Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Пропуснах да кажа, че държанието му към мен не се е променило, промени се ежедневието ни, преди бяхме много сплутени, често излизахме на разходки, вечери, всеки сезон ходихме на почивка, всяка неделя излизахме в мола и т. н, а сега дори и да си е вкъщи няма желание да излиза, отказва ми доста "любезно" и това е. Винаги е бил перфектен съпруг и добър баща. Но нещата вкъщи вече граничат с лицемерието, той се прави на верен, аз се правя, че му вярвам и "живеем в хармония". Премълчавам всичко това заради децата и дългите години съжителство. Не правя драми и скандали за да не изляза един ден лошата и досадната съпруга. От авторката :)

7.   хаха любимия ми тип теми.
Колко време да си затваряш очите? Зависи!
Как да оправиш нещата? Зависи!
Дали да го търпиш? Зависи!

Сега какво чакаш реално? Някой друг да вземе решението вместо теб? Или може би той един ден да дойде, да ти се извини за това което е правил? - Не забравяй че никой в тоя живот няма да направи нещо за теб, ако има други идеи и интереси.
Преди било еди как си, сега било не знам си как. Теб пък те било страх да изкажеш мнение по тези въпроси да не би да те обвинил в нещо :)
Ти си по-виновна от него в тази ситуация, разбира се спрямо собствената ти гледна точка. Разбира се не мога да бъда съдник, защото може да се окаже че ти търпиш заради някакви материални блага или дивиденти, което си е изцяло твое право.

С една дума : Зависи!
Само че недей да ревеш как и защо, общо взето в този кратък живот, хората трябва да се научат да живеят със действията си или бездействията си.
Лесно е, продължавайки с тези мисли, нещата се си продължат както до сега в най-добрия случай, в най-лошия един ден ще дойде, ще те обвини в какво ли не и ще се премести при любовницата.
В другия случай, ще си събереш багажа, ще намериш къде да живееш и ще го оставиш да прави каквото си иска. Е да, ще те боли, вероятно няколко години ще си задаваш глупави въпроси, но един ден ще се изправиш и ще се радваш че не те е заразил с разни болести, че няма да се съмняваш вечно в него и т. н. Избора е твой.

8.   Често така се случва. Това ми напомня на филма The Story of Us.

9.   Очевидно си добра съпруга и майка, стопанка на една хубава къща и няма мъж, който да се откаже от това. Поведението му е обидно, но логично. Човекът се поддава на неовладяната сексуална енергия, която го тегли навън. Новите тръпки, може и да не е една за него са дребни радости, които освежават сивото ежедневие, в което си и ти. Може и да спре изведнъж, а може и д апродължи така години наред да скита, но сам няма да напусне дома. Там е неговия сигурен пристан, където винаги се връща макар и късно през ноща. Друг е въпросът как ти ще издържиш тази агония. Най-лесное да го изгониш, но май не си от типа на смелите самотни жени, които застават срещу бурята. Разбирам те, ти си нежна, уязвима и даряваща другите жена, която би с епожертвала в името на семейството. Именно на такива жени се крепи някак съвременното семейство, което... за мен е обречено. Задава се нов ред, където хората ще се събират и разделят многократно, подвластни на временни емоции, а децата... кой знае....

10.   Търпиш, защото си материално зависима. Хвани си живота в ръце, ако не работиш- намери си работа. Изизай, забавлявай се. Ако искаш да спасиш семейството постави картите на масата ти, защотото докато търпиш и мълчиш нищо няма да промениш. Сега се прибира в 12- 1... а скоро ще започне да пропуска да се прибира. Недей да си мълчиш относно нехайствово към децата, защото той им е БАЩА. Не може да пренебрегва тях заради любовница или заради каквото и да е било. Нека поеме морална отговорност и грижа към тях. Успех! Бъди силна и умна!

11.   "Не правя драми и скандали за да не изляза един ден лошата и досадната съпруга. От авторката"

Ами, хубаво, но със сигурност ще излезеш съпругата-изтривалка, която могат да разиграват и унижават както му е кеф.

