 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Объркана ситуация...
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1846 пъти
Здравейте. Предварително се извинявам за дългата тема.
Момиче, на 20г. съм. Имах приятел до преди няколко месеца, от деца се познаваме, бяхме заедно от 6 години и нещо. Причината за раздялата беше баща ми, който не го харесва за мен (да не споделям защо точно, че ще се хванете за главата). Той дори не знае от колко дълго сме заедно и такива подробности, не споделям много много с него. Приятеля ми не разбра истинската причина, защото от истината щеше да се обиди жестоко, сам щеше да иска да приключи с мен, все пак се познава със семейството ми от години, щеше да е пълна излагация и пред него, и пред близките му. Та като причина изтъкнах, че връзката се е изтъркала. Не че и това не беше вярно, но все пак не беше реалната причина. Знам, че е инфантилно глупаво да се разделя с него не по моя истинска воля, но баща ми беше категоричен, а аз съм зависима от него, уча и няма как просто така да се преместя от нас и да си разваля отношенията с него.
Изкарах почти година и половина в криене /от баща ми/ на тази връзка, беше ми ужасно трудно. В началото не допусках да се разделя с него, това не беше вариант за мен. Но постепенно се изморих, започнах да мисля, че е време да прекратя връзката, защото не можех да я поддържам така повече. Много трудно ми беше и все още е.
Главният проблем сега е, че приятеля ми също се измъчва, опитва се да сме заедно, постоянно поддържаме контакт и се виждаме от както сме се разделили, все иска да говорим, да се съберем. Не може да ме разбере и не се отказва…., но и същевременно и аз не съм достатъчно категорична в раздялата. Вече не знам какво да правя. Не съм спряла да го обичам, привързана съм към него. Но съшевременно не знам той ли е човекът за мен наистина. Да бъда само с един човек цял живот? Това би било хубаво и сигурно така щеше да се получи. Но човек никога не знае.
Но се появи и друга пречка. Започнах да имам увлечение по едно друго момче, той ме харесва и аз без да искам започнах да усещам привличане към него, да мисля за него…
Отдавна знам, че той има някакви чувства към мен, но откакто разбра, че съм „необвързана” се опитва да ме целува, прави жестове и т. н. Аз не му отвръщам, обясних му, че не мога да започна нова връзка и т. н. Дори ми се иска да отвърна на някоя от целувките му, но аз не си позволявам, защото знам, че това ще означава нещо и за двамата, а и не искам да развалям приятелството ни. Също така това ще е още по-болезнено за бившият ми приятел, та дори и да не разбере, ще се мразя след това, че съм постъпила така. Това е първият път, в който мисля толкова за друг, освен за приятеля ми. И не го искам, искам да го спра, а не става…
Много ми е трудно, не знам какво да правя, объркана съм. В депресия съм от няколко месеца, все някакви мрачни мисли ми минават през главата. Грижа ме е за приятеля ми, чувствам се ужасно, че го наранявам така и че го обърквам. Много го изживява. Чувствам се виновно и глупаво.
Може би да се отдалеча от другото момче, за да притъпя това мое харесване и да се опитам да говоря с баща ми за приятеля ми отново? ! Не че ще има ефект.
Просто ми омръзна да не съм щастлива…. Не искам да наранявам никого. Особено него!
Писна ми да съм в такава ситуация. Дори вече се обърках покрай всичко и не знам какво реално искам. Изпитвам обич и привързаност към единия, но как да сме заедно, ще ми коства сигурно един баща. Харесвам друг… с него също няма как да стане.
Дано някой тук ме разбере, надявам се няма обвинителни коментари, че се уморих и от тях.
Благодаря предварително, ако някой се отзове. Весели празници!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 27 дни hash: 376a69c740 |
|
1. Въпреки че ти не изтъкна причината поради която твоят татко не го иска приятеля ти-изкарвайки се Жулиета, аз все пак мисля, че не е главната причина да се разделите той, а другото момче. Когато се намеси третия човек нещата стават каша наистина. По-добре изясни сама на себе си дали изобщо искаш да си с това момче, с което си 6 години и когато си наясно с отговора му го кажи и не го мъчи. Въпреки че казват, че за любовта нямало време, граници и т. н.... младостта си е младост и не съсипвай нито твоя нито неговия живот. Какъвто и да бъде твоя отговор ще бъде честен и може да го боли но ще му мине. По-добре да не задълбочават още повече нещата между вас.
Така като чета разбирам колко много жал изпитваш към него и дори на мен ми става мъчно, че може да му разбиеш сърцето, но по-добре да бъдеш честна!!
Успех!
Хармония
|
| преди: 12 години, 27 дни hash: a3685e62d5 |
|
2. Авторката: Не, главната причина не е другото момче, главната причина е баща ми. Визуално не го харесва за мен, нисък бил, не знам си какво.. , много инфантилно и глупаво, знам. Не е прав. Но наистина няма как да поддържам такава връзка, ако той не го приеме. А той не отстъпва, не е такъв характер и няма оправия. Дори ме е страх да говоря с него за тази тема.
И ме е грижа за приятеля ми, боли ме, че трябва да му го причиня.
Може би точно защото последните месеци се навивах, че отлагам неизбежното, че трябва да се разделим, защото не мога така да продължавам... затова и допуснах да се сближа с другото момче. Не че изпитвам нещо сериозно към него, просто има химия. Но не беше главната причина той.
|
| преди: 12 години, 26 дни hash: 25eef24be7 |
|
3. И кажи, какви са претенциите на баща ти, а може човека да е и прав. Родителите виждат това, коег. то Ти може и да не го виждаш в момента- защото си влюбена. Какво е мнението на майка ти, нея не си споменала. Спокойно вникни в думите на родителите си изживявай си любовта, не парадирай за сега с нея и ще видиш кой греши- баща ти или ти. Успех!
|
| преди: 12 години, 25 дни hash: a3685e62d5 |
|
4. Авторката: Майка ми не ми се бърка в тези неща. Тя също споделя, че можеше да е по-висок като визия нали, но не я бърка особено. Важното за нея е да съм щастлива. Но и тя не може да влияе на баща ми. Най-много да обвинява нея после, че не ми е повлияла и не ми е говорила, че заслужавам по-добро, т. н. Според него не си подхождаме и разни такива - физически недостатъци, които изтъква.
Много е обидно и глупаво това, чак ми е неудобно да коментирам, но в крайна сметка исках да го споделя... измъчвам се, не знам какво е правилно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
