Споделена история от Любов и изневяра |
Обичам Я.
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2010 пъти
Обичам я, боже, тя е толкова красива, като слънцето игрива, на моменти малко дива... тя е истински невинна, и в очите и откривам вечността.
Ако кажат ми че съм без нея, по добре ще е да ме убият, но не мога аз напред да продължа.
Щом в живота ми я няма нея, значи всичко друго е без сякъв смисъл! Искам цял свят да чуе, да узнае, че обичам я, и не е само туй... Тя долита като нежна птица във съня ми нощем, и понася ме нанякъде в безкрая... И душата моя, само нейна е... и аз самия, само неин съм, и очите ми проглеждат, само нейните с желание да срещнат... и ръцете ми треперят, за прегръдките и сладки, огнени, красиви... И сърцето ми тупти в захлас, до нейното е гушнато... и двамата със нея сме едно..
Обичам я, и това не ще се промени никога. Аз мога да спра да дишам, за да живее тя.. Аз дори и мъртъв, ще долитам като ангелче край нея, ще я пазя и закрилям... Всичко във живота и със красота ще сътворя.
А казват че мъжете чувства не познавали... не можели да се отдават, да обичат, да съграждат.. Да, по принцип туй е верно.. мъж ли е, развратник е, боклук е... Но, защо ли аз не съм такъв? Защо ли тялото за мен е нищо, а душата означава всичко... Защо ли никога аз интереси не потърсих, а обичах, и обичам... толкоз силно, сякаш съм кат океан препълнен със мечти... НЕ съм ка'т другите, и мойто миличко това го знае... обичам, и раздавам се, за мене тя е всичко.. Никога не бих я наранил!!!
|