12.   Повишен значи? Шарше ла фам във фирмата му. Каузата ти е пердута. Вече с друга е сплУтен. Надявам се да "светнеш" защо!

13.   Да ти кажа установих, че тази тактика я използват много жени- да мълчат и да се правят, че всичко е наред. Аз това НЕ го разбирам, не мога. Та той те унижава, а ти не правиш нищо по въпроса, вземи се в ръце и постави ултиматум -да избира. Явно и ти си охладняла доста към него, че се примиряваш с това - в такъв случай решението е - и двамата си живеете свой живот навън, а вкъщи сте просто съквартиранти... при взаимно разбиране, това си е доста добър вариант

14.   Ами никой не е казал, че трябва да вдигаш луди скандали и да правиш драми. Седни и поговори с него в очите, съвсем спокойно и уравновесено. Кажи му, че знаеш за положението и че това те наранява, създава ти отрицателни емоции, които не искаш в живота си. И ако ти стиска да си тръгнеш, му кажи че ще го направиш и че нямаш намерение повече да се примиряваш с това. Трябва да види, че уважаваш себе си и че няма цял живот да си изтривалка и да търпиш. И това, че имате деца е най- тъпото оправдание да поддържаш този отдавна изчерпан брак. Ако се реши да поправи грешката си добре, но ако не- не се страхувай да си тръгнеш и да търсиш истинско щастие.

15.   Здравей, като го прочетох това веднага си помислих, че все едно за мен е писано. С тази разлика обаче, че аз съм на мястото на съпруга ти, и съм жена.
Аз се държа по същия начин с моя съпруг. Не искам никъде на излизаме заедно, не искам да ходим на почивка, измислям си командировки, срещи с приятелки, фитнес, много дрехи и секси бельо, и всичко това изобщо не е за него.
Не знам какво да ти кажа, ние не сме говорили за нищо, но намерихме баланса, като започна да излиза и той. Сега сме се разпределили-петък е моят ден, събота е неговият. Никой не пита другия къде отива, с кого и кога ще се прибере.
Но.... така не се живее, трудно е, а вече сме се отчуждили много, за да започваме да спасяваме тепърва брака си.
Аз сама се виждам колко съм се променила и колко ми е неприятно да си стоя в къщи. А съм на 30.
Понякога се замислям "Това ли ще е живота ни за напред? " и се отчайвам. Винаги ли ще гледам в страни, защото това омръзва, просто имам нужда от някого, когото да обичам, а и той мен, а за съжаление това вече не е съпруга ми. Имаме две деца-мънички, ако не са те, да съм си тръгнала отдавна, но....
Нямам си на идея дали ще се оправят нещата между вас, но мисля, че е време да започнеш да излизаш и ти.

Стискам палци..

16.   Разбирам, че най-вероятно търпиш това положение заради децата си, за да бъдат те осигурени. Само че колкото и голяма да е отдадеността на родителя към децата, човек не трябва да забравя и собственото си достойнство и щастие.
Изневярата според мен е нещо грозно не толкова заради факта, че мъжът има интимни отношения с друга жена, а заради лъжата - лъже те в очите всеки ден, а дори и ти самата вече не му вярваш.
Положението ти е деликатно, според мен премисли всичко, помоли го да го поговорите, и постави директно въпроса - "Има ли някакво бъдеще бракът ни и докога ще живеем в лъжа? ", да видиш как ще реагира. Успех!

17.   Благодаря ви за съветите истината е там че в 15 год ни браг никога не съм се съмнявала в него, карали сме се много той си е тръгвал пак се връща скандали много но в последните 5 години си намерихме мястото под слънцето и всичко беше като мечта, а сега това изведнъж трудно ми е да го осъзная и не мога да свикна с мисълта че се борих за едно постигнах го, а сега трябва да се боря с друго по-страшно.

