 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Защо все не се получава?
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2739 пъти
Здравейте!
Знам, че не съм единствена, има подобни теми.. и хора с истински проблеми, но ще ми олекне да споделя мислите си тук и да прочета различни мнения.
Студентка съм на 22, тази година завършвам. Това, което най-много ми тежи е, че винаги съм била сама - толкова много мъже около мен, но връзка никога.
С риск да бъда многословна, за което се извинявам, ще се опитам да обясня как се стигна до тук и да опиша себе си възможно най-точно.
Много съм позитивна, винаги усмихната, купонджийка, със чувство за хумор и много приятели, с които излизам постоянно. Уча, работя, срещам се с хора и съм независима във финансов аспект. Имам прекрасни родители, които са ми дали добро възпитание и никога нищо не ми е липсвало, освен човек до мен.
Напълно нормално момиче съм, изглеждам добре.. много съм харесвана, но никога не е взаимно!
В една проблемна ситуация вината никога не е едностранна, затова започнах да я търся в себе си. Намерих си нови приятели, започнах да разнообразявам местата където излизам, да спортувам... И в крайна сметка винаги харесвам тези, които не мога да имам! А онези, които искат мен, не ме привличат по абсолютно никакъв начин - мислела съм си дали не преувеличавам, че не може с всеки да е така, но наистина не е някакъв каприз... просто когато не харесваш някого, колкото и добър и стойностен човек да е, насила не става!
Да не споменавам факта, че до миналата година бях девствена и тотално отчаяна, мислех че това е големият ми проблем... ето, че не е. Тогава съвсем случайно на морето се запознах с братовчеда на най-добрата ми приятелка, който дори не знаех, че съществува.
Паснахме си перфектно още от първия ден, беше ми безкрайно приятно, чак не можах да повярвам, че на мен се случва нещо хубаво! НО.. Оказа се, че той учи в чужбина и е в България само за лятото. Когато разбрах, реших да се отдръпна, защото пак се бях хванала като удавник на сламка... стана ми още по-зле! Мислех, че просто е поредният, който иска да спи с мен, но за мое учудване не беше така. Дори ме поздрави за факта, че въпреки възможностите които имам да спя с някого за вечер или две, не съм се възползвала от тях. Така от юли до края на август не се отделихме един от друг, бяхме всеки ден заедно, опознахме се много добре, докато не дойде време през септември той да си замине. Тогава започнах да се замислям, че надали ще срещна друго такова момче някога, а и вече ми е време, затова реших да го направя с него. Исках го много разбира се, но го чувствах по-скоро като някаква сделка, начин да се избавя от тази пуста девственост... Отначало, като му споделих, той много се изуми и категорично отказа, с мотивите, че той си тръгва, а аз не заслужавам това. Обаче той не знаеше, че макар в неговите очи, това да е лошо - на мен по-хубаво нещо, от това да има с кого да си споделя чувствата, не ми се беше случвало... Той също го искаше много и не можа да се пребори със себе си. Направихме го и за секунда не съжалявам, че избрах този човек, по-хубаво не си го бях представяла!
След като той си замина обаче всичко си продължи по старому.. Вече не знам какво да правя, опитвам се да не си поставям като фикс идея това да имам връзка, да се забавлявам и да си живея живота... Знам, че съм млада, да не кажа малка дори и че за всеки влак си има пътници и сигурно и аз ще срещна някого.. но междувременна тази самота страшно много ми тежи, не го показвам пред другите, но вкъщи няма ден в който да не си поплача, защото иначе ще ме довърши този стрес :/
Моля Ви, дайте ми някакви съвети какво да направя, за да променя нещата.. или поне кажете къде греша. Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 641a776554 |
|
1. Здравей. Пише ти момче, на твойта възраст. За пореден път се убеждавам, че разлика между жените и мъжете много няма. Всички сме хора или по точно всички сме живи същества, притежаваме нещо уникално в нас, души или там кой както иска да го нарича.
Но всеки има нещо в себе си, което го кара да чувства, да обича, да желае, да копнее, да раздава себе си на хората които обича, и да иска да бъде обичан, и разбиран и тн.
В последните години имам същия проблем като теб, с разликата, че съм момче. Вклюбвам се все в неправилни момичета така да се каже. Или просто някак си съдбата не иска да бъда с тях.
