 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Превръща ли се в злоба несбъднатата любов
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 3592 пъти
От първия момент, в който осъзнах, че го харесвам, не виждах никакво бъдеще за тези чувства. Даже всъщност не можех да си представя, че са възможни истински чувства. Просто видях неговото вълнение и то ме накара да го забележа. Пропъждах мисълта, че може да е влюбен, или пък аз, мислех си че е притеснение, не се познаваме добре и т. н.... какво ли не си мислех, докъто схванах, че и аз го харесвам. После почнахме да се чудим какво да правим с това. Нищо не говорехме, правехме се че го няма, но не можехме да стоим в една стая. Да говорим нормално... такива неща. И през цялото време си мислех със страх, как цялата тая тръпка ще премине в някакво голямо разочарование от всеки по някакъв начин... и че накрая ще се намразим, защото всеки някак ще прехвърли върху другия вината за несбъднатите си терзания. Така и стана. Почти година по-късно всеки ден се виждаме поради работа и все още всеки си е обвързан по някакъв начин. При мен е по-сложно. Той е по-свободен. Но не направи нищо - никаква стъпка- макар да имаше възможност много пъти. Само нервничеше и сякаш очакваше аз да случа нещата. Аз пък - понеже нито се харесвам, нито смятам, че съм за него, нито разбирам добре положението в което е, реших че няма да мръдна, , докато той не ми покаже какво иска. И така времето минаваше, докато днес виждам в очите и поведението му някаква потисната ярост. Сякаш нещо съм излъгала, нещо съм зроупотребила, нещо съм виновна... На мен също ми е черен. И се питам как да стане, за да се преодолее това. И хубавото чувство, че сме се намерили двама човека, които имат много общо и много възможности да са близки, да не изчезне. В крайна сметка не само сексуалното може да сближава хората. Щом сме страхливци иначе, поне да останем приятели. Но май не е възможно, като гледам. Имате ли подобен опит? Много мислене мислих и се терзах и ревах месеци наред. Щом стигнах да питам непознати хора. Но пък безпристрастно по-добре се говори понякога :). Благодаря ви.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 87f9c81161 |
|
1. Подобен опит имам дотам, че съм си имала работа с колега и не можах да разбера от твоята история все пак дали е имало нещо между вас или досега никой не е предприемал нищо към другия.
А моята история накратко е, че с въпросния колега се обичахме и имахме връзка /някъде година/, но поради определени обстоятелства /не изневери, по-скоро несъвместими характери/ тази връзка приключи преди около година /със скандали/, и тъй като и двамата сме си на същото място, естествено се виждахме / сега сме почивка по празниците и поне сега няма да го виждам, но след тях е просто неизбежно отново да го видя/, но за тази една година ние се игнорирахме тотално, само се поздравяваме, а сигурно най-дългият ни разговор е бил някъде около 15 секунди, не повече, само размяна на няколко думи. / не казвам, че е правилно да се игнорираме, но това стана повече заради мен, той се беше опитал на няколко пъти да възобнови контакт и то не очи в очи, а чрез дълги съобщения, но аз не пожелах, това мое поведение и досега не мога да го разкодирам напълно, мисля, че просто не можем да сме приятели, защото постоянно ще спорим за нещо, а и съм във връзка с др човек, и би било сложно ако поддържам каквито и да било отношения с бивш/.
И така, мисълта ми е, че при мен е сложно - аз самата не съм способна да анализирам всичко, а изводът до който достигнах е един- не се замесвай с колеги.
Може би има такива късметлии, които не се разделят и не стигат до този неловък момент да виждат човек, с когото са имали интимни отношения непрекъснато, но аз не съм от тях.
И това, което те попитах в началото- ако не сте имали интимни отношения с въпросния човек - перфектно, значи няма за какво да се тревожиш, ако бях на твое място не бих се занимавала, имаш избор от всички останали мъже по света, но пак казвам -лично мнение, формирано на базата на лошия опит.
