Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Споделям мнението на номер 5 относно това, че трябва да сме си самодостатъчни, за да успеем да изградим полезна връзка. Аз съм такъв човек, но не винаги съм била. Познато ми е това, което казваш. Преди около година и половина останах с разбито сърце, но днес съм шастлива, че така са се развили нещата, защото сега гледам с друго око на връзките. И не ме разбирай погрешно- не съм си казала, че няма да се влюбвам или нещо подобно- сега отново съм във връзка с човек, когото обичам, но с една разлика. Съзнавам, че обичам и себе си. Тъй че съм ПРИЕЛА, че никой на този свят няма тази гаранция, че партньорът му винаги ще е до него, но в това няма нищо лошо. Това е напълно нормално, ние имаме себе си - напълно достатъчна сигурност- шом обичаме себе си, трябва да знаем, че сме способни винаги да откриваме щастието, да сме убедени, че ще се справим с каквото и да е и тн. т. е. в моя случай аз наистина обичам този човек, но с разликата, че обичам първо себе си и съм способна да живея и без него, ако така се случи /наистина не искам да се случва и би боляло несъмнено/, но това мислене е съвсем различно от твоето, и не бих достигнала до него ако не беше опитът, и също така ми спестява много от притесненията, които ти имаш. Защото аз нямам тревоги относно тази връзка- и именно затова тя върви- нито се вкопчвам в човека, нито му казвам какво да прави, и това е така до голяма степен, защото и двамата сме ЗАЕТИ. И двамата имаме своите собствени неща-интереси, задължения и тн.
Сещам се и за още една разлика в тази връзка от предните- преди като партньорът ми е надалеч, аз бях неспособна сама да се забавлявам, сякаш някой друг контролираше дали ще съм щастлива или не в зависимост от това дали е до мен или не, безумна глупост, не мислиш ли? Докато сега, аз обожавам да имам лично пространство и да прекарвам време сама, и пак ще подчертая, че това не означава, че не ми пука за човека отсреща- напротив, обичам го, но обичам и себе си. : ) Може би на теория ме разбираш, но трудно би го постигнала- така както и аз преди съм знаела това, но не съм можела да приема, че мога да живея без някой. Но истината е че можеш, всеки може, предполагам, че преди да преминеш през такова нещо, не можеш да го разбереш, предполагам... на мен ми трябваха месеци да преодолея бившия си, за когото много страдах, а днес като го видя се чудя защо съм го обичала, или може би дори не е било любов, просто ми е странно, че съм страдала за някого, а сега щом го видя е просто обикновен човек за мен, като всеки друг.
Обичай приятеля си и не се страхувай от това, радвай се на щастливите ви моменти заедно, и имай увереността, че винаги ще се справиш, както и това, че си човек, който заслужава любов, тъй че ако не я получиш оттук, тя ще дойде от друго място. Любов можем да раздаваме неведнъж, това е хубавото!

7.   Четейки авторката и коментарите до тук, мисля че на хората им се е изплъзнала основната идея за живота.

Номер 4, докато повтаряш че толкова много си страдала и си била жертва, докато повтаряш какъв ад е било и как изведнъж след това си се влюбила в човек, който за теб е заменим, точно до тогава няма да разбереш че изобщо, ама изобщо не си щастлива. Да не говорим че толкова много си страдала и си го обичала, че чак си го зарязала.
Докато разсъждавате като абсолютни тамагочита без душа, ще ви се случват точно толкова големи гадории.

До 5, намери някакво друго четиво, вместо да се осланяш на човек, който отъждествяваш като психотерапевт, който пише абсолютни безсмислици и нещата как седяли по принцип. Нещата по принцип винаги изглеждат много красиви във всяка една форма, както написани, така и изказани. Обаче истината е че те за това са по-принцип, защото в тях не е намесена материята его, която съсипва всяко едно създание. Малък си, едва на 24, така че аз бих ти препоръчала вместо да четеш фантастика, да излезеш навън и да се сблъскаш с реалността, примерно с жени като номер 4, за да разбереш, че тази книга която си прочел мястото и е в някой антикварен магазин.

Номер 6, от описаното разбирам че обичаш този човек за пред хората, обаче преди всичко гледаш себе си. Това звучи наистина романтично, даже повече от забавно от колкото да се чете хумористично списание.

Всички изброени пишете как трябвало да бъде в любовта, как трябвало да бъде по принцип, но абсолютно всички вие преди да напишете колко сте били щастливи и осъзнати сега, споделяте че някой ви е разбил сърцето. Даже не може да си представите как ви прозира болката, която сте прикрили зад някакви скучни мисли и фрази, както и зад някакви писаници че сте били обичали и сте били щастливи в момента, както и че сте си самодостатъчни. Хора които говорят за това, обикновено показват какво точно им липсва.
За съжаление днешното поколение има страшно нисък праг на търпимост към околните и изцяло вдълбаване в собственото си аз, което е толкова пагубно и грешно :(

За това драги ми читатели сте на това дередже и постоянно се лутате, защото преди да помислите за някой, мислите за самите себе си, а така повярвайте ми няма как да срещнете нито любовта, нито щастието. За това продължавайте да се самозалъгвате, да се самонавивате изказвайки глупави мисли.
Ж43

8.   Момиче, тази прилепчивост понякога отблъсква. Послушай №5, 6, а дори и да не е точто тази книга- прочети други от -Хорхе Букай ето ти линк http://chitanka.info/person/jorge-bucay.
Аз си търся книжки от тук.
Успех!