И тъй, като вече има подобна на твоята тема, пусната от друго момче, аз реших да му дам няколко съвета. И тъй като проблема е един и същ, без значение момчета момичета, мисля че може да прочетеш неговата тема и съветите от мен и останалите по доло. Просто вече съм расъждавал над тази тема, и съм стигнал до някакви изводи, и за да не пиша всичко от начало, ще ти дам линк към онази тема.
Накратко казано иначе, има много самотни хора като нас. Добри хора, които наистина желаят най-доброто за човека срещу нас, но не могат да намерят подходящ с който да споделят чувствата си и да обичаме и да бъдем обичани. Може би съдбата нарочно ни изправя пред тези трудности, за да ни научи на нещо, за да ни даде урок. Не знам, може би ние сме тези, които се влюбваме в погрешните хора, и от там тръгва всичко. Не знам, но знам, че да обичаш е хубаво. Може да не е споделена любов, може да страдаш но все е нещо. Вярвам, че някой ден, ще намеря момичето, което ще сподели чувствата ми без да се съмнява в нищо. Че то ще бъде човека, който търся и за който копнея. Просто ще мине време да го намеря. Сам21:)
http://spodeli. net/4/story-37539. html
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: e634f9942e |
|
2. Миличка, няма рецепта за това. Просто си е КЪСМЕТ. Понякога забравям вглъбена в различни дейности, претрупана в работа и си казвам че не е болка за умиране. Но зададе ли се празник изведнъж ме прорязва пак и започвам да се самосъжалявам. Повтарям си онези тъпотии, че Бог ни държи сами защото ни пази за определен човек и докато той се появи трябва да се усъвършенстваме, че за всеки влак си има пътници и че по добре сама от колкото с някой тюфлек, който не мога да понасям... но това са години наред изпълнени със самота, десетки празници прекарани в циврене и надяване че другата година по това време няма да е така... но уви пак същото. При мен го има и друг досаден проблем че виждам бившите си приятели щастливи, с други жени явно по-хубави от мен, явно по-добри от мен... а те мен виждат отново сама и с година на година по отчаяна. Това е от мен не съм помогнала много, исках само да ти кажа, че всичко зависи от съдбата. Успех мила!
Ж24
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: d538d242e7 |
|
3. Хора стегнете се. НА някои им е писано да срещнат подходящия след време. Понякога от най-несериозните неща, излизат най-страхотните връзки. Просто престанете да мислите за това, приемето го като шанс да развиете себе си без друго да ви отвлича вниманието. Пътувайте, купонясвайте, защото когато създадете семейство става малко по-трудно да осъществите тези неща. Живейте сега, така че след време да не ви е яд, че сте изпуснали нещо от младините си.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: bcae57ada2 |
|
4. От авторката:
Благодаря ти за отговора! Ще прегледам темата:)
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 11524265c9 |
|
5. Здравей, аз съм момче, макар и доста по малък от теб (на 17 съм), но доста неща ми се случиха и живота ме научи на доста неща. Аз съм по същия начин, не знам не че имам липса на внимание, има доста момичета, които ме харесват и мога да бъда с тях и да го направя (девствен съм още, какво да се прави), но някак си не е това проблема. Проблема е че не съм привлечен от повечето и от доста време съм сам, но се влюбих в едно момиче, което се оказа точно човекът с който мога да прекарам една хубава част от живота си. Направила ми е повече от добро впечатление. За съжаление, както виждам, не отвръща със същото, а знае чувствата ми към нея, а тя просто много странен човек... може би ако тръгнем ще се чувствам много щастлив, но не...
Живота е нещо гадно, което трябва да го "измамим" така да се каже, защото аз колкото и да играя по честният начин, никога не се получава... Тази самота и мен ме изяжда и нищо не мога да върша. Но някак си трябва да преглътнеш всички чувства и неща и да продължиш напред, да се изправиш. Не трябва да мислиш за това, знай че някой ден без много да търсиш, любовта сама ще дойде. Също така се огледай, защото хората които могат да са идеални за теб са около теб. И помни - човек се влюбва само един път във даден човек, никога не се влюбва 2ри път във един и същи.
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 2584737bb6 |
|
6. Както ми светва лампичката, проблема съществува дори и при добри социални контакти... с младото момиче в случая.
Колегата по-горе спомена, че всички сме живи същества и носим нещо идентично закодирано в самите нас което ни прави уникални т. е различни.
За да увеличим възможноста да намерим това което търсим, трябва да дадем шанс и то да ни намери.
И то най-непринудено с поведение, което показва истинското у нас, не това как би ни се искало да изглеждаме в очите на оногова когото търсим.