Вече не мисля, че е добра идея каквито и да е други отношения с колеги, освен професионални...
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 0dd67c6272 |
|
2. В същото положение съм. В мен е влюбено прекрасно момче, по което всички въздишат и сега не може да повярва, че не го искам и бая се озлоби. Аз много го искам, но най-добрата ми преятелка е влюбена в него и и обещах да не му обръщам внимание.
Той полудя, но мисля че не защото ме харесва чак толкова, а заради нараненото его.
Аз го разбирам това. То и аз почнах да го намразвам, защото не мога да го имам.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 05ad164250 |
|
3. Да, превръща се. Собствен опит. Същата история - той женен, аз свободна, химията се усеща във въздуха, просто си личи от разстояние. Обаче нито аз си позволявам да направя нещо, нито той се решава. И двамата слагаме спирачки като побъркани. В един момент искрите във вуздуха изчезнаха, той се озлоби, аз също - в момента се опитваме да се надцакваме кой може да се държи по-студено и на кой повече не му пука.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: e1756cd373 |
|
4. Авторката към №1 - не, не сме имали интимни отношения, доли не сме говорили за това. Аз също не мисля, че е добра идея връзка с колега и не съм търсила връзка, не търся и сега. Обаче това привличане се оказа много силно, може би по павилото че забраненият плод е най-сладък. Не мога да приема мисълта, че губейки тези отношения губя и човека, защото много го харесвам. И исках някак да мине тази тръпка и да бъдем близки, защото сега не можем, не се държим нормално. И по всяка вероятност по-лошо ще става. А от това ми е много болно... Мислех си, че аз повече имам право да злобея, защото все пак съм жена и тойбеше мъж, трябваше да поеме някаква отговорност. Ако наистина е искал, трябваше да се бори. Но той не се реши. А сега виждам, че започва да злобее. И както е писала една жена - почнахме да се надцакваме. А това си е тъпо отвсякъде и даже ме обижда. Много, много жалко е двама нормални хора които се харесват да се намразят заради това... и изобщо не знам как може да се преодолее. Чудех се дали да говоря с него, но ще ми дойде прекалено, ако реши да се "изненада" от въпроса... като имам предвид сегашната ситуация...
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 6905ce2a91 |
|
5. Да напълно нормално е да се получи така.. Приятели никога няма да бъдете. Положението е или -.... средно няма.
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 0bb6e5d74a |
|
6. Такива мъже като този са абсолютни страхливци и мекотели! Искат, но не им стиска, дават противоречиви сигнали поради тази причина. Собствен опит. Не се занимавай изобщо с него, защото най-вероятно щеше да бъдеш в пъти разочарована, ако беше се случила връзката. Нещата винаги стават така, както трябва да станат.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 87f9c81161 |
|
7. Пак от номер 1- 6 го каза, нещата стават тъй както трябва, представи си всъщност имахте нещо и в един момент то приключи- щеше да я има пак тази злоба, но в пъти повече, а и ако държиш на работата си, нямаше да можеш и да я напуснеш.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 6d5dbdeb5d |
|
8. Абсолютно подкрепям №6 била съм в подобна ситуация като твоята но се озлобих точно заради това, че беше страхлив, уж ме обичаше, но избра да нарани мен и да остане във връзка която по неговите думи е рутинна и почти приключила. Остави го и него да си блъска главата и да злобее после
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: b3087c1723 |
|
9. не е вярно не всички мъже които имат това поведение са мекотели... баси арогантното изказване, мъжете както и жените сме хора а хората понякога порадид адени обстоятелства са слаби слабостта е породена най вече от страхове а от тях идва неувереността - когато един мъж е неуверен много жени го заклеймяват като мекотело но не винаги е така - има и мекотели и силни мъже но да съдиш човек без да го познаваш граничи с тъпотия.
