Споделена история от Любов и изневяра |
Изгубих се
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2135 пъти
Здравейте. Това е първата ми тема, надявам се да успея да се изразя по-грамотно, отколкото обикновено..
Моята история е следната-Аз съм момче, на 21 години, изгубило вярата в любовта.
Преди 4 години и половина започна всичко-срещнах Я. Естествено времето спря-година, две, три.. Ииии лека полека времето започна да си забелязва. За цялото това време, което споделихме, сме се разделяли може би 30-40пъти, не се опитвам да остроумнича, просто животът това ни поднесе. Всичките 30-40 раздяли бяха по нейна инициатива-не казвам, че аз не съм ги причинил по някакъв начин, то е ясно, че нещо не е наред, но както и да е, минало-заминало. Винаги много съм я обичал. Нито една от тези раздяли не ми е тежала толкова, колкото последната-Бяхме лятото заедно на бригада в чужбина, като на заминаване и двамата бяхме наясно, че това е последната ни въэможност(най-вероятно)да изгладим поне една голяма част от проблемите в отношенията ни.
Не се получи-много неща ни минаха през главите и на двамата, доста преживяхме заедно-предимно негативни моменти. Не чувствам това да ни сближи по някакъв начин.
След бригадата щяхме да заживеем заедно, да пробваме отново и отново и отново. Както и предишните инициативи за събирания и подобряване на отношенията, тази също беше моя. Не заживяхме заедно.
Скандалите бяха 2пъти повече от разбиранията. Вече не се целувахме, изгубихме интимността. След седмица тя скъса с мен, за пореден път. Не знам, дали му е дошло време, дали явно дълго време съм бил объркан какво да правя, дали да я оставя да продължи, като толкова мн иска да е без мен. В крайна сметка стиснах зъби, изплаках си каквото имах, около седмица в къщи не се прибирах, освен да поспя, гледах да се разхождам, предимно самичък, за да ми поотмине малко от малко, тъй като имах 10-километрово парче асфалт, заседнало в гърлото. Записах се на фитнес, почнах да спортувам 2 пъти на ден, да се разсейвам, да не страдам толкова, не искам да изпадна в някаква безизходица.
Мисля че горе-долу стъпих на крака за 20-на дни. Обаче явно не съм бил толкова лош приятел-момичето ми призна, че ме обича, че и липсвам, че не може без мен.
БЯХ СЕ ОТТЪРСИЛ-намерих смисъл отново в сивото ми ежедневие, не сънувах кошмари, не спях по 2-3 часа на денонощие, опитвах се да изплувам-И ТЯ ПАК СЕ ПОЯВИ в живота ми. Аз естествено я допуснах, за което предполагам, ще си платя.
Сега пред мен стои въпросът-"без отговор"тоест въпросът, на който знам отговорът, но май не ми е на душа.
Как да кажа на това момиче, че още я обичам, че мн ми липсва, какво имахме, но му отмина времето и няма да се обичаме така безрезервно, както преди. Как да спра да си задавам въпроса, трябва ли да вярвам в тази провалена връзка. Как да убедя себе си, че ще излезе нещо, като не вярвам, че ще стане, а ако стане, не знам, дали ще съумея да го оценя. Как да убедя в себе си, че тази раздяла ще е последната, а не е просто един ужасен цикъл на напасване на характерите, проточил се толкова време, обречен на неуспех.
Трудно ми е да изразя себе си, извинявам се, ако някой се е отегчил или го е заболяла главата-мен ме боли много повече, повярвайте ми. Наистина се изгубих.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 84816e32e9 |
|
1. Ами то пак ще се повтори. Ти се питаш как да убедиш себе си, че този път ще е наистина за добро... Но същевременно осъзнаваш, че няма реален смисъл да се самонавиваш. И си прав, че всичко това води до една резервираност. Ако те е ранявала, всеки път като я видиш, ще се сещаш. Не знам какво е правила, дали е имало изневери, унижения към теб и т. н., но от опит ти казвам, че тия неща се набиват... :(
Защо не опиташ да се срещаш с повече хора? Не казвам да си намериш гадже, а просто да пофлиртуваш, да си поживееш, секс за една нощ, това-онова... Не се обричай доброволно на може би наистина невъзможна връзка, помисли за себе си и дали не си давал повече, отколкото си получавал.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: a966edc872 |
|
2. Не мога да си отговоря, дали всичко е просто навик или е поредният сет от негативни емоции. Много объркано се чувствам, искам да съм с нея, но нямам какво да и кажа като че ли, че намирам смисъл. Като я целувам и все едно някой ме кара на сила, дори в очите не мога да погледна. А същевременно си мисля, как тя вече няма да е до мен и.. :)
|
|