Гордост, прикрити чувства или срам от изповед - забрави! смело показвай себе си, открий се за да бъдеш намерена и разпозната, звучи шаблонно - бъди себе си, защото както казах всеки е уникален и подобните ще се намерят по-лесно без маски.
Прост пример - ако харесваш някой покажи му го, не го прикривай, не върви срещу природата си.
В този свят пътища и пътеки колкото искаш, показвайки себе си, ще намериш своето кръстовище.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 8ae0b6e82b |
|
7. Здравей! На 21г съм. Още от по-малка винаги съм искала сериозен човек до мен, човек на който мога се доверя, който да ме разбира и подкрепя. Намирах се в среда в която момчетата нямаха елементарно възпитание. Попадала съм и на такива, които успяват добре да ти завъртят главата. Разбират какво търсиш и се опитват да са точно това. Но рано или късно се разбира какъв е човека в действителност. Подлъгвала съм се не един път, защото желанието ми да имам сродна душица до мен беше много силно. Разбира се бях малка, но знаех какво искам. Бях на 17 когато попаднах на момче, което беше точно за мен. Бях се побъркала, най-накрая бях щастлива. Толкова много копнеех за този момент. Е да, ама няма пълно щастие. Имаше неща, които никак не харесвах в него, но няма перфектни хора. И аз си имам недостатъци. Можех да го приема такъв, какъвто е. Нещата се развиха така, че заживяхме заедно. Но беше много ревнив, ако можеше и под ключ щеше да ме държи. Никога не съм му давала повод за ревност. Но той просто си беше такъв човек явно. Пустата му ревност в крайна сметка докара доста кавги за глупости. Чашата преля и колкото и да ми беше трудно, сложих край на връзката ни. Първите 2 дена се чувствах много зле, чудих се дали не съм сбъркала, дали не е трябвало да му дам шанс и да оправим нещата, нищо че сме се опитвали доста пъти и не се е получавало. Не му отне много време да си хване друга. Тази негова постъпка ме освободи. Олекна ми, но се чувствах отново самотна. Имах възможност да се обвържа, но не бях готова.
Половин година след раздялата ни се запознах с едно момче, което явно ме беше харесало, но аз все още не можех да се отърся от миналото си. Честно казано, повече бях харесала приятеля му отколкото него. Той не се отказваше, звънеше ми, пишеше ми смс-и, постоанно сикаше да излизаме, да се разхождаме или да отидем на кафенце. Не ми се щеше особено, при положение, че усещах, че не е за мен. Нямаше тръпка. Веднъж отидохме на дискотека, там си бях пийнала повечко и той ме целуна, а аз му отвърнах. Отново нищо. На другия ден ми беше кофти, че съм му дала напразни надежди. Чудех се как да му обясня, че това беше грешка. Не можах да му кажа нищо, все още не можех сама да си изясня чувствата. Той беше много мил, търпелив и си личеше, че е отговорен. Реших, че нищо няма да загубя, ако пробваме, макар че имах огромни съмнения, че ще се получи. Оказа се, че колкото повече го опознавам, толкова повече ми харесваше. Вече сме заедно година и 2 месеца, обичаме се и се разбираме чудесно. :)
С тази цялата сапунка, която написах искам да кажа, че понякога чувствата, които изпитваме в началото, могат да ни подведат.
Човек може да мисли, че е намерил този, с когото иска да прекара живота си, но след известно време прекарано с него, това да се окаже, че въобще не е така. Както и обратното. Наистина никак не е лесно да намерим точния човек, но за да стане това, най-напред трябва да го приемем такъв, какъвто е. С неговите плюсове и минуси. Ако не можем да направим това, то намирането на половинка, ще е изключително трудно.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 016a64c07f |
|
8. От авторката:
7, разбирам какво имаш предвид, но при мен се получава друго, без да се влияя от странични фактори!
Чисто физически не само че не ги харесвам, а някои дори ме отблъскват, макар да знам, че са свестни момчета.
От друга страна смятам, че всеки характер е склонен на промяна под въздействие на чувствата и това никога не би ме спряло поне да се опитам да опозная някого, въпреки несъвместимост или различия в началото.
Но просто не мога да си изкривя душата, че няма нужда човекът да ми харесва на външен вид и да ме привлича. Ако това е налице, обаче човекът не струва, пак се въртим в омагьосания кръг.
Ето как най-естественото нещо на света може да превърне в истинска сложнотия.
Дано е вярно, че за всеки влак си има пътници... и дано моят човек не пътува към мен с БДЖ;)))
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