Давам пример идва един простак и почва да се натиска на някоя мацка с дебилни свалки а в същото време той е от тоя тип хора които цял живот ги е страх да покажат себе си и носят маска на стереотип който им е допаднал - лицемерни и първосигнални - връзва му се някоя и изведнъж почва да се напива и да я бие, да си джитка с приятели а нея да я зарязва да е сама - е това не е ли мекотело - уверен но без никакво покритие и като стане напечено се насира и бяга.
и дръг тип човек неуверен за даден период но човек с страхотни възможности, качества, но подтиснат по една или друга причина.
Та увереността не винаги е признак за качества, колкото до неувереността понякога един мъж има нужда от леко побутване за да бъде така нужната опора на една жена.
Мъжа обича да бъде оценяван..
надявам се да помогне това на авторката а също и до Номер 6, защото съм минал през такъв период а знам че съм много силен, справял съм се там където отворковците са се пречупвали и дори сега уверен в себе си и с момиче което обичам и знам че и тя ме обича не се държа надменно просташки и арогантно, защото първо живота на другите не е моя работа а и знам че за да съдиш някого едва ли не трябва да си някакъв бог който е минал през всички неща в живота и се е с правил без да се пречупи и за миг - а това просто не е възможно.
Истиски силният мъж има възвишени ценности като най важната от тях е жената до него, любовта му към нея го прави невероятно силен смел тя му дава смисъл ами ако този тип "мекотели" имат нужда точно от този смисъл.
Само една истинска жена би го прозряла. Успех
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: e1756cd373 |
|
10. Авторката: №9, радвам се, че пише и мъж, защото много ми е неразгадаема мъжката логика в такава ситуация. Аз съм далеч от това да мисля, че всеки мъж, който има задръжки, е мухльо или нещо подобно. Даже напротив - по- мил ми беше станал поради това колебание, защото именно - не действа първосигнално. Но мина много време, виждаше какво става, без да направи нищо. Напротив - даже сящаш се срамува да показва какво чувства и когато проличи - после компенсира със студено и злобно държание. Еми това не мога да го разбера. За мен мъж, който иска една жена, трябва да има силата да покаже какво чувства и да иска да разбере нейните истински чувства. Другото значи, че или чуствата му не са истински, или той не е истински... не знам. Много ми е криво. Щом дори на празника седя и пиша тук... ма това е.
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 08cc86ba99 |
|
11. Номер 9 - ами ще ти кажа какво е - много е неуверен и със сигурност много те харесва чак го боли че е толкова задръстен и неможе, незнае как да ти го покаже ядосва се на себе си и в същото време незнае какво мислиш за него това направо го побърква - покажи му по някакъв начин че ти допада
|
| преди: 12 години, 29 дни hash: 3804ea6d14 |
|
12. 2, ако си мислиш че приятелката ти на твое място ще направи същото за теб, жестоко се лъжеш. Не се съобразявай с никой в този живот и го живей както ти се иска и бъди, с който искаш. Не се съобразявай с другите, а гледай себе си и твоето щастие. Личен опит! Просто слушай сърцето си, а не околните, било то близки приятели.
