5. Петя,
няколко въпроса към теб:
1. Казваш "момичета като теб" - какво имаш предвид и защо се опитваш да обидиш автора на историята?
2. Казваш "на твое място", но не си - лесно е отстрани да съдим и да раздаваме съвети и да мислим как и колко сме велики, но после като същото това ни с е случи, осъзнаваме колко сме били смешни. ( казвам ти го от личен опит)
3. Откъде знаеш, че любовта на авторката не е била споделена? Причините един мъж да не остави жена си, не са в това, че не обича любовницата си.
4. Казваш "осмелила да имаш връзка с женен мъж" - сякаш е извършила грях против човечеството. Той защо се е осмелил да има връзка друга, като се е клел във вярност... тя с кое виновна, че той не обича жена си и търси почивка от брака.
Запомнете го най-накрая това - една жена, свободна жена, млада среща някой. Не вярвам да го е сваляла, не вярвам да го е предизвиквала и да му е казала "Искам да се осмеля да пробвам с женен" Ще ти кажа нещата, които си казва една жена, когато се случи да изпита чувства към вече обвързан човек - трябва ад се преборя с чувствата си, това не е правилно, какво да правя... но понякога просто е по-силно.
Виновни и лоши в тези триъгълници няма - как не го разбрахте, ти и "такива като теб"?
Хората се събират, влюбват, разделят, страдат, преживяват, избират, действат, познават себе си... защо не опиташ да разгледаш нещата от тази страна педи да колиш и бесиш и то толкова хуманно и замаскирано в пожелаване за истинска и споделена любов.
до авторката
Горе главата! Не съжалявай - грешки няма, има само уроци. и те ни развиват, значи са нещо добро. Лепни си усмивката на устата и продължавай, ден сле ден - толкова много неща за правене, книги за четене, филми за гледане и хора за обичане.
Имах връзка със семеен човек няколко години - не съжалявам и за един миг, прекаран с него, за отчайващо-горещата страст, за погледите пълни с обожание, за любовта, която ми даде. Инициативата да се разделим беше моя - не защото поставих ултиматум, а защото вече и двамата се разкъсвахме (хващаха ни 5 или 6 пъти) Вече.. колко, може би половин година стана, откакто сме разделени, два пъти правихме секс през това време и се чуваме и виждаме... последно категорично му отказах интимност, отказах му даже чиста човешка близост и нежност... отказах се от него... успях! Междувременно започнах връзка с друг мъж и може би го обичам. Но като първия - никога! Той владее много специално място в сърцето му, обичам го, защото моага, просто защото никакви обстоятелства не могат да попречат на моята любов. Спрях да се боря с чувствата си и да се опитвам д се лъжа - примирих се и се почувствах добре. Аз го обичам, той е някъде там - жив и здрав и не толкова щастлив, колкото ми се иска да го видя, но живота е пред него и толкова. Липсва ми, страшно много ми липсва понякога, но той н е умрял, знам че е на 3 км от мен и ако стигна да колабирам от болка - там е и мога да го потърся. Това ми даде спокойствие... и така... оставих го, отказах се.
и все пак си тръгнах победител парадоксално, нали? Когато аз си тръгнах от живота му, той започна да не подбира, държи се ужасно със жена си (може би подсъзнателно я обвинява за раздялата ни), работи до късно, не му се прибира вкъщи... И какво се оказа, че през цялото това време жена му е трябвало да ми е благодарна вместо да мисли как да ме разкара от мъжа си - аз изтърпявах ударите и той се прибираше спокойно при нея, аз задоволявах сексуални апетити и тя не беше принудена да се изправи пред проблема за лошия секс в семейството му. При мен си споделяше лошите мисли и за нея оставаше вината му, която го караше да й се подмазва с подаръци и глезения.
Говори се, че ще се развеждат.. хората ги обсъждат, обсъждат и него - колко се бил променил.
Надявам се, че разбра какво искам да ти кажа. Стискай зъби и ако си решила да го чакаш - чакай го, но не сама, не плачеща вкъщи, не отчаяна и самотна. Стани интересна за себе си, стани тиха, обаятелна, заобиколи се с обожатели, които да държиш на една ръка разстояние, но все пак, с които можеш да се почувстваш ЖЕНА! Работи, развивай с, трупай си точки за себе си, стани по-голяма от най-големите си мечти и си го носи в сърцето, докато ти се носи, но не страдай Избери тази любов, възможността да я изпитваш да ти е радост и подтик към развитие.
Така, щастлива, развиваща се, опитваща нови преживявания си го чакай - той ще звънне - винаги звънят. Утре руслото пак те го стегне за шията и ще се сети за теб. Моя съвет е да го отрежеш, да не му позволяваш повече интимност, да не се измъчваш повече. Чакай си го, обичай си, НО докато живееш, докато имаш връзки с други мъже, докато си щастлива и развиваща се. Чакай го, точно дотогава, докато не решиш, че вече не ти се чака. И ако този момент дойде - прегърни бъдещето си, ти вече ще си готова за това.
Успех!
|