9.   Трябва да знаеш, че в живота хората идват и си отиват. Намери нещо свое, което да не зависи от никого освен теб и ще се почувстваш по-независима. Трябва да имаш перспектива за собствения си живот.

10.   здравей! и аз бях като теб и още съм. но ми споделиха една може би клиширана мисъл, че колкото повече свобода даваш на един мъж и не го ограничаваш, толкова повече ще е твой. мисля, че има нещо вярно, и се опитвам да се ръководя от нея. това не значи, разбира се, да се превърнеш в егоистка и непукистка и да не те интересува как е и какво прави. просто да не си прекалено привързана, което е другата крайност. трудно е, но поне опитай.

11.   От авторката: Всъщност разбирам, че това което ми пречи наистина е, че не обичам и уважавам достатъчно себе си. Всъщност преди да се съберем с него, дълго време нямах връзка и си мислех, че не ми е необходима за да имам пълноценен живот, но едновременно с това се чувствах самотна. И колкото и силен човек да съм докато съм сама, във връзка се променям и ставам зависима. Настроенията, чувствата ми всичко се влияе от тези на партньора ми. В началото не беше така, но аз и не очаквах нищо сериозно, нито да се влюбя. В предишните си две сериозни връзки не бях чак така, защото не обичах толкова много мъжете с които бях и в крайна сметка аз се разделях с тях. Но сега за първи път не е така и това малко ме плаши. Може би трябва да поразредя мислите си за него с такива и засягащи само мен като личност. Не искам да се чувствам зависима от някого

12.   От номер 6 до номер 7- първо, уточнявам, че съм на 21 години, момичето, което е писало темата също е около моята възраст.
Съвсем нормално е да имам различни виждания на този етап от живота си - да, ако и аз бях в момента на 43 бих искала да съм успяла жена, финансово стабилна, с брак и деца, и на базата на постигнатото щях да съм способна да помисля и за някой друг и да давам много повече отколкото бих дала на сегашната си възраст.
Смятам, че съм напълно права, че на този етап от живота си трябва да се фокусирам първо върху себе си, а номер 7 го изкара едва ли не грях това- значи всички успели хора са грешни щом са мислили за себе си, а не за някой друг!

И така моето мнение е, че приоритетът на младия човек трябва да бъде първо да мисли за себе си, за да е способен вече на по-зряла възраст да мисли за някой друг!

А тези, които се жертват за някого на 20-годишна възраст, които зарязват личностното си развитие, привързват се към някого, грижат се за него- накрая остават само разочаровани и предадени, защото осъзнават, че вместо да се съсредоточат върху себе си, те дават енергията си по някой друг без гаранция дори че този човек ще остане до тях-нито брак, нито нищо.

Така че номер 7, няма нищо лошо човек да се грижи за другите- не ме разбирай погрешно- но да го прави, когато първо се е погрижил за себе си, когато има времето, силите, способността да го прави. В този смисъл, смятам любовта донякъде и за лукс. Младите хора могат да обичат, могат да се грижат един за друг, но със сигурност не биха могли да се грижат дотолкова за другия както една женена, финансово стабилна двойка. В една щастлива връзка между млади хора трябва да я има грижата, разбирателството, подкрепата, опората, но с възрастта смятам, че гореизброените се засилват/ поне би трябвало/.

И така- за да може човек да се отдаде изцяло на друг без да бъде ощетен във всякакви аспекти, той първо трябва да е пълноценен, да е стигнал там, където иска да бъде, и ето това е щастието- погрижил си се за себе си и вече изпитваш нова радост- радост, от това че освен за себе си- се грижиш и за друг/други/- съпруг и деца.
: )

13.   От N5 до N7: Ние за съвет не сме молили :) Редно беше да се обърнеш най-много към авторката! Явно ти имаш прекрасен живот, без нито една "драма" свързана с мъж и при теб всичко е прекрасно. Радвам се :) Щом знаеш за какво се пише в книгите на Букай, значи си минала през тях - макар че само отгоре-отгоре. Ясно ми е, че книгите са направени за да се печелят пари. В тях ще намерим малко принципна теория, но никога практика. За да видя реалността предпочитам да се "сблъскам" (общувам) с жени като теб, с които има за какво да поспорим ("Истината се ражда в спора") - така ще се науча най-добре. А ако попадна на жени като N4, ще се постарая да им покажа, че не всички мъже са като бившия й. Съгласен съм с теб, че сме млади и неопитни, но ние младите понякога се учим по метода - "проба-грешка" - няма как :). От последния абзац на коментара ти се усеща доста агресия - няма смисъл. Лесно е от гледна точка на опита да говориш. Ще се радвам да споделиш ти как се справяш с болката, какви книги те интересуват и т. н.
Ти пишеш: "Даже не може да си представите как ви прозира болката, която сте прикрили зад някакви скучни мисли и фрази, както и зад някакви писаници... "
ДА - нарича се емпатия, съчувствие... За това позволяваме болката да прозира, или може би, още не сме се справили с нея, изтласка ли сме я някъде на вътре и сега, понеже е анонимно, е по-лесно да я споделим. Когато човек види, че и други имат подобни проблеми разбира, че това не е непреодолимо.
С уважение и разбиране (N5, M, 24г. )