|
| преди: 12 години, 26 дни hash: e1756cd373 |
|
13. авторката към 9: мисля, че съм му показвала много пъти че го харесвам. Постоянно съм готова да си горовя и пиша с него, имали сме много близки моменти, той знае, че го мисля... И какво прави - най-вече стои и ме гледа в очите. А е умен човек и не виждам да има проблем с комуникациата... Вече наистина почвам да се чудя защо ме гледа. В някои моменти си мисля, че това не е истинско, а си го измислям. Не мога да си представя, че хора на нашата възраст (30-40) ще стоят така и нищо няма да предприемат, ако наистина имат чуства. После си казвам, че аз като имам чувства и нищо не правя... Смешно е малко, но... Също така разбрах, че има дълга връзка с някаква жена. Уж приключила, а продължава да е с нея. Дори ми демонстрира колко е лоялен към нея някак между другото, но видимо. това съвсем не го разбирам. Щеше да е ясно, че е сменил дестинацията, а аз си фантазирам, но не е. Пак се държи като ученик. А другото не знам защо е, може би да ме амбицира или пък да ми покаже, че ето и той като мене си има живот... не знам. Но вече сякаш и не ме интересува, не ми се играят игри. Проблемите са ми много и си казвам, че ако сега се държи така нестабилно, как ли ще е, ако имахме истинска връзка. Както и повечето хора тук ме предупреждават. Казвам си, че за да повярвам пак на един мъж, трябва поне в началото да съм сигурна, че не мисли и не чувства на дребно, че може да ме изправи, а не да ме потиска и да ме кара да се въртя в омагьосани кръгове... Така че явно е време да се спра. Но ми е много мъчно, защото все си казвам, че трябваше да е друго. Сигурно аз не направих нещо както трябва.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 3bb532b4d8 |
|
14. А какво стана? Има ли някакво развитие?
Питам защото и аз имам подобен проблем с един мъж и не спирам да се чудя защо, за Бога? Обяснявам си го с някакъв ненадраснат пуберитет, любовна срамежливост, какво ли не...
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: d03d7bbdf2 |
|
15. Аз също съм в подобна ситуация. Срещнах мечтаната жена, влюбих се веднага в нея, но съм обвързан, а жена ми е нейна позната. Въпреки това рискувах и й признах любовта си, но тя все още пази дистанция въпреки, че минаха години. А толкова искам да прекратя връзката си и да заживея с нея, дори не искам да създавам любовни триъгълници и усложнения, но явно понякога не е писано. Осъзнах, че в този случай няма изход без болка - или двама страдат заради един, или един страда, за да бъдат двама щастливи.
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: e1756cd373 |
|
16. Авторката:
Не знам и аз какво стана. Същото е. Аз няколко пъти решавах да приключа вътрешно да го мисля. Още повече когато разбрах, че поддържа явно огъня в уж бившата си връзка. Ревнувах явно, защото го намразих направо по някое време. Виждаше ми се някакъв безгръбначен, пресметлив, фалшив... не знам какъв точно. Отдръпнах се, започнах да се отнасям към него агресивно, студено. Той се затвори, разговорите ни станаха мъчение, защото всеки се опитваше да изглежда "железен" и свободен от другия, обаче не се получаваше. Прехвърчаха някакви искри, скарахме се дори, гледах изобщо да не говоря с него известно време. Но той въпреки това продължи да ми показва, че е лоялен към мен. Постепенно осъзнах, че нямам право на никакви претенции. И си казах добре, може да опитаме да станем приятели (чували сте го нали:). Даже силно го исках, защото това напрежение между нас ми пречи да се държа естествено, а мисля че ако не беше така наистина можем да бъдем близки, защото много си приличаме, наистина в много неща. И наистина много го харесвам. Само си забраних да го мисля любовно :). Започнахме пак да общуваме малко по малко, с много дистанция в началото. Но постепенно пак стана същото. Той е малко по-спокоен, говори с мен без това прекъсване на всяко изречение, аз се опитвам да го играя весела, добродушна, бъбрива... обаче. Той някак е нащрек и прекалено добър, съгласяващ се с всичко и официален, за да е искрен. И в същото време се държи като дете, когато е с мен. И ме гледа като дете. На мен пък всеки ден ми е мъчно че играем роли, че не можем да сме наистина близки, че не знам какво иска, какво чувства... и няма как да разбера. Не знам дали някога толкова съм се чудила как да постъпя. Само дето няма маргаритки по поляните, да късам листа. Нямам думи... Като някаква ученичка съм. Вероятно съм изкукала, защото дъщеря ми, която е ученичка, със сигурност се държи по-зряло. Наистина не знам какво да правя.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
