 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Без светлинка....
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2383 пъти
Седя сама. В стаята е тъмно също толкова, колкото и навин. Почти толкова. Единствената ми светлина е от коледните лампички, които безжизнено светят опитвайки се да направят живота ми по-цветен. Другата светлина е от отворения лаптоп в ръцете ми. Седя тук сама, с целия свят в ръцете ми. Този свят е виртуален, не е реален. Но уви е единствения който имам. Моят свят, моят живот не е реален, той е една илюзия, която приключи преди 3 години. Това което правя в момента е едно нищо - съществуване, против волята ми може би. Да, болезнено е да знаеш, че някой някъде получава това което ти си искал и знаеш, че то никога няма да е твое. Единственото което винаги съм желала най-силно беше любов. Вярно, така познатото, изстрадано, мразено и желано чувство. Хората сме слаби същества, имаме слаба воля. Чувствата и мислите ни не ни принадлежат. Те са програмирани в нас с единствената цел да продължим живота. Но понякога любовта е различна - тя никога не е еднаква при всеки. Да, самото чувство може би е почти еднакво като усещане, но не всеки я получава. Не винаги мечтите се сбъдват, дори тези мечти да са толкова прости и семпли на пръв поглед, то те рядко се осъществяват при някои хора - мен. Само веднъж в живота си съм изпитвала любов, истинска. Но не защото това беше любовта на живота ми. Тази любов беше просто истинска, но направих много грешки, защото тя беше първата. Тези грешки бяха малки. Не бяха свързани с друг човек или изобщо. За мен съществуваше само той, но може би с времето се превърна в даденост и всичко се разпадна. Но пък какво време са едва няколко месеца от 21 годишния ми живот. За тези 3 години загубих много неща и най-вече себе си. Така ми се ще отново да се преоткрия, да почувствам щастие, любов, да почувствам, че живея. Но не мога, няма кой да ми помогне. Опитвам се всеячески да си бъда самодостатъчна, но не се получава. Не мога сама да си бъда всичко, макар всеки да се ражда и умира сам. Не издържам повече и не знам какво да правя, просто не издържам...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: ab8ca96891 |
|
1. Сигурен съм , че си го чула много преди , но опитай да смениш средата , намери някой нещо което да те грабне , някой с който да споделяш света ...
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 6adfd938d1 |
|
2. Може клиширано да ти прозвучи, но знам точно как се чувстваш... Леле това все едно аз съм го писала.... и не, не знам какво да направя по въпроса. С удоволствие ще следя какви съвети ти дават.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 737add9675 |
|
3. Мила авторке, много банална, но абсолютна истина: Времето лекува. Потъгувай си, поплачи си, пострадай, вземи си време за тези чувства. Това е важно. Един ден ще се събудиш и ще усетиш, че не изпитваш болка. Бих искала да те посъветвам да не се самообвиняваш. Никоя връзка не се разпада заради малки грешки. Явно нещо по принцип не било наред. Пак ще се влюбиш, пак ще си щастлива. Знам, че сега това ти се струва невъзможно, но е истина.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: d5e3708e1f |
|
4. Авторке и №2. На 21г- света е пред вас! Учите ли, работите ли и при двете обстоятелства винаги може да си намерите още едно занимание, нека то е напр. йога, танци, езици, каквото и да е, но е среща и дейност и учене. Когато правите нещо го правете с кеф и удоволствие. Докато седите и щракате на клавишите, гледате в една точка и вървите с наведени глави- всички мисли към някой, който не заслужава това внимание ще са насочени към него. С какво заслужи някой толкова пропиляно време, с какво? Нима той мисли за вас? Усмихнете се момичета- никой не заслужава такова страдание, никой, още повече НЕ го заслужа! Нека първата крачка да започне с усмивка! Усмихнете се! Светът е такъв, какъвто си го направите! Усмихнете се!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 990a9eb10f |
|
5. Kъм авторката от човек, който вчера се радели след 7 месеца истинска любов! Дори направих татус на момичето, което обичах. Задоволявах я от всякъде и всичко правих за нея. Имам добро тяло ако говорим за привличане, но проблема беше в безцелието. Аз имах цели в спорта, , всякакви цели и мислех дълбоко за нещата. А моята грешка бе, че не я видях каква е по душа. В случая купонджийка, човек на мига.. не беше лоша, , повярвай, , обичах я повече от всичко и сутрин като стана гледам китката с нейното име, , повярвай сега е много трудно, но има за какво да се живее!
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 01d58f5e41 |
|
6. измина година и половина откакто сме разделени удара е толкова силен за мен незнам дали някога ще се исправя. Намерила си вече друг а аз вече спрях отдавна да броя алкохола и цигарите звучи банално класика но това е идват празници и наближава рождения и ден моля се на господ до тогава вече да ме е прибрал защото болката ме унищужава бавно и сигурно. Аз не намерих сили а на теб от сърце пожелавам да се съвземеш и да продължиш напред чуй ме просто ПРОСТО ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД. Хектор
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: cfce843954 |
|
7. До коментар 6 - разбирам те... по-добре от всеки. И аз съм си пожелавала да ме нямау просто да изчезна. Но когато мъж пише нещо такова, макар и за миг вярвам, че истинска любов съществува, но за нещастие почти винаги при хората, които я заслужават е несподелена... Пожелавам ти и ти да намериш сили в себе си с които да продължиш борбата...
Авторката
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: d5e3708e1f |
|
8. До №6. Защо давиш мъката си с алкохол. Това няма да промени обстоятелствата, какво толкова се е случило, че чак удар. Има много по тежки и страшни неща от една раздяла. Намери си занимание, Хектор, работа, учене, цели, които да гониш. Не пропилявай дните си, а работи върху себе си. Така ще срешнеш наистина стойностна дама. Щом така се е случило, значи така е трябвало. Не вярвам в Бог, вярвам, че има сила, НО Бог изпраща препятствия само на силните и то такива, които ще мможе да ги преодолее. Така, че и ти и авторката се стягайте и намерете някакво занимание, ще срещнете така и различни хора- ще видите и дъгата в небето и птичките и слънцето. Знаеш ли колко момичета те чакат, Хектор, както и колко момчета те чакат, Авторке! Деца- усмихнете се и ще се насладите на приятеля когато го срещнете, но в къщи на входната врата няма да почука. Сега има и концерти и представления на улиците и площадите. Излизте, пък дори и сами и се радвайте на хората, а те ще видят младите и красиви усмивки и някой ще се влюби във вас. Не пропускайте този шанс! Хектор, и без алкохол- моля те!!!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 3e1796454d |
|
9. До №8 искрено благодаря за красивите думи от сърце пожелавам на теб и авторката най красивите и светли празници бъдете живи здрави и усмихнати. Най-трудното нещо във внезапната раздяла, е да проумееш, че всичко вече е свършило. Не мога да повярвам, че всичките емоции и мигове и споделени спомени са останали завинаги в миналото. Не мога да проумея как човекът, който вчера ми прошепваше мили думи и се гушкахме, споделяхме всичко и бяхме най-щастливи на света, сега се държи толкова студено, и всяка частичка от мен иска да го хване и да го разтърси, за да се опомни. Чувствам се самотен, неразбран, чувствам, че искам да си излея мъката на най-близкия си човек на света, но ТОЙ, да, точно ТОЙ не ме иска повече! И тази мисъл ме убива! Не спирам да си повтарям "ами ако беше... ако бях... ако не бях... ако нещата бяха протекли другояче"..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
