на наш гръб, а ние ги гледаме влюбено и им вярваме. Затова е добре да се внимава, без да се гази веднага в дълбокото.

17.   слушай брато, знам че е трудно се забравя момиче особено ако си се привързал към нея и си я обичал както ти каза до полуда, но ще ти кажа едно гледам, ти си свестно момче, и не заслужаваш така някое момиче да те лъже по подобен начин :). Ходи си купи от магазина 4 галона бира и ще видиш как няма да ти пука, но повярвай и аз казвах преди че няма да забравя едно момиче, но какво става след 4 месеца, сега даже и името не и помня, няма да се притесняваш живееш си живота и това е :) За всеки влак си има пътник :)