19.   Скъпа моя,
тази история е почти моята история.
От близо 5г.
Мислих и премислях милиони пъти. Решението не е да го напуснеш. Нито да му поставяш ултиматум.
Да започнеш да излизаш - лично аз не бих опустошила душата си дотам заради мъж.
Подготви се психологически. Обичаш ли го още? Готова ли си да работиш за брака ви?
Готова ли си да чуеш от устата му упреци (напълно неоснователни, но които биха оправдали неговото поведение) към тебе? Готова ли си да му простиш и не да забравиш но да сложиш настрана тази история?
Ако да,
поговори с него, без да си изпускаш нервите.
Кажи му, че ти липсва вашата любов, споделянето, семейният живот.
Кажи му спокойно че страдаш, но че си принудена да му кажеш, че ако той има друга жена в живота си, по добре е да изясните отношенията си. Че сте заедно, защото сте решили да бъдете заедно.
Бъди готова, че той ще отрича докато те убеди че ти грешно си си направила извода.
Затова подготви твоите аргументи.
Въпроса не е да му кажеш : тя или аз. Целта е да дискутирате за Вашата връзка.
Трябва ти смелост, защото 10% от мъжете в такива ситуации избират раздялата.
Други 20% избират да продължат играта на котка и мишка, взимайки повече "мерки".
В останалите случаи, вие си давате право на едно ново начало, за което, разбира се е необходимо сътрудничеството на двете страни.
Желая ти кураж, аз съм в подобна ситуация, но ще поствам отделно тази история.
Има разбира се и децата, но те първи ще се "усетят" за това което не върви между вас двамата.

роз

20.   М39. Ще гледам да съм кратък и максимално полезен. Не съм съгласен с №19. Ето доводите. Историята: дом, семейство, деца, разбирателство, секс всичко наред, в един момент съпругата ми се промени. Жена ми беше влюбена. Разбрах. Говорихме. Не често, не и недълго. Не искаше. Живееше в собственият си влюбен свят на романтика - без децата, без битовизмите, без задължения, само любов, красота. Перфектно нали? А, пък криеше се. Пак разбирах. Пак говорим, тихо, спокойно, без скандали. Няма резултат. Пак се крие. Не се интересуваше, че наранява хората около себе си. Жестоко. Едвам оцелях - физически и духовно. Живееше в собственият си перфектен влюбен свят, но нараняваше хората около нея. Нещата взеха да се влошават с всеки ден. За децата, за мен, за нея. Както казва тъста ми - влюбената жена е като патка. Така беше. Разбрах, че трябва да се разделим. С приказки не става. Влюбената жена е като патка. Разбрах, че трябва да се разделим. Всеки да поеме по своя път. Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат /Айнщайн/.

Лошо за децата, иначе пък - още по-лошо. Няма печеливш ход. Всички са губещи, избираш най-малкото зло и действаш отговорно. Поисках развод, докато е време и можем да се разделим човешки. Нямах изход. И о, чудо! Жена ми изведнъж се събуди и с очудване видя света около себе си. Разбра, че животът и се изплъзва и не е само романтични приказки на неизживял се плейбой. Отрезвяването идва и живота те залива като приливна вълна. Грижи за децата, къщата, готвене, чистене, пране, ремонти, пазаруване, дрехи, детски градини, сметки, работа.... Кофти! И всичко сам, ден след ден, няма събота, няма неделя. Цял живот. Сам. Няма с кого да споделиш! Защото този, с когото си градил живота си вече го няма. Не иска, наранен, обиден, разочарован, обезверен и озверен. Заради какво? Любовника? ! Ама любовника го няма. Не иска. Не може. Няма как. Иначе ще помогне.... както досега. Ако може да е както до сега. Но без битовизми моля. Няма я вече 'любовта', тя не иска битовизми. Пък и все пак и той има отговорности, семейство. Поиска да се върне. Приех я. Но не е същото. Няма го доверието, поне не същото. Може и да стана по-хубаво, не знам. Приемаш. Но не е същото. Никога не си сигурен можеш ли да се довериш на човека до себе си. Борбата вече е твоя. И на другия. Но изводът е - действай, нещата няма да се оправят от самосебе си. Само ще продължат да деградират с времето. И колкото повече време минава, толкова по-лошо ще става. Докато стане вече късно. Ако вече не е твърдо късно. Прави каквото трябва, да става каквото ще. Седни с мъжа ти, поговорете, дай му ЕДИН шанс. Без компромиси. Всеки заслужава втори шанс - от него зависи как ще го оползотвори. Направи си план по точки за разговора и се концентрирай върху следните точки:
(Писано е за жена, но в пълна степен важи и за мъже):

