Споделена история от Любов и изневяра |
Разочарование
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1971 пъти
Здравейте имам нужда да споделя с някого, карам 23 си година, а все още никога не съм имал приятелка, влюбен съм в едно момиче от повече от година и малко повече може би, запознахме се в университета преди година и половина, но се осмелих да и призная чувствата си едва октомври миналия месец, когато бяхме на механа с колеги от курса, като алкохолът ми помогна да придобия по-голяма смелост и да и призная най-после това, което чувствам от толкова много време...
На другия ден, когато и се обадих вече изтрезнял, ми вдигна една обща приятелка, където и помагаше да настани багажа си в новата и стая - просто исках да я чуя и да си поговорим за нещата, които и признах, но явно тя не пожела да говори с мен, та тя ми каза, че ще дойдат да ме видят по-късно, и аз чаках цяла вечер, но явно останах излъган, тъй като изобщо не дойдоха, след това след седмица имах рожден ден - беше ми много весело наистина прекарах си страхотно - тя дори ме посрещна на входа беше много мило от нейна страна... докато изведнъж всичко не се обърна с главата надолу на следващия ден, когато общата ни приятелка ми каза по-интернет, че тя си имала приятел, които бил и ревнувал, заради нашата обща снимка с нея, която си бях сложил на една от програмите..
Страшно много исках да си поговоря с нея и да се изясним - да и кажа всичко което чувствам, но тя така и не ми даваше този шанс. Тогава една вечер аз реших да и напиша едно писмо, в което и разкрих всичко каквото чувствам към нея и на другия ден просто и предадох писмото и отидох към моста над една река незнаейки как тя ще реагира на това писмо, като дори и написах неща, които са много лични - тя не ми се присмя на това, което и написах, но ме натъжи още повече, каза ми, че не била и предполагала, че съм имам такива силни чувства към нея и не искала да ми разбиела сърцето...
Но за съжаление точно това се получи, по телефона тя ми обеща да дойде да си поговорим насаме, но ме излъга, като ми каза, че не и било удобно да говорим за тези неща и да съм я чакал в скайп вечерта... като вечерта ми написа да не съм очаквал нищо от нея и че си обичала приятеля, че нямало да бъдело честно спрямо него и мен ако му кажела за писмото, което съм и написал, защото щял да реагирал както всеки друг, от там нататък тя започна изобщо да не ми говори, аз един месец не бях на себе си бях изпаднал в дълбока депресия, тя ми обеща тогава поне да идва да ме вижда от време на време, но и за това ме излъга, не е дошла и веднъж да ме види и да ме попита поне как съм, дори изобщо не ме и поглежда, исках поне да идва да ме вижда от време на време да не съм все сам, аз поне това исках, но тя и това не пожела да направи поне веднъж.
Измина много време повече от месец не си говорихме, да сега си говорим, но не е същото, а аз все още я обичам, бях на рожденния и ден, дори нямах възможност да и подаря нещо и се чувствам ужасно. Истината е, че се чувствам много самотен на 22 години съм и все още не съм имал приятелка, а нея толкова много я обичам изплаках много сълзи, бях се затворил в себе си плачейки по цял ден, но сълзите не ми помогнаха, свих се в собствената си черупка, в моят град имам една приятелка от ученически години се познааваме, но вече и нея не съм я виждал повече от година държим контакт през интернет, защото следвам в друг град, но много ми се щеше и с нея да се видим все пак ми е обещала да се видим скоро след може би месец и тя знае, че имам чувства към нея, тя е единственият човек, които никога не ме е отблъсквал, но уви, продължавам да се чувствам много много самотен, понякога имам чувството, че не ставам за нищо, никое момиче не ме поглежда, не съм най-големият красавец, не мога да се бия, слаб съм, защото съм със заболявания..
Не знам докога ще продължавам така, живея от 3 години в самота, а аз все още имам чувствам към това момиче, както и към другото, но уви понякога си мисля, че ще си остана все така самотен, надявах се поне да имам някаква капчица надежда, а толкова съм влюбен и не мога да забравя :( Пиша това с огромна тъга и сълзи в очите, но вече нямам сили, може би трябва да се примиря с самотата, защото това са двете момичета, които са ми на сърцето... Дано все пак някак си да се подредят нещата... и да се почувствам и аз мъничко щастлив, защото тези празници не ги и усетих погълнат от тъгата и самотата.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 7032a86f55 |
|
1. Здравей. Не се занимавай с нея, въобще не поддържай никакви контакти с нея, ако питаш мене. До колкото разбирам, тя просто не е за тебе. На тебе ти трябва добро момиче, недей да си правиш илюзията, че тя е. Просто се надявай, че някой ден ще намериш момичето, което ще е точно за тебе.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 173c3bf8ab |
|
2. Пич стегни се, седни и пак си прочети това което си написал... първо се унижаваш жестоко, второ никак ама никак не се обичаш!
Ще срешнеш любовта, но не и по този начин вярвай ми!
Намери си хоби, тренирай, научи чужд език нищо по привлекателно за жените няма от умен и най вече самоуверен мъж! Казвам ти го като жена.
Успех!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: bc03e20a80 |
|
3. Доста разбъркано си написал всичко. Слагай точка от време на време. :)
Не се отчайвай, истинската любов идва, когато най-малко очакваш, без дори да я търсиш. :)
Бъди със самочувствие, уверен в себе си и се радвай на живота. Така всичко ще се нареди постепенно. Като спреш да мислиш негативно, щастието е вътре в теб, не го търси на друго място.
Уважавай себе си, така и другите ще те уважават. Погледни по философски на живота. Не се комплексирай, може би това отблъсква жените.
Успех!!!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 5abffdd7b1 |
|
4. Има един, който от време на време пуска подобни една на друга истории. Героя, който представя е мъж, пълен лузър, с някакви сериозни проблеми разбира се. Нарочно пише дълги изречения, в които на моменти се губиш, но хващаш общия смисъл.
Не знам защо го правиш тва, очевидно ти доставя някакво изкривено удоволствие ;)
|
|