- Прощавам ти станалото. Ако предприемеш стъпки в интерес на нашето семейство, ще направя всичко възможно да не ти го напомням постоянно или да те карам да се чувстваш виновна.
- Подарявам ти време да осъзнаеш станалото и да вземеш най-доброто решение. Най-доброто не непременно за мен, ти си най-важна на Света за себе си, затова направи най-доброто за теб самата.
- Умолявам те да знам всичко, да си говорим. Искам да гледам в лицето приливната вълна, а не тя да ме залее неочаквано.
- Настоявам пред теб да знам навреме, ако моят Живот ще върви в различна посока от твоя. Това засега зависи само от теб, аз знам какво искам за себе си и моят Живот в този аспект.
- Обещавам ти, че няма да предприема насрещни реципрочни мерки, стига да чувствам движение в добра за нашето семейство посока. Няма и да извъртам последната формулировка по изгоден за мен начин. Казано просто – няма да ти отмъщавам по подобен начин.
- Независимо от изхода, не замесвай по никакъв начин нашето дете. Не искам никога то да се запознава с любовника ти. Ако той е готов напълно да ме замести и като баща – тогава е друго. Но нашето дете с твоя юнак няма да замесваш. Няма и да я използваш за свои цели или да я разменяш срещу емоции. По тази точка ще съм крайно безкомпромисен.
- Подарявам ти кредит на доверие за събитията от тук нататък. Съжалявам, ако не е на 150% както винаги досега, но доверието по принцип се заслужава.
- Осъзнавам, че си отделна личност, която не е задължително да се идентифицира с “нас”. Но искам да знам навреме, за мен е много важно.

И пак - седнете и поговорете. Ще има много разговори. Процеса е дълъг и ако се получи, последствията се лекуват с години. И запомни, дай шанс - ЕДИН. Казват: изневяра и ръжда като тръгнат - спиране няма. Не съм склонен да се съглася. Ако е писано, ще се разберете, ако не - действай безкомпромисно. На втори път обаче, компромис няма. Успех.

21.   Намери си любовник, не се разделяйте, защото това ще навреди на децата ви, но щом той е щастлив защо и ти да не си? Бъди и ти прикрита, бъдете си заедно по документи и по дом, но след като вече не е както преди просто не е нужно да се преструвате...

22.   Здравей Непозната,
Ситуацията ти е ужасна. И за съжеление - позната.
Единственият ти начин да я изясниш, за себе си и за Вашето семейство е да обсъдите заедно с него това което си написала!! Не го отлагай и не интерпретирай възможните варианти за развитие - просто навлезте в Диалог. Така разбирате какво чувства и мисли другия. НО - изслушвай те се!! А за въпроса какво ще стане с брака Ви - вземете заедно решението, на базата на разговора Ви.
М. 45

23.   С мълчание проблемът само ще се задълбочи. Вероятно ще се изтормозиш и когато все пак решиш да говориш вече ще викаш и крещиш, защото все пак се един унижен човек. Ако викаш и крещиш ще последва извода, че с теб не може да се живее, а милата и любима друга жена ще е състрадателна и ще му съчувствува, как се измъчва и ще го утешава.
Отдавна известна гадост... Много е трудно, много е обидно, много е нечестно, особено след 20 години, но имаш достойнството си и си го запази, за да могат децата ти да те оценят и ти сама да уважаваш себе си... пред тях. Мъжът ти също ще го оцени, ако се държиш на положение с достойнство и грижа към семейството. Не може на всички в семейството умът им да е между краката. Децата дори да са малки пак помнят и ако нещо е по-силно от всичко друго е
тяхното дори мълчаливо мнение по казуса. Мъжете уважават и обичат само жени със самочувствие, които не се унижават, но и не викат и не крещят....! Просто покажи, че си по-умната и по-зрялата и... не си забравила, че само след страхотен секс се раждат такива хубави деца!